Мисъл срещу действие

February 22nd, 2005 by Steve Pavlina          Email this article to a friend

Да се балансира между мисълта и действието е предизвикателство за мнозина, особено за онези, които работят за себе си. Колко време да мислите преди да предприемете действие? Чуваме неща като „Провала в планирането е плануван провал!”, намеквайки, че внимателното обмисляне управлява всички действия. Но после се чува обаче „Направи го сега! Сега! Сега!”, притискайки ни към незабавно действие.

Как разбирате кога да обмисляте повече и в кой момент да действате? Къде е точката на баланса между парализиращото анализиране и прекалената импулсивност? Изглежда кристално ясно, че имате нужда от добър баланс между тях, особено, ако управлявате собствен бизнес. И двете са важни.

Преживявал съм такъв проблем да се чудя дали не се хвърлям прекалено активно и недообмислено напред, от една страна, или дали не прекалявам с планирането, докато закъснявам с действието, от друга. Обаче проблема изчезна, когато промених гледната си точка. Сега ми изглежда, че обмислянето и действието са в по-голяма степен подобни, отколкото различни. Едното е действие на ума, а другото е физическото действие.

Мисля, че липсата на равновесие на тези две неща е симптом на по-обширно вътрешно несъответствие. Мислите, че имате нужда от баланс между мислене и действие, но и двете ви дърпат в различни посоки. Мислите в едно направление, но действате в друго.

Лесно е да попаднете в това състояние на дисбаланс в момент, когато преживявате някаква промяна в мисленето и гледната си точка, но един отминаващ импулс все още управлява действията ви. Така вие продължавате да мислите според предишния модел, но действате според новия. Ето по този начин започвате да чувствате разделение между мисълта и действието. И от двете получавате някакви резултати, но те ви водят към по-различни ценности. И се озовавате в положение постоянно да се питате кой е верния път. Изглежда като конфликт между мисълта и действието, но ако погледнете по-дълбоко, ще видите, че всъщност е конфликт между две парадигми, на новото и на старото.

Мисля, че най-логичния сценарий би бил, когато мисълта ви поема в нова посока, докато действията се основават на старите навици. Но може да бъде и обратното, поведението ви се променя към нещо ново, докато мисълта трябва да наваксва. Това може да се случи, когато външната среда предизвиква промяна в действията, премествате се в друг град, сменяте работата си, започвате нова връзка и т.н. Умственият модел на това, което сте, все още не се е интегрирал в пълна степен с новата заобикаляща среда.

Така че, ако считате конфликта между мисълта и действието за причина за липсата на яснота в собствения ви живот, аз бих казал, че обратното е доста по-вероятно – липсата на яснота да е причината за този конфликт.

Мисълта и действието могат да бъдат възприети като две различни измерения на това, което сте: душевно и физическо. Обаче има и други измерения: емоционално и духовно. Един начин да преодолеете безизходицата, в която чувствате, че сте заседнали, между мисъл и действие, е да се консултирате с другите измерения - емоции и дух, за да видите ситуацията от друг ъгъл. Какво казват чувствата ви за този конфликт? А какво казва съзнанието ви?

Когато сглобите всичките четири измерения в едно цяло и съберете приноса на всяко едно от тях, физическото, умственото, емоционалното и духовното, вече имате много по-голяма информация относно проблема, виждайки всичките четири страни вместо само две. Това ви позволява да си представите по-висше ниво на решението, с което всичките ви „аз” си съответстват, защото сочат в същото направление. А това пък ви позволява да преодолеете първоначалния проблем напълно.

Албърт Айнщайн е казал, че най-големите проблеми не могат да бъдат разрешени на същото мисловно ниво, което ги е създало. Проблемът от забелязания конфликт между мисъл и действие, не може да бъде решен на нивото на мисълта и действието. Трябва да направите стъпка назад и да видите нещата от гледна точка на всичките фрагменти на вашата същност: тяло, ум, сърце и душа. Само тогава най-пълното решение ще се появи пред погледа ви.

Нека да избутаме тези абстрактни неща и да разгледаме един по-конкретен пример от реалния живот. Да предположим, че управлявате свой собствен бизнес. Мислите и планирате как да го развиете. Това изглежда като добра идея, тъй като вие се радвате на тази своя дейност (поне на нейното настоящо ниво), и би било хубаво да повишите доходите си. Да разширите бизнеса си изглежда като доста добра идея.

Освен това чувствате, че имате нужните умения да го направите. Но, когато стане време за действие, се чувствате като в капан. Не изглежда да напредвате. Продължавате да работите над неотложните неща, а важните проекти на растежа затъват. Вие си мислите, че може би плановете ви са били погрешни и се връщате назад до състоянието на комфорта от правенето на планове и обмисляне. И пак се случва същото. А после започвате да считате планирането за прекалено и навлизате в състоянието на застой, където мислите ви започват да се въртят в кръг. Започвате да се чудите защо не предприемате решения за разширяване на бизнеса, когато плановете ви изглеждат толкова добри на хартия.

Какво ви задържа?

На нивото на мисълта и действието не можете да разрешите този проблем. Просто ще си бъдете заклещени навеки. Може да имате продуктивни дни от време на време, но няма да изпитате онази постоянна продуктивност, която ви носи всеки ден чувството на преливащо удовлетворение.  

Така че, какво е решението? Време е да се консултирате с другите фрагменти на същността си, които се опитваха да говорят, но не бяха чути. Започнете с емоциите си. Какво чувствате по отношение на разширяване на бизнеса си, ама честно? Може да получавате смесени сигнали в тази област. Може да чувствате, че би било страхотно да имате по-голям бизнес, но същевременно малко ви притесненяева колко повече работа това би означавало. Чувствата ви допълнително потвърждават, че вътре във вас има противопоставяне. Вие не сте тотално, 100 %, отдадени на идеята да разширите бизнеса си. Хем ви изглежда като правилното нещо, което да направите, хем не можете да сложите ръката си в огъня заради него. Като се посъветвате с чувствата си получавате доказателство, че нещо не е наред, но пък и не ви посочва решение. Значи е време да посетите друг съветник.  

И така, почуквате на вратата на своя дух, своето съзнание, своите най-дълбоки и свещени убеждения. Това е най-тихата част от вас, ето защо трябва да бъдете сами и несмущавани от никого, за да чуете ясно какво казва. Един от най-добрите въпроси, които можете да зададете е „Какво да правя?”. Можете също да опитате с „Кое е истината за мен?”. И после се вслушайте в истината, но не в това, което искате да чуете. Ако имате вътрешно противопоставяне на мисли, действия и чувства, тогава духовният ви отговор ще обясни причината за това. Може да се изисква малко смелост, за да чуете този вътрешен глас и да не се отплеснете, но трябва да му обърнете внимание, ако въобще някога искате да възстановите баланса си отново.

Вътрешния глас може да ви каже, „Не живеете в съгласие с убежденията си.” или „Това не е причината, поради която сте тук.” Той ще погледне на бизнеса ви и ще зададе всички големи въпроси. „Как разширяването на бизнеса ще се отрази на характера ви? Как ще въздейства на хората, до които се докосне? Как ще се интегрира с дълбоко вкорененото ви чувство на добро и зло? Допринася ли с нещо за някого? Помага ли истински на хората по начин, от който те най-много се нуждаят? Правите ли всичко това, заради страстта и силното си желание да се посветите? Това ли е най-доброто, което можете да направите?

Това е силно индивидуален процес. Не мога да кажа докъде ще ви отведе той в краткосрочен план, но погледнато в перспектива, изслушването на всичките четири компонента на аз-ът ви, ще помогне да си представите начин на живот, при който всички те са в съзвучие. Няма нужда да се впуснете в духовен живот и да банкрутирате. Всички четири компонента могат да са в тон. Но трябва да се вслушвате в тях и да използвате това, което ви нашепват, за да откриете своя баланс.

Вярвам, че тези четири измерения имат своята обосновка. Една от тях не е по-добра или по-лоша от друга. Някои проблеми са достатъчно прости, поради което се нуждаят от една единствена гледна точка, за да се разрешат. Тялото ви може да се заеме с предизвикателството на храненето, без да е подтикнато от някаква съзнателна мисъл. Умът ви може да реши математическа задача, без да има нужда от консултация с духа. Обаче понякога компонентите на аз-ът не се изслушват взаимно. Тялото се опитва да изгълта вредната храна, докато умът казва „Остави тази поничка.” Умът се фокусира върху възможните негативни резултати, докато емоциите казват „Стига вече, че ме стресираш.” И започвате да организирате отмъщение от гняв, докато душата ви казва „Вярвай в прошката.”

Всяка част от вас си има своя уникална гледна точка, и всяка е умна по своему. Чрез вслушване и преминаване през тях отново и отново, накрая постигате състояние на хармония между тях. Това е един вътрешен процес на преговори. Тялото иска поничка. Умът казва „не”. Духът казва „Производителят на понички третира работниците си кофти.” Сърцето казва „Мммм, поничка.” Тялото – „Гладен съм.” Умът – „Вместо поничка, изяж един мъфин.” И така нататък.

Същото е приложимо и за кариерата. Тялото иска голяма заплата. Умът иска интересна работа. Сърцето иска да се забавлява. Духът иска значим принос. Тялото – „Принос? Опитваш се да ни умориш от глад ли?” Сърцето – „Ако допринасяме ще се чувстваме добре, но не искам да върша тъпа и скучна работа по цял ден.” Духът – „Ей, ум, виж там, разбери какъв принос би бил забáвен.” Умът – „Трябва да е нещо, което пасва на талантите ни, за да бъдем добри в него, и на страстта ни, за да се наслаждаваме.” Сърцето – „Мммм, страст.” Тялото – „Извинете, но как по дяволите ще живееме от това?” Умът – „Ако правим това, в което сме най-добри и то се търси, хората с радост ще ни платят.” Тялото – „Трябва да дадеш повече от себе си, за да ме убедиш. Знам, че точно сега можем да направим $Х ако правим Y, и това е достатъчно за мен.” Умът отговаря „Ето. Изяж този мъфин, докато помисля върху това.” Сърцето се включва „Не бих се чувствало добре, работейки само заради парите.” Духът отвръща „Всеки да направи списък от кариери, които го задоволяват.”

