В предния си пост споменах, че вярвам в съществуването на някаква връзка между мислите и реалността, заобикаляща прямото действие. Тук бих искал да обясня какво имам предвид и защо вярвам в това.
Първо, разберете, че това е област, в която не можем да приложим Научен подход. Защо ли? Защото той има четири стъпки: наблюдение, предположение, предсказване, тестване. Стоящото зад тази методология допускане е, че наблюдателя и обекта на експеримента са отделни реално съществуващи единици. Научния метод пре-допуска съществуването на външна реалност, отделна от съзнанието на наблюдателя. Затова може да бъде използвано ефективно само в тази реалност. Това, което се опитвам да кажа е, че ние не живеем в такава реалност.
Ако живеем в реалност, където мислите на наблюдателя могат да въздействат върху обекта на експеримента, тогава научния метод няма да работи. Защо? Първо, процеса на наблюдение е покварен. Ако се опитате да използвате научния метод, за да наблюдавате реалността, няма пасивно да го правите, като нещо отделно от вас самите. Всъщност ще създавате част от реалността, която наблюдавате. Няма начин напълно да отделите себе си от нея. Второ, когато формулирате хипотеза, базирана на наблюденията си, вие отново създавате такава, вместо да оценявате нещо обективно. Предсказването е друг творчески процес. И докато стигнете до етапа на тестването, обекта на експеримента ви ще бъде толкова дълбоко повлиян от вашите собствени мисли, че вие ще измервате комбинацията от обекта плюс вашето творческо въздействие върху него, а не самия обект. Всеки допълнителен тест, осъществен от „безпристрастни” изследователи, също ще бъде повлиян от творческата сила на техните мисли, започвайки от първоначалната им реакция, когато чуват за вашите резултати. Така че, ако това е наистина реалността, в която живеем, тогава Научния метод не е това, което изглежда. Вместо да бъде чист процес на оценка, той е комбинация от оценка плюс творчество. Няма чист акт на пасивно наблюдение за съзнателните същества – всяка от нашите мисли има въздействие. Наблюдателя не може да бъде отделен от експеримента. Мислете за това, като за принципа на Хайзенберг за съмнението, приложен към съзнанието – Каквото и да се опитваме да измерим, се променя от акта на измерването.
Какво като стабилно вярвате, че има обективна реалност, отделена от мислите ви. Аз да не би да казвам, че Научния метод не работи по принцип? В края на краищата, погледнете какво ни е дал. Открихме всичките тези закони на физиката и създадохме толкова много полезни неща, използвайки ги. Как мога да кажа, че е безполезен?
Не казвам, че Научния метод е безполезен. Това, което казвам е, че не това е процеса за измерване на обективната реалност. Всъщност е по-скоро процес на създаване. Така че, докато бихте могли да кажете, че сме открили законите на физиката, аз бих допуснал, че сме ги създали.
Оставете настрана скептицизма си за момент, и обмислете възможността, че в настоящия момент живеете в балона на своите мисли, създаден от собствените ви убеждения и очаквания за реалността. И ако това беше истина, и вие вярвате в съществуването на обективен външен свят, отделен от мислите ви, тогава това ще стане вашата реалност. А ако не вярвате, че има директна връзка между мисъл и реалност, тогава няма да усетите такава връзка в живота си. Няма да можете да я видите. Тя няма да съществува за вас. Мисълта ви, че е невъзможно, ще формира реалността за вас, в която тези неща са невъзможни. Ще възприемете думите ми по такъв начин, че те да съответстват на вашата реалност – най-вероятно ще заключите, че греша (Макар думата за това да е по-малко любезна).
Точно така бих реагирал и аз на някой, който предположи, че няма обективна реалност, когато съм бил в подобен балон на мислене.
Но след много години живот в този балон, започнах да ставам любопитен. Наистина ли живеех в мисловния балон, създаден от самия мен? Имах ли способността да изляза от него, просто като променя убежденията и очакванията си относно реалността?
И реших да опитам. Исках да знам дали промяната на убежденията ми всъщност би променила усещането ми за реалността по такъв мощен начин, че да почувствам, че променям самата реалност. Ако грешах, реалността щеше да ми зашлеви шамар. Допуснах, че ако започна с промени, които не биха били фатални, ако грешах, риска ще бъде разумен. Обаче, ако бях прав? Взех червеното хапче и реших да разбера.
