Всекидневните утвърждавания са нещо, често препоръчвано в книгите на популярната психология. Всеки ден устно потвърждавате целите си по такъв начин, сякаш вече сте ги постигнали. Обаче, обикновено не получавате резултати с този подход – в повечето случаи това е просто губене на време.
Защо се получава така ли? Защото всяка мисъл е утвърждение. Ако прекарате 5 минути на ден, казвайки си „Вече не пуша!”, но в 100 други минути правите неща, действащи по обратния начин, идентифицирайки ви като пушач, като например да запалвате цигара, просто няма да постигнете нищо.
Основната идея на опита да се превъзпитате да мислите по нов начин има смисъл, но потвържденията на глас по няколко минути всеки ден са кофти начин да го постигнете.
Ако искате да направите някакви големи промени в живота си, трябва да промените своята идентичност и начина на мислене, с който сте свикнали. В предишни статии дискутирах възпитанието на поведението, което се фокусира върху промяната му, приемайки, че мислите ще го последват. Сега се захващам с по-различен подход, и той е, че промяната на обичайните мисли може да доведе до промяна в поведението.
Всъщност, това, което се случва, ако сте заклещени в настоящата си ситуация и правите неуспешни опити да се израстнете в нова роля, която наистина искате да постигнете, е, че всекидневните ви мисли продължават да подсилват старото ви аз. Мнозина, опитващи се да направят този преход, не успяват, и една от причините за това е, че прекарват прекалено много часове седмично в подсилване на старата си идентичност, инвестирайки много по-малко време в обмисляне на новата. Така че, ако искате да започнете нов бизнес, но работата ви на пълен работен ден ви кара да мислите за себе си като работник по 40 и повече часа седмично, ще ви бъде трудно да направите промяната.
Нека да разнищим тази концепция с пример от реалния живот. Една от целите ми за тази година беше да променя кариерата си от програмиране на видео игри към писане и говорене пред публика. Обаче, съществуващия ми бизнес подсилва старата ми идентичност на човек работещ в сферата на видео игрите. За да мога успешно да направя прехода, трябва да променя мислите и поведението си. Трябва да спра да мисля за продажбата на игрите и вложа повече мисъл и енергия в писането и говоренето.
Но какво се случи, когато се опитах първоначално да осъществя този преход? Започвах дните си както обикновено и бях обхванат от умствената нагласа за публикуване на видео игри. Работех в същия офис, посещавах същите форуми, получавах същия вид имейли и т.н., и след няколко седмици все още бях на старата писта. Средата ми подсилваше старата ми идентичност, старите ми мисли и старото ми поведение. Въпреки няколкото часа дневно работа в новото направление, много бързо бях обратно всмукан в геймърския бизнес.
Трябваше да променя средата си, за да се намали и прекрати подкрепата й за старата ми идентичност, и да започне да подсилва новата. Затова се присъединих към Toastmasters и започнах да вземам участие в седмичните сбирки. Затворих форумите за програмиране на видео игри, които поддържах, и започнах да работя по прехвърляне на това общество към друг сайт, след което спрях напълно да чета тези форуми. Автоматизирах геймърския си бизнес колкото се може повече, за да не изисква кой знае каква поддържка. Реших да прекратя членството си в Association of Shareware Professionals за 2005 година, в която членувах от 1996 година. Отказах покана за реч по време на Конференцията на програмистите на видео игри, въпреки че бях председател на популярната кръгла маса в продължение на няколко години. Промених офиса си, за да пасне на новата ми роля. Разчистих горното чекмедже на шкафа си с папки, за да направя място за папките с файлове относно писане и речи. Махнах всички преки връзки от десктопа си, водещи към свързан с програмирането софтуер и пренастроих уеб браузера си за добавяне на линкове към сайтове по ораторство и премахване на линкове, водещи към програмиране на софтуер. Преустанових четенето на блогове, посветени на програмиране на видео игри и шеъруеър и намерих нови такива на тема лично развитие и говорене пред публика, за които се абонирах. Драстично намалих количеството имейли, които обработвам, свързани с програмирането на игри. Освен това промених вида хора, с които комуникирам най-често, по такъв начин, че сега говоря повече с хора, които мислят за мен като за обучаващ се оратор, а не като издател на видео игри. Започнах да посещавам нови семинари на тема ораторство. Стартирах този блог. Дискутирах цялостната промяна с жена си, така че знаехме и бяхме подготвени за това, какво да очакваме. И така нататък.
Някои от тези промени може да изглеждат драстични; други са по-скоро малки пренастройвания. Но в резултат, можех да следвам този преход към това да се считам за 90% писател/оратор и 10% издател на видео игри. Сега вече средата ми подкрепя новата ми роля в живота вместо старата. Импулсът е да се изгради ново направление до точката, от която ще бъде трудно връщането назад.
Всички тези пренастройки създадоха нови мислени утвърждавания. Чрез премахване на повечето връзки, водещи към старата ми идентичност, премахнах импулсите, които биха ме накарали да мисля съобразно стария модел. И отгоре на всичко, добавих нови импулси, подкрепящи новата ми кариера. Тези нови мисли дават своето отражение върху действията ми; всекидневието ми сега е далеч по-различно от преди. След година нещата ще бъдат още по-различни, когато започнат да се натрупват резултатите.
Трябва да кажа, че първоначално беше трудно да направя всички тези промени. Това, което ми помогна беше да започна с малки промени, като пренареждане на офиса. После, след седмица ли две, вече можех да правя средни по големина промени. И след още малко време можех да се посветя на по-големи промени.
Наскоро попаднах на геймърски форум, който спрях да чета преди месеци, само за да видя каква би била новата ми гледна точка. Беше странно преживяване; дискусиите изглеждаха познати, но някак отдалечени. Разбрах колко различно е мисленето ми днес, отколкото преди шест месеца. Това е като да имате събиране на класа и да осъзнаете, че хората, които някога сте познавали, са напълно различни днес.
Мисля, че този процес би бил валиден и по отношение на много други промени и преходи. Ако заобикалящата ви среда подсилва идентичност, която сте готови да изоставите, как бихте я променили? Няколко малки промени няма да са достатъчни да преодолеете инерцията. Но ако продължите да изграждате тези промени, така че повече и повече да прехвърляте влиянието на средата към новата си роля, това вероятно ще проработи. Ще преместите баланса на мисленето си относно утвърждаване на новата идентичност от 5% на 50% и повече. Мнозина започват този процес, но не отиват достатъчно далече, за да видят резултатите.
Огледайте дома си и си задайте обективно въпроса „Какъв човек живее тук? Ако не знаех кой живее тук, какво бих заключил относно обитателите?” Направете същото за офиса си: „Що за човек работи тук?” После направете списък с примерно шест човека, с които основно прекарвате времето си и се запитайте „Какъв човек би общувал с такива хора?” Съответстват ли отговорите на тези въпроси с човека, който искате да бъдете? Ако не, то каква заобикаляща среда би имал този човек? Какви приятели? И как можете постепенно да започнете да променяте средата с нова? Вероятно не можете моментално да придобиете нова къща или нова работа, но какви малки неща можете да промените точно сега – днес, които биха помогнали да поемете по новия път?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да оставите вашия коментар!