На всички, които четат блога ми искам да пожелая една по-добра, по-спокойна политически и по-продуктивна 2012 година! Развивайте се всеки в своята си насока, не се оставяйте на течението и рутината, променяйте се към по-добро!
Секцията със стихове е преместена на http://rhymesoflight.blogspot.com Заповядайте там!

понеделник, 24 октомври 2011 г.

Старинные часы

от Алла Пугачева

Старинные часы еще идут  
Старинные часы свидетели и судьи
Когда ты в дом входил они слагали гимны
Звоня тебе во все колокола
Когда ты не сумел меня понять
Я думала замрут все звуки во Вселенной
Но шли мои часы торжественно печально
Я слышала их поминальный звон
Жизнь невозможно повернуть назад
И время ни на миг не остановишь
Пусть неоглядна ночь и одинок мой дом
Еще идут старинные часы
Жизнь невозможно повернуть назад
И время ни на миг не остановишь
Пусть неоглядна ночь и одинок мой дом
Еще идут старинные часы
Когда ты уходил такой чужой
Амуры на часах сломали лук и стрелы
Часы остановить тогда я не сумела
Как не смогла остановить тебя
Жизнь невозможно повернуть назад
И время ни на миг не остановишь
Пусть неоглядна ночь и одинок мой дом
Еще идут старинные часы
Жизнь невозможно повернуть назад
И время ни на миг не остановишь
Пусть неоглядна ночь и одинок мой дом
Еще идут старинные часы
Старинные часы еще идут
Старинные часы свидетели и судьи
Когда ты в дом входил они слагали гимны
Звоня тебе во все колокола
Старинные часы еще идут старинные часы еще идут
Еще идут еще идут

събота, 8 октомври 2011 г.

От Колебание Към Проучване


August 29th, 2011 by Steve Pavlina
превод Добрин Петров

Идеите винаги се носят наоколо и често се случва да имате идея и да я оставите да си замине, тъй като имате някои съмнения относно нея. Но ако размишлявате над една или подобни идеи продължително време, тогава май просто е време да ги обмислите.

Приемете Повтарящите Се Идеи

Мисля, че е полезно да обмисля дадена идея, която изплува постоянно, дори да не се чувствам готов да действам в тази насока – и дори да не съм сигурен дали изобщо бих действал някога. Все пак смятам, че да й отдам държимото е значителна стъпка, все едно казвам на Вселената: „Добре де, чувам те. Не знам какво да направя с това, ако изобщо някога ще направя нещо, но те чувам и приемам тази идея.”

Това може да изглежда като много опростена крачка, може би дори безсмислена. Но за мен е важна и ми помага за издигане на някои идеи до нивото на съзнателно обмисляне. 
Когато съзнателно приемате дадена идея, това не означава непременно, че ще действате в тази посока, но е добра стъпка към обмисляне на тази идея и към подготовката на самия себе си за вземане на истинско решение. Освен това е лесно, защото са нужни само няколко секунди да го направите. Ако предпочитате, можете да приемете една идея като я напишете или споделите с някого. 

За кои потенциални действия се замисляте от време на време? Можете ли да назовете една или две от тях точно сега? Можете ли съзнателно да приемете какво се показва пред вас, дори да е съвсем недоразвито?

Може да сте сигурни, че това е наистина лоша идея, но продължете и я приемете въпреки всичко. Ако тя продължава да се връща, може би има основателна причина за това. Да приемете дадена идея не означава, че трябва да се обвържете с действие в тази насока.
Много пъти приемам съществуването на някоя идея, но тя се изпарява и никога не се връща. Затова аз приемам, че това е просто информация и не е имало нужда да действам. Това се случва почти всяка седмица. 

Х ората, с които често се виждам , биха свидетелствали, че понякога ми идват луди идеи. По отношение на повечето от тях никога не съм действал, но въпреки това обичам да ги споделям – първо, защото е забавно, и второ, защото мога много по-лесно да забравя една идея, след като устно съм признал съществуването й. След което мога да премина към нещо още по-плашещо. 

