Едно от нещата, което сякаш пречи на много хора да си поставят и следват цели е нуждата им от сигурност. Това е чувството им на увереност, че всичко е ОК и че всичките им основни нужди ще бъдат осигурени. На повърхността няма нищо лошо в това. Страхотно е да се чувствате сигурни. Абрахам Мазлоу счита това за една от основните човешки нужди. Ако не се чувстваме сигурни, не можем да минем на по-високо ниво, каквито са любовта и себереализацията. Ако имаме съмнения относно плащането на наема в края на всеки месец, как въобще можем да следваме наистина големите си мечти? Първо трябва да се чувствате осигурени, нали така?
Тогава как така успехът на повечето от милионерите в САЩ, постигнали всичко със собствени сили, а не с наследство и т.н., води началото си от банкрут или заем? Как така някои хора могат да започнат нов бизнес след пълен банкрут или малък или никакъв сигурен доход и гаранция за успех? Дали предприемачите, които поемат рискове просто имат по-малка нужда от сигурност? Ако прочетете биографиите на най-успелите, ще откриете един общ модел отново и отново – от външна гледна точка, повечето от тези хора не са били осигурени, когато са тръгнали по пътя на мечтите си. Силвестър Сталоун е нямал пари до такава степен, че е трябвало да продаде кучето си, за да може да продължи търсенето на купувач за сценария си Роки (което никой не искал). Тони Робинс е мил чиниите си в пералнята, защото в малкия апартамент, който е можел да си позволи, е нямало кухня. Брайън Трейси е имал работа за през деня. Ог Мандино е бил бездомен пияница, който отивал в библиотеката, за да стои на топло. Бейб Рут е започнала от сиропиталище. Докато някои започват с големи предимства, при повечето не е така.
Между другото, как така се получава, хората, които изглежда са далеч по-добре финансово осигурени, са парализирани и не предприемат никакво действие? Хората, които имат някакви пари в банката, хубава къща и стабилна заплата все още не се чувстват сигурни. А междувременно, другите, които са били в много по-неизгодна позиция ги изпреварват? Защо ли?
Причината не е, защото някои се нуждаят от по-голяма сигурност от другите. Мисля, че всеки иска да е осигурен. Обаче, разликата е, че тези с умствената нагласа на предприемачи определят сигурността вътрешно, докато другите – външно.
Например, онези, които не изглежда да предприемат действие биха определили сигурността като да имат $Х в банката, къща, която е напълно изплатена, стабилна високоплатена работа с допълнителни придобивки, солидни връзки с шефа, хубва кола и т.н. Те залагат на сигурност, породена от външни фактори. Ако те са стабилни, човека се чувства сигурен. Обаче, когато факторите на стабилността са застрашени по някакъв начин, като възможността за съкращение, тогава човекът не е вече така спокоен. Такъв човек би прекарал много време в усилия да си върне тези външни фактори обратно.
От друга страна предприемачите, поемащи рискове, определят сигурността като вяра в себе си – в способността си да мислят и да действат. Докато могат да мислят и действат – те са спокойни и осигурени. От тази гледна точка, дори може да сте бездомни и все пак да се чувствате сигурни. Защо ли? Защото имате способността да мислите и действате – това, че нямате дом е само временно неудобство. И не застрашава сигурността ви. Така че, дори тогава, когато сте във финансово нестабилна ситуация, външните обстоятелства не заплашват сигурността ви. Тя е гарантирана. Не може да бъде премахната от външни събития.
И когато дойде време за предприемане на действие, можете да видите защо една група хора се чувства парализирана, докато другата бързо напредва. Според йерархията на Маслоу относно човешките нужди, сигурността е на по-предно място от себереализацията. Това означава, че няма да можете пълноценно да си поставяте и постигате цели, ако не се чувствате сигурни. Сигурността е на първо място.
Като се вземе предвид, че повечето хора не започват с достатъчни ресурси, задоволяващи външните фактори, които обуславят сигурността, онези, които дефинират сигурността си по този начин няма да могат да тръгнат в преследване на мечтите си, докато са налице тези външни фактори. Ще чакат и чакат, докато намерят достатъчно пари, за да се чувстват сигурни, и само след това евентуално ще могат да следват желанията си. През по-голямата част от случаите, това никога не се случва – хората просто умират преди да задоволят всички външни фактори. От друга страна, ако успеят да придобият достатъчно ресурси за следване на мечтите си и сигурността им отново е поставена под въпрос (например ако загубят твърде много пари) тогава настъпва момента да натиснат „пауза”-та на мечтите си, докато възстановят сигурността. Това е адски неефективен начин за преследване на мечти. В повечето случаи той просто няма да проработи. Ще прекарате целия си живот в търсене на сигурност, вместо в себереализация. И за съжаление, това е нещото, което повечето хора правят.