И така, всеки си прави свой собствен списък. После водят преговори напред-назад, докато накрая намерят една, от която всички са доволни. Сърцето отхвърля счетоводството. Духът отхвърля идеята за порно сайт. Умът отхвърля професионалния спорт. Тялото отхвърля психологията. Те евентуално отхвърлят всяка кариера от списъците и трябва да се върнат назад, за да направят нови, но се справят по-добре този път, защото вече разбират какво искат другите. Ето защо започват своят списък с идеи, имайки предвид какво би се приело от всички без изключение.

И след не много време, откриват няколко кариери, които всъщност стават, и избират най-добрата от тях. Чрез този вътрешен процес на преговори, те откриват най-добрата възможност, на която най-накрая да се посветят. Хармонията е постигната и, продължавайки напред, новата кариера ще задоволи всички компоненти колкото е възможно по-пълно. Целият конфликт, който сме усетили в себе си, изчезва. Мисли, действия, чувства и убеждения поемат в една и съща посока.

Що е продуктивност?

October 19th, 2005 by Steve Pavlina          Email this article to a friend

Иска ми се да разгледам по-дълбоко концецията за продуктивността.

Ето моята дефиниция:

Продуктивност = стойност : време (създадената стойност разделена на времето)

                                  

Според тази дефиниция има два основни начина за увеличаването й:

1) Повишаване на стойността и

2) Намаляване на времето

Можете да усложните тази дефиниция, включвайки други фактори, като енергия и ресурси, но аз предпочитам простотата на времето, защото, така или иначе, в повечето случаи енергията и ресурсите могат да се редуцират до време. Освен това времето прави лесно сравняването на различни нива на продуктивността, като капацитет за час или за ден.

Ясно е като бял ден, че можете да постигнете значителни резултати от гледна точка на времето. Това са много на брой полезни навици за подобрение на собствената продуктивност, които, особено ако ги въведете в ранна възраст, ще допринесат за огромно пестене на време през целия ви живот.

Да вземем например скоростта ви на писане на клавиатура. Ако инвестирате време да постигнете 90 думи или повече на минута, то тази инвестиция ще си струва ако през живота си пишете много, в сравнение с ниската скорост от 50 думи или по-малко на минута, които нижете година след година. Допълнителните часове тренировки ще са нищо, в сравнение с времето, което ще спестите, пишейки имейли, писма, блог публикации в течение на следващите десет години. Други оптимизации, базирани на времето включват подобрение на навиците за спане, намаляване на времето за пътуване до работа или отказване от навици, губещи време, като пушенето.

Главното ограничение на времево базираните оптимизации е, че самият процес изисква влагане на време, сам по себе си. Иска се време, за да спестите време. Така че, колкото повече време инвестирате в оптимизиране на употребата на времето, толкова по-голяма ще бъде първоначалната ви инвестиция първо, и второ, толкова по-голяма ще бъде нуждата ви от дългосрочен положителен резултат, който да оправдае тази инвестиция.

Това ограничение създава един по-висш предел на оптимизацията на времето, която опитвате, в съответствие със закона на намаляващата възвращаемост. Колкото повече време инвестирате, толкова по-ниска ще е нетната ви възвращаемост, всичко друго ще е равно.  

Законът на намаляващата възвращаемост ни връща обратно към ценността. Макар, че можем да сме в капана на тази намаляваща възвращаемост, опитвайки се да подобрим единствено времето, ще забележим, че работата по оптимизиране на ценността е по-малко ограничаваща и по-пълна.

Какво е „ценността” в уравнението на продуктивността?

Ценността е качество, което трябва да дефинирате за себе си. Оттук, всяко определение на продуктивността е свързано с определението за ценност. В кръговете, където хората могат да се съгласят на обща дефиниция за ценност, те могат също да приемат и обща дефиниция за продуктивност. Така или иначе, в условията на собствената ви продуктивност, вие не сте задължени да определяте ценността по същия начин, както останалите на света хора. Свободни сте да възприемете свое собствено определение, такова, което превръща стремежът ви към по-голяма продуктивност в лична цел, която създава ценност, имаща най-голямо значение за вас.

Твърде често възприемаме дефиниции за ценност в резултат от внушенията на обществото, което имат свойството да са много ограничаващи. Може би определяме ценността като производителност на труда, който полагаме в кариерата си, броя на изпълнените задачи, брой и качества на завършените важни проекти и т.н. И да не можете да го изречете ясно на глас, вероятно имате работно определение за ценност, което ви кара да се чувствате комфортно. Можете да кажете кога сте имали продуктивен ден и кога – не, обосновано от количеството ценност, което сте създали, в съгласие със собственото ви усещане за значението на ценността.

Обаче, доколко дълбоко помислихте относно личното си определение за ценност? Ще ви предизвикам да помислите още малко по-дълбоко, вследствие на което ще предефинирате вашето разбиране за продуктивност.

Въздействие

Първо, според вашата дефиниция за ценност, какъв ефект има тя? Кой е адресатът й? Вие, шефът ви, колегите, приятелите, семейството, компанията, клиентите, колективът, определени инвеститори, общността, страната, светът, Господ, всички съзнателни същества и т.н.? Каква степен от ценността в края на краищата бива получена от всеки човек или група? Създавате ценност за един човек, или за десет, за сто, за хиляда, за милиони, за цялата планета? Колко от ценността, която сте предоставили директно, чувствате, че се препредава като вълна върху други хора? Колко бързо се разпръскват тези вълни? Какво е усещането ви за основното ниво на въздействие на вашата ценност? Ограничена ли е или пространна?

Например, ако сте председател на компания от Fortune 500 или ръководител на страната, бихте имали много по-голяма способност да предоставите ценност на огромен брой хора, в сравнение с това да работите като портиер. На колкото повече хора можете да въздействате, толкова по-голям е потенциалът на ценността ви. По-голямата опорна точка, означава по-голямо потенциално въздействие.

Издържливост

Второ, колко издържа във времето ценността, която създавате? Час, ден, седмица, месец, година, десетилетие, живот, век, хилядолетие, 10,000 години, до края на света? Какъв ефект има ценността ви във времето? Бързо консумирана и изплюта ли е? Или продължава да се регенерира година след година? Препредава ли се на други хора във времето като вълна?

Мона Лиза все още предоставя ценност стотици години след създаването си. Но други произведения на изкуството нямат никаква ценност след смъртта на своя автор. Те бързо биват захвърлени и евентуално заменени.

Същност

Трето, каква е същността на ценността, която създавате? Помагате ли на хора да оцелеят? Забавлявате ли ги? Колко добре се оценява вашата ценност от тях? Каква цена са съгласни да плащат за нея? За каква я считат: от първостепенно значение; незадължителна; или нежелана? Доколко уникална е? Единствено вие ли я предоставяте или има широк избор от доставчици?

Същността на ценността, предоставена от портиера е ниска, защото е лесно и евтино да се намерят хора, които да правят същото. Докато тази на един физик е огромна, защото една нова теоретична концепция може да пожъне по-вярно разбиране за вселената.

Обем

И накрая, какъв е обемът на вашата ценност? Колко от нея създавате за определен период от време? Какво е количеството, което можете да произведете?

Например, Пикасо е бил плодовит творец, създал стотици различни произведения през целия си живот. Други, обаче, имат далеч по-нисък обем производителност.

Така че, вече имаме тази малка формула:

Ценност = Въздействие x Издържливост x Същност x Обем

И вследствие на това:

Продуктивност = Въздействие x Издържливост x Същност x Обем

                                                                       Време

Интересното тук е, че по-голямата част от литературата по въпроса се фокусира основно върху обема и времето. Но това са най-ограничаващите фрагменти на уравнението.

Както и да е, те са най-лесните, за които да се пише.

Мисля, че най-важните за обмисляне дългосрочни фактори при оптимизиране на продуктивността (независимо дали лична, корпоративна, държавна или друга) са въздействие, издържливост и същност. И най-важната сред тях е същността.

Например, да помислим за продуктивността на един блогър.

Въздействието на ценността на създаденото от него/нея би било свързано трафика и цялостното влияние, което оказва на читателите. Колко хора четат блога и как оценяват написаното? За да подобри въздействието, блогъра трябва да увеличи трафика към блога си, или да подобри уменията си за писане, за да има по-дълбок ефект върху читателите. Въздействието може да бъде повишено също, ако читателите излязат навън и споделят с други прочетеното. По-нататък, блогът трябва да се използва като средство за себеизразяване и себеизследване, с което да се увеличи въздействието на блога върху собствения живот на автора му.

Издържливостта на ценността на блогъра би бил дългосрочния ефект върху читателите му, ако въобще има такива. Променя ли блога мисленето в перспектива и моделите на поведение на читателите си? А те бързо ли забравят какво са чели или информацията остава у тях? Обладани ли са постоянно от прочетеното?

Същността  на ценността на блогъра зависи от темите, по които пише. Създават ли се публикации, които не стават за нищо друго, освен за изхвърляне или има сериозно посвещаване на това да се предостави дълбока ценност? Какво е естеството на доставената ценност? Дали е финансов съвет, който би помогнал за забогатяване? Предоставя ли решения на важни проблеми? Или е по-скоро несериозно?

И разбира се, обема на ценността на блогъра е количеството думи и публикации, които доставя.

Сега, разширете тази посока на мислене към живота си като цяло, далеч отвъд пределите на кариерата си. Какво е основното въздействие на живота ви? До колко живота се докоснахте? Въздействащ човек ли сте? Или съществувате в относителна безличност? Каква би била издържливостта на ценността на живота ви? Ще се окаже ли до голяма степен незначително всичко, което сте допринесли за света през цялото си съществуване? Или ще се препредава на хората векове напред? Каква част от ценното, което сте дали на света ще ви надживее? И накрая, каква ще е същността на ценността на живота ви? Какво е в центъра на приноса ви? За да играете на „следвай, този който следва друг” ли се появихте на земята? В търсене ли сте на стойностна съдба? Щом съзнателно обмислите предоставяната от вас ценност, празни и уплашени ли се чувствате или спокойни и реализирани? Какъв замисъл стои зад постъпките ви? Беше ли съзнателно избран този замисъл?

Не можете да подобрите продуктивността си без съзнателно и целенасочено да оптимизирате тези фактори. Истинската продуктивност е много повече от обем : време.

                                                                                                     
Ако пренебрегнете важността на въздействието, издържливостта във времето,  и същността, се орисвате на въртене на колелото на живота по-бързо и по-бързо, докато пропуснете целия смисъл на живота. А най-лошата част от всичко е, че докато живеете ще виждате, че е истина. Ще усещате безсъдържателност и празнота във всичко, което правите. Когато обмислите това, което сте дали на света в светлината на безграничността на времето и пространството, то се превръща в едно нищо.