Понякога, след като съм приел някоя идея, тя продължава да се върти наоколо. На всеки няколко дни, седмици или месеци тази идея се връща отново и отново. Понякога добива различни форми, но аз разбирам, че всеки път това е ядрото и същината на една и съща идея.    

Например, можете да имате идея да започнете определен вид бизнес. Признавате я, и след известно време тя изчезва. Но след няколко седмици ви идва наум друга идея за започване на по-различен вид бизнес. Това може да изглежда като нова идея, но трябва да осъзнаете, че в ядрото си това е все същата идея – да започнете свой собствен бизнес.

Вземете Първоначалното Решение

Когато една идея се връща отново и отново при вас, дори когато сте й обърнали внимание, тя може да има множество ефекти върху вас. Понякога може да е мотивиращо, друг път смущаващо или дразнещо да мислите за това. Ако не направите нищо по отношение на тази идея, нещата ще започнат да зациклят. Същата идея ще продължи да ви посещава, докато не предприемете следващата стъпка, за да я обработите.  

За да се привижите напред, вземете някакво решение. Това не означава да сте ангажирани с действие каквото и да се случи. Просто е ангажимент да направите нещо, за да преминете към следващото. 

Добър начин да вземете първоначално решение е да отделите малко време от графика си, за да изследвате идеята по-щателно. За много нови идеи може да нямате достатъчно информация за истинско решение, но пък можете да се ангажирате с по-нататъшно изследване. 

Имате ли нужда да проучите идеята? Да обмислите последствията? Да говорите за това с някой? Да излезете с хора, които вече правят нещо подобно? Да я изпробвате по някакъв начин, за да видите дали ще ви хареса? 

Вземете първоначалното решение да направите тези първи проучващи стъпки.
Ако не го направите, тази идея може да увяхне, но може и също така отново и отново  да се появява, в който случай тя се превръща в нещо, което ще ви разсейва във времето. Ако не придвижите тези идеи напред, тогава много от умствените модели ще станат циклични – ще се лутате в същите мисли, които сте имали преди месец. Това е умствена улица без изход, затова не засядайте в нея. Направете следващата стъпка напред, по отношение на мислите си, вземайки сносни решения. 

Веднъж, щом сте проучили идеята малко по-щателно, може да решите да продържите напред с нея, или да осъзнаете, че не е толкова велика в края на краищата и да я изоставите. Всеки път, който поемете е от полза, защото ще освободите съзнанието си от натрапчивостта на тази идея, независимо дали действате или съзнателно я отхвърляте. 

Ако направите кратко проучване и изоставите идеята, но тя продължава да се появява в съзнанието ви, тогава някаква част от вас все още мисли, че тя има смисъл. Тази част от вас не е съгласна с първоначалните ви заключения; тя мисли, че недоглеждате нещо важно. В такива случаи препоръчвам да се ангажирате с допълнително проучване. Накрая може да имате нужда от няколко рунда проучвания, докато истинското решение се появи. Може би идеята има скрити послания, които емоционалния ви мозък намира за добри, но логическия ви мозък не вижда. В много случаи емоционалния мозък би бил прав – той може да е по-примитивен, но също така е бил шлифован през много по-дълъг еволюционен период, отколкото логическия мозък.  
  
Може да получите пристъп на страх, мислейки за някои идеи, като напускане на досегашната работа, за да започнете нов бизнес, напускайки дълготраен модел на работа, или приемане на огромна промяна в начина на живот. Дори само обмислянето на тези възможности често би намалило или елиминирало страха. Повече по този въпрос прочетете на  Образованието Убива страха.

Едно единствено първоначално решение може да ви придвижи към вълнуващ нов път. Но вие не се ограничавате само с първоначалното решение. Разберете, че тази малка, дори бебешка стъпка може да отключи прекрасни преживявания в бъдещето. 

Много години имах идея за ораторско говорене пред публика, но постоянно я отблъсквах настрани. Тогава разработвах компютърни игри, не бях оратор. Когато най-накрая пожелах да говоря доброволно на някаква техническа конференция, разбрах, че ми достави огромно удоволствие. Беше вълнуващо и възнаграждаващо да споделям идеи с групи хора, които да имат полза от това. Тази бебешка стъпка запали дълга верига от случки, които доведоха до провежданите от мен семинари. Но ако не бях взел това първоначално решение да опитам да говоря пред публика, може би все още щях да съм затънал в цикличността на идеята, която да продържава да ме разсейва и до ден днешен, наред с другите като: „женитбата е отживялост”, „трябва да пътуваш много повече”, „може би трябва хвърлиш един поглед на това нещо WordPress.” 

