Как да общувате с ангажирани хора – Част 3

July 31st, 2009 by Steve Pavlina Email this article to a friend


Избягвайте да отправяте заплахи.

Пример за заплаха е: „Наистина се нуждая от отговор, така че ще продължавам да се обаждам/пращам имейли всекидневно, докато не отговорите!”

Според моя опит повечето хора са достатъчно интелигентни и не отправят заплахи, но се случва от време на време, достатъчно често, за да го нарека модел.

Заплахите са почти винаги анти-продуктивни. Ако се държите по този адски незрял начин, просто ще се обрисувате като един ненормалник, заради което никой няма да чувства желание да контактува с вас.

Знам, че може да бъде разочароващо, когато не получавате отговора, на който се надявате, но не влошавайте нещата, заплашвайки някого. Заплахите ви бързо ще изгорят мостовете и ще накарат отсрещната страна да ви третира като натрапник. Ако такива хора въобще ви отговорят, то е за да ви успокоят и да ви разкарат далеч от себе си, а не защото имат интерес да имат каквито и да са взаимоотношения с вас.

Доста добре са ми известни случаи, когато определени хора отказват да приемат „не” за отговор, като някой, който опъва палатка пред офиса на президента на някоя компания, докато последния не му обърне внимание. Според мен такива истории са по-скоро изключение, отколкото правило. Чуваме за такива случки, защото успехите, които носи такъв подход, са доста редки. Това, което не привлича вниманието са хилядите други истории за хора, счетени за луди, заради безпочвените си искания спрямо хора с определено положение в обществото и бизнеса.

Има доста тънка линия между това да сте упорити и да бъдете абсолютни дразнители. Да повторите един или два пъти, без да получите отговор е ОК, но не и ако това продължава, не влошавайте нещата, прибягвайки до заплахи или оставяйки гласови съобщения всекидневно.

Да, в повечето случаи адресатът получава съобщенията ви, но целенасочено ги игнорира. Това се случва постоянно. В някои случаи, може да не са получили съобщенията ви, но вероятно в 99% от случаите е обратното и те са решили да не ви отговарят. Щом забележите, че не постигате напредък, приемете го като знак, че трябва да изчакате по-добра възможност за изграждането на мост. Осъзнайте, че липсата на отговор, може да означава „не точно сега”, а не „моля ви, продължавайте да ме дразните, докато накрая приема обаждането ви.”

Никога не съм виждал добри професионалисти да използват заплахи. Единствено от хора, които са нови в бизнеса или им липсва опит да комуникират със заети хора. Такива новобранци погрешно считат, че „повече” е по-добре, отколкото по-малко, когато опира до осъществяване на контакт.

Хората, използващи заплахи сигнализират, че са отчаяни и готови на всичко за да се свържат с обекта, обаче стойностните контакти рядко са отчаяни и нетърпеливи

Помислете какво може да постигне такова поведение в контекста на свалките. Представете си пич, който се приближава към мацка в бар, опитвайки се да установи контакт, според описания модел, той бива недвусмислено отвян. После опитва отново. И отново. После й казва „Ще продължавам да те преследвам, докато не се предадеш и не дойдеш с мен.”

Как ли ще отговори жената”

Ами, ... в адски редки ситуации, предполагам, че тя всъщност може да се огъне. Може и тя отчаяно да желае среща, да има ниско себеуважение или е с доста покорна психика, и се предава. Обаче това е изключение, а не правило. Повечето жени ще излъчат страховити вибрации към този човек, елиминирайки всяка възможност да имат нещо общо с него. Ако се чувства заплашена, жената вероятно ще потърси помощ от приятел, или от професионален бияч.

Има няколко ситуации, в които можете да използвате заплахи по много забавен начин, като форма на ирония, но това трябва да е лично, никога в имейл. Трябва да сте наясно с правилата в обществото, за да го направите, за да се възприеме жестът ви шеговито, а не по гаден начин.

Например, миналата седмица, двама различни автори ми дадоха копия от книгите си преди да бъдат всъщност публикувани, молейки ме за рецензии. Ако единият от тях ми беше казал, шегувайки се „Стив, ще ти се обаждам всеки ден, за да проверя дали си я написал вече.” Не бих го сметнал за кофти подход, това е просто лек хумор.

Но по принцип бих ви предупредил никога да не използвате заплахи. Не комуникирайте от позиция на отчаянието. Това е лош знак и е много непрофесионално.

Ако през цялото време се чудите кой пък ще е тоя глупак да се държи по подобен начин, ще ви обичам заради това! За съжаление не всеки на тази планета е умен като вас, и за някои хора отправянето на заплахи е лош навик, от който трябва да се откажат.