А сега помислете за групата на предприемачите, приемащи вътрешно сигурността. Всичко, от което имат нужда, за да се чувстват сигурни, е да мислят и да вземат решения. Нямат нужда от никакви външни обстоятелства, за да се чувстват сигурни. Вече са сигурни, защото вярват в себе си. Затова могат веднага да преминат към себереализацията. Могат да продължат да работят за достигане на мечтите си без „пауза”.
Да има нещо външно, което ви контролира е парализиращо. Ако приемете външната страна на сигурността, винаги ще бъдете жертва на фактори, неподвластни на вашия контрол. За сметка на това, вътрешния контрол дава сила. Нуждите ви винаги ще са посрещнати, независимо какво се случва извън вашия контрол. Ето защо, винаги ще можете да предприемете действие по отношение на мечтите си, без значение какво се става.
И така, как можете да минете от едната в другата група? Не е нищо повече от избор. Както може да сте решили да изберете външната сигурност, може да решите и обратното. Можете да изберете да погледнете навън, за потвърждение на това, което сте и на какво сте способни (което правят повечето хора). Или вместо това да погледнете навътре.
Да вярвате, че можете да се справите с всичко, което ви се изпречи, е просто един избор. Няма нужда да го постигате. Няма нужда да придобивате купища материални неща, които да потвърдят, че ви се разрешава да работите по постигане на мечтите си. Нямате нужда външния свят да ви каже „Добре, най-накрая изпълни основните изисквания. Вече имаш право да работиш по въпроса за достигане на целите си, но само докато поддържаш това ниво на стабилност”
Да, наистина е толкова просто, колкото и глупаво да ви изглежда. Няма физичен закон, казващ, че трябва да покриете някакви външни изисквания за сигурност, преди да тръгнете след мечтите си. Може да започвате от нулата, разорени и без пукнат лев, и въпреки това да вървите след целта си. Има много хора, които го правят и успяват, вярвате или не.
Парите са важен източник на сигурност и спокойствие. Обаче времето е далеч по-важно. Ако ви свърши времето, вие сте свършени. А какво се получава, ако ви свършат парите? Знаехте ли, че е възможно да се случи, но въпреки това можете да продължите напред? Да ви свършват парите не означава, че трябва да спрете да живеете и не означава, че трябва да се отказвате от целите си. Не умирате автоматично, когато сте без пари. Играта не свършва внезапно.
Типичният самосъздал се милионер е банкрутирал или е бил близо до банкрута средно 3,2 пъти преди да направи първия си милион. Има последствия, ако банкрутирате, и може да има нужда да затегнете колана си за известно време, но това не значи, че трябва да спрете. Да свършите парите в голяма степен е въображаемо препятствие. За онези, определящи сигурността външно, да свършат парите е огромна лична заплаха, нещо, което трябва да се избягва на всяка цена. Но за другата категория хора, това е просто временна спънка. Доналд Тръмп я е преживявал, и Уолт Дисни, и Абрахам Линкълн и много други, тръгнали с твърдост да преследват мечтите си.
Няма значение от къде тръгвате... дали сте работник или предприемач, дали имате много пари или нямате изобщо. Времето е много по-скъпоценно от парите. Можете да си позволите да изгубите всичките си пари в преследване на мечтите. Можете да фалирате много пъти и да продължавате напред. Това, което не можете да си позволите да загубите, е време. Парите са възстановими. Времето – не. Дори да нямате пари, имате възможността да мислите и да действате. Но ако ви свърши и времето, край – GAME OVER. Всеки ден от живота ви, който отмине е още един ден, който безвъзвратно си е отишъл, никога няма да се върне повече. Ако парализирате себе си с натрапеното, погрешно и „външно” разбиране за сигурност, вие просто прахосвате живота си. Ако не прекарвате скъпоценното си време в работа по достигане на мечтите – днес, сега – то вие просто отброявате дните, оставащи до смъртта ви. Външната сигурност никога няма да дойде. Външните фактори никога няма да са подходящи. Ако чакате външната сигурност, просто чакате края си. И междувременно забравяте да живеете.
Така, че какво чакате? Както е казала Хелън Келър: “Сигурността е просто предразсъдък. Тя не съществува в природата, нито пък поколенията хора са я прежиявавали. Избягването на опасността не е по-сигурно в дългосрочен план от посрещането й открито. Животът е или дръзко и смело приключение или нищо”. И така, какво избирате? Дръзкото и смело приключение или нищото?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да оставите вашия коментар!