понеделник, 3 октомври 2011 г.

Arbeit Macht Frei (Работата Ще Ви Освободи)

September 22nd, 2011 by Steve Pavlina
 превод Добрин Петров

Колкото е по-тежка работата, която работя, толкова по-щастлив съм. – Самюъл Голдуин

Arbeit Macht Frei е слоганът на плакат, опънат над входа на концентрационния лагер Аушвиц в Полша (един от многото такива, използвани от нацистите). В груб превод означава “Работата ще ви освободи.” Това, което нацистите изразяват с жестока ирония, аз го казвам сериозно. Да прегърнеш работата е пътя към свободата. Да й се противопоставяш е пътя на поробването.
Голямото "тегло" е резултат от противопостявянето срещу тежката работа, а тя не е просто начин за прекарване на времето. За да се отплати тя, нужно е интелигентно усилие.     
              
Обяснаване на Мързела

Мързела е емоционален импулс – желание да се наслаждаваме на удоволствията на живота преди да сме ги заслужили – но това не е особено ефективен или целесъобразен подход.

Нужно ли е да заслужите удоволствията на живота? Това е в зависимост от онова, което искате. Ако искате нещо, което е безплатно или се предлага свободно – от природата или от хората, тогава просто си го поискайте. Ако ходите сред полето и искате да ядете диви ягоди, давайте напред и се наслаждавайте на богатството на природата.

Ако, обаче, желаете нещо създадено от човешки ръце (особено ръце, очакващи да бъдат честно компенсирани за положеното усилие), каквито са един хубав дом например или някакво технологично бижу, тогава мързела е до голяма степен път към оскъдица. Свикнете с мисълта, че няма да получите многото и различни облаги, които животът предлага, ако в манталитетът ви се е загнездил мързела.

Ако се противопоставяте на емоцията мързел, когато я почувствате, чувството, което изпитвате, комбинирано с убежденията ви относно това какво означава да си мързелив, дава сигнал до мозъка ви да намери някакви звучащи логически оправдания за вашите епизоди на мързел, като например:
  • Всичко трябва да е свободно и да не изисква усилие.
  • Няма проблем да измуфтя другите, само този път.
  • Мога да декларирам каквото поискам, дори да не желая да работя за това.
  • Мързела е по-духовно нещо от тежката работа.

Проблемът с тези оправдания е, че те не се съвместяват добре с реалността. Мързела е емоционален импулс, а не логичен избор. Да оправдаваш мързела логически е все едно да счупите всички чинии в яда си и после да твърдите, че сте го направили, защото сте имали нужда от нови чинии. А всъщност ги счупихте, защото се ядосахте и загубихте контрол. Отпуснахте се, защото се почувствахте мързеливи и немотивирани. Не го правете по-сложно, отколкото е в действителност.
Независимо от личните ви „би трябвало” има много неща и преживявания в живота, които не са безплатни, но до които лесно можете да се доберете печелейки и харчейки пари. Един пълен портфейл може да ви разкрие много неща и то с лекота.          

Можете да се опитате да накарате желанията ви да станат действителност без да се налага да си помръднете и пръста. Това може да работи за малки неща и понякога сте късметлии, но ако се противопоставяте на това да работите за постигането им директно вие се заблуждавате, че сте настроени на една и съща вибрация, позволяваща ви да ги постигнете.

Ако искате да подобрите начина, по който карате нещата да се проявяват, поне наполовина изпълнете изискванията на вселената. Трудно е да се каже, че сте посветени на това да почувствате резултата, ако не се придвижвате активно в същата посока. Можете да изчакате в зоната за почивка, когато сте зациклили и имате нужда от нов импулс, но когато нуждата от ново действие ви се блещи в лицето, подигравателно карайки ви да се размърдате, тогава освободете ръчната спирачка и напред, напред, напред!

