Ако вашата система от убеждения се корени в концепцията за обективната реалност, която всички ние споделяме, тогава как можете да оспорите съществуването на други реалности, където всеки един от нас си живее в „своя собствен малък свят”?
От вашата гледна точка може да изглежда смислено начинание да докажете, че вашата е единствената истинска реалност. От гледна точка, че всички ние живеем в реалност, създадена от нашите мисли и убеждения, обаче, да се опитва такова доказване не би имало смисъл, защото вашата система от убеждения не се нуждае от доказателства – убежденията ви доказват сами себе си. Само бихте доказали това, което вие създавате, като да посочите тортата, която направихте, като доказателство, че тя е истинска. Няма нужда да доказвате това, което създавате.
И така, ако ме бяхте помолили да пристъпя във вашата „обективна” реалност и да приема вашата система от убеждения, бих могъл да го направя, но би било ненужно ограничително и безполезно. Да кажем, че от реалността с нейните три измерения вляза в самолет. Когато го направя, вие представяте аргумента, че сферите не съществуват; само кръговете. Аз казвам „Да, в тази реалност вие сте прав. Но има и други реалности, в които сферите съществуват, но трябва да вярвате в трите измерения, за да ги видите.” Ако непоколебимо вярвате, че двуизмерния ви свят е обективна реалност, тогава никога няма да видите сферите. Аз мога да пристъпя обратно назад в моя триизмерен свят, и мога да ви покажа сферите, които моят свят може да предложи, но вие ще видите двуизмерни проекции – просто още кръгове. Няма начин да ви убедя в противното.
А ако ви помоля да пристъпите извън системата си от убеждения и да огледате наоколо всичко, което я заобикаля, няма да можете да го направите, защото настоящите ви убеждения включват и това, че подобно нещо е невъзможно. Така че, аз ви виждам като да сте в капан, живеещи в клетката, създадена от собствените ви мисли, а вие ме виждате като някой, който греши, луд е и живее в противоречие са вашата „обективна” реалност. Някакси забавно е по своему...
Преди бях съгласен с вярването в обективната реалност. Вече не, защото мога да видя просто до каква огромна степен мислите ми създават реалността, в която живея. Един ден си помислих „Хмммммм... Чудя се дали такова нещо като сфери изобщо съществува.” Накарах се да повярвам в съществуването на сферите, дори преди да ги видя (да, това все пак е метафора). Мислех, че ако греша, реалността ще ме върне обратно с шамар зад врата. Но, ако мислите ми, поне частично, създаваха реалността ми, може би щях да ги видя. Не бях шамаросан зад врата – сферите се появиха.
Но, мога ли да убедя в това някой, който е убеден в съществуването на обективната реалност? Не. Ако вкарам сфера във вашия свят, за да ви я покажа като доказателство, вие ще видите само доказателство за кръг. Не мога да ви покажа синия цвят, когато гледате на света през червени лещи. Най-близкото, което бих успял да ви покажа е пурпурен цвят, но той няма да ви бъде достатъчен за доказване на червеното.
Не е нужно отново да създавате същата реалност, в която живеехте вчера. Знам, че мислите, че трябва, но не е така. Имате по-голями сили, отколкото мислите, че имате. Проблемът е, че насочвате своите мисли и убеждения така, че използвате силите си за целите на самоограничаването. Вярвате, че мислите ви са базирани на реалност, която е независима от мислите ви, но това също е убеждение, което можете да отхвърлите.
Първата стъпка е да започнете да осъзнавате обратната връзка, между това какво се случва в ума ви и какво се случва „там някъде”. Ако сте песимист и животът ви изглежда като пълен с болка, приемете за момент, че вместо външните събития да я пораждат, е точно обратното – болката ви създава болезнени събития. Убеждението ви, че „животът е труден”, създава трудности в реалността ви. И вие ще филтрирате всички (радостни) сферични хора в живота си, докато получите (болезнени) кръгове. Проектирате собствената си радост в точка, много далечна за вас, вместо да я поканите във всекидневното си битие. Виждате това като своя реакция на събития, стоящи извън вашия контрол, неразбирайки, че в себе си имате силата да изберете нещо различно.
Втората стъпка е да вземете съзнателен контрол върху убежденията си и да ги използвате да „играят” с вашата реалност. Променете нещо в ума си и вижте как то се проявява във външния ви свят, дори без вашето пряко действие. Едно от най-добрите места да започнете е в областта на синхронността (т.е. странни съвпадения, отиващи отвъд възможната им достоверност). Предвидете и очаквайте нахлуване на синхронност в живота ви през тази седмица, за да ви покаже доказателства, че мислите създават реалността ви. После продължете по нормалния си начин и вижте каква се случва. Ако очаквате този експеримент да не сполучи, така ще стане. Но ако можете да отворите съзнанието си за възможността, че този (безвреден) експеримент може да проработи, мисля, че ще видите някои интересни резултати. До степента, с която държите на убежденията си в една обективна реалност, все пак ще можете да обясните тези събития като прости съвпадения или произволни случки, но това може да послужи за отслабване на захвата ви от железните пръчки на клетката и да ви направи достатъчно любопитни, за да осъществите по-големи мисловни експерименти по-нататък.
Ами ако мислите ви наистина създават вашата реалност? Можете ли да не обясните всичко, което ви се е случвало чрез тази парадигма? Работата ли ви прави стресирани или стресът прави работата ви? Връзката ли ви прави щастливи или щастието ви създава връзката? Дали тази статия, която четете ви кара да мислите за тези концепции или имаше нещо вече във вашето съзнание, което накара този текст да се появи в реалността ви, като проява на вашите собствени мисли?
Няма нужда от причина да вярвате в нещо, което още не съществува в реалността ви. Мислите ви могат да направят повече от простото отразяване на вашата реалност – те могат да участват активно в процеса на това създаване. Убеждението е акт на оценка само до степента, до която мислите, че е такова. Но със съзнателно решение, то може да стане и акт на създаване и проявление.
Ако не сте съгласни с горното, нямате нужда да го отхвърлите. Свободни сте просто да създадете неговото фалшиво копие за себе си и да продължите да живеете в реалност, където нещата са фалшиви. Ако пък сте съгласни, много е вероятно това да е така, защото вече съществувате в реалност, където такива неща стават възможни (или вече се проявяват) за вас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да оставите вашия коментар!