На всички, които четат блога ми искам да пожелая една по-добра, по-спокойна политически и по-продуктивна 2012 година! Развивайте се всеки в своята си насока, не се оставяйте на течението и рутината, променяйте се към по-добро!
Секцията със стихове е преместена на http://rhymesoflight.blogspot.com Заповядайте там!

вторник, 21 февруари 2012 г.

Страх от сближаване

January 23rd, 2012 by Steve Pavlina
Превод Добрин Петров

Преди няколко месеца говорех с приятеля ми Морти Лефкоу относно страховете и ограничаващите убеждения, които забелязах сред читателите ми. Споделих с него, че един от най-големите проблеми беше страхът от сближаване. Докато много от читателите са доста общителни онлайн, много често се прекалено срамежливи в личен разговор — знам това от общуването ми с тях онлайн и лице в лице.

Срамежливостта в отношенията често е резултат на страх от сближаване. Вместо активно да комуникираме с хората, за да формираме връзки (за приятелство, романтична връзка, отношения, свързани с интересите и т.н.), тези хора често се въздържат от действие. Може да има много причини защо това се случва, но обикновено се свежда до страх, породен от ограничаващи убеждения относно сближаване с хора, започване на разговор, показване на интерес и т.н.

Когато споделих това с Морти, прецених, че може да има 5-10 основни ограничаващи убеждения, допринасящи за страха от сближаване, като например “да те отхвърлят е лошо” или “Не съм достатъчно добър.”
У Морти се породи любопитство относно това, какви ограничаващи убеждения може да намери, ако проучи въпроса по-дълбоко. Тъй като специалността му е да помага на хората да елиминират ограничаващите си убеждания бързо и завинаги, това му прилягаше перфектно. Препоръчвах метода на Морти от повече от две години и много хора разбраха, че той е един ефективен начин за премахване на сковаващите вярвания, които преди ги дърпаха назад, затова си помислих, че за него страхът от сближаване може да си струва изследването, а Морти се съгласи.

Морти също разбра, че ако можеше да определи най-често срещаните ограничаващи убеждения, които допринасят за страхът от първата стъпка, той би използвал тази информация, за да създаде нов продукт, койтоо да помага на хората с тоза специфично предизвикателство, така че тази инициатива има и нелоша бизнес логика, освен всичко друго.

Разнищване на Страха от Първата Стъпка

За да изследва това по-дълбоко Морти нае доброволци, които са се чувствали ограничени в общуването заради страхът от сближаване, онези, които дават оценка на страха си поне 7 в скала от 1 до 10. След което ги интервюира, за да открие какви убеждения ги карат да се чувстват неспокойни или да се смущават да се сближават с нови хора.

За изненада на Морти (и за моя собствена), той откри голямо разнообразие от убеждения, допринасящи до страхът от сближаване. Не бяха само шепа причини – той успя да определи дузини от тях.

Основният проблем обаче не беше количеството убеждения. Големата трудност беше, че имаше съвсем малко припокриване между участниците, което значи, че всеки от тях имаше различни убеждения, водещи в крайна сметка да страх от сближаване.

Това означаваше, че не би било практично за Морти да създава специален продукт в помощ на хора, желаещи да елиминират проблема. Морти все още може да използва метода си, за да помага на хората по телефон или по Скайп, но не може да го превърне в продукт, защото има прекалено голяма разнообразие от убеждения, ограничаващи хората. За да се отхвърли някакво ограничаващо убеждение,  то трябва първо да се идентифицира, и този процес се извършва различно при различните хора.

Бях разочарован, че не успяхме да използваме тази идея за да създадем нов продукт, който да помогне на хората, засегнати от страхът от сближаване. Харесваше ми идеята да се помогне на хората по един дълготраен и евтин метод. Но не исках първоначалното изследване на Морти да отиде на вятъра, затова го попитах дали мога да споделя историята на тази идея и убежденията, които той успя да определи с помощта на доброволците си, а той благородно се съгласи.

Очаквам все пак да е в помощ на много хора, тъй като идентифицирането на едно ограничаващо убеждение е важна първа стъпка към елиминирането му. Понякога само това, че си наясно относно твое негативно вярване, можеш да те накара да тръгнеш по пътя към елиминирането му.

Ограничаващи Убеждения, Които Допринасят За Страхът От Сближаване

За този проекти Морти се фокусира в интервюирането на мъже, така че всички обекти бяха от мъжки пол. Вероятно би разкрил още повече ограничаващи убеждения ако беше разширил изследването и беше включил и жени.
Възрастовия диапазон на участниците беше 20-38 години, но повечето бяха между 20 и 30 годишни. И както преди споменах, Морти помоли хората да определят своите срахове по скалата от 1 до 10 и избра хора, отговорили поне със седмица.

