Отразяват ли убежденията ви вашата реалност или я създават?

November 1st, 2005 by Steve Pavlina

превод Добрин Петров

Има ли смисъл да убедите себе си да повярвате в нещо, което може да е, а може и да не е истина? Къде поставяте разделителната линия?

Кое определя истината? Тя някакво външно качество ли е, напълно независимо от наблюдаващия? Ако реалността е абсолютно независима от вас, външна или обективна, тогава можете да кажете, че истината е напълно извън вас. Тогава тя би била независимо измерима и проверима.

Това означава, че вашите убеждения нямат никакъв ефект върху самата реалност. Независимо дали вярвате, че светът е мирен или насилствен, вашите мисли няма да имат въздействието по отношение на мира на земята.

Но ако реалността е поне частично субективна, тогава вие не можете да разделите външната истина от своите собствени мисли. Те биха въздействали на външната реалност. Това означава, че не можете просто да търсите истината във външната реалност, защото вашите мисли я създават. Ако вярвате, че светът е мирен или изпълнен с насилие, вашите собствени мисли допринасят за дооформяне на света в съответствие с вашите убеждения.

Така, ако реалността е 100% независима от нашите мисли, тогава има смисъл да се изучава външната реалност, за да се проумее в какво да се вярва. Да видиш означава да повярваш. Най-доброто, което можем да направим, е да възприемем външната реалност колкото се може по-точно, за да можем да вземем възможно най-правилните решения.

Но ако реалността е дори частично създадена от нашите мисли, тогава не можем просто да погледнем на външната реалност като безпристрастен наблюдател, защото нашите мисли ще създават неща в същото време, в което се опитваме да наблюдаваме. Не би могло да има пасивно наблюдаване в този случай. Нашите собствени убеждения биха преоформяли реалността. Да повярваш е да видиш. Ако така работи реалността, тогава ние трябва да приемем огромна отговорност за избора си на мисли, защото те въздействат на самия свят.

Така че, в кой вид реалност всъщност живеем?

Много хора се държат все едно живеем чисто обективна реалност. Обаче е лесно да се види, че този отговор определено е погрешен, ако се гледа отвън навътре. Ако вярвате в чисто обективна реалност, вие сте се хванали в капана на собствения си мисловен балон, където убежденията ви създават по-висока степен на обективност, отколкото такава съществува. Чрез отхвърляне на тези убеждения вие бихте могли по-добре да се  възползвате от творческата сила на мислите си. За да използвате съзидателно мислите си, трябва първо да повярвате, че това е най-малкото възможно.

Има няколко причини това да е така. Първо, ако се вярва на квантовата теория, то е ясно, че нашите наблюдения въздействат на реалността. Една ненаблюдавана квантова система може да бъде изразена само вероятностно, но наблюдаваната претърпява квантов колапс и показва единичен измерим резултат.

Така или иначе, не е нужно да се потапяте в квантовата физика, за да видите как вашите мисли въздействат на реалносттта. Най-малкото би трябвало да е очевидно, че можете да взаимодействате със света чрез директно действие. Ако вземете решение да направите нещо и после го направите, вашите мисли въздействат на реалността чрез вашите действия.

Второ, вашите мисли могат да въздействат на реалността и чрез индиректно действие, където вашите убеждения ви правят самореализиращо се предсказание. Ако ходите на работа всеки ден, вие сте именно такова. Няма закон във вселената, който да казва, че трябва да го правите. Вашите убеждения ви карат да го правите всеки ден. И когато го правите, вие въздействате на света, отново чрез своите действия. Изпълнявате определена работа и пренебрегвате изпълнението на някаква друга работа. Убежденията ви относно реалността ще обусловят вашите действия, често по едва доловими начини. Не съм ходил на работа от началото на 90-те години, защото вярвах, че нямам нужда от това и никога не бих го поискал. Това оформя моите преживявания в реалността, а също и се отразява на всеки, който контактува с мен.

