Каква е вашата кариера? Забравете за момент как я дефинирате пред другите, и помислете как я формулирате пред себе си. Какво означава за вас да имате кариера? Това просто работата ви ли е? Това ли е нещото, с помощта на което се издържате? Което правите за пари? Работата ви?
Повечето хора биха определили кариерата си като нещо повече от работа. Отвъд работата, кариерата е дългосрочен модел на работа, обикновено минавайки през различни работни места. Под „кариера” се подразбира изграждането на умения за определен период от време, при което човек преминава от новак до експерт в някаква определена област. И накрая, кариерата трябва да е съзнателно избрана; дори другите да упражняват влияние върху вас да станете доктор, или адвокат или счетоводител. Ако не направите съзнателен избор в някой момент, бих казал, че имате работа, но не и кариера.
Една от трудностите, която виждам, че мнозина преживяват напоследък е тази, че прекарват по-голямата част от времето си в работа, която не е част от целенасочено избрана кариера. След като завършите училище и започнете работа, не знаете каква кариера да изградите. Най-вероятно се фокусирате върху това, "да си намерите работа", като първа стъпка след училище. И трябва да направите този избор едва на 20 години. След десетилетие или две, вече сте се установили върху някаква дейност и сте изградили някакъв опит. Обаче, задавате ли си въпроса „ А какво е призванието ми?”
Понякога, когато питате каква е кариерата/призванието на хората (вместо какво работят), те се чувстват некомфортно. Защо ли? Защото считат кариерата за нещо, което е от значение, нещо съзнателно и целенасочено избрано, а те не виждат тези качества в работата си. Дълбоко в себе си чувстват, че истинското им призвание е някъде другаде.
Само защото работите в определена област много време, не означава, че трябва да превърнете това в кариера. Можете да продължите да следвате същия път и занапред, но във всеки момент можете и напълно да скъсате с миналото и да се обърнете към съвсем нов път на кариерно развитие. Запитайте се, ако започвахте днес от нулата, току-що излезли от училище, бихте ли избрали същата посока на работа? Ако отговора е „не”, то в момента имате работа, не кариера. Кариерата ви се намира някъде другаде.
Самият аз преминах през такъв процес миналата година, когато се запитах „Каква е моята кариера”. До момента създавах видео игри, започвайки през 1994 година. И беше точно това, което исках да правя, когато бях на 22 години. Създаването на видео игри беше кариерата, която съзнателно избрах, а не просто попаднах на нея. Беше нужна много работа да създам собствена компания и да я развия в успешен бизнес. Но на 33 години трябваше да призная, че вече не исках точно това. Все още ме радва и може да продължа да се занимавам с това като хоби, но вече не го считам за свое призвание.
Докато създаването на добри видео игри беше силно мотивиращо за мен, когато бях на 20 години, с годините силата му избледняваше. Да постигна повече и да успея повече вече не беше достатъчно силен мотив. Виждал съм и други да изпадат в същото положение – нещата, които страхотно са ги мотивирали в един момент, вече не са такива след време. Изобщо не е задължително мотивацията, която имаме на 20 години, да е същата и на 30 години.
Решението, което открих беше да погледна зад етикетите и да открия ядрото на призванието си. Зад етикетите на програмирането видях, че ядрото на кариерата ми беше да забавлявам хората. Това беше истинската причина за всичко, което правех. Наистина това беше най-мотивиращата причина за мен на 20 години, но на 30 загубих остротата й, защото бях израстнал до момента в живота си, когато почувствах, че да забавлявам хората вече не беше НАЙ-добрият начин да допринасям.
Помислете върху това за момент. Кое е ядрото на вашето призвание? Какъв искате да е вашият принос? Каква е цялостната картина на това, което правите? Ако работите за голяма компания, тогава какъв е приносът на действията ви за някаква по-висша цел? Бъдете честни със себе си. Ако наистина това, което правите е благородно, това е чудесно. Например, ако работите в бакалница, може да сте вдъхновени от факта, че помагате в изхранването на хората. Но не се насилвайте, ако не го чувствате по този начин. Ако чувствате, че приносът ви е малък или отрицателен, тогава го признайте пред себе си, дори да не планувате веднага да направите нещо по въпроса.