Ето някои от чувствата, които участниците докладваха:         

  1. Безпокойство при разговор с жена
  2. Страх от критика или осъждане        
  3. Страх от разговор с привлекателна жена

А ето и списък от ограничаващи убеждения, свързани със страхът от сближаване, които Морти и неговите участници можаха да определят:

  1. Промяната е трудна.
  2. Не мога да направя каквото и да е правилно.
  3. Ако жена не е привлечена от мъж от самото начало, това никога няма да се случи
  4. Скучен съм за хората. 
  5. Аз съм опасен човек.  
  6. Аз съм дразнещ.
  7. Аз съм вечният губещ
  8. Аз съм разорен.
  9. Аз съм неадекватен.
  10. Аз съм посредствен
  11. Аз съм неприемлив. 
  12. Не съм привлекателен.
  13. Не съм достатъчно добър
  14. Не съм интересен.  
  15. Имам затруднения в общуването
  16. Грозен съм.
  17. Не съм някой, в когото да се влюбят.
  18. Аз съм странен.
  19. Не е правилно да се показва сексуален интерес към жена.
  20. Не е правилно да съм привлечен от жена.
  21. Не е правилно да се възбуждам от жена.
  22. Сексуалното ми желание е нещо лошо.
  23. Хората не се интересуват от мен.
  24. Хората не се интересуват от това, което имам да кажа.
  25. Връзките са трудни.   
  26. Нещо не ми е както трябва.      
  27. Това, което ме прави достатъчно добър или важен е да общувам с хора като мен.
  28. Жените нямат нужда от приятни момчета.
  29. Жените не искат да ги занимават.
  30. Жените не искат да говорят с момчета.
  31. Жените искат по-голяма финансова сигурност, отколкото мога да осигуря.
  32. Жените искат настоятелни мъже, които получават каквото искат.      
  33. Жените искат привлекателни мъже.
  34. Жените искат интересни мъже.
  35. Жените искат уверени/флиртуващи мъже.      
  36. Жените искат остроумни мъже, които ги карат да се смеят.
  37. Жените искат мъже, които се отнасят зле с тях.
  38. Жените искат мъже с очарователен стил на живот.
  39. Жените искат мъже с пари и стабилност.  
  40. Жените искат популярни мъже.
  41. Жените искат сигурност/да ги пазят физически.   
  42. Жените искат успели мъже.

      Това със сигурност е интересна колекция, но далеч не е изчерпателен. Знам, че можете да идентифицирате много повече, особено ако имаме предвид ограничаващите вярвания, които имат и жените.

      Най-свободно можем да категоризираме този списък като убеждения спрямо себе си, убеждения спрямо другите и убеждения относно взаимодействията.             

         Преодоляване на Ограничаващите Убеждения

      Много от убежденията за самите себе си са свързани с ниска самооценка и ниско мнение за собствената привлекателност. Да се елиминират негативните вярвания е единият проблем за преодоляване на тези проблеми. Друг начин е да прехвърлите фокуса си върху цялостния си стил на живот и да предприемете повече действия за създаване на живот, който ви изпълва със задоволство. Когато хората са удовлетворени от собствения си стил на живот, това се вижда. По-лесно е да привличате хората, които харесвате, когато се наслаждавате на другите сфери на своя живот. Също така е по-лесно да привлечете пасващ ви партньор, когато вече имате живот, който ви радва.

      По отношение на убежденията относно другите основния проблем е прекаленото генерализиране. Всеки има различни стандарти за това, което намират за привлекателно и това кое – не. Тези модели със сигурност не са универсални.

      С милиарди хора на Земята, можем да намерим много хора, които да се вместят в тези модели и много, които няма. И по време на произволна седмица хората ще се колебаят между това да отговарят и да не отговарят на такива модели. Понякога хората се чувстват по-социални и биха се радвали да ги заговаря почти всеки. Друг път хората се обръщат навътре към себе си и повече предпочитат уединението.  
           
            Един модел, който виждам е подразбиращото се ограничаващо убеждение, че ако заговориш някой, който не желае (поради каквато и да е причина), и бъдеш отхвърлен в резултат, тогава си направил грешка и не трябва никога вече да го правиш.                          
           
            Разбира се, че в действителност няма нищо кой знае колко страшно в опита да се установи и доразвие даден контакт, но това изобщо не прави страхът по-малко реален. Този страх може да се дължи на грешни вярвания и неправилни предположения, но все пак може да установи контрол върху поведението на някой.