Същността е единственият най-важен фактор. Щом откриете истинската същност на живота си, винаги ще бъдете продуктивни. Можете да приемете за даденост, че каквато и задача да си поставяте, ще получите по-добър от нула резултат по отношение на въздействието, издържливостта и обема. Тези три фактора може да са много малки, ако задачата е незначителна, но все пак ще бъдат по-големи от нула.

Така или иначе, ако самата същност на каквато и да е задача е равна на нула, тогава цялата ви продуктивност е нула. Ако пропуснете същността на живота си, крайната ви продуктивност ще е нула, независимо колко много работите и колко голямо усилие влагате за подобряване на останалите фактори. Ако спечелите целия свят, но загубите душата си, равносметката ще е нула.

Това е същността на вашето предназначение.

Ето защо е толкова важно да откриете целта на живота си. Няма значение колко време ще отнеме. Всъщност, единствената истински продуктивна задача, която можете да изпълните, преди да сте намерили целта си, е да работите по откриването й. Стремежът към същността е от първостепенно значение, ако искате да имате продуктивност по-голяма от нула.

Щом веднъж откриете същността си, ще разберете, че всички останали фактори започват да се подобряват от само себе си много лесно. Да прегърнете същността създава страст, а страстта създава въздействие, издържливост във времето и обем. Страстта, освен това, кара времето да изглежда, че върви по-бавно. Тя предоставя енергията и привлича ресурсите за по-ефективното му управление. Пак тя ви позволява да видите настоящия момент съвършен и завършен, вместо да го възприемате като несъвършен и незавършен. Откриването на същността автоматично подобрява продуктивността като цяло.

Намерете човек, който е наясно с целта на живота си и ще намерите истински продуктивен човек. Докато при липсата на цел, ще откриете заетост, но никога продуктивност, целият обем на създаденото може просто да се изхвърли на боклука. Защото няма да има силата да издържи във времето.

Целта се корени в неизменното, безвременното, безграничното. Това е същността на истинското. Целта е осъзната и жива. Извън нея, ще срещате единствено непостоянното, неминуемото и ограниченото – все проекции на реалността, без да са реалност, сами по себе си.

Бъдете продуктивни. Прекарвайте времето си в търсене на своята същност, и после посветете остатъка от живота си в работа съобразно с нея. Тогава ще живеете и работите с чувство на безгранична продуктивност, защото самата същност е безгранична.

Жена ми не разрешава да започна собствен бизнес

December 12th, 2005 by Steve Pavlina Email this article to a friend

Доста често го чувам: Искам да започна собствен бизнес, но жена ми не ми позволява, защото е прекалено рисковано.

Има и вариации, при които се използва „приятелка” или „годеница”, но досега не мога да си спомня един-единствен пример на жена, която да ми казва, че нейният съпруг/приятел не й разрешава да започне бизнес.

Със сигурност има и други възможни ситуации, но ще адресирам най-често срещаните от тях, за да избягна затъването в тресавище от местоимения.

Жена ми не ми разрешава да започна собствен бизнес...

Би ли помогнало, ако й кажеш, че съм ти казал, че няма проблем?

Или ако получиш бележка от мама:

Скъпа Ким, разрешавам на Джони да започне собствен бизнес, ако това е което наистина иска. С обич: мама

Ще се подобрят ли нещата?

Жена ви не ви разрешава да започнете собствен бизнес? Вие какво сте ... шестгодишно момче? Толкова ли омекна собствената ви воля, че вече живеете според чуждото мнение: „Ти няма да започваш собствен бизнес. Индивидуалността няма смисъл. Съпротивата е безполезна.” Дъмммм

Жена ви не позволява? Хомо сапиенс ли сте или мекотелус максимус?

Може би действителността е такава, че жена ви ви счита за некомпетентен, и ако започнете все пак този бизнес, семейството може да остане без пукнат долар и да изгуби хубавите неща, които вие сте купили.

Тя вероятно е права.

В края на краищата, повечето нови бизнеси наистина се провалят. Ако това е първият бизнес, който започвате, вероятно няма да проработи мого добре в дългосрочен план.

Помните ли сцената от Матрицата, когато Нео се опитва да направи първия си супер скок и си смачква физиономията в земята. Какво означава това ли? „Нищо”-отговориха му. „Всеки пада първия път.”

Обаче, нали знаете какво става след това? Ставате и го правите отново. Просто продължавате напред. Светът всъщност не спира да се върти само защото един бизнес се проваля. Е, някои провали причиняват бая голямо разклащане (Енрон например), но скоро всичко пак си отива на мястото.

Дори да има голямо предсказание относно първия ви удар в бизнеса и се окаже, че вие сте Избрания, пак вероятно ще се пльоснете в цял ръст. Дори Бил Гейтс и Пол Алън хвърлиха кърпата на земята с Траф-О-Дейта. (В противен случай понастоящем светофарите навсякъде биха участвали в така наречените „Distributed Denial of Service” атаки.) Дебелашкия ентусиазъм ще ви доведе до такава ситуация. Опитът има голямо значение.

И така, бих казал, че жена ви е права. Първия ви бизнес вероятно ще потъне безславно. Първия ви продукт няма да се продава. Първият ви уебсайт ще изглежда сякаш го е правил някакъв колежански „професор”. Всеки пада първия път. Но това в никакъв случай не означава, че не трябва да продължавате. Нито пък означава, че трябва да изпълните частта от предсказанието, която казва, че трябва да умрете опитвайки.

Знаете ли, че е възможно да започнете нов бизнес без да рискувате спестеното през живота си? (Искам някой да ми го беше обяснил далеч назад в 1994 година.) Когато започнах настоящия си бизнес на личностното усъвършенстване през октомври 2004 година, излязох и пляснах на масата страхотната сума от $9 за регистрацията на домейн. След това си обещах, че всеки долар, който ще вложа в този бизнес, трябва да дойде от приходи. Отчасти, за да видя дали мога да го направя, защото от това да започна бизнес за по-малко от $10 може да излезе добра история някой ден (хмммм, а може би този ден най-после дойде). Не ми пукаше дали имам визитки или сладникави канцеларски принадлежности или готино лого, или каквото и да е друго. Имах само име на домейн. Дори имах безплатен хостинг, заради споделянето на уебсървър с друг сайт. И все още продължавам да не харча и цент за маркетинг.

Всъщност, поех много по-голям финансов риск от тези $9, защото жертвах добър потенциален доход, очевидно инвестирах времето си, което можеше да бъде използвано да генерира приход, независимо какво правех. Имах и други източници на приход и спестявания, които да покрият временно личните ми разходи. Но не взех кредит, за да го направя, и не се полакомих да вземам от спестяванията си в услуга на бизнеса. Ако това беше моят първи бизнес, вероятно вече щях да имам сериозни проблеми, или въобще нямаше да правя пари. Вместо това, обаче, се радвам на положителен приток на пари. Засега не ме прави богат, но вече достигна момента, когато би било относително лесно да устоявам и да продължавам с разширяването.

Обаче, това не е първият ми бизнес. Технически погледнато е третият ми. Отначало имах бизнес за програмиране на видео игри за продажба на дребно в продължение на пет години, след това преминах към игри с възможност за пробен период, преди да бъдат закупени, за шест години-това бяха напълно различни бизнеси, независимо, че запазих името на компанията. И след всичко това, ето и StevePavlina.com, който считам повече като мисия, отколкото бизнес, но всъщност си е бизнес, все пак. Първият бизнес беше доста вял. Вторият беше добре, но реших да не продължавам да го развивам. Очаквам настоящия да е най-добрия от всички, особено сега, след като много по-добре пасвам на собствените си силни качества. Не бих бил дори близо до сегашното положение с този бизнес, ако нямах десетилетие ценен опит от геймърските бизнеси.

Дори ако жена ви очаква да се провалите, знаехте ли, че е абсолютно в реда на нещата да се опитате и да й докажете, че е права? На нея ще й хареса, ще издигне самоуважението й. Тя получава това да е права, а вие получавате опита. И накрая, това преживяване ще направи и вас прав. Само дето ще отнеме малко повече време.

Ако започнете нов бизнес и той се препъне, направете като Нео. Вдигнете си задника обратно на върха на небостъргача и опитайте отново. Ако се провалите, малко ще ви боли, но няма да ви убие (освен ако не сте взели пари от неподходящите хора). И много скоро ще летите наоколо, избягвайки куршуми, с готини слънчеви очила, казвайки „Егати” много пъти.

Колко опита направихте, докато се учихте да ходите? Когато паднахте първия път и заплакахте майка ви взе ли ви на ръце, казвайки „Това беше! Никакво ходене повече, господинчо. Ще седиш цял живот. Точка.”

Ако поканите някого на среща и ви отрежат, да не би да значи, че са ви дали присъда за безбрачие? Ако сте пострадали от кофти китайска храна, това означава ли, че никога вече няма да си вземете курабийка с късметче?

Жена ви може да е права, но това не означава, че трябва да ви спира от стартиране на нов бизнес. Всъщност, вие го използвате като оправдание, за да се стопирате сами. Няма нужда да поемате огромен финансов риск за такава стъпка. Дори няма нужда да започнете на пълен работен ден. Но има съвсем малко неща на света, които ще направят толкова за личностния ви растеж, колкото самия акт на започване на собствен бизнес.

Ако обаче наистина сте се решили, ще ви разкрия една тайна, която ще ви позволи да получите каквото искате от жена си. Нарича се масаж на краката. Станете майстор в изкуството на масажа на крака и жена ви никога няма да застане на пътя ви отново. Не питайте. Хващате крака й и започвате. След 5-10 минути можете да искате каквото си пожелаете с 95% вероятност да го постигнете. А ако се окаже, че, за нещастие, сте хванали „онези” 5-те процента, продължавайте постепенно нагоре към останалата част от тялото й, и опитайте пак, докато изстисквате съпротивата й. Ендорфините са ваши приятели.

Изгубили сте много пари от акции? Масаж на краката. По погрешка изтрихте сватбените снимки от хард диска? Масаж на краката. Казахте на жена си, че остарява? Масаж на краката.... с уста.