Заобикаляйте пренаселените канали.

За всеки зает човек някои канали на комуникацията ще бъдат по-задръстени от други. Ако се опитате да минете през най-многолюдния от тях, вие скачате в кишата, както всички други.

Всеки човек с добри онлайн познания спокойно може да се обзаложи, че имейлите са един доста претъпкан канал за връзка. Бих казал, че това е валидно за повечето ангажирани хора в наши дни. Ако искате да оставите непредвидено съобщение, без да имате нужда от отговор, спокойно можете да го направите, използвайки имейл. Но ако искате да установите контакт с някого, за да се социализирате, то имейла е най-лошият възможен сценарий.

Вместо да го правите по имейл, използвайте по-малко населени канали. Установете контакт, използвайки социална мрежа, например Фейсбук. Или излезте и се срешнете с човека лично.

Рядко се опитвам да установя първи контакт с някой чрез имейл или телефон, тъй като те са обикновено най-претъпканите канали на ангажираните с работа хора. Личните ми предпочитания винаги са били да установя контакт "очи в очи". Друг начин е да помолите общ приятел да ви представи. Щом веднъж имате много приятели в определена област, обикновено не е трудно да намерите някой, познаващ човека, с който искате да се срещнете.

Не е добра идея да минавате през кишата, ако имате възможност да я избегнете. Ако комуникирате не по-различно от всеки друг в тълпата, съобщението ви има голям шанс да се счете за маловажно.

Един от най-слабо населените ми канали за комуникация е конвенционалната ми пощенска кутия. Получавам само шепа лични писма средно на месец. Предполагам, че това е така и за повечето ангажирани хора. Пощенските услуги са платени и са по-малко удобни. Затова физическата ми пощенска кутия е град на духовете, докато имейла – Гранд Сентръл Стейшън. Не отделяте ли и вие повече внимание на писмата, които някой изпраща по пощата, отколкото по имейл?

Доста отличително е да изпратите написано на ръка писмо на приятен лист хартия. Повечето хора изпращат принтирани писма на бяла хартия в обикновен плик. Някои използват онлайн услуги за изпращане на пощенски картички от тяхно име, което аз не препоръчвам, защото твърде много изглежда като пощенски спам.

Веднъж някой ми изпрати писмо в декориран от него/нея плик, със сърца и дъга и т.н. Други ми пратиха писма, ухаещи на парфюм. Това беше преди много години, но аз още ги помня. Все още ги пазя в папка. Защо ли? Защото изпъкнаха сред тълпата. Обичам писма, изразяващи индивидуалност.

Когато получа ръчно написана картичка или писмо в пощата, винаги я/го чета. Изглежда специално, защото е рядкост. Не винаги отговарям по принцип, но на ръчно написани писма отговарям по-често, отколкото на имейли.

Някои хора дори са ми пращали подаръци през годините. Това определено не е нужно, но е друг начин за разнообразяване на шаблона, така че как такава постъпка да не привлече повече внимание?

Когато говоря с ангажирани хора разбирам, че те не помнят всичките имейли, които получават, но често помнят подаръците. Например Джак Канфийлд има куп малки златни мотоциклети, изпратени му като подаръци от хората (историята зад това е малко комплицирана, затова засега ще я прескоча). Д-р Уейн Дайър има колекция от слонове, които пак хората са му пращали.

Повярвайте ми, не казвам всичко това, защото искам повече подаръци. Наистина нямам нужда от повече неща, а твърде много подаръци могат да създадат претрупване. Но имат ли те въздействие? О, да, разбира се. Как бихте реагирали ако някой ви изпрати неочакван подарък по пощата? Ще привлече ли вниманието повече, в сравнение с един имейл? Очевидно да.

Ако сте любопитни относно подаръците, които съм получавал, те са основно малки предмети, изпратени по лични причини. Музиканти изпращат копия на техни дискове, особено ако почувстват, че съм вдъхновил работата им. Автори ми изпращат копия от новопубликуваните си книги по подобни причини. Понякога разни неща ми се изпращат по ПиАр причини, но по-често това са истински подаръци, изпратени с благодарност. Веднъж някой ми изпрати ръчно изработено бижу. Какъв е най-големия подарък, който някога съм получавал? Плосък монитор за компютър. Това беше преди години, но аз все още го използвам.

Сега, не се появявайте на прага на някой, само защото мислите, че това е слабонаселен канал за комуникация. Ще ви сметнат за натрапник. Това никога не ми се е случвало, но се е случвало с други блогъри, които не са го приели любезно. Не отивайте толкова далече, нахлувайки в нечие друго лично пространство, а бъдете различни и поемете по по-слабонаселеният път.