            Тук става въпрос за един вид калибриране, така че когато се придобие опит се повишават успешните удари, но пък това не означава, че да ви отхвърлят от време на време е нещо ужасно, което трябва да се избягва на всяка цена. Наистина не е кой знае какво. В основни линии трябва да рискувате да ви отхвърлят, за да придобиете опит.
           
            Колкото по-голям опит имате, толкова по-лесно ще ви е да си правите изводи за хората и да придобиете шесто чувство за това кой няма нищо против да го заговорите и кой има. Да направите грешка на това поле не е края на света.

            Добрата новина е, че когато тези ограничаващи убеждения са премахнати и страхът си отива заедно с тях. А когато си отиде страхът, тогава започва веселбата.   

         Намиране на Контра-примери
           
            Един от любимите ми методи за премахване на ограничаващи вярвания е преднамерено да търся контра-примери. Ако мога да намеря един или два такива за едно убеждение, тогава то е обречено. Защото умът ми няма да може вече да се чувства сякаш това убеждение е истина.

            Преди много време вярвах, че жените не се интересуват от секс толкова, колкото мъжете. Имах и няколко други неправилни и изпълнени с грях убеждения, свързани със сексуалността. Причината за приучването ми към подобни убеждения отдавам на 12-те години в Католическото училище. Това със сигурност не е рядкост.

            След това гледах филма Kinsey, който отвори очите ми към разбирането, че сексуалното желание е съвсем индивидуално нещо. Това проби дупчица в планината на моите свръхгенерализирани убеждения.

            По-късно срещнах жени, които свободно и без притеснение говореха за секс, и те споделиха техни мисли, чувства и отношения, които се противопоставиха на старите ми вярвания. Отне ми време да направя завой на180 градуса от убежденията ми, втълпени от католицизма, но накрая те просто си отидоха.                

            Също така трябваше да внимавам да не приемам за верни обратните твърдения “жените обичат секса повече от мъжете” защото това също е свръхгенерализиране.
            Намирам, че е по-добре да се приеме идеята, че това е строго индивидуално.         
        
         Приемане на Многообразието
           
            Прекаленото генерализиране е опит да се третират хората еднакво, все едно че можете да използвате един модел или стратегия, която работи добре при всеки. Генерализирането работи добре в някои сфери на живота, но в други има прекалено голямо многообразие, включително в сферата на човешките взаимоотношения.
Мозъците ни автоматично и несъзнателно търсят модели на специфична информация, но понякога правят грешки, и ние трябва съзнателно да регулираме техните изводи.    
           
            Дълбоко в себе си наистина може да имаме подобни мисли и желания, но имаме различни пътища за задоволяването им. Това, което един човек намира за привлекателно, за друг е зловещо, скучно или отблъскващо.

            Ако можете да приемете това, ще видите, че е глупаво да очаквате всеки да ви харесва, така както вие се харесвате. Някои хора ще го направят. Други – не. Такива са превратностите на живота.

            Вместо да се опитвате на накарате някой да ви харесва или  да се тревожите дали казвате или правите правилните неща, за да привлечете някого, по-смислено е да изразите своята персоналност и предпочитания открито до степента до която е възможно, и да оставите хората да ви изберат от само себе си, ако чувстват, че си пасвате.

            Друг начин е да се фокусирате в установяването на контакт с хора, които намирате за привлекателни, докато разберете, че вашият интерес може би не е взаимен. Ако другият човек не се чувства по същия начин като вас, това не означава, че не сте страхотни. Просто означава, че той/тя не е съгласен/сна, че си пасвате. Със сигурност това не е краят на света. Има милиарди други хора, с които да си паснете.

            За изминалите няколко години съм използвал главно експресивната стратегия, защото бях вложил много часове в социалното общуване. Всичко, което наистина трябваше да направя, беше да изразя себе си открито и без срам, и тогава бих могъл да избирам измежду хората, които са в резонанс със споделянете от мен идеи. Ако хората не ме харесат, те обикновено ме филтрират и не ме допускат в своята реалност, и по този начин е лесно за мен да не взаимодействам с тях. Ако някой пожелае да установи контакт с мен, заради това, което съм споделил, тогава бих могъл да избирам дали да приема такава покана, което гарантираше взаимодействие с човек, интересуващ се от общуване.

            Това работи добре за привличане на хора, които се интересуват от мен, но не ми дава голяма възможност да се свързвам с хората, които смятам за еднакво интересни. Така че за последните няколко месеца затварях повечето от тези отворени врати (като страницата ми във Фейсбук, форумите, и контактната форма), и по-малко хора могат да осъществят контакт с мен. Това ми дава по-голяма възможност да инициирам контакти с хората, които искам да опозная и да бъда по-взискателен.