Отидете зад етикетите. Не спирайте, след като сте формулирали призванието си като програмист или доктор или юрист. Какво допринасяте като програмист? Какво значение има кариерата ви за живота на другите хора? Не е ли просто начин да изкарвате пари? Като адвокат стараете ли се разрешавате конфликти и да носите спокойствие или подхранвате конфликтите, за да печелите от това? Като доктор, лекувате ли наистина хората, или сте законен пласьор на наркотици? Каква е есенцията на призванието ви в този момент?
Сега, когато имате отговора, трябва да си отговорите това вие ли сте? Наистина ли това е кариера, която отразява най-доброто от вас като човек?
Например, ако виждате истинската цел, стояща зад настоящата ви работа като това, да правите шепа инвеститори по-богати... няма лошо... тогава това правилно отражение ли е на вашата същност? Това вие ли сте?
Ако вече имате кариера, която правилно отразява най-доброто от вас, това е прекрасно. Но ако нямате, тогава осъзнайте, че е във вашите ръце да го промените. Ако кариерата ви е да сте регионален дистрибутор на голям производител на безалкохолни напитки, чийто бизнес в крайна сметка се свежда до смесване на вода със захар, за да правите хората по-дебели, не е необходимо да продължите да го правите.
Мисля, че ако осъзнавате, че настоящата ви работа не пасва на това, което сте, то вие сте изправени пред избор. Трябва да решите дали заслужавате кариера, която е наистина подходяща за вас. Ако не чувствате, че го заслужавате, то вие се примирявате с формулирането на кариерата си с такива ограничени термини като работа, пари, чек за заплата, повишение, шеф, колеги и т.н. Никой не ви насилва да приемете това като свое определение за призвание.
От друга страна, можете да изберете да прегърнете друга дефиниция, използваща изрази като цел, призвание, принос, значение, изобилие, щастие, удовлетворение и т.н. Това изисква несложен подход. Първо усилено обмисляте каква е целта ви... какъв искате да е вашия принос? Щом веднъж го разберете, то изработвате начин да го проявите в условията на това, което работите.
За мнозина привидната невъзможност на това проявяване е частта, която ги парализира. Това е истина най-вече за мъжете, които обикновено вземат отговорността си да издържат семейството прекалено насериозно. Логиката ви подсказва, че имате две възможности: „Бих могъл да остана на сегашната си работа, която плаща сметките, и ми носи добър доход”, или „Бих могъл да скоча в нещо, което ми пасва по-добре, но не виждам как мога да правя пари от това. Имам да изплащам ипотека и да издържам семейство, което зависи от мен; Не мога да им го причиня”. Проблемът е, че ги считате за единствените алтернативи..., че трябва да изберете или пари, или щастие. Именно това предположение е причина за липсата на действие от ваша страна. Обаче има и трета алтернатива – на пари и щастие заедно. Ако в момента нямате кариера, която дълбоко ви удовлетворява, т.е. такава, която не ви дава причина да вярвате, че допринасяте по начин, който има значение, дълбоко в себе си вие се саботирате в постигането на нещо повече. Винаги ще знаете, че сте поели по неподходящия път, и това ще влияе демотивиращо върху всичко, което се опитате да постигнете. Ще си вършите работата, но никога няма да почувствате, че наистина живеете според потенциала, който имате. Винаги ще отлагате и ще ви липсва мотивация, и тези проблеми няма да се решат, независимо от стратегиите, които изпробвате по въпроса. Работата ви никога няма да бъде истински задоволяваща кариера – просто не може да прерастне в такава, защото сте засадили дървото на призванието си в лоша почва.
Но ако кариерата ви съответства по такъв начин, че това, което правите за другите, се явява израз на най-доброто от вашата същност, и парите ще дойдат. Толкова много ще се радвате на това, което правите, и ще го считате за толкова удовлетворяващо, че превръщането му в основен начин за препитание няма да е толкова трудно. Ще намерите начин да го направите. Да правите пари ще равнопоставено с възвишената ви цел; те могат да лежат на същата основа. Колкото повече пари правите, толкова е по-голяма способността ви да допринасяте.
Но най-важното е, че ще почувствате, че наистина заслужавате парите, които печелите. Когато кариерата съответства на това, което сте, няма тайничко да чувствате, че въпреки успеха, вървите по грешния път. Ще искате да постигнете с кариерата си всичко възможно, защото тя е израз на вашата същност. А това ще ви направи далеч по-възприемчиви към възможностите около вас, финансови или други.