Трето, вероятно има път, който позволява на мислите ви да въздействат на реалността, заобикаляйки директното действие, като например чрез Висшия разум. Например, мислите ви да започнете свой собствен бизнес някакси мобилизира вселената да ви поднесе източника, от който се нуждаете, преживявайки някаква синхронност! Много хора вярват, че точно това се случва. Това е нещо, което активно изучавам напоследък, опитвайки се да разбера до каква степен мога да променя реалността само с намерението си да го направя.

Но независимо дали вярвате във Висшия разум или не, поне трябва да можете приемете, че мислите ви могат да променят реалността чрез директно (съзнателно) или индиректно (подсъзнателно) действие. Може да действате пред света. Можете да премествате неща, да говорите с хора, да правите промени и т.н. Разбира се, ако приемете убежденията, че действията ви ще бъдат неефективни, тогава тогава вие правите от себе си безвластна единица. Но промените убежденията си относно това, вие чувствително бихте могли да промените света.

Вашите мисли не са просто пасивни наблюдения. Те имат и творчески компонент в себе си. И този компонент, независимо колко е нищожен, означава, че създавате винаги когато мислите. Или директно вземате решения, или програмирате своето подсъзнание, или излагате пред Висшия разум намерения, които евентуално ще се проявят по някакъв начин. Това е ключов момент. Разберете, че убежденията са решения. Това са избори. Когато имате убеждения, вие не просто наблюдавате реалността – вие активно я създавате. Така, ако приемете убеждението, че ще отслабнете, разберете, че това, което правите е да изберете да отслабнете. Вие приготвяте пророчеството, което искате да се сбъдне. Ако мислите ви не въздействат на реалността, то това би било глупаво. Но те могат, затова е проста логика да изберете убежденията, които са в съзвучие с това, което искате да създадете. Така че, ако сте прекалено пълни и вярвате, че не можете да отслабнете, вие всъщност избирате да сте дебели. В основата на това убеждение може да бъде цяла мрежа от дезорганизиращи вярвания – може да имате нужда да разнищите доста от тях, за да почувствате удобството от фитнес упражненията.

Вярата, че реалността е чисто обективна и че вашите мисли не могат да й въздействат не е нищо повече от самоизпълняващо се предсказание, в което вие злоупотребявате със силата на мислите си, за да направите себе си безпомощни. И всъщност, единствено страхът е причината, заради която го правите, страхът, че ако изцяло прегърнете творческата сила на мислите си, не бихте могли да се справите и ще бъдете смазани от чувството на отговорност. Но този страх е също убеждение, от което можете да се откажете, защото не ви служи. Имате властта да го премахнете от живота си винаги, когато сте готови.

Поддържам вярата, че моите мисли са способни значително да въздействат на реалността, и чувствам голяма отговорност относно това, което създавам с мислите си. Отне много време, но чувствам, че успешно поставих в съзвучие доминиращите си мисли с това, което вярвам, че е най-великото нещо на света – всички ние да израстнем по-осъзнати. Целият ми живот е в съзвучие с тази мисия. Но в края на краищата това е избор. Относно това как избирам да живея.

Мисля, че всеки следящ развитието ми през последните години може да види как мислите и убежденията ми помагат в преоформянето на реалността. Тъй като вярвам, че мога да въздействам, аз го постигамт. Както всички други аз съм самореализиращо се предсказание. Имам привилегията да достигно много хора всеки път, когато седна да пиша. Но това просто се случва като естествена последица от избраните от мен убеждения. Не гледах във външната реалност, за да реша дали мога да го направя, или не. Не губих време да се гледам отвън, за да проумея колко успешен мога да бъда. Просто реших да го направя, знаейки, че моите убеждения ще намерят начин да се проявят. От друга страна, бих могъл съвсем лесно да се настроя на вълна убеждения, които да ме карат да си седя спокойно и да не правя нищо.

