Как да общувате с ангажирани хора - Част 1

July 29th, 2009 by Steve Pavlina           Email this article to a friend

Често хората от професионалният ми кръг, с които бих желал да общувам, са и най-трудно достъпни. Заетите хора биват бомбардирани от безкрайни имейли, телефонни разговори, връзки със медиите и т.н. Да се свържеш с такива хора може да бъде трудно, защото мнозина други опитват да направят същото, по една или друга причина. 

Въпреки това, такива хора могат да осъществяват много ценни контакти. Обикновено има причина за отказа им – много хора искат да се свържат с тях, независимо дали по бизнес или лично.

Вярвам, че имам солиден практически опит за споделяне по тази тема по две причини. Първо, имал съм вземане-даване със стотици заети хора по време на повече от 15-те си години като предприемач. Трябваше да науча много уроци относно това, какво работи и какво не, в реалния свят на бизнеса. Също знам, че тези хора имат склонността да филтрират и обработват кореспонденцията си.

Второ, и аз съм зает човек, обработващ голямо количество кореспонденция. Откакто започнах StevePavlina.com през 2004 година, съм получил десетки хиляди имейли. Виждал съм хора да използват много и различни начини в опита си да се свържат с мен. Аз, обаче, нямам капацитета да приемам по-задълбочена комуникация с всеки, желаещ да си изгради мост към мен, затова трябва да подбирам по-внимателно. Мисля, че ще добиете представа, ако проследите как решавам кога да приема желанието на някой да се свърже с мен и кога да пасувам. Начинът, по който се справям с желанието на хората за контакт с мен, е всъщност начинът, по който го правят заетите хора. Ще се убедите, че повечето от тези решения са резултат от логичен поглед и необходимост, но голяма част от желаещите да се социализират  не забелязват или недоглеждат тези реалности, и плащат цената за това.

В тези серии ще се фокусирам основно върху контактите в сферата на професионалното развитие и бизнеса, макар че много от тези идеи могат да бъдат приложени и към контактите в личната сфера. Признавам, че линията между тях може да бъде наистина мъглява, в зависимост от полето, на което се изявявате.

Някои хора поддържат отчетливо разделение на своите бизнес контакти и личните си познанства. За мен няма голяма разлика, защото работя в сфера, в която хората са склонни да бъдат много открити и приятелски настроени, а онези, с които се срещам във връзка с бизнеса са същите, на чието приятелство се радвам.

Така че, ето най-добрите ми съвети за контактуване със заети хора.

Разберете гледната точка на заетите хора

Трябва предварително да приемете, че един зает човек просто не може и няма да ви отдели част от вниманието си без основателна причина. Самият факт, че се опитвате да установите връзка с тях НЕ Е достатъчно основателна причина, за да я приемат.

Не приемайте за дадено, че ви се дължи отговор, заради това, че сте предприели някакво действие. Не приемайте за дадено също, че се предполага да получите отговор, само защото сте имали някакво интуитивно чувство за установяване на контакт.

Заетите хора могат да получат десетки, понякога стотици, входящи съобщения на ден, 365 дни в годината. Те нямат способността да третират всяко от тях като еднакво важно, така че трябва да ги сортират. Това обикновено означава, че ще прекарат изключително малко време в обработка на кореспонденция от хора, които не познават.

Може, според вас, да имате основателни причини в полза на установяването на контакт с  този или онзи човек. Може намеренията ви да са от най-благородно естество. Но ако не можете да видите действителността през погледа на един зает човек, вероятно ще направите грешката, в резултат на която ще ви разкарат.

Не мислете, че на заетите хора им харесва  да бъдат груби. Просто се опитват да са ефективни. Трябва да избират между изразходването на допълнителен час или два в повече всеки ден за обработка на входящи телефонни повиквания и имейли, или да прекарат повече време със семействата си, да работят по проекти от ключова важност или просто да имат живот. Вие бихте ли се ангажирали с желание да отделите по един час на ден за отговаряне на имейли, ако не беше абсолютно необходимо, до края на живота си?

Такива хора понякога биват критикувани за това, че отхвърлят опити на мнозина за връзка с тях. Често изглеждат неотзивчиви спрямо едни наистина разумни опити за връзка. Когато бях обект на такова поведение, наистина мислех, че такова отношение е доста грубо, но после трябваше да го преживея от срещуположната позиция. Щом разбрах, че ми отнема часове дневно да отговарям на имейли и да преглеждам коментари на блог публикации, без никаква реална полза, по отношение на вътрешното ми удовлетворение и външните резултати, стана очевидно, че трябваше да подбирам по-добре.

Мнозина блогъри, които познавам, се гордеят от желанието си да четат и отговарят на всеки коментар или въпрос, който някой може да има. Някои ме критикуваха, че не правя същото, сякаш съм някакъв сноб. Но действителността е, че тези критики са под 1% от трафика ми.

Когато уебсайта ми имаше подобно ниво на трафика, като тяхното, се чувствах по същия начин, както и те. Лесно можех да отговоря лично на всички, нямаше да ми отнеме много време. Приятно ми беше да общувам с читателите си.

Обаче ако вземете нещо и го умножите по 100, тогава нещата са съвсем различни. Стана непреодолимо за мен да поддържам кореспонденцията си по същия начин, след като блогът ми започна да получава повече от 100 коментара и десетки имейли на ден.

Какъв е вашият лимит? Можете ли да се справите със 100 кореспонденции на ден (36,500 на година)? В края на краищата ще намерите точката на пречупване и ще се върнете малко назад.
В дискусионния ни форум има стотици хиляди съобщения, публикувани за по-малко от 3 години. Няма начин да ги прочета всичките и да им отговоря. Дори не мога да отговоря на обратната връзка относно моите статии. Ако все още коментарите на блог статиите ми бяха разрешени, вероятно вече щяхме да имаме няколко милиона досега. Да се опитвам да се справя с всичко това би било лудост.

Причината да споделям всичко това е, че много хора просто не разбират гледната точка на заетите хора. Грубо и необмислено ли е да откажете да прекарате 12 часа на ден в четене и отговаряне на обратната връзка от читателите? Не познавам такива хора, които да мислят че би било умна идея. Те неизменно решават да намалят до санитарния минимум входящата кореспонденция. Единствената разлика е в това, каква комбинация от технологии, хора и процеси, ще използват за сортирането. Някои използват филтри. Някои използват асистенти. Някои наемат бодигардове.

Ако можете да приемете факта, че заетите хора трябва  да сортират входящата си кореспонденция, за да бъдат ефективни в това, което правят, и за да имат живот, и да ги уважавате за това, че си имат приоритети, бихте имали много по-добри възможности да си изградите мост към тях.

Обратно, ако негодувате срещу такива хора, за това, че са заети и не отговарят навреме на вашата кореспонденция, няма да можете да се социализирате с тях, в най-общ смисъл.

Ако искате да имате успех в комуникацията си, трябва да приемете реалността през техния поглед, вместо да попадате в капана на своята гледна точка и на личната си неспособност си на съчувствие.