Вашата собствена лична вселена

April 1st, 2005 by Steve Pavlina          Email this article to a friend

Можете ли да докажете, че вселената съществува извън собствените ви възприятия за нея?

Всичко онова, което преживявате в тази вселена, чрез възприятията ви ли идва до вас или се случва във въображението ви. Всичко. Всичко онова, което схващате като научно или логично или обективно, все пак достига до вас чрез възприятията и мислите – хора, места, събития, сънища... всичко.

Ето и някои въпроси, които да обмислите:

Откъде знаете, че не сте вътре в симулация, където всичко, което възприемате, ви се доставя, включително и спомените, за които твърдите, че са ваши?

Как можете да сте сигурни, че сте изобщо сте съществували преди година или минута? Ако сте се появили в живота си преди малко, заедно с всичките си спомени, как бихте го разбрали?

Откъде знаете, че всеки един от хората, които срещате са всъщност съзнателни същества, а не само проекции, като персонажа, който се играе от компютъра в PC игрите? Някога преживявали ли сте усещанията на друг, освен вашите собствени?

Как биха могли да са обосновани твърденията за съществуване на обективна вселена извън вас самите, когато нямате начин за бягство от ограничената си гледна точка?

Как можете да докажете съществуването на каквото и да е извън вашата симулация, без да се позовавате на самата симулация?

Когато не възприемате или мислите за дадено нещо, то дали съществува? Можете ли да докажете, че един камък наистина съществува, ако не го усещате? Дали хората от живота ви продължават да съществуват, когато не сте с тях? Или симулацията е по-ефикасна, тя само генерира онова, което преживявате точно в този момент?

Когато сънувате, персонажите в съня ви съзнателни ли са, или са проекции в собственото ви съзнание?

Ако сънувате, че сте в стая, съществува ли нещо извън тази стая? Дали светът на съня ви си дава труд да симулира нещо, което не можете да усетите?

Защо мислите, че будния ви свят е по-различен от този в съня? Защо мислите, че единия съществува в съзнанието ви, а другия извън него? Възможно ли е и двата да се случват само във вашето съзнание?

Вие ли сте единственото мислещо съшество, което съществува във вселената ви? Това повече или по-малко валидно допускане ли е отколкото да заключите, че всички други персонажи, които срещате са също толкова, мислещи, колкото и вие? Допускате ли същото и когато сънувате?

Били сте обучавани, че сте мислещ обект, ходещ в един материален свят. Но възможно ли е този материален свят да е само симулация в съзнанието ви?

Ами ако цялата вселена е само съставена от това, което възприемате точно в този момент? Ами ако извън това, което усещате, няма абсолютно нищо?

Някога виждали ли сте засечка в симулацията си?

Някога опитвали ли сте съзнателно да насочите мислите си, за да промените симулацията (т.е. да действате срещу самата симулация, вместо в рамките й)? Наясно ли сте какво се случва, когато правите това?

Когато мислите ви станат несъвместими със симулацията, кое се адаптира към другото?

Когато интензивно се фокусирате в нещо, увеличава ли се присъствието му във вашата вселена?

Симулирате ли минало и настояще за себе си, за да създадете илюзия за време? Проектирате ли миналото върху бъдещето си? Разбирате ли, че не е нужно даго правите?

Вашата симулация учи ли ви за какво да мислите, или вие я учите какво да симулира?

Защо се изморявате от продължителната симулация? Защо имате нужда от сън? Какво се случва със симулацията ви, когато спите?

Как убежденията ви относно обективната реалност влияят на симулацията ви? Какво би се случило със симулацията ви, ако повярвахте, че тя е абсолютно субективна?

Свободни ли сте да мислите каквото искате?

Кога за последен път създадохте мисъл, която не беше реакция на някаква част от симулацията?

Колко често изключвате симулацията? Как се чувствате, когато го направите? Въобще знаете ли как да я изключите?

Мисъл за храна...