Сега превъртаме десет или двадесет години. Не би трябвало да е трудно да се предскаже ефекта, който убежденията ми ще имат в дългосрочен аспект. Това евентуално би значело редовно да влияя на милиони хора. И ако ефекта е силен и положителен, той би имал значително въздействие на бъдещата посока на живота на земята. Индивидуалните въздействия може да са малки, но събирателния ефект от това да събереш много хора, които съзнателно да изберат мисията на живота си би могъл да е огромен. И ако един човек може да има такова въздействие просто като избере да вярва, че е възможно да го направи, тогава какво могли да постигнат 10 или 100 или 1000 души, ако съзнателно изберат да приютят мисли в услуга на най-великото добро?

Така че, проблемът да гледате само извън себе си, за да решите в какво да вярвате е, че правейки го вие предавате властта над себе си на някой друг. Този подход би имал смисъл само ако бяхте пасивен наблюдател на една независима система. Но това не е реалността, в която живеете. Вие не сте пасивен наблюдател. Вие сте част от това, което наблюдавате. Точно в този момент може да усещате себе си като малка и незначителна част от цялото, но можете да изберете да играете по-голяма и въздейтваща роля, ако поискате.

Дали е истина, че с голямата власт идва и голямата отговорност? Не. Отговорността ви си остава същата, независимо от властта, която имате. Можете да предадете само властта, никога отговорността. А първият начин на предадете властта е като погрешно вярвате, че не притежавате онази власт, която вече имате. 

Откъде идват целите?

October 10th, 2005 by Steve Pavlina

превод Добрин Петров

Кое поражда вашите цели? Какво определя дали въобще си поставяте цели? Вярвам, че отговорът се намира във вашия контекст. Това е системата ви от убеждения относно реалността. Това е почвата, в която мислите ви израстват.

Например, ако имате доста материалистични цели и вече имате умения за постигането им, тогава вероятно вашият контекст е материалистичен. Вашите убеждения за реалността се коренят във вашият материалистичен контекст.

Такава е простата логика, нали? Ще сте склонни да предприемате действия, които ви изглеждат разумни. А въпросът именно на разумността намира отговор във вашият контекст. Това, което е разумно за вас, зависи от това вие гледате на реалността.

Вие всъщност не вземате решения, базирани на самата реалност, нали? Вземате решения, базирани на вашето тълкуване на реалността. Вашите усещания, вашите спомени, и вашите мисли и убеждения съставят вашата карта на реалността. Накрая вие базирате своите решения на тази карта. Тогава откъде идва контекста?

В по-голямата си част ние го наследяваме. Създаваме си свой контекст, попивайки този на другите хора. Поставени сме в тази ситуация от възпитанието, образованието, семейството, обществото, правителството, медиите, Интернет и т.н. Хората, които срещаме, книгите, които четем, нещата, които гледаме по телевизията – всички те допринасят за нашият контекст. Това ни помага да определим как да си обясним реалността. Дори този уебсайт има своя скромен принос за оформяне на вашият контекст.

Например, какво е женитбата? Е ли това законов ангажимент? Религиозно тайнство? Връзка между сродни души? Зависимост на единия от другия? Как ще отговорите на този въпрос зависи от контекста ви. Попитайте различни хора и ще получите различни отговори.

След постигане на зрелостта повечето хора не променят съществено своя контекст. Възможно е да си поставяте и постигате много цели, но едва ли изобщо поставяте под съмнение контекста си. Това е като да сте фермер, който отглежда същите растения година след година върху същата почва, в същия си стар парцел. Изглежда съвсем нормално и естествено да го направите. Това просто е въпрос на правене на онова, което винаги сте правили.

Можете да постигнете някои интересни резултати в живота просто като живеете в настоящия си контекст. Но ако се научите как да го моделирате, можете да получите достъп до много по-голям обем от преживявания.

Всеки контекст е леща, през която наблюдавате реалността, и както всяка леща ще подсили някоя част от живота ви и ще намали други. Проблемът е, че повечето хора, пораствайки, са толкова привикнали със своя контекст, че изобщо забравят, че имат такъв. Ето защо те бъркат контекста си със самата реалност, вместо да го видят като нейна леща.

