Войната с егото

Mar 31st, 2008 @ 12:02 pm › Steve Pavlina

превод Добрин Петров

Войната с егото изглежда печели популярност сред някои духовни кръгове хора. В рамките на този контекст егото е вашето отъждествяване с физическия живот и всички негови атрибути, включващи име, лична история, кариера, връзки и настоящата ви жизнена ситуация. Егото – това е как повечето хора избират да идентифицират себе си.

Войната с егото набляга на това, че не е нужно да се отъждествявате със своето его. Вместо това изберете да се идентифицирате като духовно същество, което временно е в обвивката на човек.

Тъй като лишеното от его съществуване може да ви накара да се чувствате приповдигнато-радостни, някои хора избират да го посочат с пръст като причина за всички страдания на хората. Те застъпват идеята, че светът би могъл да е по-добро място, ако можехме просто да загърбим отъждествяването си с егото и се идентифицираме като Бог или Източник на енергия... или дори да изоставим индивидуалната идентичност напълно.

Макар че зад Войната с Егото стои позитивно намерение, на практика тя се води погрешно.

Вярвам, че отъждествяването на хората с егото им е сериозен проблем за голяма част от тях. Когато мислиш, че физическият живот е всичко, което имаш, си склонен да се привържеш прекалено към него. Защитаването на физическата идентичност заема значителна част от нашето време, енергия и внимание. Ако някой се намеси в сигурността на физическият ви живот, той се превръща в заплаха. Това създава стрес и често води до някаква форма на насилие. Насилието е естественото следствие на преструвката от нужда от самоотбрана.

Не съм съгласен с тезата, че решението на проблеми, базирани на егото е да охулите, елиминирате и престъпите на границите на самото его. Не то е същественият проблем. Защото обслужва много важна функция и е грешка да го държите настрана.

Иронията е, че онези, които внушават да се дистанцираме от егото си са всъщност твърде свързани с него. На практика те отделят своето его от материализма и го прикрепват към духовността. Така отъждествяването с физическия живот става по-силна от всякога.                        

По-разумният подход

Вместо да опитваме да се откажем напълно от егото си, ние имаме нужда да го прегърнем, докато го свързваме с чувството на единение. Трябва да сме наясно с нашите индивидуални идентичности, докато едновременно с това развиваме разширяващо се чувство на глобално съзнание. След което само трябва да направим така, че тези две нива на осъзнаване да са в съзвучие.

Ето и една аналогия, която ще ви помогне да разберете. Вашето физическо тяло е колекция от индивидуални клетки, функциониращи добре заедно. Всяка от тези клетки има своя идентичност. Имате клетки на сърцето, на мозъка, на кожата и т.н.

Но кое е по-важно: здравето на клетките или здравето на тялото ви? Може ли да имате едното без другото?

Ако клетките ви виждат себе си като личности без чувство на връзка с цялото, свободни да правят каквото си поискат, те няма да сътрудничат достатъчно добре за поддръжката на здравето на тялото, и то ще умре.

Ако клетките ви не успеят да се видят като индивидуалности и се идентифицират само с колектива, няма да ги е грижа за техните индивидуални нужди, затова ще умрат, а тялото ще ги последва.

За да поддържат здравето на тялото ви, вашите клетки трябва да се погрижат за своите индивидуални нужди, докато дават необходимият си принос за общото благо на тялото. Те трябва да функционират добре на много нива на съзнанието.

На микро ниво, клетките на вашето сърце трябва да работят заедно, за да продължи да бие вашето сърце. Кръвните клетки трябва да доставят хранителни вещества да всички други клетки. Дробът и бъбреците трябва да помагат да се елиминират токсините. Всички клетки трябва да работят заедно, за да е здраво тялото.

На макро ниво, тялото трябва да диша въздух, да пие вода и да яде храна. Трябва да се предпазва от екстремални условия на студ и горещини. Ако не направи необходимото, за да запази клетките живи, то цялото тяло ще умре. Ако тялото пуши цигари или пие алкохол, всички клетки ще страдат от това, дори отделни клетки да не са виновни за вземането на такива решения.

Всички човешки същества са индивидуални клетки на по-обширното тяло на човечеството. За да оцелява и процъфтява тялото (независимо като физични или като духовни същества), ние като личности трябва да сме в съзвучие с общото благо, но също така трябва да се грижим и за индивидуалните си нужди. Трябва да функционираме добре и на двете нива на осъзнаване.

В момента живеем като индивидуални клетки на по-голямото тяло, което пие и пуши. Всички клетки страдат от това, но няма определена клетка, която да бъде обвинена. Това може да не изглежда честно, но така стоят нещата.                      

Осъзнаване на глобално ниво

Какво бихте направили, когато се усетите, че тялото, населявано от вас излиза от руслото? Решението е да започнете да осъзнавате как мислите и поведението на индивидуално ниво се отразяват на мислите и поведението на глобално ниво. Ако можете да живеете конструктивно като човек и ако можете да повлияете достатъчно на останалите клетки да направят подобни промени, вие ще имате положително въздействие върху цялото в посока по-конструктивни поведения – такива, които са добри за здравето на тялото, както и здравето на отделните клетки.  

Не трябва да има какъвто и да е конфликт между егото на индивидуално ниво на осъзнаване и по-висшето духовно мислене. Ако можете да разберете, че сте част от нещо по-голямо, (независимо как го наричате), тогава има причина, поради която здравето на тялото и това на неговите съставни части да не могат да са в конфликт.

С други думи, не може да има конфликт между егоистично и безкористно поведение. Ако гледате на това от точното ниво на осъзнаване, и двете умствени настройки трябва да се концентрират в една и съща посока.

Има много човешки същества днес, разбиращи, че човечеството като цяло излиза извън релси и в момента работи срещу собственото си здраве. Глобалните му органи водят битки помежду си, вместо да работят в сътрудничество. По същество живеем в тяло, разяждано от рак. Това обаче привлича вниманието на все повече индивидуални клетки. Те започват да мислят: „Трябва да направим нещо по този въпрос!”

Проблемът е, че повечето от клетките са все още апатични или лишени от сила. В най-добрият случай ги е грижа за живота им като индивидуални клетки, но не приемат отговорност за здравето на организма като цяло. Следователно, правят проблемът още по-сериозен. Чрез бездействието те създават условия за превръщането му във вечен. С воденето на вреден живот те работят в посока на смъртта на тялото.

Отвъд индивидуалното

Войната с егото е едно болно тяло да заключи, че болестта му е причинена от собствените му клетки в резултат на егоистичните им действия. На практика проблемът е съвсем различен от това. Можете да се каже, че проблемът е, че клетките не се държат достатъчно егоистично и на определено ниво това е истина; обаче, истинският проблем е, че не са достатъчно наясно, за да осъзнаят какво означава да действат в защита на собствения си интерес. Не разбират, че вземат саморазрушителни решения. Не осъзнават, че собственото им здраве може да се подобри като се работи в посока подобрение на здравето на цялото тяло. Няма клетка, която да може задълго да поддържа собственото си здраве в тяло, което не е здраво.

Индивидуаните клетки водят битки с проблеми на индивидуално ниво, без да осъзнават, че тези проблеми имат негативно отражение върху цялото тяло. Например, ако сте болни от рак или диабет, може да изпитвате трудности, свързани с това, на индивидуално ниво. Правите каквото е възможно, за да излекувате тялото си и привличате другите да ви подкрепят. Но на глобално ниво ние заедно създаваме условия, които дават възможност за настъпване на такива проблеми, и ние като хора ще продължим да усещаме горчилката им докато продължаваме да създаваме условията за тях. Ако имате здравен проблем, грижата не е единствено и само ваша, дори да е проблем, който вие лично сте могли да предотвратите. По-голямата грижа е, че живеете в свят, който съдейства за появата на такива болести, и от социална гледна точка, и от гледна точка на околната среда.