Мързелът не е възвишен – освен ако вашето желание не е да култивирате някакъв недодялана и просташка душевност. Ако обаче е така, би трябвало да се преродите в скала... може би под дървото в задния ми двор, където птиците обичат да акат.     
Да оправдавате мързела с изглеждащи логични обяснения след като погледнете фактите е безсмислено – пълен нонсенс, използван за обяснение на една потисната емоция. Емоцията мързел не се нуждае от оправдание. Следващият път, когато ви мързи, просто признайте, че така се чувствате. Не се опитвайте да го оправдаете. Ако решите да действате по отношение на тази емоция нека ви е ясно, че действате емоционално. Поставете се в съответствие с емоциите си в този момент и не се опитвайте да изливате слой от безсмислени обяснения, целящи да направят така, че действията ви да изглеждат логични. Мързелуването от време на време си има своето място – всички ние имаме нужда от почивка, но противопоставяйки му се само ще го накарате да нарасне.

Разберете какво е проникващия мързел – стена, стояща между вас и желанията ви. Не подхранвайте мързела с безсмислени оправдания. Вместо това подхранвайте желанията си с действия. Ако ще се наслаждавате на мързела, направете го напълно и съзнателно докато промени посоката си.               

Култивиране на Високи Работни Стандарти

Усилената работа може да бъде много приятна, ако работите в посока на своите желания. Оставете желанията си да ви мотивират към действие. Знайте, че можете да ги постигнете – ако пожелаете да направите сериозно и съзнателно усилие. Не очаквайте голям прогрес обаче, ако сте съгласни само да се потопите наполовина. Постигането на значителни цели изисква да се отдадете напълно, не само наполовина.

Възможно е работите много, но да не можете да постигнете много, защото стандартите ви са твърде ниски. Такива стандарти са например:
  • какъв вид работа желаете да работите  
  • доколко успявате да останете фокусирани и да избягвате разсейване
  • доколко използвате своите умения и таланти          
  • какво ниво на качество считате за приемливо               
  • предпочитана работа, на която се наслаждавате

Ако стандартите ви за вид работа са ниски, ще бъдете впримчени в правенето на голямо количество безсмислена работа, която не искате да вършите, и която не носи голям принос за обществото. Да работите нещо, което е под вашето ниво може да е приемливо за известно време, но ако продължи твърде много вие сте просто още един човек, който си губи времето.

Ако работите неконцентрирано и се поддавате на разсейване, не работите усилено и вашите резултати ще страдат от това. Обикновено е много по-продуктивно да работите три часа целенасочено и концентрирано, отколкото да работите колкото да минат осем часа в половинчата работа.

Ако твърде много време работите нещо, в което не сте много добри, вие не се подобрявате много, променете работата си, за да съответства повече на уменията и талантите ви. Ще постигнете повече за по-кратко време и освен това ще можете да поемете и по-големи предизвикателства. Независимо дали работите за себе си или за друг, накрая избирате работа, която ви се сервира в чинията, или чрез целенасочен избор, или чрез негласно съгласие.

Поддържайте високо ниво на качество на това, с което се занимавате. Когато работите върху нещо важно за вас, дайте всичко от себе си. Ако не желаете да давате най-доброто от себе си, тогава променете работата си с такава, която ще изисква най-доброто от вас.

Продължавайте да променяте работата си в посока на това, което обичате да правите. Тази седмица направете повече от това, което обичате, отколкото сте направили миналата седмица. Колкото повече се наслаждавате на работата си, то лесно е да се чувствате мотивирани. Такъв вид тежък труд ви кара да се чувствате добре.
Мислете за подобрение, не за перфектност. Във времето продължавайте да издигате своите стандарти. Стремете се да бъдете по-отдадени на работата си тази година, отколкото бяхте миналата.