Трябваха ми 10 години да стана майстор в масажирането на крака. Времето, загубено за придобиването на такова умение, си струва всяка секунда, особено ако очаквате да бъдете със същата жена още много години. Но дори и да сте новобранец в този вид дейност, жена ви ще разбере, че макар и да масажирате зле, пак е доста добре. Когато придобиете добро ниво и можете да изпратите жена си в земята на лалалала в рамките на минути, имате нужда само от фразата „Скъпа, искаш ли масаж на краката?” Дори да е сигурна, че това няма да доведе до нищо добро, няма да може да устои на гарантираното удоволствие. След десет минути, когато ендорфините са изключили мозъка й, вие всъщност я притежавате. Това е много по-ефикасно от каквото и да е многочасово устно убеждаване. И е много по-приятно за жена ви. Думите само ще объркат нещата.

Ако жена ви не дава да започнете собствен бизнес, не се опитвайте да я убедите колко велик е бойният ви план да завладеете света. Тя е права, така или иначе, ще бъдете смлян на каша. Никакво количество цветисти хвалебствия и бар графики няма да я убеди да слуша вас вместо интуицията си. Просто я накарайте да се чувства по „оня” начин и ще можете свободно да страдате от прашките и стрелите на своята некомпетентност в продължение на години, и то с нейната пълна подкрепа. Един ден МОЖЕ да станете компетентен, но аз ви препоръчвам да продължавате с масажа на краката... така, за всеки случай.

Айде хващайте някои крак и започвайте работа.

Иха!

Поемане на разумен риск

January 18th, 2006 by Steve Pavlina           Email this article to a friend

Да се поемат рискове е неделима част от бизнеса и живота в най-широк смисъл, но толкова малко хора знаят как правилно да управляват този процес. Думата „риск” се подразбира като нещо, внушаващо опасност,  напрежение и вероятни загуби. Обаче, тя има и положително значение, и това е възможността да направите големия удар на живота си, да получите повече, отколкото сте инвестирали.

Така или иначе, не всички рискове са еднакви. Някои са чиста глупост, и в никакъв случай не би трябвало да ги предприемате. Но дори и в такива случаи, обикновено получавате някаква награда в емоционално отношение. Поне в Лас Вегас, градът, в който живея, е така. Дори не трябва да плащам щатски данъци, защото ги плащат 30-те милиона туристи, идващи всяка година (Невада не събира общински данъци). Всъщност, дори ми възстановиха $75 от данъци, които никога не съм плащал, тъй като щатът реализира $300 милиона излишък. Може да се каже, че ми се плаща единствено поради факта, че живея тук. Комарджиите осигуряват около половината от приходите на щата. Всички тези хора, поемащи риск, ни помагат да си плащаме сметките. Това адски ми харесва.

Обаче, какво ще кажете за онези, разумните рискове? Очевидно е, че при тях предимствата надделяват пред недостатъците, поне при доказано разумните от тях. Не бихте намерили прекалено много такива възможности в казината.

Всички знаем, че в общия случай е лоша идея да се предприемат глупави рискове, където очакваният отрицателен резултат е доста възможен, а потенциала на печалбата е ограничен. Но е също така глупаво, да подминете ситуация, в която очакваните печалби са големи, а потенциалните загуби – силно ограничени.

Това е една концепция, която научих от Джей Ейбръхам. Трябваше да я чуя много пъти, докато наистина потъне в съзнанието ми, но когато накрая това се случи, разбирането ми за поемане на рискове тотално се трансформира.

Най-добре премерените рискове са именно тези, при които потенциалните загуби са ограничени, а потенциалните достижения – фактически неограничени. Именно това са рисковете, които си заслужава да сграбчите.

Например, да помислим за работата по оптимизацията на този уебсайт. Да предположим, че ми е нужен един час, за да предгледам статистиката и да направя някои промени по облика на рекламите. Съществува риск от намаляване на приходите ми, ако съм направил грешка. Ако е голяма грешка, ще я „прихвана” за няколко дни  (или часове)  и ще я коригирам. Винаги мога да възстановя облика на рекламите до предишното „добро” състояние, така че такъв проблем временен. Ако е малка грешка, може да не я хвана, докато не започна да преглеждам статистиката след един месец. Но все пак ще разкрия проблема и ще го отстраня, а ако той е прекалено малък, за да бъде открит, то неговият ефект ще е маловажен.

В най – лошия вариант ще загубя около час от времето си, ще загубя малко пари и ще науча нещо ново.

Обаче, какъв е най – добрият възможен сценарий? Много просто, невероятно огромен е. Може препъването ми в новия външен вид да увеличи приходите. И в този случай, моята инвестиция беше в рамките на само един час от времето ми.

Действителния резултат от оптимизацията на уебсайта през годините е, че тази година той постига сумата от десетки хиляди долари допълнително, което нямаше да се случи никога, ако не бях рискувал да тествал и поправял нищо по него. В дългосрочен аспект, това, което вече съм направил ще произведе достатъчен приход, за да платя къщата си. Ако сложа чертата, изразходвал съм може би 20 часа в продължение на година. Ами ако никога не бях рискувал тези 20 часа и възможността да променя дохода си? Струва ми се, че 20 часа срещу къща си е доста добра сделка. Понастоящем (по времето, когато статията е писана – бел. прев.) къщата струва около $350,000.

Това е от онези рискове, които трябва да съм глупак да не поема. Резултатите от лошо развитие на нещата са ограничени и фиксирани, но възможната полза е практически неограничена. Какъв идиот трябва да е човек, ако не желае да изтъргува 20 часа време за къща?

На тази планета, за съжаление, има достатъчно такива идиоти. Моля ви, не бъдете едни от тях. Ще загубите много повече, пропускайки големи възможности, като тази, отколкото някога от направени грешки.

Ето ви няколко примера за разумно поемане на риск:

• Поканете някого на среща = (най-лош сценарий: еднократен и засрамващ отказ, най-добър сценарий: дълготрайна връзка с близък по душа човек).
• Поискайте повишение = (най-лош сценарий: шефа казва „не”, най – добър сценарий: повишават ви).
• Започнете блог = (най-лош сценарий: губите част от времето си, най-добър сценарий: променя се към по-добро живота ви и света).
• Запишете се в нов клуб = (най-лош сценарий: губите част си времето и се отказвате, най-добър сценарий: дълготрайни приятелства плюс други ползи).
• Записвате се в курсове по готварство = (най-лош сценарий: губите малко време и пари, най-добър сценарий: ставате, постоянно подобряващ се, майстор-готвач).

А вие от хората, които виждат катастрофично възможните лоши последствия ли сте? Като вместо евентуално възможният „еднократен и засрамващ отказ” на покана за среща, отивате много по-далеч, мислейки за вероятен болезнен бъдещ развод. Ако е така, може би е време да изключите телевизора и да се срещате с по-позитивни хора.

Повечето от нас доста добре се справят с избягването на глупави рискове, освен ако не четете това в затворническа килия. Обаче пък сме направо оскъдни при поемането на умни рискове. Най-глупавите грешки, които правим, са грешки от пропускане.

Една от причините да съм толкова въодушевен относно личностното израстване е, че намирам подобни занимания за високоинтелигентно поемане на рискове. Може да изгубя много време в четене на лоши книги, слушане на тъпи аудио програми и участие в слаби семинари, но от време на време, уцелвам големия пробив, който наистина променя всичко. Повечето от книгите, аудио програмите и семинарите, които поглъщам, са си абсолютна загуба на време. Може даже да им се ядосам  временно, но обикновено ги забравям скоро след това. Обаче, онези няколко скъпоценни камъка в короната, които ми позволяват да променя завинаги светогледа си, са нещото, заради което всичко това си струва. Тези скъпоценни камъни са различни за всеки. Парче въглища за някои е диамант за други. Така че дори личните препоръки не са от голяма полза. Това е като игра на късмета, но при която, в дългосрочен план, шансовете за успех са във ваша полза. Тази машина се отплаща много повече от 100% погледнато в перспектива.

Ключът към интелигентното поемане на рискове е да се гледа достатъчно далеч напред в бъдещето. По отношение на личностното израстване, не мисля просто една или пет години напред. Мисля, обхващайки целия си живот. Питам се „Какво значение би имало всичко това в течение на следващите няколко десетилетия?” От тази гледна точка, дори малките промени, които бихте направили днес, могат да дадат огромни плодове във времето. И евентуалното ви решение днес да не правите нищо, означава автоматично да отхвърляте ползата за себе си в дългосрочен аспект. Да не правите нищо не е неутрално. То е много, ама много негативно.

Това е една от причините за важността на изграждането на добри навици. Мисленето в краткосрочен план може да е голяма мъка, често и болезнено. Трябва да се справяме с разочарованието отново, и отново. Падаме по лице, отърсваме се от прахта и отново се хвърляме в ринга, само за да ни понабият още веднъж. И си повтаряме мантрата „Този път ще е различно.” – мантра, която се проваля в 19 от 20 случая.

Това, което ме предпазва от обезкуражаване, когато провалите ми превишават по численост успехите, е да продължавам да мисля дългосрочно. Често трябва да понеса много неуспехи, само за да направя следващия удар. И затова ора през провалите на бегом, колкото мога по-бързо. Това е като транспортна лента, знаете, че има успех някъде напред по нея, така че, колкото по-бързо се движи тя, толкова по-скоро успехът ще дойде.

Удивително е какво голямо значение в дългосрочен аспект може да има малката промяна, която правите днес. Малко самодисциплина, малко смелост, малко повече упоритост, малко повече ентусиазъм-те могат да донесат огромен успех в бъдещето.

Погледнете втория абзац от публикацията Повишение на трафика и приходите от Adsense за 2005 година. Това беше приходът ми от този уебсайт. Забележете колко плоска е линията през първите четири месеца. Това е точката, където повечето хора се отказват. Областта „Личностно израстване” обикновено е така плоска в началото. Постиженията са там, но са просто прекалено малки, за да бъдат видяни.

НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ по време на „плоския” период!

Това е най-тежкият от всички моменти, защото работите упорито, а получавате много малко в замяна. Може да работите върху социалните си умения, но не изглежда да срещате човека, който ще промени личния ви живот. Може да подобрявате интернет уменията си, но все още не проумявате как да си направите собствен уебсайт. Може би започвате нов бизнес и изглежда нищо не върви както трябва.

Такъв е животът. Дайте си време да работите усърдно и да получавате малко в замяна, докато интелигентно поддържате положителна дългосрочна визия.