Лечението на такива проблеми няма да се намери на индивидуално ниво. Не можете постоянно да се лекувате от рак, докато продължавате да живеете в същите условия, които са го причинили. Не можете да имате вдъхновяващи връзки, докато живеете в общество, което насърчава изолацията и отдръпването от другите. Не можете да се радвате на задоволяваща ви кариера в свят, който оценява печалбата преди човешките същества. Винаги ще се къпете в глобалната супа.                       

Постигане на съзвучие

Някога чувствали ли сте присъствието на човечеството в собствения си живот? Откривали ли сте, че като правите неща против общото благо се появява силна съпротива и резултатите ви биват саботирани, а живота ви се струва като да бягате по нагорнището върху пясък? По подобен начин, разбирате ли, че когато сте в съзвучие с общото благо човечеството по негов си мистериозен начин ви осигурява нужната подкрепа?

Защото аз определено съм се чувствал така, сякаш нещо по-висше работи зад кулисите в моя живот . Когато съм правил неща срещу другите, животът ми беше блокиран. Но когато се поставих в съзвучие, правейки това, което честно вярвах, че ще има положителен ефект върху обществото (независимо колко малък е той), сякаш невидими сили ми помагаха. Други „клетки” явно ми помагат, появяват се неочаквано допълнителни ресурси или се радвам на необикновено добър късмет.

Мотивацията, стояща зад действията ми, може да е ръководена единствено от егото, но, докато то е в съзвучие с помагането на другите клетки, тялото с радост ще подаде ръка.

Когато си поставям нови цели или започвам нови проекти, мисля как да обвържа помагането на самия мен с помагането на другите. Не се приемам като егоцентрик или безкористен. Мисля, че и двете крайности са грешка. Харесва ми пътят, където егоизмът и липсата на корист са в съзвучие, така че когато помагам на другите аз едновременно с това помагам и на себе си и обратно.

Ако се замислите, това е единственият подход, способен да издържи в дългосрочен аспект. Когато се държите егоцентрично за сметка на другите, създавате съпротива и губите подкрепа. Ако жертвате собствените си нужди в помощ на другите, накрая ще трябва да преустановите такава подкрепа, за да разрешавате собствените си проблеми, които са се натрупали поради това, че ги пренебрегвате. Но ако вземате по-правилни решения, които да са еднакво добри и за вас и за другите, получавате най-доброто от двете възможности. Това е доста смислен и целесъобразен начин на живот. Помагаш на другите и те ти помагат. „Клетките” печелят, както и целият „организъм”.

Преговори за мирен договор

Както и Войната с наркотиците и Войната с терора, тази с егото се проваля, защото не се води правилно. Егото не е нещо лошо. То е важен компонент от физическият живот. Вместо да захвърляме егото, имаме нужда да му добавим чувство за глобално съзнание. Като личности трябва да приемем отговорността за здравето на човечеството като цяло.

Вярвам, че най-доброто, което мога да направя като личност е да инфектирам колкото се може повече хора с чувството за глобално осъзнаване. Доста голям брой хора вече са го развили, или са в процес, но като процент от цялото нивото е все още ниско. Според мен е доста по-ниско от един процент. Както и да е, не всеки е длъжен да се приобщи. Просто имаме нужда от достатъчно голяма критична маса, за да обърнем нещата в по-положително направление.

Намирам това за вълнуваща мисия, която носи на живота ми много мотивираща цел, достижима от мен на индивидуално ниво. Да живея просто за себе си ми изглежда скучно и безцелно. Наистина няма нищо друго, което да ме радва толкова, както да оказвам положителен ефект върху голяма част от човечеството.

Не съм същество без его. Всъщност, направих съзнателен избор да не се отказвам от егото си. Да пристъпиш отвъд границите на егото не е практичен избор за повечето хора и не служи на общото благо по никакъв начин. Стигнах до заключението, че е по-добре да прегърна егото си и да се възползвам от него напълно, затова го опаковах с идеята да служа на другите. Следователно, когато правя неща „за подхранване на егото си”, като публикуването на нова статия, помагам на хората в същия момент. А когато правя неща, за да помагам на хората, всъщност подхранвам своето его. От позицията на няколкото години, откакто го правя, трябва да призная, че методът работи изключително добре.

Вместо да се опитвате да изоставите егото си, защо не му намерите нещо по-значително, в което да се потопи? Насочете го към цел на глобално ниво, която наистина ви вдъхновява – цел, която директно ви „гали” душата. Да интегрирате физическия си живот в своята идентичност не е лошо, ако физическата и духовната ви идентичност са в съзвучие.

Най-голямо внимание трябва да се обърне на припокриването между индивидуалното добро и доброто на човечеството. За да се усвои това има нужда от малко практика, защото е малко по-различен поглед върху живота, отколкото повечето хора са научени. Окуражавани бяхме да мислим как нашите действия се отразяват на най-близките ни хора, но не и за въздействието върху цялото човечество. Обаче има голямо значение.

Апатията е равносилна на убийство

Ако мислите, че животът ви е прояден от проблеми и сякаш преживявате нелогично голяма съпротива, стараейки се да си изградите импулс, обмислете дали не работите срещу общото благо на човечеството. Ако живеете като паразит е логично да очаквате „тялото” да ви третира като такива.

Ако мислите, че дейтвията ви са неутрални, те всъщност са негативни, защото по този въпрос няма неутралитет. Когато сте обкръжени от негативизъм, в какъвто се намираме днес, апатията е равносилна на убийство. Ако не ви е грижа какво се случва с човечеството, тогава от негова гледна точка вие не сте особено добра „клетка”, която то да има. Следователно, не можете да очаквате обществото да ви помага; ще бъде по-логично очаквате да ви изолира и да прекъсне притока на ресурси за вас, за да ви попречи да нанасяте вреда. Защо да ви осигурява ресурси, щом ги използвате за разпространяване на болестта на апатията?

Третирайте „тялото” на човечеството като приятел и съюзник и то ще ви отговори по същият начин. Много по-съзнателно е отколкото можете да осъзнаете.                                              

Една коледна случка, или пък не съвсем!

Добрин Петров

Трудно е да се каже кое повече ме вбеси онази вечер – дали това, че съм се разминал с крадеца в рамките на петнадесет минути, или наглостта му, предвид факта, че колата ми беше спряна под уличната лампа, (която работеше), точно пред дома ми. Все пак това не му попречи да разбие стъклото и да изтръгне касетофона от таблото. Не че е кой знае колко скъп, вероятно по-скъпо ще е стъклото, което стана на парчета, че и страничното огледало, (то пък не разбирам каква пречка е било, ама нейсе).

Не съм от хората, които ще започнат да обвиняват правителство, полиция и кого ли още не, независимо, че доста ме е яд. Все пак разбирам, че заради някакъв наркоман, (вероятно), няма как патрулката да минава през нашата улица на всеки пет минути. Помрачават ти празника, бе братче, с тези простотии! За тях е ясно, че празник няма – дозата е стимул, помитащ всичко по пътя си.

И, като се замисля, животът им вероятно хич не е лек. Заради грешката „да се закачат”, направена някъде в миналото, дните им се изнизват тихичко, като пясък от шепа. Да се чувстваш обречен, да не си господар на себе си, а някой друг елегантно или пък не толкова, да влиза в тази роля вместо теб... Всъщност, улавям се, че това е моята гледна точка, а може просто да ги мотивира тръпката. Което пак, според мен, си е дрога. Само че този път наркотикът си е произведен от теб самия, в твоето тяло, и не могат да се окошарят за това. Всъщност, голям праз... Няма пък да им вдигам паметник, я!