Защо Повечето Съвети Са Безполезни

от Стив Павлина
превод Добрин Петров

Когато започнах първия си бизнес на 22 години, поисках съвет от няколко човека относно това как да успея в бизнеса. Изглеждаше ми, че да направя това има смисъл. Със сигурност онези с повече опит биха могли да предложат някои добри възможности, които да преследвам, препятствия, които да избягвам и т.н. По някакъв свой си начин това помогна. Отвори ми очите за някои неща, върху които не бях се замислял. Запълни празноти в това, което знаех за нещата.

Но, в края на краищата, мисля, че вероятно навреди повече, отколкото помогна.

Ето защо...

Нискокачествен Съвет

Първият проблем с търсенето на съвет е, че е твърде лесно. Всеки може да го направи. И понеже всеки може да го направи, всеки го прави.

Хората непрекъснато искат съвет, в резултат на което и получават много съвети. Не е трудно да дадеш съвет на някого, ако всичко, което се иска от теб, е да отговориш кратко на някакъв въпрос. Но тъй като да направиш това е нещо нормално, средното ниво на качество на такъв съвет обикновено е доста ниско.                            

Много хора дават съвети като просто изразят първата идея, която им се появи в главата. Ако зададете въпроса си по различен начин вероятно бихте получили напълно различни отговори, може би дори и такива диаметрално противоположни.

Например, ако някой попита успешен блогър каква е тайната да успеха му, един ден този блогър може да каже, че е доброто съдържание. Друг ден отговорът може да е, че това е обвързаността с другите блогъри. А следващата седмица това може да е използването на социалните медии като лост.

Съветът зависи от състоянието, което значи, че отговорът зависи от емоционалното или друго състояние, в което даващият съвет се намира по това време. Базирано на това, с което се занимават в момента, умствено и емоционално, те биха дали различни отговори.

Това е нормално човешко поведение. Не е проблем само по себе си. Но е нещо, с което трябва де сме наясно и да приемем.

Следователно е лоша идея да се влага прекалено много вяра в съвета на някой друг. Дори ако човекът, който дава съветът е някой, на когото дълбоко се възхищавате и уважавате, знайте, че съветът който ще получите ще въде доста слаб що се отнася до качество.

Неуместен Съвет

Друг проблем със съветите е, че често пъти получавате отговори, които са напълно несъотносими с вас.

Например, ако попитате някой, който има успешен бизнес, за тайната му на успех, и той ви каже как да изградите преуспяваща верига ресторанти, тези „тайни” може да не съответстват добре на интернет бизнеса, който вие се опитвате да създадете. Може би е възможно да адаптирате някои общи принципи, но много от факторите за успеха са зависими от полето на изява, което означава, че това, което работи в една област, може да няма никакъв смисъл в друга. Вашият интернет бизнес вероятно няма да има вземане-даване със здравни инспектори и критици по качество на предлаганата храна, например.

Прочел съм стотици книги относно това как предприемачите успяват в бизнеса в толкова много и различни сектори на икономиката. Техните истории често споделят някои важни фактори като създаване на ясна представа и наемане на талантливи хора, но повечето от детайлите са специфични – тяхната индустрия, техните хора, времевия диапазон, в който изграждат бизнеса си и т.н.    

Все още мисля, че някои книги си струва да се прочетат, но ги чета по-скоро за развлечение. Вместо да поемам много и специфични идеи от тях, аз всъщност се наслаждавам на общите вибрации на успеха, които се излъчват от тях. Дори когато имам шанса да се срещна с авторите на такива книги, трудно бих ги попитал за съвет. Получавам повече полза от асоциирането си с тях, от свързването си с тяхната енергия и ентусиазъм. Въпреки, че някои успешни предприемачи са доста мрачни личности; може да са брилянтни по отношение на иновациите и да предприемат необходимите действия, но могат да се държат като срамежливи тийнейджъри, когато се опиташ да ги заговориш на четири очи.

Ако такива хора се считат за златни мини, аз бих предпочел да ги считам за златни мини на визията и действието, а не такива на информацията и съвета.

Погрешен Съвет  

Какво би станало ако поискате съвет от някого и той ви даде най-доброто, на което е способен, но всъщност не ви върши никаква работа?