Работя много по този бизнес вече от около 15 месеца и половина, и той все още носи по-малък приход, отколкото знам, че мога да получа, ако изляза и си намеря работа като програмист. Имало е много хора в живота ми, които никога не са разбирали дългосрочния ми начин на мислене. Сигурен съм, че много от решенията ми изглеждат глупави, ако гледате само месец или година напред. Виждал съм повече от един човек да пише за мен „Стив е или много умен, или наистина голям глупак”. Простата действителност е, че гледам много напред във времето. По-късно тази година ще правя неща, които гарантирам, че ще изглеждат изключително глупаво от гледна точка на традиционния бизнес, но когато помисля какво вероятно биха произвели тези семена през следващите няколко десетилетия, перспективата наистина е удивителна.

Трябва да се справям със същият негативизъм и липса на подкрепа, като всички други. Все още ме напушва на смях, щом си спомня една от далечните си роднини, която ме караше миналата година да си намеря работа, защото мислеше, че по този начин бих правил повече пари в краткосрочен план. В общи линии я отписах, като човек, нямащ никаква представа за нещата, и не е трудно да се разбере, откъде идва тази нейна визия, единствено като се погледнат резултатите, които е постигнала през живота си, в следване на стратегията на краткосрочното мислене и на страха от поемането на рискове.

Краткосрочното мислене и нежеланието за поемане на рискове доминират на тази планета. Човек като мен, прегръщащ интелигентния риск и мислещ десетилетия напред не се вписва в пейзажа на всеобщата умствена нагласа. Това си беше проблем за мен, когато бях по-млад, но вече съм го приел. Просто такъв съм аз. Получавам цялата нужна подкрепа от връзката със собственото ми предназначение и от усещането, че работя, за да служа за общото благо. И целият свят да се обърне срещу мен, това няма да ме откаже. Вероятно ще ме възпламени още повече. Никога не се обезкуражавам, защото вярвам, че подходът ми към живота ще произведе удивителни резултати в перспектива. Това е само въпрос на време.

Любовта е по-силна от страха. Преодолявам страха от риска, чрез потапяне дори още по-дълбоко в това, което най-много обичам. Мисълта за поемане на риск предизвиква вълнение, вместо безпокойство.

Намерете един разумен риск, който да поемете днес. Много е вероятно да не намерите златния пясък. Ами ако все пак го намерите? Празнувайте и в двата случая, защото, независимо от резултата, този опит ще ви научи на смелост.

Креативност за интелигентни хора

March 5th, 2006 by Steve Pavlina          Email this article to a friend

 

Според добре познатия стереотип, левичарите, между които съм и аз, са по – креативни от „десняците”. 

Например, с предното изречение, вероятно съм отдалечил много от своите читатели, докато спонтанно си правя комплимент – доста креативно, а?

Не знам дали този стереотип има изобщо някаква основа в реалността, но съм чувал за това още от дете и още тогава приех, че щом съм левичар, би трябвало да съм доста креативен. В края на краищата, нали такова беше правилото? Никога не ми е идвало наум да го поставям под въпрос, така че креативността стана важна част от ценностната ми система още от ранна възраст. Тя си има и своите недостатъци, но, погледнато отстрани, ми служеше добре през годините.

Може би най – голямата полза (и проклятие) е това, че ме накара да предприема някои нетрадиционни неща, които обаче със сигурност направиха живота ми по – интересен. Тъй като ценността на креативността е толкова дълбоко вкоренена в мен, ако повечето хора правят нещо, аз почти автоматично го отхвърлям и правя друго.

Повечето хора имат работа и заплата, а аз ги избягвам като чума. Повечето хора се страхуват от говорене пред публика, а за мен е нещо естествено, което обичам. Повечето хора не са вегетарианци, докато аз съм краен такъв. Пълен опозиционер съм.

Когато някой зигне, аз автоматично загвам. В годините ми на тийнейджър, често вземах такива, бих казал, безразсъдни, решения, когато загването беше опасно и деструктивно. Скоро разбрах, че да бъдеш различен, в името на това да бъдеш различен, не е много умно. Така че след няколко години на болезнени загвания, накрая се научих да обуздая креативността и характера си с някои смислени зигвания.

Обаче, ако можете да избегнете да сте нерационални, когато решението, базирано на здрав разум, е по – добро от креативното, тогава развиването на собствена креативност може да стане личната ви златна мина. Именно такава беше тя за мен.

„Нормалността” е безполезна.

Креативността се проявява много добре в ситуации, в които да сте нормални или средностатистически не е оптимален вариант, а такива ситуации дал Господ. Помислете от гледна точка на генерирането на доход. Решението, продиктувано от здравия разум, казва да си намерите работа и да получавате заплата. Но един умерено интелигентен човек, който обмисля всички варианти, скоро ще направи заключението, че работа/заплата има своите големи недостатъци. Само започнете работа някъде и веднага ще разберете кои са те. Обясних някои от тези недостатъци в Podcast #6:  Как да правим пари без да сме на работа. В основни линии, да имате работа е доста рисковано; получавате само част от ценността, която създавате; плащате най – високите данъци от всички; отнема ви адски голям процент от собственото време и се отказвате от своята свобода. За мен тези недостатъци тежат в пъти повече от предимствата.

Защо да се поставям в ситуация, където някой друг има властта да ме уволни? По – скоро не бих поел такъв риск относно финансовата си сигурност. Да започнеш работа е доста нетворческо решение на проблема с генериране на доход, а не е толкова трудно да стигнете до креативно такова, което е по – сигурно, по – доходно, и по – ефикасно. Разбира се, ако нямате приятели предприемачи, може да изпитвате страх от неизвестното, погрешно приемайки, че притежаването на източника на дохода е по – рисковано от наемането му. Обаче, не е нужно да сте гении, за да проумеете, че притежаването на златната гъска, снасяща златни яйца, е по – добре от това да я вземете под наем (особено ако не може да се разчита на капризите и непостоянството на настоящия й собственик)

Други области, където могат да се постигнат по – добри резултати, избягвайки това, което повечето хора считат за нормално, са здраве (диети, упражнения), връзки (реализация, страст, обвързване), управление на финансите (заеми, инвестиране), лична продуктивност, мотивация/движеща сила, и щастие.

Тъжно е, но е и истина, че ако искате да сте здрави, богати и умни, по – вероятно е да го постигнете, поемайки по креативния и съзидателен път, отколкото по този, утъпкан от тълпата.

Ако не сте много умни, тогава да следвате масата, в общи линии, е добра идея. Но дори и с наполовина сносен интелект, можете да постигнете много повече от средностатистическото, така че е по – добре да се придържате към по – високия стандарт.

Използвайте креативността за преодоляване на отегчението

Друга полза за творците е, че могат да преодолеят скуката и отегчението, чрез повишаване нивото на трудност на нещо, което иначе би им омръзнало.

Когато в горните класове в гимназията учех висша математика, толкова бързо усвоявах материала, че скоро се отегчих, затова вдигнах летвата по - високо. Не само, че често решавах задачи чрез методи, неизучавани до момента в клас, но и многократно пишех домашните си, използвайки необичайни средства. Например, правех домашното си с пастел или цветен молив върху парче хартия 5см./5см. или на капака на кутия от корнфлейкс. Всяка седмица предизвиквах себе си в намирането на нов начин за изпълнението им. За щастие имах удивителен учител, който толерираше тези неща у мен.

По време на Коледната пауза през последната ми година, реших да напиша всичките си домашни по математика за остатъка от учебната година. Разбира се, не знаех кои задачи ще ни бъдат възложени, така че реших всички, които оставаха в учебника, и в началото на втория срок предадох голямата купчина на учителя с думите „Аз съм готов. А сега?” Това беше собствения ми начин да го накарам да отвърне на моя творчески подход. Какво би направил учител с ученик, който е научил материала за целия предстоящ срок? Би ли ме накарал да седя в час без да правя нищо през цялото това време? И пак, за мой късмет, той отговори на предизвикателството ми, давайки ми специални задачи и тестове, които бяха различни от тези на останалите в класа.

Чрез използването на творческия подход, получих по – добро образование, отколкото щях да получа, ако приемах безропотно скуката. Невъзможно е да сте отегчени, когато имате предизвикателства пред вас. Може да се разстроите, ако те са прекалено големи, но няма да ви е скучно.

Използвайте творческо мислене за постигане на предимство пред конкуренцията.

Интелигентната употреба на креативността, може да донесе значителни предимства пред конкуренцията в бизнеса. Повечето хора в тази област са креативни колкото роботи. Висока степен на творчество е необичайна за бизнеса, дори и т. нар.  творчески области като програмирането на компютърни видео игри. Очевидно е, че не всеки в света на бизнеса ще оцени творческия ви подход, но ако по – голямата част от конкуренцията ви не е креативна, ще изпъкнете сред тълпата и ще бъдете забелязани, което може да ви донесе възможности, които никой не предлага на шаблонните хора.

Когато започнах първия си бизнес имах отчайващо нетворчески подход. Освен това  играех прекалено на сигурно. Обаче, след издаването на няколко игри, които не се продаваха добре, подобрих креативността си и през 1999 година пуснах на пазара играта Dweep. Тогава вложените тежък труд и творчество се отплатиха. Играта спечели наградата на Shareware Industry Award за 2000 и 2001 година. Освен това ми донесе стабилен шестцифрен приход от директни продажби и ми даде възможност да напредна още повече в разрастването на бизнеса и да наема продуцент на пълен работен ден, който да ми помага в публикуването на повече от дузина други игри. Благодарение на тази игра поместиха статия за мен със снимка в New York Times.

При програмирането на Dweep, в основни линии, гледах какво всеки друг в този пазар правеше, и правех обратното. Вместо създаването на поредният, проповядващ насилие тип "избий – ги – всичките" шутър, проектирах играта като не насилствена. Имах късмет също, защото издадох играта след престрелката в Columbine high school, когато се породи медийно напомпана реакция срещу насилието във видео игрите. Dweep е и доста духовна игра, която привлича интелигентните хора, желаещи да предизвикат умовете си. И последно, тъй като играта съдържа оригинални пъзели, които не могат да се намерят другаде, се радвах на по – малка конкуренция, защото проектирането на такъв вид игри е адски трудно, не като да решаваш хитри задачи по математика. Трябва да сте малко мазохист, за да се впуснете в такъв проект, така че имаше сито на желаещите да навлязат в този сегмент от пазара, в сравнение с игрите с по – опростен дизайн. Когато конкуренцията накрая все пак навлезе в пазара на игрите, които се свалят от интернет (което знаех, че ще случи), тя почти не се отрази на моят сегмент.