Въпреки, че ме е яд, същевременно ми е и някакси ми е жал за тях, през какво се принудени да преминат, за да си осигурят няколко минути, (предполагам), или часа щастие... Или пък покой, кой както го разбира. Айде момчетиите ще крадат, то е ясно, (защо ли пък да е ясно, сам не се разбрах), нали затова като малки играехме на стражари и апаши, един вид ни е заложено, (тогава не разбирах как може стражари да са срещу индианци, чак после разбрах, че „апаш” не е като „апач”), но момичетата... Както и да е, в природата на това му се казва „естествен отбор”... Приспособяваш се, иначе изчезваш. Жестока истина, наистина.

От друга страна, и ние – останалите не-наркомани, не-крадци и не-еди-какво-си, не сме кой знае колко свободни... Нека не се лъжем, всички си имаме своите пороци, от които не можем да се откажем, независимо, че доста често ни се иска точно това. Но за които ни е приятно да си мислим, че контролираме, а не обратното, както си е в действителност. Жива самозаблуда, ако питате мен. Аз предпочитам да не се подлагам на това. Но пък не става въпрос за мен, нали?

Вярвам, че доколкото е възможно, човек сам си кове съдбата. С мислите си... Поне така вярвам аз. Поне в момента, после може да се промени. Не, честно... Малки камъчета, като това да ти откраднат нещо, независимо дали искаме, или не, винаги ще има. Важна е голямата картина, както се казва „the global picture”. А голямата картина, приятели, е за всекиго различна. „Колко пък да е различна?” – ще попитате. Ами точно толкова е различна, колкото е различна ценностната система на отделния човек. Например, няма как моята ценностна система да е съпоставима с тази на юнака, който ми разби колата навръх Коледа, нали? Халал да му е! Сигурно и той страда... По своя си начин...

Дръжте курса

August 27th, 2011 by Steve Pavlina

превод Добрин Петров

            Когато започвате някакво занимание по промяна на емоционалната настройка, като например преминаване от нагласата за оскъдица към тази за изобилие, очаквайте да се почувствате извън синхрон с настоящата си физическа реалност за няколко седмици. Със сигурност е предизвикателство, но е нормална част от преживяването.

            Като превключите към вътрешното си аз, вие започвате да впрягате нови сили във външната си реалност. Отнема време на различните елементи от вашата реалност (връзки, финанси, всекидневни дейности и т.н.) да разкрият натрупаният ефект от тези сили и да се превърнат в такива в състояние на равновесие с новата ви душевна настройка.

            Старите възможности ще изчезнат. Нови възможности ще започнат да се появяват.

            Поканите, които някога ви привличаха ще изглеждат скучни, докато други ще ви станат интересни.

            Хората ще променят начина, по който се отнасят с вас. Някои ще станат по-дистанцирани, докато с други ще се сближите.

            Нещата, които преди толерирахте, вече няма да бъдат същите. Нещата, за които само си мечтаехте, ще започнат да изглеждат възможни за вас.

            Това може да се разглежда като някакъв тест – да видите дали сте наистина отдадени на новото мислене. Ако позволите на старата реалност да вземе най-доброто от вас и не успеете да я загърбите поради чувства на вина, съжаление, страх, привързаност и т.н.,  вие просто ще подкрепите старата реалност и ще отмените промяната.    

            Може да бъде много хаотичен период, през който трябва да преминете, но дръжте курс „Право напред” и този период ще отмине.  

            Може да бъде и много самотен период, защото най-вероятно ще преминавате през тази промяна сами. Това не означава, че ще кажете „Довиждане” на всичките си предишни връзки, но може да се отнасяте със същите тези хора малко по-различно, когато промяната в приоритетите ви е вече факт. Как това се случва зависи от самата природа на промяната. Например, ако искате да се настроите на вълната на изобилието, вероятно ще отблъснете хора, които са затънали в мисли за това, че нямат достатъчно, но някои хора в живота ви може да намерят вашата промяна за вълнуваща и може да ви подкрепят, гледайки ви да минавате през нея.   

            Да наблюдавате как вашата реалност се променя точно пред вас може да е малко дезориентиращо отначало. Аз бих оприличил преживяването като преместване в нов град. Отначало, когато пристигнете, ви отнема време да се запознаете нещата наоколо. На мен обикновено са ми нужни около 3 седмици, за да свикна с това.

            Също така трябва да отслабите връзката си с предишният град и да кажете „Довиждане” по своя си начин. В противен случай ще поискате да отмените цялото премествсане. 

            Може да е трудно да се предскаже кои аспекти от предходния ви град ще съществуват и в новия и кои със сигурност ще загърбите. Ще има неща, които ще намерите и на новото място и други, които ще поискате да си отминат. Ще откриете нови преживявания, които не бихте могли да имате в стария си град.

            След като се преместите, пак можете да се върнете и да посетите стария си гред, но това няма да ви накара да се чувствате по същият начин след като вече сте се установили на новото си място. Ще сте гледали на старата си реалност от нова гледна точка.

            Много е изкушаващо да отмените преместването по средата, особено през първите две седмици. Нужно е пълно вътрешно ангажиране, за да превключите умствената си реалност и разрешите на физическата ви реалност да „се включи”, както е нужна пълна ангажираност за преместване в нов град. Някои „превключвания” са толкова големи, че са подобни на преместване в нова държава с език различен от вашият. Очаквайте да ви отнеме повече време да са адаптирате към тези по-големи промени.

            Ако наистина сте посветени на промяната, тогава дръжте курса. Външната ви реалност ще ви настигне евентуално. Просто бъдете подготвени за малко хаотично преструктуринане докато трае това. Междувременно си почивайте и дишайте спокойно. Връщайте се към новата емоция и я подсилвайте, дори тогава, когато изглежда, че външния ви свят ви крещи.                                          

Предприемачеството започва с проучване на търсенето

October 28th, 2011 by Steve Pavlina

превод Добрин Петров

            Много хора, които са нови в предприемачеството подхождат към света на бизнеса по някакъв по-скоро забавен начин. Доста често започват с идея – или поне мислят, че това е смислена идея. После се опитват да убедят хората да купуват, надявайки се, че някакси те ще прозрат ценността й.

            Това е рецепта за провал с гръм и трясък.

            Сигурно би проработила от време на време, особено ако имате милиони долари за маркетинг, които да ви помогнат да създадете търсене, но за малкият бизнес това не е много умен подход. Когато става въпрос за доказан бизнес вие бихте искали да видите някакви доказателства за истинско търсене на това, което ще продавате – за предпочитане преди да минете през цялата работа по започването на бизнеса или създаването на нов продукти или услуга.

            Много съществуващи бизнеси са започнали, защото някой е забелязал съществуващ проблем или някакво търсене на решение или подобрение, и те са намерили начин да реагират на това търсене достатъчно добре.

            Когато започнах бизнеса си с компютърни игри през 1994 година, аз не знаех дали има търсене на това, което създавах. Затова създадох някои игри, но почти никой не ги купи.

            Тогава отидох на конференция относно разработването на игри, където един съосновател на много успешна компания обясняваше на чист английски разликата между това да създаваш игри, които се продават и това да създаваш игри, които не се продават.

            Според него всичко се свежда до създаване на игри, които хората очевидно искат да купят, а не такива, които разработчиците искат да създадат. Тези цели не са непременно в конфликт. Той обясни как неговата компания преминала от 8-годишна битка за оцеляване към създаването на мега хитове най-накрая. Те започнали да обръщат внимание какви игри хората наистина искат да купят. После ги създали в съответните жанрове и продали милиони копия от тях.     

