Как да общувате с ангажирани хора – Част 2

July 30th, 2009 by Steve Pavlina          Email this article to a friend

Избягвайте съвпадение на многократно срещаният от тях модел

Не изпращайте на заети хора съобщения, които лесно могат да се причисляват към модела, видян от тях вече стотици пъти, в противен случай те ще бъдат просто преместени в папка „маловажни”.

Разбирам, че вашето съобщение е много важно за вас. Знам, че може би протягате ръка по най-сърдечен начин. Но трябва да знаете, че е вероятно то да бъде възприето по различен от вашия начин.

При положение, че никога не получавате едно „благодаря” и някой ви го изпраща..., нормално е да се чувствате приятно. Обаче ако това се случва десетки пъти на ден, 365 дни в годината, мислите ли, че вашето отношение няма поне малко да се промени?

Ако сте адресатът на всички тези благодарности, може да започнете да се изнервяте „Добре, стига вече благодарности. Приятно беше наистина, но нямам нужда да ми благодарят 10,000 пъти.”

Това не е поза на неблагодарност или безсърдечност. Просто е едно следствие от това, да си смазан под тежестта на прииждащата кореспонденция. Твърде много от нещо добро, може да го превърне в нещо лошо.

Заетите хора, особено известните, биват бомбардирани от свръхтовара на комуникацията. Дори емоционалните съобщения накрая се превръщат в рутинни. Когато нещо се случва твърде често, става трудно да се възприема с първоначалния ентусиазъм.
Ето някои от най-често срещаните модели на имейли, които съм виждал със стотици, а може би и с хиляди:

Похвала – Благодаря ти за…  Харесвам твоя сайт/статия, защото…

Критика – Не харесвам това… Това смърди и не става…

Предложение – Виж тази книга/статия/видо/и т.н. Ще ти хареса, защото…

Молба за съвет – Това е ситуацията… Какво мислиш, че мога да направя по въпроса?

Заявки за реклама – Ще направиш ли връзка с моя сайт/статия? Ще ми помогнеш ли да промотирам…?

Когато някой път излизам с други автори или оратори, ще ги питам какви модели на обратна връзка забелязват. Те винаги могат да издърдорят няколко такива. В основата си такива модели са същите като при мен.

Това се корени в начина, по който работи нашият мозък. Ние запомняме изключителното. Но с рутинни и повтарящи се случки, ние запаметявамеобикновеното и губим детайлите. Вероятно няма да си спомните какво се е случило през рутинните ви дни. Но със сигурност ще си спомняте изключителните такива.

Ако комуникирате със зает човек по същия начин, както другите, вероятно няма да получите отговор. Ако въобще получите такъв, той ще е шаблонен. Съобщението ви ще бъде претопено. И няма да има истинско свързване и общуване.

Да предположим, че виждате знаменитост в ресторант. Ако подходите към него/нея по начин, който вече са видяли много пъти, доста вероятно е да получите неоригинален отговор, обикновено студена вежливост или фалшив интерес. Осъзнайте, че ако ги хвалите, критикувате, държите се предизвикателно, задавате въпроси или искате съвет, вие задействате добре изградени модели, а с това ще предизвикате подсъзнателен отговор, съобразен със съответния модел. Вие се явявате един от безбройно многото и вероятно ще бъдете забравени доста бързо.

Дори да се радват на вниманието, което им оказвате в момента, вие не сте направили нищо за изграждане на контакт. Седмица по-късно няма дори да помнят какво сте си говорили.
Човешката памет е така изградена, че да помни забележителните преживявания, а не рутинните случки.

Ако искате вашето съобщение да бъде обработено механично, вместо да получите автентичен отговор, тогава давайте, дръжте се по най-стандартния възможен начин. Улеснете човека отсреща да ви свърже с модела на натрапника.

Обаче, ако искате да изградите истински контакт с такъв човек, вие си правите харакири, ако следвате действията на другите. Обикновен подход само ще задейства предварително научения, за такива случаи, сценарий.

Знам, че вашият опит за контакт може да ви изглежда уникален, само защото вие сте уникални като личност. Вашите истории, въпроси и обратна връзка може наистина да са оригинални. Но това, което е достатъчно да задейства филтър, е да направите нещо, способно да се скрие под широкия чадър на често срещаното, като например хвалене, критикуване, задаване на въпроси, предлагане на идеи, промотиране и т.н. Ако задействате дори само един филтър, ще бъдете причислени към тълпата от незаслужаващи внимание.

Осъзнавам, че това може да е голям хап за преглъщане. И не преувеличавам, нито пък искам да изглеждам рязък, просто съм честен с вас. Ако помислите, всичко това има смисъл, нали?