Да се балансира между мисълта и действието е предизвикателство за мнозина, особено за онези, които работят за себе си. Колко време да мислите преди да предприемете действие? Чуваме неща като „Провала в планирането е плануван провал!”, намеквайки, че внимателното обмисляне управлява всички действия. Но после се чува обаче „Направи го сега! Сега! Сега!”, притискайки ни към незабавно действие.
Как разбирате кога да обмисляте повече и в кой момент да действате? Къде е точката на баланса между парализиращото анализиране и прекалената импулсивност? Изглежда кристално ясно, че имате нужда от добър баланс между тях, особено, ако управлявате собствен бизнес. И двете са важни.
Преживявал съм такъв проблем да се чудя дали не се хвърлям прекалено активно и недообмислено напред, от една страна, или дали не прекалявам с планирането, докато закъснявам с действието, от друга. Обаче проблема изчезна, когато промених гледната си точка. Сега ми изглежда, че обмислянето и действието са в по-голяма степен подобни, отколкото различни. Едното е действие на ума, а другото е физическото действие.
Мисля, че липсата на равновесие на тези две неща е симптом на по-обширно вътрешно несъответствие. Мислите, че имате нужда от баланс между мислене и действие, но и двете ви дърпат в различни посоки. Мислите в едно направление, но действате в друго.
Лесно е да попаднете в това състояние на дисбаланс в момент, когато преживявате някаква промяна в мисленето и гледната си точка, но един отминаващ импулс все още управлява действията ви. Така вие продължавате да мислите според предишния модел, но действате според новия. Ето по този начин започвате да чувствате разделение между мисълта и действието. И от двете получавате някакви резултати, но те ви водят към по-различни ценности. И се озовавате в положение постоянно да се питате кой е верния път. Изглежда като конфликт между мисълта и действието, но ако погледнете по-дълбоко, ще видите, че всъщност е конфликт между две парадигми, на новото и на старото.
Мисля, че най-логичния сценарий би бил, когато мисълта ви поема в нова посока, докато действията се основават на старите навици. Но може да бъде и обратното, поведението ви се променя към нещо ново, докато мисълта трябва да наваксва. Това може да се случи, когато външната среда предизвиква промяна в действията, премествате се в друг град, сменяте работата си, започвате нова връзка и т.н. Умственият модел на това, което сте, все още не се е интегрирал в пълна степен с новата заобикаляща среда.
Така че, ако считате конфликта между мисълта и действието за причина за липсата на яснота в собствения ви живот, аз бих казал, че обратното е доста по-вероятно – липсата на яснота да е причината за този конфликт.
Мисълта и действието могат да бъдат възприети като две различни измерения на това, което сте: душевно и физическо. Обаче има и други измерения: емоционално и духовно. Един начин да преодолеете безизходицата, в която чувствате, че сте заседнали, между мисъл и действие, е да се консултирате с другите измерения - емоции и дух, за да видите ситуацията от друг ъгъл. Какво казват чувствата ви за този конфликт? А какво казва съзнанието ви?
Когато сглобите всичките четири измерения в едно цяло и съберете приноса на всяко едно от тях, физическото, умственото, емоционалното и духовното, вече имате много по-голяма информация относно проблема, виждайки всичките четири страни вместо само две. Това ви позволява да си представите по-висше ниво на решението, с което всичките ви „аз” си съответстват, защото сочат в същото направление. А това пък ви позволява да преодолеете първоначалния проблем напълно.
Албърт Айнщайн е казал, че най-големите проблеми не могат да бъдат разрешени на същото мисловно ниво, което ги е създало. Проблемът от забелязания конфликт между мисъл и действие, не може да бъде решен на нивото на мисълта и действието. Трябва да направите стъпка назад и да видите нещата от гледна точка на всичките фрагменти на вашата същност: тяло, ум, сърце и душа. Само тогава най-пълното решение ще се появи пред погледа ви.
Нека да избутаме тези абстрактни неща и да разгледаме един по-конкретен пример от реалния живот. Да предположим, че управлявате свой собствен бизнес. Мислите и планирате как да го развиете. Това изглежда като добра идея, тъй като вие се радвате на тази своя дейност (поне на нейното настоящо ниво), и би било хубаво да повишите доходите си. Да разширите бизнеса си изглежда като доста добра идея.
Освен това чувствате, че имате нужните умения да го направите. Но, когато стане време за действие, се чувствате като в капан. Не изглежда да напредвате. Продължавате да работите над неотложните неща, а важните проекти на растежа затъват. Вие си мислите, че може би плановете ви са били погрешни и се връщате назад до състоянието на комфорта от правенето на планове и обмисляне. И пак се случва същото. А после започвате да считате планирането за прекалено и навлизате в състоянието на застой, където мислите ви започват да се въртят в кръг. Започвате да се чудите защо не предприемате решения за разширяване на бизнеса, когато плановете ви изглеждат толкова добри на хартия.
Какво ви задържа?
На нивото на мисълта и действието не можете да разрешите този проблем. Просто ще си бъдете заклещени навеки. Може да имате продуктивни дни от време на време, но няма да изпитате онази постоянна продуктивност, която ви носи всеки ден чувството на преливащо удовлетворение.
Така че, какво е решението? Време е да се консултирате с другите фрагменти на същността си, които се опитваха да говорят, но не бяха чути. Започнете с емоциите си. Какво чувствате по отношение на разширяване на бизнеса си, ама честно? Може да получавате смесени сигнали в тази област. Може да чувствате, че би било страхотно да имате по-голям бизнес, но същевременно малко ви притесненяева колко повече работа това би означавало. Чувствата ви допълнително потвърждават, че вътре във вас има противопоставяне. Вие не сте тотално, 100 %, отдадени на идеята да разширите бизнеса си. Хем ви изглежда като правилното нещо, което да направите, хем не можете да сложите ръката си в огъня заради него. Като се посъветвате с чувствата си получавате доказателство, че нещо не е наред, но пък и не ви посочва решение. Значи е време да посетите друг съветник.