                         

            Не е ядрена физика, но със сигурност има значение.  

            Аз приложих този съвет в доста малък мащаб и бизнесът ми се подобри. Насочих  се към жанрове, където виждах повече търсене, отколкото предлагане, затова не беше нужно да харча състояние за маркетинг. Най-важното беше да убедя света, че игрите ми биха задоволили претенциите на определен вид играч. И в рамките на месеци тези играчи се струпаха в уебсайта ми.        

            Ако искате бизнесът ви да е издържлив, важно е да обръщате внимание на търсенето. Какво търсят хората и от какво имат нужда? Какви проблеми имат? Какъв вид помощ търсят?

            Доста често ще има неща, които обичате да правите, обаче никой не би дал и стотинка. Няма лошо. Наслаждавайте се на тези дейности като хоби. Търсенето може да се промени в рамките на десетилетие или две.

            Друг път ще забележите, че има търсене на нещо, но вие нямате личен интерес да се занимавате с това. И в това няма лошо. Нека някой друг заеме тази ниша.

            Ако сте отворени към създаването на бизнес, който да е издържлив във времето, бъдете нащрек за доказателства за наличие на търсене, което бихте се радвали да „покриете”.

            Когато започнах бизнеса си за личното усъвършенстване, това стана най-вече в отговор на съществуващо търсене. Преди изобщо да напиша първия си пост в блога, хората вече ми пишеха имейли всяка седмица с въпроси относно продуктивността, въпроси на малкият бизнес, въпроси, свързани с мотивацията и т.н. Не беше трудно да продължа да го правя, защото ми доставяше удоволствие да пиша за личния растеж. Но не започнах уебсайта си, надявайки се, че след това търсенето ще се появи. Видях ясни доказателства за това търсене още преди да започна. Затова казах „да” на това, което беше налице.    

            Да се опитвате да направите такъв бизнес печеливш е много по-лесно, отколкото бизнес, чието търсене е неясно. Ако търсенето вече съществува, то задачата основно е да направите така, че хората да узнаят за съществуването на тази идея или услуга, която може да ги удовлетвори.

            Но ако има малко или никакво търсене, тогава маркетинга ще се занимава с опити за убеждаване на хората, че имат нужда от нещо, а те пък могат съвсем спокойно да не се съгласят. Такъв маркетинг е борба, особено за малък бизнес без огромен бюджет за целта.

            Не е нужно търсенето да бъде лично, за да има значение. Не е нужно хората да питат вас как да разрешат своите проблеми. Те просто трябва да търсят решение.

            Ако сте започнали малък бизнес и реализирането на продажби изглежда като битка нагоре по баира, може ли да бъде защото осигурявате нещо, което почти никой не иска да купи? Ако това е случаят, опитайте се да не го приемате като личен неуспех. Често се случва. Това е част от предприемаческия процес на уравновесяване или калибриране. В резултат ще ви се изяснят особености на продажбите, и ще разберете, че е по-лесно да генерирате продажби, давайки на хората онова, което искат, в противовес на това да се опитвате да ги убедите да искат нещото, което вие искате да дадете.

Защо Логиката Не Е Достатъчна

November 26th, 2011 by Steve Pavlina

превод Добрин Петров

            Каква част от живота ви винаги изглежда да е на заден план? Дали това е някакво партньорство? Или хоби, което винаги сте искали да имате? Духовен стремеж?

            Казвате ли си, че някога тази част от живота ви ще мине на преден план и ще стане приоритет? Как това ще се случи всъщност?

            Нещата, стоящи на заден план, са склонни да остават такива неопределено време. Те рядко отиват на преден план от само себе си. Причината им да си останат там е, че вие им отреждате това място, вероятно защото считате, че нещо друго е по-важно.

            В някакъв момент може да сте поставили на първо място кариерата си. Или здравето. Или пък определена връзка. Но тези приоритети валидни ли са за вас и днес? Те все още ли са логични?

            Ако зададете този въпрос повърхностно, почти винаги отговаряте с „да”. Ако преди година си бяхте казали, че финансите ви трябва да бъдат за вас приоритет №1, те ще имат тенденцията да бъдат такива. Независимо дали сте направили някакъв измерим прогрес или не, ще имате склонността да се придържате към в основата си същите приоритети година след година.

         Наистина Важно Или Просто Разсейване На Вниманието

            Ако настоящите ви приоритети си остават същите за дълго време, как разбирате кога е време за промяна? Вероятно не бихте го изяснили просто като се запитате ”Абе, дали има нужда от настройка?”

            Най-общо, начинът да забележите, че има нужда от промяна е като усетите натрапчиво чувство, че нещо не е наред в начина, по който живеете в момента.

            Друг намек е, че не напредвате особено към най-силните си въжделения. Ако погледнете към фактическите си резултати във важните за вас тези сфери ще видите доказателства, че се носите по вятъра или дори по-зле: движите се надолу.

            Често това се случва, защото ни харесва да приемаме, че можем да подобрим някаква част от живота си като я направим свой приоритет №1. Например, ако чувствате, че сте зле финансово, може да решите да се фокусирате в правенето на повече пари за известно време. Но после минават няколко години и финансите ви не изглеждат много по-различно. Най-общо казано, дори се чувствате по-стресирани, освен всичко друго.

            Главната причина за неуспехът е, че да правите пари не е истинския ви приоритет. Всъщност е отвличане на вниманието към по-дълбока и по-важна част от вашият живот.

         Задънена Улица

            Когато фалшиви приоритети бъдат сбъркани с истински със сигурност ще се почувствате заклещени. Ще чувствате съпротива, когато се опитвате да се придвижите напред към приоритетите, които ви изглеждат логични, но които нямат връзка с истинските ви желания. Без значение колко усилие полагате срещу тази съпротива или каква техника използвате, за да й се противопоставите, тя все ще ви устоява. Това е така, заради грешката ви да се движите срещу течението. Вашите приоритети не са в съзвучие с истинските ви желания.

            Когато осъзнаете, че сте в задънена улица, дайте си малко време за размисъл. Дори да не сте написали изрично своите приоритети, какво ви казват вашите мисли относно важните за вас неща?

            Ако ви е удобно, нахвърляйте бърз списък с вашите най-важни душевни приоритети. Може би ще измислите нещо такова:

1. Да правя повече пари
2. Да се подобря в посока на здраве и спорт
3. Да прекарвам време с означаващите много за мен хора
4. Да работя по-фокусирано и продуктивно
5. Да придобивам нови умения 

            Но ако трябваше да погледнете фактически на действията си от гледна точка на един наблюдател, може да видите, че всекидневно давате приоритет на неща съвсем различни:                        

1. Комуникация (имейл, смс-и, тел. разговори)
2. Отношения в социалните мрежи
3. Получаване на информация (блогове, новини, видеа и т.н.)
4. Вършене на неотложна работа
5. Забавление         

            Това не са пълни списъци, но аз мисля, че схващате идеята – умствените ви приоритети и действията ви в реалния живот не са в синхрон.

            Ако откриете нещо такова, не се паникьосвайте. Често срещано е хората да имат два списъка, които не си подхождат. За щастие това е проблем, който може да се разреши.

         Фалшивите Убеждения, От Които Трябва Да Се Освободите

            Причината за това противопоставяне е често срещано фалшиво убеждение. И то е, че даването на приоритет е свързано с логиката, че е нещо, което можете да постигнете с логическото си мислене.

            Всъщност, еднакво грешен подход е да вярвате, че това е нещо, което можете да разпознаете интуитивно. Такъв подход също е обречен на неуспех.