Сега, след шест години и половина, Dweep Gold е все още в продажба. Защо ли? Защото хората продължават да я купуват. Макар, че тя не може да се конкурира със съвременните геймърски технологии, върви добре и на бързи и на слаби компютри и все още е забавна и уникална. Въпреки, че официално се пенсионирах от този бизнес през 2004 година, и досега получавам пасивен приход от текущите продажби на играта, а не съм я подновявал от 2002 година.

Харесва ми, че предизвиква умствено хората и ги кара да мислят логически и творчески, така че да продължавам да я поддържам е в съответствие с желанието ми да подпомагам растежа на хората. Продължавам да получавам положителна обратна връзка от хора, които обичат умствените предизвикателства и щастливо преотстъпвам тази част от пазара на всеки друг.

Проумейте какво правят другите и правете обратното

Може би сте забелязали, че използвам подобен творчески подход в изграждането на настоящия бизнес на личното израстване. И отново, видях какво правят всички в тази област и правех обратното. Вместо да правя нелепи обещания за разрешаване на проблемите ви за една нощ, с идеята да ви продам „лекарството” (както мнозина в сферата на самопомощта правят), ви казвам открито, че усъвършенстването на личността си е тежък труд (написано е в заглавната ми страница). Раздавам цялото си съдържание безплатно. Не ви продавам продукти. Аз просто поддържам един блог. Използвам преобладаващо онлайн стратегия.

В сравнение с това, което повечето известни професионалисти в моята област правят, може да се каже, че подходът ми е креативен, или поне опозиционен. Обаче работи ли? Бих казал, че да. Вече печеля сносен доход от това, а започнах през октомври 2004 година. Помагам на хората всеки ден. Нямам нужда от доставчик на средство за избелване на зъби доживот. Правя това, което обичам. Наслаждавам се на абсурдно много свобода. И имам адски много добри преживявания.

Не се предавайте, ако сте десняк

Ако сте били прокълнат да бъдете десняк, все пак можете да сте креативни. Просто започнете използвате лявата си ръка. Ха - ха

Да следвате този, който на свой ред следва някой друг и да прилагате решения, основани на здравия разум, може да ви изглежда интелигентно, но често е по – умно да се мине по различен път. В много случаи, общоприетият път е популярен, защото е по – рационален, а не защото е по - умен. Като правило, да следвате онзи, който следва друг, е рисковано, скучно и неефикасно.

Не се страхувайте да бъдете креативни. Забележете какво правят другите и правете обратното всеки път, когато това ви изглежда интелигентно решение. Хванете по – малко използваният път. Дори да нямате полза от този подход, като мен, поне ще имате интересни истории, които да разказвате на внуците. Сега повече от всякога, тази планета има нужда от хора, разрешаващи проблемите с творчество, отколкото смирена и покорни тълпа.

Наръчник за лесен успех Тип - Зет

April 29th, 2006 by Steve Pavlina           Email this article to a friend

Може да сте чели скорошното ми интервю с мултимилионера Марк Алън. Настоящата статия е преглед на последната му книга,  Наръчник Тип Зет за успех с лекота: Манифест на мързеливия за постигане на богатство и реализация

Тази книга представя начин да се наслаждаваме на успеха с по – малко стрес, по – малко работа и много по – голяма лекота. Принципите на „Тип Зет” са съпоставени с традиционните методи „Тип А”.

Възможно ли е да се постигне голям успех без да работите до смърт? Марк твърди, че е станал милионер именно по този начин и предоставя убедителен аргумент в подкрепа на идеята, че ако забавим темпото и си дадем повече време за почивка ще постигнем по – добри резултати в дългосрочен аспект.

Марк подчертава, че дори когато сте мързелив, продуктивната работа все пак се върши. Подсъзнанието ви продължава да бяга насам – натам, въпреки че съзнанието удобно си почива. Мнозина имат проблясъци на великолепните си идеи, именно когато си почиват. На мен лично например, често ми идват добри идеи, докато тренирам. Ако работите непрекъснато, бихте били твърде фокусиран върху детайлите, и бихте пропуснали наистина големи възможности. Релаксирането помага да се разшири аспекта на този фокус, позволявайки ви да изследвате целия свят, който ви заобикаля.

На мен това ми звучи като разликата между това да правиш нещата правилно и да правиш правилните неща. Ако работите усилено, без много да почивате, може да направите много неща по правилния начин. Но много от нещата, които ще свършите, в крайна сметка може да са незначителни. Ако бяхте работили по – малко часове, щяхте да се откажете от някои неща. И това, от което вероятно ще се откажете, биха били онези най – маловажни задачи, които изобщо няма нужда да вършите. Ако работите повече от 60 часа на седмица, вероятно има доста излишни неща, които да премахнете с минимални последствия.

Напълно съм съгласен с Марк, защото лично проведох експеримент със себе си преди години, за да разбера дали ако намаля работните си часове ще увелича продуктивността си. Резултатите от този експеримент описах в тази статия: Утроете собствената си продуктивност. Убедих се, че многото часове работа не гарантират изключителни резултати. Чрез този урок прогледнах и разбрах, че бих могъл да бъда по – продуктивен, работейки по – малко часове на ден.

Наръчникът Тип - Зет освен това представя и основния план за успех:

1. Представете си и опишете на хартия идеалната визия на това, което искате да постигнете след пет години.
2. Запишете целите си (съобразно идеалната си визия).
3. Превърнете целите си в позитивни и лични твърдения в сегашно време.
4. Ефективно се справяйте със съмненията и страховете (книгата предоставя специфичен начин за това).
5. Напишете прост план за постигане на целите си.
6. Започнете от най – очевидното нещо, което ви дойде наум, и продължете от тази точка нататък. 

„Първо изградете своите замъци във въздуха, след това и основата под тях” – Хенри Дейвид Торо

Най – важната концепция, която извлякох от книгата, беше идеята да се отделя време за това, което Марк нарича „мащабно мислене”. Фокусирането за това, обаче, изисква време. Ако работехме постоянно, никога не бихме имали възможността да мислим мащабно. Но ако съкратим часовете, ще жертваме онези разсейващи, с нищо не допринасящи задачи, и ще имаме повече време за обмисляне на „голямата картина”. 

От много години използвам метод, подобен на този, и съм невероятно щастлив от резултатите. Често си отделям няколко последователни дни за мечтаене, поставяне на цели и чертаене на планове. Преди да стартирам този уебсайт през октомври 2004 година, си се представях изпълнен с уникални идеи за статии и аудио програми, относно личностното развитие. Представях си как тези статии помагат на хората, които ги препращат на свои приятели и колеги. Представях си съдържание, колкото може по – достъпно (т.е. безплатно), докато генерирам здравословен доход от сайта.

Отначало не знаех как точно бих постигнал всички тези неща. Планът ми имаше доста бели полета. Но просто направих първото, което ми дойде наум и с течение на времето привлякох всичките ресурси, от които имах нужда: блог технологии, контекстна реклама, препратки в социалните мрежи и т.н. Малко по малко, тази визия се реализира. Да, работех наистина усърдно. Но също си отделях време за мислене в голям мащаб. Сега си поставям нови цели, които биха изглеждали невъзможни за реализация преди няколко години.

Прочел съм адски много електронни книги, но никъде не съм срещнал уникалните особености на Наръчника Тип – Зет . Най – забележителното е, че предоставя много аудио клипове, разнообразяващи текста. Повечето са дълги само няколко минути и предлагат допълнителни съвети и истории, но има и по – дълги и подробни интервюта. И накрая, книгата съдържа и слайд шоу, напътстващо ви в процесът на релаксация чрез дълбоко дишане.

Десет начина да оптимизирате дните си

June 19th, 2006 by Steve Pavlina           Email this article to a friend

Преди много години си говорех с един мой стар приятел, относно значението на живота. Той каза, „Не мисля, че смисълът на живота е постигането на някакъв успех, проявяващ се външно. Мисля, че всъщност сме тук, за да придобиваме и да се наслаждаваме на преживявания.”

Това се случи преди около 15 години, и оттогава идеята се загнезди в мен. Това е философия, подобна на Дзен, защото изживяванията предполагат живот в настоящето, докато постиженията живеят в миналото или бъдещето. Четенето на тази статия е изживяване, но вероятно няма до счетете за постижение, макар че четенето на по – дългите ми статии определено може да мине за такова. Дресирани сме от обществото да оценяваме постиженията и събитията по – високо от всекидневните преживявания. Денят на завършването е по – важен от някакъв случаен вторник в средата на семестъра. Денят, в който ви повишават или ви наемат за извършване на някаква работа, което считате за постижение, е по – важен от ден в работата без особени събития. Денят на сватбата ви е по – важен от този, в който се гледали филм, подлежащ на забрава.

Постиженията и събитията със сигурност също са преживявания, но повечето събития не биха могли да бъдат счетени за постижения и събития. Вероятно през по – голямата част от живота си преминавате през периоди с липса на събития. Би било удивително, ако достиженията постигнат дори 1% от преживяванията изобщо. Наситеността има склонността да намалява появата на изпъкващи събития. Голямо постижение беше, когато казахте първата си разбираема дума, но, изговарянето на същата дума отново и отново, вече не е такъв подвиг. Независимо от това, какво постигате през целия си живот, все пак възприемате повечето от дните си като типични и нормални.

Ако през по – голямата част от времето си преживявате вместо постигате, тогава може би има смисъл да се фокусирате върху всекидневните си преживявания и не толкова върху височината на завоеванията си. Хубаво е да имате фантастичен ден, в който сте постигнали нещо великолепно, но какво ще кажате за вашите нормални дни?

Когато осъзнаете, че по – голямата част от живота ви е изконсумирана от нормални дни, вместо от изключителни, може да се почувствате мотивирани да повишите цялостното качество на тези нормални дни. Ето ви десет промени, които постигат положителен резултат в търсенето на един по – добър нормален ден. Да се надяваме, че този списък ще даде импулс на някои идеи, които също ще можете да приложите. Цялостната концепция е много по – важна от това мое специфично меню от навици.

1. Ранно ставане.  

Миналата година си наложих навика да ставам в 5 часа всяка сутрин. Днес вече ставам в 4,15 часа всеки ден, включително и уикендите. Бях свикнал да съм да бъда нощна птица, но ми хареса положителният ефект, който ранното ставане донесе в живота ми. Както можете да предположите, първоначалната адаптация беше голямо предизвикателство, но както повечето вкоренени навици, веднъж изграден, беше много лесно да се поддържа във времето. Ранното ставане ме прави енергичен, бдителен и продуктивен. Имам времето и енергията да правя неща, които преди не можех. Това беше една от промените, донесли ми най – големи възможности, защото осезаемо се отплаща всеки един ден. Ако можех да се върна назад във времето, когато бях на 20 години, и да си създам нов навик, това щеше да е този. 