И така, почуквате на вратата на своя дух, своето съзнание, своите най-дълбоки и свещени убеждения. Това е най-тихата част от вас, ето защо трябва да бъдете сами и несмущавани от никого, за да чуете ясно какво казва. Един от най-добрите въпроси, които можете да зададете е „Какво да правя?”. Можете също да опитате с „Кое е истината за мен?”. И после се вслушайте в истината, но не в това, което искате да чуете. Ако имате вътрешно противопоставяне на мисли, действия и чувства, тогава духовният ви отговор ще обясни причината за това. Може да се изисква малко смелост, за да чуете този вътрешен глас и да не се отплеснете, но трябва да му обърнете внимание, ако въобще някога искате да възстановите баланса си отново.
Вътрешния глас може да ви каже, „Не живеете в съгласие с убежденията си.” или „Това не е причината, поради която сте тук.” Той ще погледне на бизнеса ви и ще зададе всички големи въпроси. „Как разширяването на бизнеса ще се отрази на характера ви? Как ще въздейства на хората, до които се докосне? Как ще се интегрира с дълбоко вкорененото ви чувство на добро и зло? Допринася ли с нещо за някого? Помага ли истински на хората по начин, от който те най-много се нуждаят? Правите ли всичко това, заради страстта и силното си желание да се посветите? Това ли е най-доброто, което можете да направите?
Това е силно индивидуален процес. Не мога да кажа докъде ще ви отведе той в краткосрочен план, но погледнато в перспектива, изслушването на всичките четири компонента на аз-ът ви, ще помогне да си представите начин на живот, при който всички те са в съзвучие. Няма нужда да се впуснете в духовен живот и да банкрутирате. Всички четири компонента могат да са в тон. Но трябва да се вслушвате в тях и да използвате това, което ви нашепват, за да откриете своя баланс.
Вярвам, че тези четири измерения имат своята обосновка. Една от тях не е по-добра или по-лоша от друга. Някои проблеми са достатъчно прости, поради което се нуждаят от една единствена гледна точка, за да се разрешат. Тялото ви може да се заеме с предизвикателството на храненето, без да е подтикнато от някаква съзнателна мисъл. Умът ви може да реши математическа задача, без да има нужда от консултация с духа. Обаче понякога компонентите на аз-ът не се изслушват взаимно. Тялото се опитва да изгълта вредната храна, докато умът казва „Остави тази поничка.” Умът се фокусира върху възможните негативни резултати, докато емоциите казват „Стига вече, че ме стресираш.” И започвате да организирате отмъщение от гняв, докато душата ви казва „Вярвай в прошката.”
Всяка част от вас си има своя уникална гледна точка, и всяка е умна по своему. Чрез вслушване и преминаване през тях отново и отново, накрая постигате състояние на хармония между тях. Това е един вътрешен процес на преговори. Тялото иска поничка. Умът казва „не”. Духът казва „Производителят на понички третира работниците си кофти.” Сърцето казва „Мммм, поничка.” Тялото – „Гладен съм.” Умът – „Вместо поничка, изяж един мъфин.” И така нататък.
Същото е приложимо и за кариерата. Тялото иска голяма заплата. Умът иска интересна работа. Сърцето иска да се забавлява. Духът иска значим принос. Тялото – „Принос? Опитваш се да ни умориш от глад ли?” Сърцето – „Ако допринасяме ще се чувстваме добре, но не искам да върша тъпа и скучна работа по цял ден.” Духът – „Ей, ум, виж там, разбери какъв принос би бил забáвен.” Умът – „Трябва да е нещо, което пасва на талантите ни, за да бъдем добри в него, и на страстта ни, за да се наслаждаваме.” Сърцето – „Мммм, страст.” Тялото – „Извинете, но как по дяволите ще живееме от това?” Умът – „Ако правим това, в което сме най-добри и то се търси, хората с радост ще ни платят.” Тялото – „Трябва да дадеш повече от себе си, за да ме убедиш. Знам, че точно сега можем да направим $Х ако правим Y, и това е достатъчно за мен.” Умът отговаря „Ето. Изяж този мъфин, докато помисля върху това.” Сърцето се включва „Не бих се чувствало добре, работейки само заради парите.” Духът отвръща „Всеки да направи списък от кариери, които го задоволяват.”
И така, всеки си прави свой собствен списък. После водят преговори напред-назад, докато накрая намерят една, от която всички са доволни. Сърцето отхвърля счетоводството. Духът отхвърля идеята за порно сайт. Умът отхвърля професионалния спорт. Тялото отхвърля психологията. Те евентуално отхвърлят всяка кариера от списъците и трябва да се върнат назад, за да направят нови, но се справят по-добре този път, защото вече разбират какво искат другите. Ето защо започват своят списък с идеи, имайки предвид какво би се приело от всички без изключение.
И след не много време, откриват няколко кариери, които всъщност стават, и избират най-добрата от тях. Чрез този вътрешен процес на преговори, те откриват най-добрата възможност, на която най-накрая да се посветят. Хармонията е постигната и, продължавайки напред, новата кариера ще задоволи всички компоненти колкото е възможно по-пълно. Целият конфликт, който сме усетили в себе си, изчезва. Мисли, действия, чувства и убеждения поемат в една и съща посока.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да оставите вашия коментар!