            Логическият ви ум е частта, която намира решения от рода: Ако финансите са най-слабата част от живота ми, тогава трябва да направя това свой най-висок приоритет  за известно времe. Като обръщам на финансите си повече внимание със сигурност ще ги подобря и когато нещата вървят наистина добре в тази сфера, мога да направя приоритет нещо друго.   

            Това звучи достоверно. Затова на логичният ум му идва като гръм от ясно небе, че изглеждащото логично решение всъщност не върши работа. Това хвърля такъв ум в огромно размишление, защото, в края на краищата, трябва да работи, нали?

            В действителност не би трябвало да работи. Има грешка в логиката. Приемането, че превръщането на изоставаща част от живота ви в съзнателен приоритет ще причини подобрението й е грешно предположение. Повечето пъти ще се окаже, че просто не е вярно.              

  

            Често, когато правите свой топ приоритет една изоставаща сфера от живота си, тя ще продължава да се развива в същата тенденция. Понякога дори става по-лошо. А понякога можете да игнорирате сфера от живота си, и тя да се подобри от само себе си.

            Можем да навлезем наистина надълбоко, но засега просто искам да засея семената в умът ви, че превръщането на изоставащ аспект от живота ви в приоритет може всъщност да е грешка. Понякога това е най-лошото нещо, което можете да направите. Ще видите защо се случва така малко по-късно в тази статия.

         Защо Логическият Ум Не Може Да Създава Приоритети

        

            Ако опитате да си поставяте приоритети логически, неуспехът ви е гарантиран. Това е така, защото логиката не може да осигури контекста за приоритет.

Има особена категория мозъчни травми, при които хората не могат да почувстват никакви емоции или не са наясно с емоционалното си състояние. Интересното е, че такива хора изобщо не функционират добре. Те може да прекарат цял ден в чудене къде да отидат на обяд, преценявайки всякакъв вид неважни детайли, като например светлината в различните ресторанти или на коя маса да седнат. Такива хора могат да си мият зъбите 20 пъти на ден, мислейки, че има смисъл да го правят. Те нямат контекста да отделят важното от неважното.

            Някои компании твърдят, че вземат решения, базирани на данните, но това е погрешно, тъй като винаги трябва да има емоционален контекст зад употребата на данните. Няма логична причина за това защо трябва да расте една компания или защо трябва да продава повече продукти или да има по-голям ефект. Тя може точно толкова лесно да бъде закрита и хората да правят нещо друго вместо това. Дори изборът за решения, базирани на данните е емоционален, сам по себе си. Емоционалния мозък осигурява контекста, за да почувствате, че е добре компанията да расте; след което данните могат да бъдат логически анализирани за определяне на това какви пътища може да подкрепят растежът по-добре от други. Но накрая цялата верига от под-решения започва с един емоционален контекст, дори базираните на данни решения са нормално изпълнени с емоционални моменти.

            Ако искахте да опитате да си създадете приоритети в живота на чисто умствено/логично ниво, ще откриете, че мисията е невъзможна. Не можете логично да оцените и сортирате необятните възможности, налични за вас. Всъщност, ако се опитате да го постигнете, със сигурност да преживеете пристъпи на парализа на анализите, т.е. бидейки обладани от анализиране едва ли ще свършите нещо смислено и полезно.

         Нека Ви Води Сърцето  

            Изходът от този капан е прост: Нека да води сързето. Използвайте емоциите си, когато си поставяте приоритети.

            Това може да звучи като бягане от отговорност, но има и по-мотивираща гледна точка по въпроса.

            Първо, вие ще го направите, така или иначе. Ако подходите логически към поставянето на приоритети, някоя част от вас няма да ви съдейства. Вашите умствени приоритети може да изглеждат страхотно на хартия, но вие всъщност не ги следвате. Кога за последно си поставихте приоритети логично и се приближихте поне близо до тях?    

      

            Най-близкото, което ще направите е да използвате дрога или кафе, за да разбалансирате допълнително хормоните си и да стимулирате прекомерно логическия си ум, но вашите емоции все пак ще се покажат на повърхността от време на време, а техните сигнали ще бъдат по-объркващи. Накрая вашите емоции ще ви накарат да се почувствате по-зле, ако се опитате вкарате логични приоритети в живота си насила. Тозе подход ще ви отдалечи от истинското щастие, и в края на краищата е контра-продуктивен. 

            Може би някой ден ще има и по-добър заместител на вашият емоционален ум, но засега сте неразделно свързани. За щастие тове не е толкова лошо. Вашият емоционален ум е много по-стар от логическият ви ум, бидейки обект на много еволюционни цикли. Вашата емоционална подсистема е прецизно настроен инструмент, далеч отвъд възможностите дори на най-напредничавите суперкомпютри.

            Логическият ум е добър в определени неща, но поставянето на приоритети в голямата картина не е сред силните му страни. Тук обаче емоционалният ум е в стихията си. Тези два аспекта на умът се допълват прекрасно, но в западният свят ние често приемаме отношенията между двата наопаки. Имаме нужда да се научим да даваме приоритет на сърцето и емоциите, а не на логиката си.       

     

            Говорейки от физична гледна точка, емоционалният ум е най-вече в главата ви, но отчасти и в гърдите ви. Вашето сърце всъщност си има свой мъничък мозък, състоящ се от около 40000 неврити. Той е примитивен в сравнение с мозъкът в главата ви, но също има значение. Комуникационният канал, който изпраща сигнали от сърцето към мозъкът може да се оприличи на пожарникарски маркуч, докато каналът от мозъка към сърцето има много по-малък диаметър – повече прилича на сламка до маркуча. По същество сърцето функционира като контролира състоянието на мозъка. Сърцето може лесно да разконцентрира мозъка, но мозъка не може лесно да го причини на сърцето. Когато чувствате силни емоции, тези емоции ще завладеят мислите ви, ще определят типът мисли, които да имате или да нямате в тези моменти. Може да осъзнаете, че е много трудно да мислите по своя си начин, намирайки се под влияние на силни емоции.

         Приоритизиране, Подчинено На Сърцето

            Когато сърцето участва в процеса на поставяне на приоритет е важно да имате чиста идея. Ще поискате да постигнете състояние, познато като съгласуваност или съзвучие, където сърцето и мозъка са в синхрон. Това е разликата между слушането на музика и слушане на шум.

            От емоционална гледна точка това състояние на съгласуваност може да бъде описано като: безусловна любов, състрадание, признателност и благодарност. Ако чувствате тези емоции, значи сте на правилното място. Ако не – не сте. Да се чувствате неутрални, или ОК, или просто добре не е съгласуване.

            Това съзвучие има много ползи. Кара ви да се чувствате добре емоционално, но е и добре за вашето здраве, за това как изпълнявате умствени задачи, за вашият социален живот, и отвъд него.  

            Макар сърцето да е с най-високият глас в комуникацията сърце – мозък, последният все пак има, макар и малко, влияние над сърцето. Така че можете да създадете състояние на съгласуваност като задържате мисли в ума си, които са в съзвучие с тези чувства. Можете да си спомните позитивни случки или да ги визуализирате. Друг метод е да слушате музика, която предизвиква такива емоции.   

                         

            Позанимавайте се малко, за да намерите методът, който работи за вас. Можете да го направите и само в ума си, ако желаете, като да визуализирате позитивна сцена, но можете и също така лесно да предизвикате съгласуваност чрез външни източници, като гушкате някой, за когото ви е грижа, например.      

      

            Причината първо да се потопите в състояние на съгласуваност между логиката и емоциите е проста: невероятна чистота. В това състояние можете да вярвате, че комуникацията сърце – мозък ще има върхова ефикасност. Можете все пак да се опитате да си поставяте приоритети, намирайки се извън това състояние, но на такива резултати няма да може да се разчита.