2. Физически упражнения.

Минал съм през различни модели в течение на годините. Понастоящем първото, което правя след ставане, е фитнес около 60 – 90 минути. Правя три пъти седмично кардио тренировки и четири пъти силови. Ако се почувствам изтощен или претрениран, може да направя пауза от един или два дни, когато правя дълги разходки. Този навик носи огромна полза. Вероятно най – забележимата от тях е, че мисловната ми яснота стана много по – голяма, и мога да се концентрирам върху нещо с часове. Мисля, че минимално препоръчаните 20 минутни тренировки три пъти седмично е абсолютно недостатъчно. За мен лично ползата не се появява, докато не направя поне 150 минути кардио на седмица, под това ниво чувствам, че съм в застой, вместо да подобрявам физическото си състояние. Този навик много добре се съчетава със ранното ми ставане, защото се връщам в къщи от тренировка, преди още повечето хора да са се събудили.

3. Слушане на самообучителни аудио програми.  

Понякога, докато тренирам, слушам аудио курсове за самообучение в сферата на личностното развитие. Друг път го правя, докато готвя или върша друга рутинна работа. Този навик датира още от колежа, и ми е служил добре през последното десетилетие и половина. Хубавото е, че не отнема от времето ми да го правя, а от друга страна прави задачите по – приятни за изпълнение. Чрез слушане на вдъхновяващи и обучаващи програми всеки ден, особено по време на сутрешната ми тренировка, не само, че уча нови идеи, които мога да приложа, но и се чувствам по – позитивен през деня. 

4. Медитация.

След сутрешната тренировка и душ, обикновено медитирам за около 30 минути. Предпочитам активно да визуализирам, противно на изключването на всякакви мисли, макар че понякога се наслаждавам и на последното. Ако децата са се събудили преди да се прибера в къщи, отлагам медитацията за по – късно сутринта, но почти винаги я правя преди започването на работния ден. Някои от най – добрите ми идеи идват точно тогава, освен това използвам времето да визуализирам целите и намеренията си. И се наслаждавам, разбира се. Не си спомням да съм боледувал през през последната година, така че е вероятно комбинацията от всекидневни тренировки и медитация поддържа силна имунната ми система (и за двете се знае, че засилват имунните сили). Останалите от семейството боледуваха през този период, но техните болести не ми се отразиха ни най – малко.

5. Релаксиращо работно място.

Тъй като прекарвам по – голямата част от деня в домашния си офис, успях да го префасонирам в спокойно и приятно работно място. С ромолещия фонтан, бамбукови храсти, ароматни свещи и ню ейдж музика, той е личното ми светилище. Когато започвам работа всеки ден, правя едноминутен ритуал на включване на фонтана, запалване на няколко свещи и пускане на приятна музика. Обикновено се чувствам много релаксиран и спокоен през деня, независимо какво точно правя. Трансформирайте работната си среда в любимо място и наблюдавайте положителния ефект, който това ще донесе на продуктивността ви. Проектирах моето с основна цел релаксация и концентрация, но вие можете да го направите според състоянието, което искате да ви донесе. Използвайте метода опит – грешка, за да разберете как ви влияят различните промени, и задръжте тези, носещи положителни резултати. Основната идея е, че щом се чувствате добре, вие сте по – продуктивни.

6. Работете за себе си.  

Трябва да призная работата си в собствена компания за най – важният фактор за качеството на нормалните ми дни. Да контролирам собственото си време е прекрасно, и не мога да си представя себе си, работейки за някой друг. Ако логично се замислите, не е ли малко глупаво хората да смятат, че да работят за друг е по – сигурно от притежаването на свой собствен бизнес? Може би това е вярно за времето, когато стартирате бизнеса си, но щом веднъж сте постигнали стабилност, въобще няма място за сравнение. Не мога да бъда уволнен или съкратен, започвам от най – високата позиция, така че няма нужда да се тревожа относно повишения. Мога да работя върху което и да е, интересуващо ме, нещо, вместо да искам разрешение от висшестоящ. Да се печелят пари според собствените резултати е много по – гъвкаво и по – малко рисковано от това да го правиш според своето време. Най – голямата опасност не е дали ще останете без пукната пара, защото ако това се случи, ще се възстановите достатъчно бързо, наистина не е голяма работа. Да пропуснете великолепни възможности – ето това е най – големият риск, и това е, което, повечето хора, работещи за друг, правят всеки ден; най – плодотворните им идеи за печелене на пари повяхват, пренебрегнати. Никой няма полза, когато това се случи. Дори да сте служител, горещо ви препоръчвам да започнете свой собствен малък бизнес. Важно е да имате начин, чрез който напълно да изразите себе си и най – голямата си ценност и също така справеливо да бъдете заплатени за това.

За по – специална информация относно как да го направите, слушайте Podcast #006 – Как да правите пари без да работите за друг и Podcast #009 – Дайте начален тласък на свой собствен бизнес. Ако посетите аудио секцията на сайта, ще можете да ги слушате директно в браузъра си.

7. Ефективно управление на комуникацията.  

Поради популярността на този уебсайт и естеството на темите, целият обем обратна връзка може да бъде понякога непреодолим. Отначало старателно отговарях на всички въпроси, вярвайки, че заслужават отговори, но скоро поставих под съмнение мъдростта на такъв подход. Дългосрочните ми цели започнаха да се отдалечават към периферията, когато комуникацията започна да доминира. Трябваше да реша към какво основно да се насоча: към индивидуалните читатели, искащи помощ или към крайната цел. Стана очевидно, че не можех да оправдая загубата на часове време за обработване на имейли. Знам, че някои живеят живота си чрез входящата си имейл кореспонденция, но чрез метода проба – грешка научих, че за мен този подход не работи, защото прекалената кореспонденция пречи на способността ми за концентрация и ме отклонява от нещата. Като следствие на това, твърдо ограничих времето, което отделям на имейлите. Да помагам на някого така може и да е добър начин за използване на даденото време, но определено не и най – добрият. За да напиша статията, която четете, десетки имейли ще останат без отговор, обаче статията ще бъде прочетена от хиляди. И, което е по – важно, забелязах, че, ограничавайки пречките, свързани с комуникацията, по – добре възприемам едва доловимия си вътрешен глас, който ме напътства. Ако имате проблеми, свързани с концентрацията и яснотата в живота си, би ли могло да се каже, че те са в резултат от комуникационно претоварване?

8. Четене.

Простия навик да чета всеки ден подпомага по – нататъшното ми самообучение. Това е една от причините да мога да бълвам статия след статия без характерното за писателите изчерпване. Обичам книгите, защото качеството и оформлението им обикновено са по – добри от това, което може да се намери в интернет. 9 от всеки 10 книги, които чета описват истински събития, но понякога се радвам и на такива с измислен сюжет. Доста ми хареса серията на Пиер Антъни Безсмъртни прераждания.

9. Задълбочени разговори.

Жена ми и аз всекидневно си говорим за неща като духовност, значението на живота и за най – добрите начини да служим на общото благо. Тъй като работим в дома си през седмицата и често излизаме през уикендите, не изпитваме недостиг на времето си заедно. Наслаждавам се на разговорите със съпругата си, и се чувствам късметлия, че съм намерил такава жена, която споделя страстта ми към самообучение и изследване. Макар, че мнозина не си поставят всекидневно въпроса какво има отвъд физическия свят, намирам, че за мен такава практика има голям смисъл. Тя ми помага да не бъда засмукан обратно в социално обусловените модели на страх и безпокойство. Горещо ви препоръчвам да намерите партньор, с който да дискутирате  спорните въпроси по един интелигентен и подкрепящ начин, макар да не е нужно това да бъде съпруга(та) ви. Много хора жадуват такава връзка, но позволяват на страха да ги обгърне отново.

10. Водене на дневник.  

За това съм писал и преди във Воденето на дневник като инструмент за разрешаване на проблеми. Имам два дневника. Първо, използвам компютърен дневник за дългосрочните планове, разрешаване на проблеми, и за въпроси и отговори относно теми на личностното израстване. Понякога, нещата, които пиша в този дневник посяват семената на бъдещи статии. Благодарение на възможностите за търсене, мога бързо да намеря решение на предишни проблеми, с които съм се сблъсквал. Второ, използвам бележник като всекидневен работен дневник. В него пиша дневните си задачи и поставям бележки, докато работя през деня. Може би веднъж седмично прехвърлям данните от бележника в главния списък със задачи в компютъра. Това дава възможност на идеите, които ми идват наум през деня, да бъдат обмислени в светлината на дългосрочните ми цели, като по този начин първо не позволява на великите от тях да се разпаднат на парчета, и второ, ми помага да не бъда отклонен от верния път от случайни мисли. И двете форми на водене на дневник ми позволяват да видя реалния прогрес, който постигам, в областта на личностния и бизнес растеж.

Смисълът на тези навици е, че ми служат, поддържайки ме осъзнат. Те ме подкрепят с енергия, ресурси и ме поддържат бдителен, за да преследвам най – големите си стремежи, без да се подхлъзна, преминавайки в по – ниска степен на осъзнат живот. Такава рамка ми дава възможност да избера как да прекарвам дните си, вместо да вземам решения под давление на сили извън моя контрол. Никоя от тези практики не е особено трудна за изпълнение, но за повечето беше сериозно усилие да бъдат изградени. Така или иначе, след като вече са факт, действат самостоятелно. Вече ги считам за даденост, както и настоящата ми изходна линия.

10 мита относно едноличния бизнес

July 24th, 2006 by Steve Pavlina           Email this article to a friend

Статията ми „Десет причини да не работите за друг” бързо стана много популярна и реших, че би било добре да напиша и нещо относно реалностите на едноличния бизнес. Тъй като има много митове по въпроса, (особено сред хората, които цял живот са работили на заплата), не би било зле да бъдат разсеяни.

Започнах първия си бизнес веднага след дипломирането си от колежа през 1993 година и оттогава съм работил винаги в собствената си фирма. Единственият път, когато бях назначен на работа, беше по време на колежа на непълен работен ден като сътрудник продажби, за период от шест месеца.