Високите стандарти изискват ангажиране. Не можете да поддържате високи стандарти, ако в същото време толерирате ниски такива. Започнете да забелязвате когато стандартите ви не съответстват на усилията ви, и направете някои истински промени. Спрете да се срещате с хора, които постоянно ви теглят надолу. Изхвърлете работата, която не ви вдъхновява и ви кара да се чувствате сякаш отлагате и се помайвате, вместо да допринасяте. Създайте списък от 20 неща, които можете да направите, за да повишите качеството на резултата от работата си; после изпълнете едно от тези неща незабавно.

Трудолюбие и Растеж

Да давам публични семинари е голямо предизвикателство за мен. Познавам материала си достатъчно добре, така че мога да прелетя през целия семинар, особено ако е някой, който съм правил много пъти преди, но нямам желание да ги правя. Дори другите да не го забелязват, аз бих, и нямаше да се чувствам добре от това.
Затова работя много за всеки семинар, от подготовката, през изнасянето, до самия край. Изправям се добре подготвен и отпочинал. Подготвям се умствено и емоционално за нещата, които се изкат от мен този уикенд. Пристигам рано, а в почивките и в края на всеки ден се размотавам наоколо, за да отговарям на въпросите на хората. Тази работа е много предизвикателна, и аз правя най-доброто, на което съм способен всеки път, винаги опитвайки се на надхвърля постигнатото миналият път. След всеки семинар правя постфактум анализ на начините, по които да подобря опита си за следващия път.

Обзет съм от принципа на кайзен – постоянно подобряване. 
Това е тежка работа, но е интелигентна тежка работа. Малки подобрения на семинара могат да повишат стойността, която хората получават от него.               
Мога просто да заключа откъм промяна семинара и да продължа така, ако го исках, но не бих се уважавал толкова, ако го направех. Ако ще уча другите на личен растеж, тогава трябва да въплътя тази ценност. Искам да продължавам да израствам и да се подобрявам, и в личен, и в професионален план, затова семинарите ми също трябва да се подобряват.

Перфектността е недостижим идеал. Никой човешки продукт няма да е съвършен. Но растежа и подобряването са земни и практични ценности. Те са достижими в условията на истинския живот. Можете да работите по-умно и по-усилено днес, отколкото вчера. Можете да елиминирате едно разсейване днес, което ви изкуши вчера. Можете да свършите повече работа днес, която ви радва и съответства на уменията и талантите ви. И това е всичко, което се иска от вас.

Нека най-голямото ви усилие да не бъде насочено към перфектност, а към усъвършенстване сравнено с вчера или миналата седмица. Започнете с една промяна по едно и също време. Намерете някакво малко подобрение, което можете да направите днес и правете ден след ден. След месеци или години на повторение ще разберете, че работата ви е много по-продуктивна и отплащаща се.

Задоволство

Ако поддържате високи стандарти в работата си тя ще ви се отплати по свой начин. Така или иначе е добре да бъдете честно компенсирани за работата си.         
Невероятно обширни неврологични и психологични експерименти показват, че с изключение на ненормални условия, като например социопатия, на нашите мозъци е присъща социална справедливост. Ние обикновено отхвърляме подход към живота, който е или твърде егоистичен, или прекалено себеотрицателен. Хората дори биха отхвърлили определени форми на личен успех, ако усетят, че такъв успех е нечестен.

Някъде между грабежа и саможертвата ние търсим правилния баланс, който ни кара да се чувстваме добре по отношение на размените с другите.
Такова поведение обикновено е подсъзнателно. Ние дори не се замисляме за тях през повечето време, но често забелязваме, когато тези стандарти биват нарушени от нас самите, или от другите.

Ще ви помоля да се обърнете към себе си за момент. Живеете ли според своите собствени стандарти на социална справедливост? Каква ценност получавате от другите и какво допринасяте в замяна? Може ли да се каже, че сте муфтаджия, вземащ повече, отколкото дава? Или се самоизмъчвате прекалено, изстисквайки себе си дори до степен да отречете най-доброто, което живота иска да ви предостави?                 

Осъзнах, че когато бях потънал в оскъдица, не допринасях най-доброто от себе си. Обикновено работех усилено, но не онази работа, която чувствах, че е близо до най-доброто, на което съм способен. Затова и компенсацията ми беше съизмерима с това несъответствие – слаба.  

