Вземете инициативата в свои ръце

November 10th, 2004 by Steve Pavlina           Email this article to a friend

„Бъдете инициативни” е навик №1 от поредицата на Стив Коуви „Седемте навика на високоефективните хора”. Да бъдете инициативни означава съзнателно да поемете контрола върху живота си, да си поставяте цели и да работите за постигането им. Вместо да реагирате на събитията постфактум и да чакате възможностите да се появят, предизвикайте ги сами.

Мнозина мислят по такъв „реагиращ” начин. Което е добре, когато става въпрос за определени събития. Но се превръща в проблем, когато под „определени събития” се разбира човешкият живот. Стив Коуви посочва, че има празнина между стимула и ответната реакция, и в тази празнина се намира нашия потенциал да изберем своята собствена ответна реакция. Четири специални човешки способности ни предоставят такава сила:

1. Самопознаване – разбирането, че имате избор между стимула и ответната реакция. Ако някой ви нагруби, можете да изберете да не се ядосате. Ако ви предложат поничка, можете да изберете да не я ядете.
2. Съвест – способността да се консултирате с вътрешния си компас за съвет какво е добро за вас. Можете да вземате решения, базирани на непроменящи се принципи,  независимо какво е предпочитано от обществото понастоящем.
3. Творческо въображение – способността да визуализирате алтернативни ответни реакции. Чрез използване на въображението можете умствено да създадете и оцените различни възможности.
4. Независима воля – Имате свободата да избирате своя уникална реакция. Не сте длъжни да се подчинявате на това, какво другите очакват от вас.

Липсата на инициативност може често да се проследи до слабост в едно от тези четири човешки  способности. Може би прекарвате твърде много време в състояние на понижено съзнание и никога не достигате нивото на представата, необходима инициативно да вземате решения за живота си. Може съзнанието ви да е объркано от обществените внушения, така че дори не сте сигурни какво искате от него; когато нещо не ви изглежда правилно, поглеждате към другите, за да решите как би трябвало да се почувствате. Може да не отделяте време за визуализиране на алтернативи. Или, може би, независимата ви воля бива ограничена от натиска на другите да се съобразявате с очакванията им.

Може да се оспори, но по някакъв начин ние винаги реагираме на събитията, вътрешно или външно. Разликата между инициативата и реакцията може да се погледне от гледна точка на това какъв вид “мисловен процес” се поражда в празнината между тях. Един инициативен човек би приложил четирите човешки качества, за да избере реакцията си (или да избере въобще да не реагира). И дори повече от това, инициативния човек, ще инвестира време, за да вземе съзнателни решения за живота и ще ги следва.

Реагиращите хора са склонни да се отдалечават от основните си ценности. Вместо да живеят живота си на основата на непроменящите се базови принципи, те избират временни ценности от другите около тях. Ако по пътя им не се зададат особени възможности, те ще работят същата си работа година след година, бивайки полузадоволени от нея. Ако повечето от приятелите им тренират, и те вероятно ще го правят; в противен случай вероятно няма. Носят се с потока на заобикалящите ги хора и обстоятелства, но не те определят посоката на този поток. Животите им са напълно извън техния директен съзнателен контрол; склонни са да проявяват човешките си способности само ако е абсолютно необходимо, както когато неочаквано ги съкратят от работа. Но когато нещата се развиват доста добре, животът им е най-вече на автопилот.

Инициативните хора, от друга страна, са наясно със своите основни ценности. Те съзнателно вземат решения от ключова важност, базирани на тези ценности. Те създават свои възможности и направляват посоката на собствения си живот. И дори когато нещата вървят добре, те продължават да вземат съзнателни решения. Понякога това означава да се поддържа статуквото, докато друг път може да означава смяна на посоката. Понякога ценностите им ще съответстват на социално приетите; друг път – не. Инициативните хора често ще предприемат действия, които са неразбираеми за онези, които само реагират. Могат внезапно да напуснат работа, за да започнат нов бизнес, дори да изглежда, че всичко при тях върви наред. Често ще започнат нови проекти или дейности ненадейно, когато изглежда, че няма външна причина, която да ги мотивира. Тези хора все още биха обръщали внимание на външните събития, но ще направляват себе си в желаната посока, независимо от тези събития.

Ако реагиращ човек беше капитан на кораб, той би се носил по течението. Този човек би бил прекалено зает с изучаване на теченията, опитвайки се да предскаже къде ще се озове кораба, като функция на теченията. Ако теченията са добри, този човек е щастлив. Но ако са лоши е стресиран. В редки случаи такъв човек може да се опита да определи посоката, и ако теченията са добри, корабът ще пристигне. Ако обаче не са добри, този човек ще ги оплаче и ще промени посоката с по-лесна.

Обаче, ако кораба бива управляван от другият вид човек – инициативния, той ще пристигне на местоназначението. Този капитан все още забелязва теченията, но те ще бъдат използвани просто за целите на навигацията. Понякога кораба би плувал по течението; друг път – срещу тях. Има малко значение дали теченията са добри или лоши; капитанът ще достигне крайната точка, независимо от тях. Те само ще контролират времето на пристигане и точния път от началната до крайната точка. Обаче те нямат силата да диктуват накъде да поеме кораба, това е изцяло избор на капитана.