1. Работещите в собствени компании трябва да работят много часове

Много „самоназначени” бизнесмени работят повече часове дневно, в сравнение със служителите си. Някои организират бизнеса си по такъв начин, че физическото им присъствие да е необходимо за генериране на приход. Други се наслаждават на работата си толкова много, че нямат нищо против да влагат повече от времето си в нея. И в двата случая решението е тяхно, защото именно те организират нещата по такъв начин.

Мнозина започват бизнес, в който печелят само ако влагат собствения си труд, като например адвокат, който/която има определена тарифа на час. Когато адвокатът си е в къщи, той/тя не генерира доход. Обаче, няма такъв закон, който да казва, че можете да започнете бизнес, който получава приход, само когато лично работите. Ако започнете такъв бизнес, просто си създавате работно място. Аз предпочитам да мисля за моята работа в компанията ми като за изграждане на системи за генериране на приходи. Системи, които притежавате и контролирате. Като да имате златна гъска, чиято работа е да ви снася златни яйца.

2. Единствената причина за изграждане на бизнес е, за да бъде продаден

Това е любимата формилировка на Майкъл Гербер, авторът на The E-Myth Revisited и на различни други електронни книги. Макар, че със сигурност можете да изградите бизнес, за да го продадете или за да станете известен в обществото, можете също и да изградите бизнес, който да запазите.

Като човек, работещ в собствената си компания, имате право да създадете какъвто искате бизнес. Защото вие сте шефът. Ако искате да изградите бизнес с цел продажба, няма проблем. Ако просто искате източник на приходи, за да няма нужда да работите за друг, това също е ОК. Няма правила, които да казват, че трябва да изграждате бизнес, за да бъде паметник на човешкото величие.

3. Работата в собствена компания е много по – рискована от тази на работник или служител

Сигурността е резултат на контрол, а бидейки „самоназначени” имате много по - голям контрол върху доходите си, отколкото с постоянна работа. Ако компанията е ваша, никой няма да ви уволни или да ви съкрати. Кое е по – сигурно, да притежавате източниците си на приходи (златната гъска) или да ги вземете под наем? Очевидно, да ги притежавате.
Ако искате бързо да направите пари допълнително, това би било много трудно за един работник. Но като собственик, контролиращ бизнес активите, имате способността да организирате ресурсите по нов начин и да увеличите приходите. Да имате контрол, ето това прави нещата много по – различни.  

Работниците и служителите поемат най – големият риск от всички. Ще разберете това най – добре, щом чуете думите „Трябва да си вървите”, докато собствениците се радват на всичко онова, което рекордните печалби правят възможно.

4. „Самоназначаването” означава да сложите всичките яйца в една кошница

Запитайте се: Колко хора трябва да се обърнат срещу вас, за да дръпнат шалтера на доходите ви? За работници/служители отговора обикновено е „един”. Ако ви уволнят, доходът ви моментално бива отрязан. Дали то е справедливо или не, няма значение, ще страдате от пълна загуба на доходи, независимо от причините. Това е да слагате всичките яйца в една кошница.
Обаче, ако сам сте си господар, можете сравнително лесно да диверсифицирате източниците си на приходи, като по този начин да намалите риска. Имате нужния контрол, за да го направите. Да генерирате различни видове доход от хиляди клиенти е много по – сигурно, отколкото да получавате само една заплата.

Ерин и аз заедно получаваме около 10 различни вида доход, включващ директни продажби, продажби от името на трети страни чрез дистрибутори, приходи от реклами, от комисионни, от афилиейт програми, консултантски такси и др. Дори ако най – големият ни по обем приход спре внезапно, пак ще сме добре.

5. Да си бъдете сам господар е стресиращо

Това, което е стресиращо е, да не можете да свържете двата края, независимо дали сте шеф или работник. Но при един и същ стандарт на живот и приходи, мисля, че ако фирмата е ваша, бихте били по – малко стресирани, заради по – големия контрол. Да нямате контрол върху времето и живота си, това е стресиращо. Щом имате свободата да кажете „не”, значи по – лесно контролирате стреса. Можете да работите по ваше разписание. Можете да си вземете почивка, ако усетите, че имате нужда. Никой няма да ви насилва да правите нещо, което не искате.

6. Клиентът е винаги прав

Ако вие сте шефа, можете да „уволните” клиенти, които ви опропастяват живота. Има клиенти, които е по – добре да нямате.
Ерин и аз сме имали вземане – даване с хиляди клиенти за последните 11 години и почти всички те бяха страхотни. Но от време на време се случва да отхвърляме клиенти и да отказваме каквото и да е бизнес предложение от тях. Рядко го правим, но се случва.
Мога да се справя добре с критиката, но това, което за мен пресича границата е, когато клиент бъде груб, обиждащ или заплашващ. Някои си мислят, че ако се държат като задници, всеки бизнес ще се скъса от усилия да им угоди. Обаче мотото на работата ми с клиенти гласи: „Без добри обноски, няма обслужване!”

Ако компанията си е ваша, няма нужда да правите бизнес с хора, смятащи, че е тяхна привилегия да ви третират като боклук. Няма да се радвате на такива клиенти и няма да ви харесат хората, които ще дойдат по тяхна препоръка. И освен всичко, много забавно е да ги препратите на конкуренцията.

7. Да си шеф в собствената си фирма е самотно

Мнозина работници си мислят, че се радват на богат социален живот, когато всичко, което правят в тази насока е, да излизат с колеги от работата.  В началото може да е забавно, но след време е доста отегчително. Обратно на това, мисля, че за хората, работещи за себе си е по – лесно да осъзнаят нуждата от социални дейности извън работата. Най – малкото, това би било мотивирано от желанието за социализиране, а също и да почерпят опит от други собственици на бизнеси.

Няма нужда да сте изолирани и самотни, бидейки собственик на компанията, в която работите, стига да влагате време в развиване на социалните си контакти. Аз лично обичам да излизам с други „самоназначени”. Такива хора имат някаква енергия и инициативност, които рядко виждам у служителите.

Постоянната работа предоставя някакъв вид „вградена” общност, която получавате с назначението си, но ако се замислите, ще видите, че тя е много ограничаваща. Работник/служител може да бъде уволнен за прекалено контактуване на работното място. За шефа това не важи, той може да го прави по всяко време на деня.

8. Ако работите за себе си, трябва да правите всичко сами

„Назначените от себе си” може да са отговорни за обезпечаване на правилното и в срок изпълнение на задачите, но обикновено е глупаво да правят всичко сами. Това би било твърде много работа. Ерин е собственик и мениджър на списанието VegFamily Magazine, но не се занимава с публикуване на всеки брой. Тя има на разположение персонал от писатели, създаващи съдържанието и редактор, ръководещ подробностите на всеки брой. Ерин проектира и създаде системата, но други хора я „движат”.

На вас дори не ви трябва да създавате собствена система, ако можете да изпозвате като лост нечия чужда. Аз генерирам доход от реклами с този сайт, но голяма част от тях се обслужват от Гугъл Адсенс. Аз не продавам рекламите и не се занимавам с рекламодатели, Гугъл го прави вместо мен. Ако трябваше да продавам собственоръчно всяка реклама, това би било лудост, много повече работа, отколкото мога да свърша сам.

9. Да работиш в своята фирма е доста сложно

Това може да изглежда сложно, защото има много да се учи в началото, като счетоводство, данъци, ведомости за заплати, правни проблеми, застраховки и т.н. Наистина се изисква да отделите време да научите основните неща, но повечето от тях не са особено трудни. Просто си намерете добра книга по въпроса, и ще можете да го постигнете без много зор.

Не позволявайте на научаването на основните неща да ви разваля настроението. Трябва да научите тази информация само веднъж, и само за първия си бизнес. Ако започнете втори бизнес по – късно, много по – бързо ще навлезете в нещата. Ако организирате нещата правилно, текущата поддръжка на бизнеса няма да е кошмар.

10. Трябват ви много пари, за да започнете нов бизнес

Зависи от вида бизнес. Можете да започнете онлайн бизнес, изискващ много малки инвестиции, понеже уебхостинга и домейна не са скъпи. Може би по – малко от $100 ще покрият цялата първа година.

Трябваха ми $20,000 мои собствени пари, за да стартирам бизнеса си с видео игри през 1994 година, но си научих урока, защото изхарчих парите невероятно бързо. Така че, когато започвах настоящия си бизнес, реших да го направя колкото се може по – евтино. Изхарчих $9 (за регистрацията на StevePavlina.com) и си казах, че всички други разноски трябва да се изплащат от постъпления. Никакви пари не направих през първите 4 месеца, но след 22 месеца бизнеса ми докарва около $9000 на месец. Радвам се на този резултат, но не съм постигнал дори една малка част от плановете си все още, така че това далеч не е краят.

Не внушавам, че всеки идиот може да реализира сносен доход, работейки за себе си, на цената на билет за кино. Забелязахте, че сайта се казва „Личностно усъвършенстване за интелигентни хора”, нали? Имам предвид просто, че няма нужда да налеете спестяванията, които сте събирали цял живот, в първия си бизнес. Обаче, така или иначе, имате нужда от интелигентен начин да предоставяте ценност на хората. Хубавото на онлайн бизнеса е, че можете да създавате ценност (например статия) еднократно инвестирайки някакво време, докато я напишете, а технологията може да я достави милиони пъти, без това да ви коства някакво допълнително време или пари. Инвестирате немного време в първоначалното създаване на тази ценност, но ви се плаща за продължаващото във времето предоставяне. Технологията върши повечето работа на цена, която фактически е нула, но на вас ви се плаща за резултатите на работата й (значително повече от нула).

За разлика от работещите за себе си, на работниците обикновено не им се плаща за продължаващо във времето предоставяне на ценността. На тях им се плаща еднаква заплата или еднократна комисионна, докато работодателите им жънат печалби безкрайно.

Опитайте сами

Да се надяваме, че съм помогнал за разсейването на най – често срещаните митове относно работата в собствена фирма. Такива неоправдани страхове не представляват реалността, такава каквато е. Разбира се, единствения начин да разберете какво означава да работите за себе си е да го изживеете сами.

Срещал съм се с много голям брой такива хора в живота си, но никога не съм чувал някой от тях да каже, че е направил грешка, работейки в собствената си фирма или че вместо това би предпочел постоянна работа, дори когато бизнеса не се развива добре финансово. Да си бъдеш сам господар е мощно средство за персонален растеж, и често най – голямата му ценност произтича от уменията и самопознаването, които придобиваш надолу по пътя. Като много други „самоназначени”, по – скоро бих се отказал от всичките си бизнеси, отколкото от уроците, които съм научил, докато ги изграждах.