Когато преминах към работа, която усещах, че повече ми подхожда, не беше нужно да работя много часове, но можех да почувствам накрая на деня, че съм дал най-доброто от себе си. Да напиша една добра статия, въпреки че вече не ми е трудно заради уменията, които се изискват, е все още една област, в която инвестирам голямо количество усилен труд, и търся подобрение по време на самия процес. Наслаждавам се като изразявам вдъхновяващи идеи чрез писането, и ги споделям чрез една ефикасна медия, позволяваща на харата да ги получат веднага, след като ги публикувам. Налагам си да публикувам свежо съдържание, което да подпомага израстването на хората. Влагам много от себе си в своята работа. Поемам рискове. Отплатата за мен е, че се уважавам и оценявам своя принос. Не бих се чувствал така, обаче, ако бях затънал в мързел и се опитвах да оправдая това с някаква безсмислица.                                      

Когато уважавате работата и собствения си принос е по-лесно да позволите на самите себе си да получите отплата за положения тежък труд. Изобилието може да плува в живота ви без съпротива. Ще бъдете способни за получавате повече награди, ако допринасяте повече, защото ще чувствате, че ги заслужавате; това няма да наруши биологичните ви препрогремирани стандарти за справедливост. Но ако дълбоко в себе си знаете, че не давате най-доброто от себе си, някаква част от вас ще блокира това изобилие. Ще знаете, че не сте го спечелили истински.

Заслужете Го!

Удовлетворението трябва да се заслужи, то не се подарява. Знам колко много хора биха искали да убедят себе си, че това не е истина, и им желая късмет, но все пак считам за мързелива настройка на ума да очакваш вселената да отвори вратите на изобилието за вас в такива случаи. Знам за резултатите, които такива хора постигат постоянно. Година след година се борят да плащат сметките си. Лишават се от прекрасни преживявания поради липса на пари – пари, които те биха могли да спечелят, ако се бяха посветили на интелигентна и усилена работа. Споделям и от свой личен опит. Мога да погледна в собственото си минало и да видя слабите си резултати, когато имах онази умствена нагласа.                   

Сериозна слабост на характера е да се мисли, че можеш да получиш нещо ценно срешу малко или нищо, да повярваш, че живота ти ще се прапълни с изобилие, когато не се посветите на доставянето на най-доброто, на което сте способни в замяна. Всъщност, спокойно можете да се обзаложите, че съзнателно саботирате себе си. Не бихте позволили на себе си да получите това, което не чувствате, че заслужавате. За да приемета щедростта на живота, трябва да сте сигурни без капка от съмнение, че го заслужавате.

Аз също вярвам, че е добре да се възприеме нагласата за изобилие. Но тя не се намира зад Врата №1: Мързел, Надежда и Пожелателно Мислене. Тя е единствено зад Врата №2: Интелигентна и Усилена Работа, Даване На Най-Доброто От Себе Си и Носенето На Имащ Значение Социален Принос. 

Да Дадете Най-Доброто От Себе Си

Правите ли го? Не просто да работите усилено... Не просто да минава времето... Не просто да се покажете...

Наистина ли вярвате, че точно в този момент влагате всичко от себе си, за да се подобрите? Подобрявате ли се в сравнение с миналата седмица? Работите ли по най-добрите възможни проекти с цел да дадете възможно най-висок социален принос?
Ако не е така, как можете безсрамно да очаквате най-доброто в замяна? Ако резултатът ви е посредствен, очаквайте да получите посредствена компенсация. Само това е честно, нали? 

Ако наистина давате най-доброто, тогава имате добра причина да очаквате най-доброто в замяна. Отново и отново ще виждате, че когато вложите всичко от себе си, вселената ще ви подкрепи. Ще получите социална подкрепа. Ще се появят ресурси. Препятствията ще бъдат преодоляни. Ще се появят окуражаващи сигнали. Животът ще тече елегантно и лесно.

Arbeit Macht Frei съдържа и друго ниво на ирония. На повърхността може да изглежда, че тежката работа е в конфликт със свободата. Но истината е, че за да извлечете реална стойност от свободата, трябва да направите сериозно усилие. Свободата е празно платно за рисуване. Усилената работа го прави шедьовър.