            Сега, когато се наслаждавате на тази топла сърдечност, запитайте се кое е най-важното нещо в живота ви. Създайте списък на приоритетите си като се фокусирате върху своите чувства. Очаквам да усетите, че е доста лесно да го постигнете.

            Вероятно ще забележите, че начинът по който сърцето дава приоритет е много различен от този, по който работи логическият ум. Например, когато чувствата и мислите ви са в съзвучие, е очевидно, че правенето на много пари не е толкова важно, и може би изобщо няма да влезе в списъка ви с приоритети.   

            Този списък може да изглежда нещо такова:

1. Да се чувствам свързан с хората
2. Да им помагам
3. Да служа на общото благо
4. Да съм мил
5. Да споделям талантите си със света         

            Опитайте това за себе си. Недейте просто да го четете и да прескочите това упражнение.

Вероятно ще забележите, че е всъщност по-бързо и по-лесно да го направите, отколкото едно логическо приоритизиране.

            Сърдечният подход е също и по-последователен. Когато използвате логическия подход, ще имате различни отговори всеки път. Всеки месец ще прилагате твърда логика, за да поставите приоритети, но отговорите, (т.е. резултатите), ще продължават да се променят, понякога доста радикално. Може да използвате различни думи, за да опишете приоритетите си и да променяте реда им по важност лекичко, но ще бъдете озарени от чувството на яснота всеки път, щом го правите по подходящият начин. Може да го почувствате като пропомняне, а не като приоритизиране. Тези отговори се леят с малко или никакво усилие.

            Когато чувствата и логиката са в съзвучие, логическият ум освен всичко функционира по-добре и работи хармонично с емоциите, за да ви помогне да създадете онова, което желаете.   

            Може също да се види защо не се получава да приоритизирате, докато сте базирани само на логиката. Дори да сте базирани на интуицията си не върши работа. Причината е, че тези подходи игнорират важността на съзвучието. Всеки път, когато се опитате да приложите логика или интуиция за разрешането на проблем, вие ще бъдете в малко по-различно емоционално състояние. То ще диктува какви решения да ви предложи. И ако емоционалните състояния не са подходящи месец след месец, решенията ви ще бъдат противоречиви, а вие ще откриете, че е трудно да намерите решения, които да работят.

           

            Можем също да видим защо превръщането на изоставаща сфера от живота ви във ваш топ приоритет често се обръща срещу вас. Ако фокусирането на вниманието върху изоставащата сфера прави трудно постигането на състояние на съзвучие, резултатите ви ще страдат. Така че, ако чувствате финансова липса и се насилите да правите повече пари, вие вероятно ще породите чувства на стрес и затруднение вместо благодарност и признателност. И по този начин емоционалният ви ум ще ви доведе до протакане.

            Всъщност той се опитва да ви отдалечи от онези негативни чувства и да ви подтикне към съзвучие. Затова може да се почувствате пристрастени към имейли или социални медии, които ви помагат да се чувствате по-добре, отколкото да се стресирате в нещо, което не ви се удава. По-доброто решение е целенасочено да постигнете състояние на съзвучие на емоции и логика и да решите накъде да поемете след това.

         Предприемете Действие

            Когато сте готови да предприемете действия в посока на приоритетите си, започнете като отново се върнете към съзвучието. Използвайте предпочитаният от вас метод, за да създадете чувства на безусловна любов, състрадание, признателност и благодарност. По този начин ще се синхронизирате със същото състояние, в което създадохте своите приоритети и няма да имате чувството, че гадаете.    

                   

            В това състояние правилните действия са склонни да се показват сравнително лесно. За мен това беше желанието да пиша и публикувам нова статия в тази прекрасна събота сутрин, докато смуча бананово-кокосовия си коктейл. Желанието ми е да ви помогна да постигнете по-голяма яснота и да преживеете изобилието и щастието в своят живот.

            Не очаквайте добри резултати, ако си поставяте приоритети в състояние на отчаяние и после се опитвате да действате под влиянието на стреса. Поставете емоциите в съзвучие с логиката преди да пристъпите към поставяне на приоритети и преди да предприемете действие. Като се поупражнявате ще го правите в рамките на секунди. Това е упражнение с огромна мощ и има голямо значение.   

      

         Глобалната Картинка

            Представете си как планетета би се променила, ако повече хора започваха своя ден, синхронизирайки логиката и емоциите си. Представете си ако правителства и бордове на корпорации отделят няколки минути за синхронизиране с безусловната любов преди да вземат ключови решения. Колко проблеми биха били избягнати чрез това просто упражнение?

            Няма ли това да има по-добър ефект и да е по-изпълнено със съдържание, отколкото всеки човек да отива на работа, обзет от неприятни чувства като страх, алчност, потиснатост?

Бандата Златен Мотоциклет

от Стив Павлина

превод Добрин Петров         

              През тази седмица прочетох новата книга на Джак Канфийлд Бандата Златен Мотоциклет, написана заедно с Уилям Гладстон. Книгата e съсредоточена около личната история на Джак и неговото чувство за мисия в живота и ви приканва да обмислите своята лична роля в текущата социална еволюция.  

          Бандата Златен Мотоциклет

            Джак си представя, че, преди да се въплъти в човешко същество, е бил част от банда, съставена от духовни същества, стрелкащи се в космоса по своя си весел начин, докато срещнали една синя планета и решили да погледнат отблизо. И какво видяли? Една планета, обхваната от война, със сериозни проблеми. Годината била 1943.

            Тази планета се движела към критичен момент. Ако продължела по стария модел, скоро можела да се саморазруши, или с помощта на все по-пагубните оръжия, чрез постепенно подкопаване способността на планетата да поддържа човешкия живот, или може би чрез плъзгане надолу по стълбата на хаоса, докато не издържащите вече системи накрая се сгромолясат.

            Действайки някакси импулсивно бандата Златния Мотоциклет решила да се въплъти в човешки същества. Те искали да помогнат на Земята да пристъпи в по-позитивна посока. Отначало забравили, че са част от бандата, но по-късно спомените им за техните духовни личности постепенно се завърнали, и те можели отново да се свържат с останалите членове... след което започнали да координират своите усилия. 

            Историята се занимава с това дали разглеждате описаното като истинска духовна група или просто като метафора за откриване на нечие призвание. Просто помислете как това би могло да се отрази на живота ви и вашите действия, ако вярвахте, че сте били част от нещо такова и че по-рано сте се съгласили да реализирате по-съществена мисия.             

            В случая на Джак зовът за реализиране на призванието е доказан. Сред многото му постижения е и това, че е съавтор на серията книги Пилешка супа за душата, които за изпълнени с вдъхновяващи истории. Тази серия се размножи до повече от 200 книги, които заедно продадоха повече от 500 милиона копия. Ако посетите някоя от все още съществуващите книжарници Brick and Mortar, ще видите цели секции посветени на тези книги.            

      

            Аз имам специална връзка с тази книга, тъй като бях част от Бандата Златен Мотоциклет от 2009. Затова и името ми в приложението с материали в края й.

            Имам монета златен мотоциклет (символичен знак на посвещение, който ми беше даден от Джак) закачен за дъската ми за визуализация в офиса ми у дома. Използвам тази дъска, за да си припомням думи, фрази, символи, снимки, скици и други творения на децата ми – всичко това ми напомна за мисията ми в живота, за моите цели и мечти.              
          

         Чудесните Системи

            Ако получавате по-голямата част от новините от базираните на страх медийни източници, може да се притесните, че планетата се движи по надолнището. Икономиката потъва. Водят се войни, на които не се вижда краят. Парите развалят всичко. Световните лидери злословят един друг, когато са зад кулисите.  

