Защо въобще е нужно да следваме пътя на личното си усъвършенстване?

 November 24th, 2004 by Steve Pavlina        Email this article to a friend

В отговор на коментар на статията ми, озаглавена „Какво очаквате?”, с който бих желал да се занимая, тъй като е често срещано неразбиране, когато става въпрос за личностно израстване.

„Защо изобщо да се подобряваме? Родени сме. Умираме. Всички споделят еднаква съдба. Тогава защо е тази борба за самоподобряване? Каква е ползата? Очакванията могат да доведат само до мъка, ако не ги достигнем. Защо просто не водим живот без очаквания и не видим какво ще се случи?

Този симпатяга Джим, спечели първо място. Гот. Какво следва? Ще се прицели в спечелването на Milky Way Speaking Championship? Добре, нека му дадем първо място отсега. И тогава какво?

Някой опитвал ли се е да живее живот без поставяне на цели, конкуренция и усъвършенстване? Да прави неща интуитивно, без очаквания? Не е ли това, което наистина искаме?”

Не сте длъжни да си поставяте цели или да се стремите да подобрявате себе си. Да се самоусъвършенствате е съзнателен избор, който зависи изцяло от вас. Целта на този уебсайт (stevepavlina.com) е да помага на онези, които са направили или правят този избор в момента. По принцип, няма голям смисъл за човек, намираш се извън тази група и изповядващ различни възгледи, изобщо да влиза изобщо тук, да започнем с това. Вместо това, за такива хора, бих препоръчал този сайт, който е следващата стъпка за всички онези, които са приключили с израстването и са готови за вечно спокойствие.

Добре де, това беше малко гаден начин за изразяване ..., признавам. Връщам се на основната тема:

Старанието ни да подобрим себе си в конфликт ли е с достигането на вътрешен мир?

Моят отговор: В никакъв случай. И двете могат да бъдат достигнати по същия път. Един от начините за описване на това състояние на живот се нарича dharma. Когато сте в това състояние, вие сте открили своето предназначение в живота и го изживявате съзнателно. Стремете се да подобрите бъдещето си по такъв начин, че миналото ви да не е в конфликт със състоянието на вътрешен мир. Това, което причинява липса на вътрешен мир, е проблемът с обвързването. Когато сте толкова втренчени в (обвързани с) резултата, и се опитате да контролирате нещо, което не е напълно във възможностите ви, губите своето вътрешно спокойствие. Обаче, когато се стремите към нещо и се дистанцирате от своето очакване за проявлението му в бъдещето, бихте почувствали положителната промяна в себе си, без да губите вътрешното си спокойствие.

Ето ви един пример: при създаването на този уебсайт и блог публикациите, основното ми намерение беше и си остава да помагам на хората в процеса на израстването им. За мен това е да съм в състояние на дхарма. Но в същото време се дистанцирам от всякакво желание да получа какъвто и да е конкретен резултат. Планирам, каквото искам да се случи, но оставам открит и приемам всички възможни последствия. На някои от читателите този блог може да е помогнал много; на други може изобщо да не е повлиял или да са разбрали погрешно това, което съм писал. Тази част е извън моя контрол. Ако прекомерно се обвържа с реакцията на другите, никога няма да имам спокойствие.

Да вярвате, че трябва да контролирате нещо, което всъщност не сте в състояние, е рецепта за стрес и трудности.

Според мен, да мога да израствам и да се самоусъвършенствам година след година, е най-великото приключение, за което някой въобще може да се надява. Растежа със сигурност включва и болка и радост, но болката е такава, че само подслажда удовлетворението. Или по думите на Халил Гибран в „Пророкът”:

„Когато преливате от щастие, погледнете дълбоко в сърцето си и ще откриете, че същото нещо, заради което скърбяхте, сега ви носи радост.

Когато сте тъжни, погледнете отново в сърцето си и ще откриете, че страдате заради това, което ви е радвало.”

Няма нищо лошо да водите живот, неочаквайки нищо. Обаче това и ще получите ... живот, изпълнен с нищо. Ако не искате нищо от живота си, тогава защо сте тук? Защо изобщо си давате труд да ставате от леглото сутрин?

Мнозина задават въпроса „Какъв е смисъла на живота?” Обаче, всъщност, животът ни задава свой контра въпрос „Какъв е смисъла на ВАШИЯ живот? Това е нещо, на което всички ние трябва да си отговорим сами. Но дори съзнателно да не го направим, ние все пак даваме своя несъзнателен отговор, и той е „никакъв”. Затова и ще се озовем в живот, съответстващ на „нищо”.

Моят личен отговор на този въпрос е, че смисъла на живота ми е, да израствам и да помагам на другите да го правят. Да вървя по този път е равнозначно на това, да съм в състояние на вътрешно спокойствие. Тук няма крайна гара, на която да се озовете и да кажете „Приключих с израстването”. Това не е някаква далечна крайна цел, към която се стремя, по-скоро самото пътуване към нея е нещото, което ме удовлетворява. Ако се състезавам в някакъв конкурс, не победата или загубата биха имали значение; самият процес на съревноваване е забавен и вълнуващ. Ако си поставя цел и се движа към нея, самото й постигане има някакво значение наистина, но се наслаждавам най-вече на цялостния процес.

Всъщност, какво значение има дали ще спечеля милиони долари или ще спечеля първо място в състезание или изградя страхотен бизнес? Така или иначе, в дългосрочен аспект тези неща са просто прах на вятъра. Обаче процесът на правене на тези неща – побеждаване драконите на страха, изграждането на нови умения, съприкосновението с животите на хората по пътя, падането и ставането, изтупвайки прахта – ТОВА е наистина радостта.

Най-важното е, че никой не е задължен да израства съзнателно. Животът само по себе си гарантира растеж, така или иначе. Или го правите съзнателно и преднамерено, или животът ще ви хвърля в преживявания, които, без да го осъзнавате, ще ви накарат да израстнете. Докато не умрете, растежът ви е в кърпа вързан. Така че, моето решение е да прегърна този факт и да следвам процеса на съзнателен растеж и промяна. Алтернативата е да израствате несъзнателно. Опитвал съм и двете и намирам съзнателното израстване за много по-приятно и удовлетворяващо.