Самодисциплина (приемане)

June 6th, 2005 by Steve Pavlina


Първият от петте стълба на самодисциплината е приемането. То означава, че възприемате правилно реалността и съзнателно приемате това, което възприемате.

Това може да звучи просто и очевидно, но на практика е изключително трудно. Ако изпитвате хронични трудности в определена сфера на вашия живот, има голяма вероятност корена на проблема да е неприемането на реалността такава, каквато е.

Защо приемането е стълб на самодисциплината? Най-честата грешка, която хората правят по отношение на самодисциплината е неуспеха им точно да възприемат и приемат положението, в което се намират. Помните ли аналогията между самодисциплината и тренировките с тежести? Ако ще се занимавате с щанги и дъмбели, първата стъпка е да определите какви тежести можете да вдигнете в момента. Колко силни сте точно сега? Докато не ви е ясно какви са възможностите ви, не можете да стартирате пълноценен тренировъчен процес.

Ако не сте приели в съзнанието си на какво ниво е самодисциплината ви, адски невероятно ще бъде да се подобрите в тази област. Представете си спортист, който няма идея какви са възможностите му, но произволно си избира тренировъчна програма. Тя, практически, ще е или твърде тежка, или твърде лека за изпълнение. Ако е твърде тежка за начинаещи, няма да бъде следвана и поради това не би имало ефект от нея. Обратно, ако е твърде лека, т.е. за изпълнението й не се полага специално усилие, то тя отново ще е безполезна.

Ето списък с предизвикателства, които да ви помогнат да разберете какво е вашето ниво на самодисциплина (не в определен ред):
Вземате ли душ/вана всеки ден?
Събуждате ли се по едно и също време всяка сутрин? Включително уикендите?
Имате ли наднормено тегло?
Имате ли склонност към пристрастяване (кофеин, никотин, захар и т.н.) от които искате да се откажете, но не сте?
Празна ли е електронната ви поща в момента?
Офисът ви спретнат и добре организиран ли е?
Домът ви спретнат и добре подреден ли е?
Колко време прахосвате в един типичен ден? А през уикенда?
Ако обещаете нещо на някого, каква е възможността в проценти да го спазите?
Ако обещаете нещо на себе си, каква е вероятността в проценти да го спазите?
Можете ли да постите един ден?
Колко добре е подреден хард диска на компютъра ви?
Колко често тренирате?
Каква е най-голямата физическа трудност, с която сте се сблъсквали и кога беше това?
Колко часа можете да работите без разсейване в един типичен работен ден?
Колко точки от списъка ви с неща, които трябва да направите са по-стари от 90 дни?
Записвате ли целите си? Имате ли писмен план за осъществяването им?
Ако загубите работата си, колко време бихте отделили всеки ден за търсене на нова и колко дълго бихте поддържали това ниво на усилие?
Колко време гледате телевизия понастоящем? Можете ли да се откажете от нея за 30 дни?
Как изглеждате точно сега? Какво издава външния ви вид по отношение на вашето ниво на самодисциплина (дрехи, прическа и др.)?
Според какво избирате главно храната си: здравословни съображения или вкус/засищане?
Кога за последно съзнателно си изградихте нов положителен навик? А кога прекратихте лош?
Дължите ли пари? Според вас този дълг инвестиция ли е или грешка?
Предварително ли взехте решение да четете този блог или това просто се случи?
Можете ли да кажете какво ще правите утре? А следващия уикенд?
при скала от 1 до 10 как бихте определили своето ниво на самодисциплина?
Какво още бихте могли да постигнете ако можехте да отговорите на последния въпрос с 9 или 10?

Както има различни мускулни групи, които тренирате с различни упражнения, така има и различни фрагменти от самодисциплината: дисциплина в спането, дисциплинирано спазване на диета, дисциплина в работата, дисциплина в начина, по който разговаряте и т.н. Нужни са различни упражнения за изграждане на дисциплина в различните области.

Моят съвет е да определите зона, в която дисциплината ви е най-слаба, оценете положението, в което се намирате, признайте и приемете тази отправна точка и накрая, си създайте тренировъчна програма, за да се подобрите в тази област. Започнете с някои лесни упражнения, за които знаете, че ще се справите и постепенно преминавайте към по-големи трудности.

Тренировките с увеличаващо натоварване действат по същия начин, както при изграждане на муслули. Например, ако едва ставате от леглото в 10 часа сутринта, вероятно ли е да започнете да се събуждате в 5 часа сутринта? Може би не. Но можете ли да се справите със ставане в 9.45? Много вероятно. И след като веднъж сте го постигнали, можете ли да преминете към ставане в 9.30 или 9.15? Сигурно. Когато постоянно започнах да ставам в 5 часа сутринта, вече го бях правил няколко пъти в няколко последователни дни, докато нормалното ми време за ставане беше 6.00 - 6.30, и тази следваща стъпка макар и трудна, беше постижима, отчасти защото вече бях близо до крайната цел.