            Ако поддържах старата си социална стратегия, понякога бих бил заклещен в моята версия на страх от сближаване, но по-различна от онази, обсъждана по-рано. Всъщност, се притеснявам повече от онези, които търсят контакт с мен. Ще бъде ли човека интересен? Ще бъде ли честен относно намеренията си? Или просто ще се опитват да получат нещо от мен?

            Тъй като взаимодействията ми в социалната сфера стават все по-подвластни на модели, аз се почувствах, че може да развия някакво ограничаващо убеждение от сорта на: “Всеки иска нещо от мен“ и „Хората са енергийни вампири“. Затова си помислих, че е най-добре да прекъсна потока от входящи контакти за малко, за да имам повече пространство да помисля съзнателно какъв вид социален живот бих искал да създам и преживея.   

            Ползата от това да изхвърлиш ограничаващите убеждения е, че създава място за съзнателен избор.                    

         Упражняване

            Друг любим начин да се заема с ограничаващи убеждения е постепенното упражняване. Виждам ограниченията като щанга, която трябва да се вдигне. Колкото повече тренирате подходящите мускули, толкова по-лесно ще е да я вдигнете накрая и да се отърсите от ограниченията.

            Като дете бях много срамежлив. В детската градина играех в пясъчника сам почти през цялото време. Ако изобщо имах приятели, то те бяха един или двама. Не се чувствах много комфортно да се социализирам с други деца, особено в големи групи.
В основното училище мразех най-много от всичко състезанията по речи. Те бяха задължителни всяка година в моето училище, но никога не се почувствах на място, докато се представях пред класа. Ставах нервен, ръцете ми трепереха, а и бях много слаб в това.

            Малко се подобрих в резултат на това задължително обучение, но все пак не ми харесваше да съм нервен пред класа.                                                                  
Накрая реших да победя този страх, затова си помислих, че постепенното упражняване би било добра стратегия. Започнах да говоря като доброволец на техническите конференции. След това се присъединих към Toastmasters, а по-късно и National Speakers Association, за да продължавам да се развивам.
Този подход ми отне време, но проработи. Колкото повече се упражвявах, толкова по-уверен ставах в речите, а бях и по-малко нервен. Сега се чувствам толкова добре пред групата, все едно че играя видео игри с децата си. Онова, което преди беше страх, сега се канализираше като ентусиазъм и забавление. Откривам, че сега търся начини да го направя по-голямо предизвикателство; ако е толкова лесно, не е толкова стимулиращо за мен.  

         Осигуряване на Социална Подкрепа
           
            Нещо друго, което е важно да се осъзнае е, че може да ви е страх и пак да предприемете действие. Трудно е да го направите сами, но е много по-лесно, когато имате социална подкрепа. Без нея има голяма вероятност да се поддадете на страх и да си търсите извинения. Но когато се посветите на хората, които ще ви държат отговорни, е трудно да не действате.

            Например, ако сте се съгласили да държите реч, може да усетите, че сте в състояние да преминете това изпитание, макар да ви обзема безпокойство заради това. Хората го правят постоянно. Те се изправят пред микрофона и са нервни през първите няколко минути. Можете да видите как треперят ръцете им. Гласът им се пропуква и едва сдържат дъха си. Очевидно е, че са под въздействието на емоционална реакция, но все пак го правят.

            Това, което може да ви изненада е, че дори и професионалните говорители с години практика все още се изнервят, когато говорят. Но вече са научили, че ако позволят сами на себе си да говорят, ще могат да преминат през това, дори да са нервни.

            Помислете как можете да приложите тази идея на социална подкрепа към други форми на социално взаимодействие,  с което може да имате проблеми. Можете ли да поканите няколко приятели, които да ви окуражават, но и да ви държат отговорни, за да не се отказвате?

            Виждал към колко добре работи това в някои от моите семинари. Хората, които не могат да си позволят да започнат разговор с непознат, могат изненадващо да предприемат действие, когато имат двама отговорни партньори, които да ги окуражават и подкрепят.

         По-Нататъшна Помощ

            Макар, че нямаме едно-единствено решение, работещо за всички, страхът от сближаване е проблем, който може да бъде предодолян.

            Независимо как решите да се заемете с предизвикателството, опитайте да не сте сурови към себе си. Не е краят на светът, ако някой не желае да се вижда с вас. Без значение колко странни или банкрутирали мислите, че сте (или колко са студени другите), много хора биха се радвали на вашата компания.

            Хората могат да са си от полза един на друг по най-простите начини, като се изслушват, вечерят заедно или си държат ръцете, когато се разхождат. Ако можете да се усмихвате, значи можете да предоставите нещо, което милиони (или милиарди) да получат, считайки го за ценно и стойносттно.