Това често се случва, когато вие и другия човек имате различни ценности. Ако най-важното нещо за вас в живота е да носите положителен принос, и вие искате съвет от твърде материалистичен човек, може да получите съвет, който напълно да не ви подхожда. Съветът може да е напълно земен и практичен, но не можете да го използвате. Просто не е за вас. 

Често съм имал такива преживявания, когато се срещах с хора, имащи различни от моите ценности. Когато съм дочувал разговор, в който единия човек дава съвет на другия, аз леко извъртам поглед от възмущение заради това колко лош ми изглежда този съвет, но човекът, към който е адресиран, ни най-малко не е разочарован или смутен от него.          

Друга често срещана ситуация е, когато търсещия съвет е с подобна умствена настройка на даващия съвета, но първият не е достатъчно навътре в материята, за да разбере този съвет. Съветът не е лош сам по себе си... просто предварителен. Във всеки случай, все още може да бъде приложен ефективно.

Ако получите съвет от някой, и се почувствате така, все едно този съвет не работи при вас, но не виждате защо работи при другите, вие сте получили погрешен съвет. Ако действително се опитате да го приложите, вероятно няма да се получи при вас, и дори да работи до някаква степен, вероятно няма да се почувствате добре и ще го зарежете.               

Да Предавате Властта Си

Най-големият проблем, който открих догато търсех съвет от другите е, че неосезаемо за мен отстъпвах властта над себе си. Изпращах съобщение до себе си, че съм твърде слаб и неопитен, за да измисля свои отговори и решения. Слагах тези хора на пиедестал, което значи, че съм поставил себе си едно ниво по-долу.           

Да питам другите за съвет си беше пълен провал. През повечето време получавах честни отговори, но хората ми казваха какво работи при тях, а не какво ще работи при мен. Аз приложих доста от съветите, което беше причината да зацикля професионално. Първият ми бизнес буксуваше много години. Влагах много енергия, но наистина не чувствах, че създавам нещо.               

В дългосрочен аспект постигнах много по-добри разултати, докато разчитах най-вече собствената си преценка, дори когато очевидно ми липсваше опит. Изследвах нови пътища, които ми прилягаха, а не безплодни такива, които бяха работили за някой друг в миналото.

И освен това, използвайки своята собствена преценка, ми беше много по-лесно да виждам нещата в перспектива. Когато исках съвет от другите, те нямаха и представа какво исках да постигна в дългосрочен аспект. Така че можеха да предложат единствено краткосрочни отговори. Ако използвам аналогията с шаха, те ми казваха какъв ход на направя следвашия път, но не ми даваха цялостна стратегия. Не разбираха играта, която аз играех или срещу която противникът ми действа. Дори ако предложенията им имаха логика, доста често тя не пасваше на общата картина на играта, играна от мен.                        

Вярвайки повече на преценката си можех да начертая по-добри дългосрочни планове. Виждах напредъка на новите действия, изградени върху предишни такива. Чувствах се така, сякаш наистина прогресирах. Не се въртях в кръг вече. Изграждах значителен импулс.                             

Остарял Съвет  

Когато искате съвет обикновено чувате предложения, базирани на това какво е работело в миналото. Но не е задължително то да работи и в бъдеще.           

Когато исках да стана професионален оратор, аз попитах моите приятелите , вече професионални оратори, за съвет. Получих много стойностни отговори, но те бяха базирани на това, което е работило в миналото. Ако бях ги приложил, щях да се фокусирам в правенето на добри презентации в рамките на 45 – 90 минути. Бих станал платен говорител и бих се опитал да говоря на много конференции. Но това не беше онова, което исках да изградя. Така че, накрая, избягнах съветите на приятелите си тръгнах по собствен път. Започнах да правя мои 3-дневни семинари. Сега вече мога да се облегна на този успех. Вместо просто един семинар, сега аз предлагам четири разрични такива, и те всички са уникални и изключителни за мен. И ще продължавам да го правя с времето. Много от онези същите приятели изпитват трудности в тази икономика, докато аз, разчитайки на собствената си преценка, си осигурявам необходимите приходи, с които се чувствам доста добре.

