Отново и отново виждам хора, които разчитат на експертен съвет и разбират, че той не им върши работа. После си чукат главата, защото „би трябвало да работи, щом ми го каза някой, който разбира”. Почти всяка седмица получавам поне по един имейл, разказващ ми подобна история, която често завършва така „Толкова ли съм глупав/разбит/затворен/недисциплиниран/слаб?”
Не си го причинявайте. Много често един съвет не работи, защото е лош. От стотиците книги по лично усъвършенстване, които съм чел, бих казал, че повечето съдържат лоши съвети, което означава, че идеите и предложенията просто не ми свършиха никаква работа. Или не дадоха никакви резултати, или резултатите бяха направо отрицателни. Но това не значи, че автора лъже. В повечето случаи мога да видя причината, заради която същия съвет е проработил за автора, но не е проработил за мен. Ние всички сме различни. Това, което е валидно за човек или група хора, не винаги е съотносимо към всеки друг.
Като пример, чел съм много книги, препоръчващи всекидневни гласови утвърждавания. Те може и да работят за някого, но осъзнах, че за мен са просто губене на време. Дори, когато вярвах, че работят, резултатите бяха слаби. Това, което ми върши работа не е да рецитирам целите си на висок глас, а обратно – да си затворя устата и да се заема с действие по въпроса.
Често, когато спомена идея в този блог, за някои тя работи супер, но за други е път наникъде. Ако нещо работи добре за другите, но не и за вас, не правете грешката да допускате, че вие сте проблема. Приемете, че от вашата гледна точка това е слаб съвет.
Няма значение колко много препоръки има един експерт, или с какви изследвания подкрепя твърденията си. Освен ако не са ви изучавали персонално, бъдете подозрителни към всеки съвет, идващ като най-обща констатация. Ако е възможно разберете как това работи като директно го преживеете, но ако не става, просто кажете „Следващия!”
Колко добре проучванията на „средностатистическите” хора са приложими за някой, който не е средностатистически? Вие средностатистически ли сте? Аз със сигурност не съм. Колко изследвания на населението като цяло биха били еднакво приложими за крайни вегетарианци, далтонисти, левичари, синеоки, жители на Вегас бащи на две деца? Например, само 1 на всеки 500 американци са крайни вегетарианци, така че как мога да се доверявам на здравни изследвания, в които хората като мен биват смесвани с 99.8% от обществото, което се храни по коренно различен начин в сравнение с мен? По подразбиране съм скептичен, че всичко приложимо към 99.8%, все още ще бъде истина и за останалите 0.2%.
А вие не сте ли уникални? Пасвате ли на общия шаблон по отношение на генетика, диета, възпитание, образование, финанси, семейно положение, местожителство, хобита и т.н.? Можете ли да определите нещо, което ви отличава от останалите 99.9% от населението до такава степен, че онова, което е приложимо да произволно избрани 999 човека, вероятно няма да се отнася и до вас?
Не се безпокойте толкова за това, което така наречените експерти казват. Така или иначе, след десетина години ще бъде доказано, че техния съвет е грешен. Изучавайте себе си като индивид и използвайте експертен съвет само като най-общо указание. Забележете какво ви върши работа и какво не. Доверявайте се на сетивата си. Ако експерта каже едно нещо, но личния ви опит казва обратното, повярвайте на опита си. Това ще ви отведе към по-дълбокото познание за себе си ... със сигурност то ще ви бъде повече от полза, отколкото да се самонаказвате заради това, че повярвахте на някой „експерт”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да оставите вашия коментар!