Обаче, как да направите този преход? Скок с главата напред? Не, наистина. По-скоро е скок от смелост. Всичко се свежда до вземане на решение за това колко са важни за вас щастието и реализацията. Наистина, колко е важно за вас да имате изпълнена със значимост и удовлетворение работа? Бихте ли продължили да работите нещо, което не ви позволява да дадете най-доброто от себе си? Ако отговора е „да” – вие сте направили така, че за вас да е ОК ситуацията, в която се намирате.
Обаче, виждате ли, хората с реална представа за себе си, които успешно правят такъв преход в някакъв момент, заключават, че определено не е ОК. Всъщност, за тях вече е непоносимо да се продължават така. Те се събуждат и казват „Я чакай малко, нямам намерение да си губя повече времето с работа, която не ме удовлетворява. Не мога да продължавам с това. Край.”
Тези хора се събуждат, осъзнавайки, че най-важното за една кариера е визията за щастие, реализация и целенасочен живот. Неща като пари, успех и постижения са далечния втори по важност. Но когато работите върху първата категория със сърце и страст, втората категория сама се грижи за останалото. Преди да получите това пробуждане, вероятно не сте мислили, че последното може да се случи. Защото не разбирахте, че това е просто един избор. Може би сте избрали да сложите парите над удовлетворението от настоящата си работа. Този избор показва, че няма да имате удовлетворение. Но не защото не можете да го постигнете – имате свободата да промените приоритетите си и да действате в съответствие с тях по всяко време. Истинския ви избор беше да НЕ бъдете удовлетворени от настоящата си работа. Съгласихте се с илюзията, че парите превъзхождат удовлетворението и че парите са по-важното от двете, така че това е което получавате. Независимо каква работа имате, ще откриете, че това се оказва истина за вас.
Обаче, когато минете през „събуждането” и решите да поставите удовлетворението от работата на първо място, внезапно ще осъзнаете, че да го имате ЗАЕДНО с печеленето на пари също е избор, който ви е на разположение. Има безброй много начини да направите и двете; само трябва да си разрешите да ги видите. Разберете, че вие бяхте тези, които избраха варианта "ИЛИ-ИЛИ", вместо варианта "И", докато през цялото време можехте да избирате съвсем свободно.
Вие приемате стандартите за избор на своята кариера. Най-вероятно настоящите ви стандарти нареждат удовлетворението и значимия принос много ниско, в сравниение с работата по интересни задачи и правене на достатъчно пари. Обаче, вие поставихте такива стандарти за себе си. Във всеки момент можете да кажете „Трябва да имам значима и удовлетворяваща кариера. Да работя само за пари просто не е вариант.”
Щом веднъж направите този съзнателен избор, ЩЕ започнете да виждате възможностите, които пасват на новите ви стандарти. Обаче, никога не бихте разпознали тези възможности, докато за вас беше ОК да имате неудовлетворителна работа.
Искам да изясня следното. Да имате задоволяваща ви кариера, която ви носи много пари не изисква скок на сляпо. Изисква от вас да направите своя избор. Просто трябва да се събудите един ден и да си кажете, че заслужавате и двете и няма да се съгласите на нищо по-малко от това. Не става въпрос да намерите подходящата за вас работа. Кариерата не е нещо, което да намерите; не означава и да получите нещо от някого. Не сте изложени на милостта на обстоятелствата. Кариерата е нещо, което създавате и изграждате. Това означава, че работата, която вършите всеки ден съответства на това, което чувствате, че е вашето призвание. След като започнете такава работа, дори за малко или никакви пари в началото, самоуважението ви ще порасне, ще бъдете съобразителни и отворени за възможностите, които без трудности ще ви донесат пари. Обаче, когато го достигнете, парите няма да бъдат толкова важни. Ще бъдат само един ресурс, позволяващ ви да правите повече от това, което обичате.
Животът е прекалено ценен, за да го прекарвате, работейки заради парите или заради цел, която не ви вдъхновява. Никой не може да ви спре да вземете такова решение за себе си. И не се крийте зад нуждите на семейството си. Ако семейството наистина ви обича, те ще искат да сте доволни и да живеете смислено много повече от каквото и да е друго. А ако вие ги обичате, тогава не е ли най-великата роля за вас да им служите за пример, който да следват, за да бъдат щастливи? Какво бихте искали за кариерите на собствените си деца? Искате ли същото и за себе си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да оставите вашия коментар!