Тази седмица Borders Books оповестиха, че затварят всичките си оставащи книжарници (след като по-рано тази година обявиха, че ще затворят една трета от тях). Те банкрутират и напускат бизнеса, и сега  ще трябва да продадат всичките си активи, за да платят на кредиторите си. Те направиха някои сериозни грешки, които ги доведоха до това положение. Може би най-лошата от тях беше, че удвоиха частта на физическите книги, CD и DVD, когато целият свят преминаваше към дигитално разпространение.

Сигурен съм, че Borders получиха много съвети през последните десет години, но в този случай каквото е работило в миналото не проработи в бъдещето. Те трябваше радикално да променят бизнеса, за да бъдат на ниво с процъфтяващият дигитален свят, а те се провалиха в тоза.   

Интересно е, че през юли 2009 година бях на конференция, където говорител предрече, че или Borders, или Barnes & Noble (или и двете) ще фалират в следващите две години. Това е адски точна прогноза, и той я закова до седмица. Може би те трябваше да попитат него за съвет. ;)

Разбирам, че може да изглежда малко страшно да се довериш на себе си – на своите таланти, умения и преценка – но според моя опит работи много по-добре в дългосрочен аспект. И често много по-бързо, освен това. Може и да звучи контраинтуитивно, но може да е значително по-дълго, докато се разбере как да се адаптира нечий общ съвет към спецификата на вашата ситуация, отколкото да изнамерите и приложите свое собствено решение. Понякога е по-лесно да направите кръг от метална пръчка, отколкото да се опитате да превърнете в квадрат кръга.      

Представете си, че готвите. Може би е по-бързо да сготвите нещо свое, вместо да следвате нечия рецепта. Знаете какво харесвате. Знаете какви съставки имате под ръка. Познавате кухнята си. Други хора може да са по-добри готвачи от вас, но вие имате ли същото оборудване, съставки и опит като тях?                                

През Погледа На Даващият Съвета

Тези дни много хора искат от мен съвет. Аз виждам все същите проблеми от тази страна, които и преживявах от страна на търсещите съвет.   

Хората често желаят съвет от мен сякаш мога да реша по-добре техните проблеми то тях самите. Например, получавам въпрос от рода: „Мисля, че приятелят ми изневерява. Какво да правя?”

Не знам. Да му простите? Да го изоставите? Да го ударите с бухалка?

За да дам на този човек смислен съвет, ще трябва да прекарам много време в разговор с нея (и може би с приятеля и, също), за да науча причините. Трябва да разбирам техните ценности, личности, силни и слаби страни. Съветът, който бих дал може да зависи от много фактори.                      

Най­-доброто, кото мога да направя, получавайки такава неясна молба, е да предложа неясен съвет в отговор. Може би ще кажа нещо, което звучи умно и ще се надявам на най-доброто. Най-вероятно ще се позова на Eckhart Tolle и ще я посъветвам да размисли върху това известно време.

Даването на съвет може да бъде също толкова неловко, както и търсенето му.

Не Казвайте „Би Трябвало”

Когато хората искат съвет, те често използват „би трябвало” – както в „Какво би трябвало да направя?”

Но, това е просто един лош тип въпрос. Нищо не е такова, че да „би трябвало”. Можете да направите каквото и да искате.

Приема се по подразбиране, че търсещия съвет иска да знае какво може да бъде направено, за да се подобрят нейните/неговите резултати. Но какво представлява подобряването? Това зависи от ценностите, личността, желанията и т.н. на търсещия. Подобрението на един е главоболие за друг.            

Ако даващите съвети отговаряха на такива въпроси честно, те биха отговорили: "Проклет да съм, ако знам!"

Как някой да знае какво вие „би трябвало” да направите? Това е невъзможно, защото, отново, няма никакви неща като „би трябвало”.

Тогава, ако хората не могат наистина да отговорят на зададените им въпроси, защо го правят? Те отговарят на абсолютно различен въпрос.