 

            Да, планетата си има своите проблеми, но се надига и контра-реакция спрямо тях. Все повече хора постепенно се събуждат, и много от тях се посвещават на работата по намиране на решения на най-наболелите предизвикателства. Глобалните проблеми са прекалено големи за разрешаване от един човек, затова е необходима колективна координираност.

            Както много хора добре знаят, нашата икономическа и политическа системи се пропукват на много места напоследък. Един от проблемите е този, че много елементи от тези системи са неустойчиви. Например, не можем да постигнем безкраен растеж на системи, които разчитат на вечно нарастващо потребление при изчерпаеми ресурси. Фактически, простата математика ще победи. Просто е въпрос на време.   

  

            От друга страна, има елементи от тези съществуващи системи, които в действителност работят доста добре. Не искаме да изхвърлим бебето навън заедно с водата, с която сме го къпали, нали? Искаме да запазим онова, което работи и да променим частите, които не работят. За едно съм благодарен, и това е колко добре работят системите на бизнеса и правителството в САЩ. Има многобройни проблеми, разбира се – тези системи далеч не са перфектни – но те наистина постигат доста.     

                       

            Анархията не е отговор. Дори най-непринудените и свободни от цензура части от Интернет показаха, че саморегулирането е провал. Там където има свободна воля, са нужни само няколко целенасочени злодеи, за да съсипят цялата система, която се използва и от другите. Колкото и да ни се иска да вярваме, че не е необходимо, понастоящем в нашата еволюция ние все още имаме нужда от базата на подкрепената със сила власт, която да поддържа разумно ниво на ред, независимо дали тази власт е упражнявана от правителствата или бизнеса. Там, където няма правила на закона, подкрепени от заплаха за сила, нещата се разрушават.

            Правителството и бизнес системите добавят значителна стойност на нашите животи, и живот без тях би бил далеч по-лош. Без тези системи и вие, и аз вероятно не бихме могли да комуникираме. Това, от което имаме нужда е интелигентно да заменим неустойчивите елементи с по-устойчиви. Само по себе си това е постижима цел. Номерът е да поддържаме всичко в действие, докато осъществим процесът на преструктуриране. Не можем просто да спрем всичко и да го заменим с нещо ново. Ако загубим структурата, осигурена ни от сегашните системи преди новите да могат да се установят, със сигурност ще навлезем в хаос, и ще ни е необходимо много дълго време, за да се възстановим от него.

           

            Можем също така да продължим да подобряваме системите, които работят незадоволително. Образованието е добър пример. Много от най-добрите практики са известни, но досега не са осъществени в голям мащаб. Това създава проблеми, тъй като едно необразовано общество не може да произведе образовани личности, които да изпълняват жизнено важни функции, особено що се касае до водачество.

          Да Съберем Бандата

            Беше време, когато тези членове на бандата действаха най-вече индивидуално – пишеха книги, правеха семинари, обучаваха хора и управляваха свой собствен независим бизнес. После те започнаха да се сливат в групи, помагащи им да се вдъхновяват, да се мотивират и да се подкрепят един-друг, вършейки работата по трансформацията. Сега тези групи започват да се свързват, за да координират своите усилия в голям мащаб. Това е много интересно развитие, на което да си свидетел.

            Предизвикателство е да се постигне сплотеност на една група в този случай – почти като да съберете стадо котки. Особено съм любопитен да видя дали тези групи ще могат да намерят обща база, за да работят по по-големи проекти, изискващи значителни общи усилия.

            Моята интерпретация на Бандата и на подобни групи е, че една от желаните функции е да помогнат в прехода от старите, умиращи системи, към нови, по-устойчиви. Има и чувство на оптимизъм, а също и на неотложност, които се надигат измежду тези групи. От една страна, имаме много умни хора, които вече са съгласни да координират своите усилия, давайки най-доброто от себе си, дистанцирайки се от егото си, тъй като работят заедно за общото благо. От друга страна, часовникът тиктака. Старите системи имат съвсем малко живот преди да дойде моментът, от който нататък да не могат да бъдат поддържани.

            Някои от тези хора работят в образованието. Други са се захванали с проблеми на околната среда. Някои работят върху основните нужди. Както и преди, други работят по издигане на съзнанието и учат на единство и състрадание. Една жена, която познавам работи в затвор. Там имат добър прогрес на важни фронтове. Въпросът е дали този прогрес се случва достатъчно бързо.          

  

          Раждане 2012

            Едно нещо, което в момента се координира, както е обяснено в книгата на Джак, е да проведем планетарно парти за рожден ден на 22-ри Декември, 2012 година. Това е още една стъпка към помагането на хората да се обединят, да оставят настрани своите различия, и да прегърнат това, които ние всички споделяме - една обща съдба на тази планета. По отношение на голямата картина това може да е малка стъпка, но ще помогне да се издигне съзнанието за по-големите проблеми и ще приобщи повече хора в процеса на промяната. Можете да научите повече за честването на този рожден ден и да се запишете за участие на birth2012.com.

          Разширяване На Мисията Ви В Живота Чрез Намиране На „Вашите Хора”

            Вместо да разглеждате мисията на своя живот като ваша лична, може да намерите за по-вдъхновяващо да я интерпретирате като част от усилието на една група. Вие не действате сами. Вашите действия ще бъдат координирани с другите, за да имат по-голям ефект.

            Това не означава да се предадете на групата. Означава да забележите къде вашите индивидуални силни черти биха могли да допринесат за по-големи разултати чрез координиране на усилията ви с останалите.

            Повечето членове на Бандата са много по-възрастни от мен, принадлежат към поколението на моите родители. Аз обаче съм в съзвучие с техните ценности, философии и проекти, макар да виждам, че моя и техния път са малко различни. Ние всички работим по подобни предизвикателства, но от различни ъгли.    

      

            Мога да видя колко е високо нивото на взаимна подкрепа в рамките на групата. Много от членовете й са приятели от десетилетия. Понякога те се подкрепят от разстояние. Понякога работят заедно. И в двата случая те са свързани от общи ценности и обща кауза.                   

            Като се има предвид, че ценностите на членовете на Бандата често се коренят в 60-те години, потънали в прах като Движението За Граждански Права и Виетнамската Война, моето минало беше оформено от различни събития, като масираната ескпанзия на комуникационните технологии, падането на Съветския Съюз, Войната в Залива, и 9/11. Аз също бях силно повлиян от ценностите на Западното Крайбрежие, тъй като израстнах в Калифорния, където много членове на Златния Мотоциклет живеят понастоящем.

            Обичам да се асоциирам с тях, споделям с тях много любов и подкрепа, и виждам, че техните мисии много добре пасват на моята собствена. Обаче на енергично и духовно ниво, хората, с които съм в най-добър резонанс не биха възприели себе си като членове на тази група. Бандата е като семейство за мен, но на ниво лели, чичовци, и някои братовчеди. Все пак напоследък се чувствам притеглен към хора, които биха били на нивото на братя и сестри.             

       

          Следващото Поколение

            Много от проблемите, с които Бандата се захваща, няма да бъдат решени в рамките на техните животи. Ще зависи от следващото поколение да продължи надолу по пътя след като получи факлата.                 

                 

            Докато четях книгата на Джак се замислих за хората, които биха били част от това следващо поколение, хората, които сега са на възраст около 30 – 40 (и може би по-зрелите двадесет и няколко годишни) и които искат да дадат своя принос за промяна на планетата в положителна посока.

            Срещал съм много от тези хора, но чувствам, че все още сме на фаза да работим основно индивидуално, правейки през повечето време наши собствени неща, а се свързваме социално от време на време, както много от членове на Бандата правеха преди десетилетие.

