Едно от нещата, с което се боря в момента, е как да премина към следващото ниво на съзнание в живота си.
Достигнах момента на яснота по отношение на собствените ми цели, и това много силно ме мотивира. Когато моята същност съответства на целта ми да помагам на другите по най-добрия начин, който мога да предложа, без да очаквам отплата за това, мотивацията ми е силна и преживявам пълноценно настоящия момент.
В същото време, част от живота ми все още се управлява от идеята за бизнеса, кариерата и парите. Това е идея, в която се намесва егото ми, и в която обмислям неща, като писане и публикуване на информационни материали от мен самия, генериране на доход, изграждане на бизнес, организиране на мои семинари, изграждане на марка и т.н. Но мога също така да разбера, че това е по-нисше ниво на осъзнатост, отколкото онова, към което мотивацията ме насочва.
Когато работя върху целите си, притесненията ми за тези бизнес фактори изчезват. А когато работя върху задачите на бизнеса, способността ми, да живея според предназначението си, отслабва. Проблема е, че има две различни нива на съзнание и те не си съответстват. Мога да превключвам между тях, но не мога да остана едновременно и в двете.
На ниво бизнес, би трябвало да изградя линия от информационни продукти за продажба или да печеля пари като професионален оратор. Защото трябва да издържам себе си и семейството си финансово. В това ниво аз създавам информация, която „притежавам” – авторски права, създаване на бизнес идентичност и т.н., която трябва да се опазва – от измама, конкуренция и т.н.
От друга страна, собствената ми цел ме приканва да посветя живота си в служене на другите. Това е нивото, което нашепва, че истинския учител не търси материална отплата. На това ниво говоря и пиша безплатно. Материалните достижения нямат връзка. Имам нужда единствено да покривам основните си нужди, за да продължавам да давам най-доброто от себе си, помагайки на другите.
Управлявах Dexterity Software в продължение на много години. Знам много добре какво представлява това ниво. Създаване на готини неща, отношения с клиенти, надхитряване на конкуренцията, преговаряне по договори и т.н. Наистина е вълнуващо приключение. Но всичко това спря да носи какъвто и да е смисъл за мен. Просто загубих всякакъв интерес към материалните достижения. По едно време, парите и успеха в бизнеса бяха много мотивиращи за мен, но сега са просто празни в сравнение с другите неща, които преследвам. Четох, че Буда е преминал през такава промяна, когато е бил на 20 години и е осъзнал, че вече не може да се радва на разкошните си богатства, докато все още има страдание по света. Това е някакси сродно за мен.
Висотата на целта ми вече стана много по-реално осезаема за мен. По-скоро бих вложил колосално усилие в помагането на хора да разрешат най-сериозните си проблеми, без каквато и да е материална отплата, отколкото в това да стана милиардер. Знам, че може да звучи преувеличено, но, от гледна точка на съзнанието, в което съм, пишейки тази статия, това е истината за мен. Това е нивото, на което се базира работата ми през последните шест месеца. Писал съм безплатно, говорил съм на семинари и конференции безплатно, правейки го основно от желанието да израстна и да служа на другите. И макар, че само одрасквах повърхността на целта си, изпитвах огромно удовлетворение.
Мога да почувствам, че когато се опитвам да превърна целта си в бизнес начинание, мотивирано от печалбата, този начин на мислене отслабва съзнанието и енергията ми. И за пореден път, по необясним начин, когато не се притеснявам за парите, изглежда, че имам предостатъчно. На това ниво на съзнание, прониквам в източника на изобилието, който е по-могъщ от този на бизнеса. Вместо да разменям информация и идеи за пари, просто раздавам всичко, без да очаквам нещо в замяна. Можех да напиша и да публикувам сам книга или две досега и да направя малка купчина пари, ако се фокусирах на това, вместо да пиша безплатно. Но дълбоко в себе си зная, че предназначението ми е около това, преди всичко друго, да служа. Когато работя с такава умствена нагласа, всичко се получава без усилие.
Докато управлявах Dexterity Software, не разбирах напълно хората, които даваха своя принос за „безплатния” софтуер с отворен код без материална изгода, често виждайки ги като хора с по-нисък стандарт на живот, в сравнение с тези, които създаваха „истински” софтуер за продажба. Такова мислене се среща доста често сред създателите на шеъруеър софтуер, които с всички сили се опитват да опазят с авторски права материалите си от пиратство, защото това е източника на техните доходи. Така или иначе, гледната ми точка се промени, и сега виждам тези безкористни хора като такива, живеещи на много по-високо ниво на съзнание, отколкото тогава ги считах.
Все още се изкушавам да се върна на нивото на бизнеса, който познавам. И знам, че това е единствено заради страха. Трябва да повиша съзнанието си до достатъчно високо ниво, за да преодолея страха от това да не мога посрещам основните си нужди (и тези на семейството ми). Докато вселената продължава да го позволява, ще давам най-доброто от себе си, за да се фокусирам основно върху служенето. Обаче, в този момент все още се колебая между тези две нива – все още не съм осъществил скока до по-висшето ниво. Нещо, което би помогнало, е да привлека в живота си някой, който вече се намира в това ниво, и може да ми помогне да направя този преход, затова се фокусирам върху това намерение.
Мога да съзра битието, което искам да достигна, и за кратки периоди съм го преживявал, но то все още не е реалност във всекидневието ми. В момента съм в положение, което може да се нарече „непрогледна нощ за душата”, където изоставих една реалност, но все още не съм се приземил в следващата. Заради усърдното си старание да израстна, през последните десет години, съм преживявал и преди такова положение. Един такъв отминал епизод, беше точно преди да създам играта Dweep — преминах от по-нисше ниво на съзнанието към ново, по-висше, където бях воден от желанието да дам най-доброто от себе си на света, въздействащо положително на хората, които го изживеят; бизнес успехът не беше основната ми мотивация.
И така, ето ме отново тук, опитвайки се да достигна нивото, в което ме ръководи единствено желанието ми да служа, чудейки се дали е истина, че тук няма място за тревога относно посрещането на основните нужди на човека. Възнамерявам да продължа по този път толкова дълго, колкото тази реалност физически ми позволи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да оставите вашия коментар!