Без приемане ще получите или незнание или отричане. Заради незнанието просто няма да разберете колко сте дисциплинирани - вероятно никога не сте се замисляли върху това. Няма как да знаете нещо, което не знаете. Бихте имали само бегла представа за това какво можете и какво - не. Бихте имали някои лесни успехи и някои мрачни неуспехи, но е много вероятно да обвинявате задачата или пък себе си, вместо просто да признаете, че "щангата" е била твърде тежка и, че трябва да станете по-силни.

Когато сте в състояние на отрицание по отношение на собственото си ниво на самодисциплина, сте заключени във фалшива представа за реалността. Гледате на възможностите си прекалено песимистично или оптимистично. И като трениращите, които не знаят докъде се простират собствените сили, няма да станете много по-добри, защото е много малко вероятно да улучите правилната тренировъчна програма просто по случайност. Ако гледате песимистично на нещата, бихте използвали само леки тежести и бихте избягвали тежките, макар че можете да ги вдигнете, а всъщност точно това би ви направило по-силни. Обратно, при твърде оптимистичен подход, ще се опитвате многократно да вдигате тежести, които са твърде тежки за вас и ще се проваляте, заради което можете или да капнете от умора или да решите да опитате още по-усърдно, но никой от тези варианти няма да ви помогне.

Аз лично съм жънал огромни успехи от преследването на пътя на самодисциплината. Когато бях на 20 години, живеех в малък апартамент, тип студио, и спях от 4 часа сутринта до 1 часа след обяд. Храната, която ядях беше основно fast food и junk (вредна храна, боклук) food. Не се занимавах със спорт, освен дълги разходки от време на време. Да прибирам пощата си всеки ден беше значително постижение, а най-смисленото, което правех, беше да се мотая с приятели. В края на месеца, не можех да се сетя за някакви забележителни случки, които да са ми направили впечатление. Нямах работа, нито кола, нито приходи, нито цели, нито планове, нито пък истинско бъдеще. Всичко, което се случваше беше низ от проблеми, които не се разрешаваха. Нямах чувството, че можех да контролирам пътя си в живота. По-скоро чаках нещо да се случи и тогава реагирах.

Но накрая посрещнах реалността, че живота ми просто си минава покрай мен. Ако щях да постигам нещо, трябваше да направя нещо по въпроса. Като за начало това означаваше да се заема с много предизвикателства, но ги преодолях и станах много по-силна личност за кратък период от време

След 14 години всичко е много п-различно. Ставам в 5 всяка сутрин. Ям "чиста" храна и много зеленчуци. Занимавам се със спорт шест дни в седмицата. Домът и офисът ми са подредени. Пощенската ми кутия и и-мейла за празни. Женен съм, имам две деца и живея в красива къща. На бюрото си имам плакет с написаните си цели и план в подробности как да ги постигна, някои от целите ми за 2005 година вече бяха реалност. Никога преди не ми е било по-ясно да знам какво искам и правя всичко с любов. Знам, че всичко това има значение.

Нищо от това не се случи просто така. Случи се целенасочено. И сигурно не се случи за една нощ. Нужни бяха много години усърдна работа. Все още работя усърдно, но станах много по-силен, толкова, че онези неща, които бяха непреодолими за мен, когато бях на 20 години сега са лесни. Което значи, че сега мога да се захвана с по-големи предизвикателства и следователно да постигна дори по-добри реултати. Ако на 20 години бях опитал да върша всичко, което правя сега, щях напълно да се проваля. 20-годишния Стив не би бил способен да се справи, дори само за един ден. Но за 34-годишния Стив, това е лесно. И това, което е наистина вълнуващо за мен е да си мисля какво 48-годишния Стив ще постигне..., разбира се, имайки предвид моя жизнен път, не този на някой друг.

Казвам ви всичко това, за да ви впечатля, но не със себе си, а с вас самите. Искам да се впечатлите от това, което можете да постигнете през следващите 5 - 10 години ако последователно изграждате своята самодисциплина. Няма да бъде лесно, но ще си струва. Първата крачка е открито да приемете в какво положение сте, дали то ви кара да се чувствате добре или не. Ако искате предайте се на това, с което трябва да се борите - може и да не е честно, но така стоят нещата. Но няма да станете по-силни личности, докато на приемете положението, в което се намирате.