Въпросът, на който те обикновено отговарят звучи така, Какво проработи при теб в миналото ако/когато се сблъска с подобри условия?

И така вие получавате съвет, базиран на опита на друг човек, неговите ценности, личност и т.н. И в повечето време, по причини обяснени по-рано (и по други причини, които не съм посочил), този съвет е безполезен.         

Съвет Срещу Идеи

Да търсиш съвет не е чак толкова добра практика, поне не в смисъла на това да поканиш някой да ти каже какво да правиш. Но да търсите свежи, стимулиращи идеи си е перфектно добра практика.

Вместо да задавате въпроси, базирани на „би трябвало”, опитайте това. Кажете на другия човек, "Ето такава е моята ситуация. Какво би направил, ако беше на мое място?"

Когато отговорят, попитайте "И защо би постъпил така?" Това би ви помогнало да разберете причините, стоящи зад отговора. Вижте дали ще бъдете съгласни или не. Чувствайте се свободни да дискутирате, докато стигнете до взаимно разбиране, дори и да не сте съгласни с това, което другите имат да кажат.

После ги попитайте, "Какво друго считаш, че бих могъл да направя в моята ситуация?" Свободно задавайте въпроси по няколко пъти, за да извлечете различни възможности.

Ключовата фраза е "ако беше на мое място" тъй като приканва другия човек да отчете факта, че гледа през вашите очи – вашите ценности, таланти и т.н.       

Това, което намирам за най-привлекателно е, че когато хората ми задават такива въпроси, използвайки тази фраза, това ме води до напълно различно състояние на ума, отколкото когато ми задават въпроси, базирани на „би трябвало”. За мозъкът те нямат смисъл. Но мога да се хвана за тази покана да видя света през очите на събеседника си. Намирам, че в подобни ситуации давам много по-добри отговори, дори не се чувствам така, все едно, че давам съвети. 

По-скоро като партньорство в създаване на решения.       

Друга полза на „ако беше на мое място” фразата е, че не поставя на пиедестал другия човек. „Би трябвало” обаче го прави. То отстъпва твърде много власт, все едно, че питате другия човек какво да правите. Но версията „ако беше на мое място” ви поставя на едно ниво, по мое мнение.                                              

Освен това искам да зачекна фразата "От любопитство...", с която започват подобни въпроси. Така бих могъл да попитам, "От любопитство, след това какво бихте направили, ако бяхте на мое място?” Тази фраза показва, че нямате никакво задължение да действате така, както ви съветва другия човек, т.е. не предавате властта над себе си на другиго. Просто сте любопитни.                                   

Не задавайте въпроси като списък, напр. аз не задавам такъв въпрос, "Какви са трите ви най-добри предложения относно X?" Това е глупаво и оставя у събеседника ви неестествени чувства. Може да има смисъл по време на формално интервю, тъй като този вид въпроси понякога наистина носят нещо ценно на слушатели/читатели, но не го правят в неофициален разговор.      

Вие Управлявате 

Вие управлявате живота си. Ако поканите другите да ви казват какво да правите, вие клинчите от задълженията си. Използвайте ги да ви помагат в стимула за нови идеи, но не ги поставяйте на такъв пиедестал, според който оценявате техните ценности по-високо от собствените си способности за намиране на решения.

Предизвикайте себе си да бъдете по-добри в намирането на собствени отговори. Упражнявайте творческите си мускули редовно. Това може да изглежда по-трудно отначало, особено ако сте позволили този мускул да атрофира вследствие на собствената ви небрежност, но е много по-възнаграждаващо и продуктивно в дългосрочен аспект. Ако разчитате твърде много на друг човек да ви каже какво да правите, вие играете ролята на зависим подрастващ, който все още не е достигнал зрялост. Но ако станете добри в решаването на собствените си проблеми, вие контролирате своята съдба.

С други думи, най-добрите решения са тези, които вие изнамерите. Вие сте много по-способни, отколкото си мислите, че сте.

До следващия път, живейте съзнателно!