Няколко примера на реагиращ (иницииращ) език:

• До какво ще доведе това усърдие? (Кое е следващото място, където да отида и как да се озова там?)
• Нямам време за фитнес. (Как да намеря време за фитнес?)
• Колко пари мога да очаквам, ако направя Х? (Колко пари искам да печеля и какво да направя, за да го постигна?)
• Ще опитам и ще видя какво ще се случи. (Ще го направя.)
• Прекалено съм уморен. (Какво да направя, за да увелича енергията си?)
• Никога не съм бил добър по математика. (Как мога да повиша уменията си по математика и да се наслаждавам на процеса?)
• Нищо не ме вдъхновява. (С какво бих се захванал, ако знаех, че не мога да се проваля?)
• Какъв е смисълът на живота? (Какво е значението, което искам да придам на живота си?)

Как да поемат нагласата на околните е голямата грижа на реагиращите. Те обикновено искат да имат „стабилна” работа в „добра” индустрия, и оставят себе си на милостта на пазарните условия. Ако успеят да започнат нов бизнес, то е защото познават много друг, които вече го правят, и искат да се присъединят към групата. Искат да знаят, кои продукти и услуги се котират добре, за да направят нещо подобно. Ако се провалят, то е защото индустрията не се развива добре или има прекалено голяма конкуренция, или друг често използван фактор извън тях.

Мислите ли, че това, което се случва навън ще определя колко успешни ще бъдете в начинанията си? Не и ако инициативата е във вашите ръце. Ако действате по този начин, събитията могат само да повлияят на времето на пристигането ви и на точния път, по който ще достигнете до целта. Обаче не могат да ви определят вашата цел. Инициативните могат понякога да бъдат нокаутирани от теченията, но ще продължават неизменно да пренастройват курса към целите си; цели, които са в крайна сметка постижими, заради техните собствени усилия.

Разбира се, всеки е смес от инициатива и реакция. Чисти примери на двете крайности са доста редки. Може да осъзнаете, че сте много инициативни в някоя област, докато оставяте други фрагменти от живота си да се изплъзнат към безсъзнателния автопилот. Така че, без да бързате, използвайте човешките си качества, като самопознание, съвест, творческо въображение и независима воля, за да осветите онези пренебрегнати области от живота си и съзнателно да вземете решение да продължите напред. Ако не харесвате накъде ви водят теченията, променете курса. Не чакайте да се появи възможност; конструирайте сами своя собствена. Реагиращите хора в живота ви ще бъдат шокирани, когато го правите, но въпреки това упражнете свободната си воля. Дори ако всички около вас изглежда се реагиращи, все пак можете да бъдете инициативни. В началото вероятно ще се чувствате сякаш плувате срещу течението, но ако течението на живота ви води към недобро бъдеще, значи посоката ви е вярна.

Макар, че „да се носиш по течението” често се счита за умен съвет, нивото на мъдрост в него зависи от това, накъде води това течение. Например, да вървите по течението на настоящото състояние на здравеопазването в САЩ, означава да бъдете дебели и с наднормено тегло, живеейки заседнал живот, без физически упражнения, и умирайки вследствие на рак или инфаркт. Да вървите по течението, от финансова гледна точка, означава постепенно да потъвате в дългове и да умрете разорени. Да вървите по течението на американските семейни ценности, означава да бъдете разведени (67% от американците, които са се оженили през 1990 година могат да очакват развод) източници – Даниел Гоулман „Емоционално разузнаване” и Джон Готман „Кое предрича развода”). Да вървите по течението на образованието ни, означава никога да не прочетете книга, описваща реални събития, след завършване на гимназията. Да вървите по течението на опазването на околната среда в САЩ... повярвайте ми, не бихте искали да знаете.

Ако искате да живеете изключителен живот, често трябва да вървите срещу течението, което изглежда всички следват. По такъв начин превключвате към това, да бъдете направлявани от собственото си самопознание и съзнание. Настройвате се на вълната на вътрешното си течение, вместо да бъдете въвлечени от потока на външните стимули. Със сигурност е възможно да спечелите от лотарията или да получите голямо наследство, но по-вероятно е, че няма да плувате в богатство...или здраве... или удовлеворение. Трябва съзнателно да изберете тези неща и тогава да ги последвате с ангажирано действие.

Накъде ви носи течението на собствения ви живот? Ако продължавате да се носите по течението на живота си, както другите, къде ще се озовете? И какво е това, което никога няма да изпитате, поради факта, че тези течения не минават по подходящ за вас маршрут? Как можете да упражните инициативността и човешките си качества, за да определите курса на собствения си живот (независимо от теченията), така че целенасочено да създадете такъв живот, какъвто искате, вместо да се носите по вълните като гларус?

Инициативността има много имена. Тони Робинс я споменава като „използване на своите собствени възможности”. Брайън Трейси заявява, „Онези, които не поставят цели пред себе си, са орисани навеки да работят за постигане на целите на другите”. Денис Уейтли съпоставя победителите правят всичко, за да го постигнат с губещите разрешават да бъде постигнато.  Д-р Уейн Дайър нарича инициативните като хората, незнаещи граници. Роджър Доусън ги нарича онези, които постигат. Барбара Маркс Хъбърд ги описва, като съ-творци. Дейвид Алън използва термина готови на всичко. Точните терминине не са важни. Това, което има значение е вземането на решение за съзнателно направляване на собствения живот вместо люшкането под влиянието на външни фактори.