            Поради разликата във възрастта, нашите кариери не са толкова добре развити, като на онези от Златния мотоциклет. Общо казано ние нямаме толкова много ресурси на разположение и връзките ни не са толкова силни. Но пък имаме някои ключови предимства. Да започнем с това, че разбираме и можем да използваме технологиите много по-добре от предишното поколение. Това, разбира се, е казано генерално, но не мисля, че е лишено от смисъл.

            Срещнах няколко поддържащи връзка групи хора горе-долу на моята възраст, но те обикновено са повече бизнес ориентирани. Често те просто искат да промотират продуктите един на друг и да станат по-успешни в бизнеса. По принцип няма нищо лошо в това, но такива групи обикновено не намират резонанс у мен. Не е това вибрацията, която търся.        

           

            По-скоро бих се свързал с хора, които могат да направляват своята амбиция в посока на положителното значение за света, особено хората със силни ценности поставени в услуга на другите.

            От много години слушам за разочарованията на това следващо поколение. Много от тях виждат, че светът се нуждае от помощ и желаят да дадат своя принос някакси, но не виждат практически начин да го направят. Междувременно биват повлияни да играят на сигурно, да навлязат в корпоративния свят и да си намерят работа. Когато го направят, обаче, те често се оказват въвлечени в празни и бездушни длъжности – ако въобще могат да си намерят работа. Работят нещо, което няма такова голямо значение (според техните ценности, не моите), но го правят защото чувстват, че е необходимо, за да се издържат. Следователно, те никога не са толкова мотивирани да дадат най-доброто от себе си или да напреднат в уменията си в кариерата, така че съвсем естествено прецакват развитието й. Годините минават и те чувстват, че изостават, но не знаят какво да направят по въпроса. Често обвиняват себе си и приемат, че проблемът е липсата им на импулс, дисциплина или мотивация. И се опитват да задържат надеждата, че нещо ще се промени.    

       

            Мисля си, обаче, че истинския проблем е че нашите системи на бизнес и правителство губят темпото с еволюиращото ни съзнание. Много от тези хора са просто прекалено съзнателни, за да бъдат всмукани от разбирането, което казва, че издигането по корпоративната стълба е важно. Те могат да видят през тези повърхностни представи и да избягват задънени улици, но им липсват добри практически алтернативи.  

            От друга страна, това поколение е по-свързано от когато и да е, благодарение на Интернет, социалните мрежи и мощните преносими устройства. Доста често тези хора инвестират повече време и енергия в социалния си живот, отколкото в развитието на кариерата си.

            Общо казано, тези хора се чувстват много потиснати. Натискът е да направиш нещо добро за кариерата, но мотивацията за това я няма. Затова времето се посвещава на Интернет и социалните мрежи, а възможностите за кариера се оттичат в канала в името на подхранване на социалния живот.   

          Нуждата От По-Добри Решения 

            Успях да избягна тази съдба като започнах собствен бизнес, едно решение, което препоръчвам и на другите, но аз разбирам, че това предприемачество не е обещаващо за всеки. Много хора по-скоро биха работили за някой друг, и биха се радвали да вършат имаща значение работа, която ги вдъхновява – и плаща сметките им.

            Също така, започването на нов бизнес често включва много време работа в самота, а младите хора са толкова свързани помежду си, че им е трудно да изберат този път. По разумно е за тях да работят заедно на групи, за да вършат творческа работа като един отбор.          

         

            Друг проблем с предприемачеството е, че много хора се привързват към бездушни бизнес модели. Те постепенно изпадат в ситуация, в която парите имат основно значение, като губят резонанса с единството, което води до дългосрочно нещастие и стрес. Тъжно е да видиш как животът изтича от такива хора, когато влязат в тази рутина. С течение на времето дори забравят как да прегърнат някого.

            Харесва ми как компанията от хора около моята работа израстна и как те се подкрепят един друг, докато се свързват социално. Но много от тези същите хора (дори повечето от тях) преживяват сериозни проблеми в кариерите и финансите си. Чувстват се заклещени.       

            Дори когато се опитат да започнат собствен бизнес, дългосрочният такъв е труден. До края на шестата година не успях да направя печеливш първия си бизнес, например. Това не е необичайно за предприемачите. Но как да се плащат сметките междувременно?

            Ако искаме да се отдалечим от капана на бездушната корпоративна работа, какъвто вариант е водещ за много хора от това поколение, за да покрие разходите им, ние имаме нужда да създадем повече и по-добри алтернативи.  

          Да Станем По-Силни

            Много членове на Бандата са доста добре финансово. В повечето случаи им е отнело десетилетия да го постигнат, но пък е по-лесно когато имаш стабилен доход от авторски права за книги, който да приижда, а и Опра ще те харесва.                                                            

Когато погледна хора на моята възраст или по-млади с умствена настройка да се поставят в услуга на някой, много от тях са в битка по един или друг начин. Или се измъчват финансово докато поддържат високо ниво на сърдечност, или са добре финансово, но страдат в отношение на връзката им с другите.      

          

            Както виждам в Бандата, не е необходимо да се избира само едното. Можем да си помогнем един на друг в израстването, което ни поставя в позиция да чувстваме огромния положителен ефект.

            Понастоящем в живота ми се срещам с голям брой хора, които изглежда могат да бъдат парченца на по-голям пъзел. Индивидуално те си имат някои интересни силни страни и таланти, но им е трудно да използват лоста на силите си по собствен начин.  Все по-силно усещам, че е важно да се съединят точките с линии, чрез което някои от тях биха могли да работят заедно в малки групи и да вършат интересна и полезна работа.

            По-рано тази година реших да развия бизнеса си, назначавайки повече хора, но мисля че тази умствена настройка е твърде ограничаваща. Повечето от хората, които се отзоваха не пасваха на настоящите ми бизнес нужди, но мога да видя, че някои от тях биха могли да работят един с друг на основата на по-гъвкав контекст.           

            Мисля, че би било полезно да събера някои от тези хора лично и да им помогна да се свържат помежду си. Те ще могат да поддържат връзка онлайн, но най-доброто начало е среща лице в лице.          

                               

            Повечето от членовете на Бандата вече имат собствени бизнеси, но това няма да е толкова общо за следващото поколение. То има огромно социално предимство – в голямата си част те са добри в комуникацията помежду си. Всъщност, мисля че много от тях биха жадували за възможността да работят с осъзнати хора на своята възраст като част от колектив. Със сигурност тази идея е по-добра от занимаването с безсмислена корпоративна работа и за много хора е по-добре, отколкото да работят самостоятелно.

          Поставяне В Услуга На Другите

            Ключът е да се обединят хората, които наистина се интересуват от това да служат за общото благо по някакъв начин, хора, които имам съвместими ценности и подобни умствени настройки отнесено към тази работа – и хора с желание да работят упорито, за да станат наистина добри в това, което правят, за да могат да увеличат възможностите си за дават своя принос в течение на времето.

            От много време имам идеята да събера хора, готови да служат и да осигуря подкрепата си за тази структура, за да могат те да правят това, за което са дошли на този свят. Мисля, че това, което ме задържаше е да се опитвах да измисля правилната бизнес структура за това – чрез разширяване на сегашния ми бизнес, формиране на организация с идеална цели и т.н. Разбирам вече, че структурата, на която се гради всичко не е толкова важна. Това е да сложиш каруцата пред коня. Мисля, че ако можехме да съберем тези хора на едно място, за да си поговорят и обменят идеи, проблемите по структурирането ще отпаднат от само себе си. 

            Към момента тази идея не е напълно оформена, но я хвърлям нагоре, за да видя до какво ще доведе. Кои са хората на следващото поколение? Какво са направили досега, за да покажат отдадеността си да служат? Дали ще се интересуват от контакт с други „членове на семейството” от време на време, с които споделят общи ценности?