Дори самият акт от вземането на такова решение, сякаш имаше ефект. Първото ми препятствие беше, че не знаех как да ремонтирам старите си убеждения. Не виждах начин да убедя себе си да повярвам в нещо, което не мислех, че е истина. Така или иначе, започнах този експеримент със скептицизъм, съмнявах се, че наистина ще проработи. А това би повлияло зле на експеримента, защото тези съмнения биха задържали убежденията ми непроменени. Затова имах нужда наистина да повярвам на нещо ново, почти като да се самохипнотизирам. Горе-долу по това време открих Нервно-Лингвистичното Програмиране и научих как точно да го направя. Нуждаех се от начин да препрограмирам убежденията си, и той внезапно се появи... Хммммм.
Чрез НЛП научих как да прекъсна модела на старите си убеждения и да приема нови. Тези техники често се използват за преодоляване на страхове и фобии. Затова, първото нещо след като научих, че е наистина възможно целенасочено да препрограммирам собствените си убеждения, беше да науча как да го направя. Добра книга по темата е Отприщете креативния си потенциал от Ричард Бандлър
Следващата стъпка беше да измисля какви нови убеждения да приема и кои стари да изтрия. Исках да започна полека, но в същото време и да променя онези големи от тях, които да повлияят на усещането ми за реалността. В случая говорим за години експериментиране, което е далеч повече, отколкото мога да опиша в една статия. А ако и вие сте в някакъв подобен мисловен балон в този момент, вероятно дори няма да ми повярвате. Въпросът тук е, какво бих могъл да споделя с вас, което да събуди любопитството ви, за да експериментирате вие самите и да започнете да разширявате настоящата си реалност, но от друга страна и което може прекалено ще ви изплаши, за да опитате, или пък просто да решите, че съм луд. Трудната част е всичко това да се обясни, придържайки се към мисловния балон, който казва, че е невъзможно.
Затова в началото ще я карам по-полека, като за начинаещи.
Един от първите експерименти, които опитах, беше да препрограмирам религиозните си възгледи. Израстнах като католик, после бях атеист за няколко години, но в момента на тези експерименти бях нещо между атеист и агностик. Беше около 1993 година, когато спрях да вярвам в христианската идея за Бог, но бях отворен за идеята, че има намесена някаква по-висша сила, макар че нямах и предположение от какво естество би могла да е тя. Затова започнах с някои от по-интересните ню ейдж системи от вярвания и приех някои техни убеждения, от които голяма част бяха в конфликт с предишните. Пример за такива убеждения бяха свързаността на всички мислещи създания и съществуването на други астрални сфери, населени с мислещи същества. Много скоро, след като усвоих тези убеждения, започнах да се чувствам сякаш отприщих сетивата си. Първото нещо, което се случи беше, че привлякох в живота си други хора, чиито вярвания съответстваха на моите нови такива, хора, които иначе би било невероятно да срещна, включително и бъдещата си жена. Като католик, мислех, че такива хора не съшествуват, тяхната и моята реалност никога не се пресичаха. А сега това бяха хората, с които прекарвах повечето от времето си. Само по себе си това беше странно.
Научих за ясното сънуване и астралните проекции и, без каквото и да е предупреждение, започнах често да ги усещам.
Ясното сънуване означава да имате сънища, в които сте наясно, че сънувате, като по този начин имате контрол над съня и можете да правите каквото искате – да летите наоколо, да създавате персонажи, да придобивате суперсили и т.н. Ако случайно искате да имате такива ясни сънища, то разширете мисловния си балон, прочитайки книгите на Стефан Лаберж: Ясен сън и Изследване света на ясния сън. Обаче, най-важната стъпка към ясния сън е решението да започнете да го преживявате. Накрая, ще сънувате и ще се събуждате в съня си, и ще бъдете наясно, че тялото ви спи на леглото, а вие сте вътре в собствения си сън. Но ще се чувствате сякаш напълно сте събудени. После най-вероятно ще се изплашите и ще се събудите в рамките на секунди. Но ако се упражнявате, можете да научите някои много готини неща. Аз ставам все по-добър в летенето без да се разбивам в дърветата. По време на ясния сън, сънуването е също толкова отпочиващо.
Астралната проекция е форма на извънтелесно преживяване. Пример за това са преживяванията в близост до смъртта. Това е чувството да оставите тялото си и да пътувате някъде другаде, по възможност на земята, макар че доста често имах чувството, че съм в някаква алтернативна реалност, пълна с други мислещи съществва, с които можех да комуникирам. В някаква степен, това е близко до ясното сънуване, защото оставате в съзнание, докато се случва. Не мисля, че имаме адекватни думи, за да обясним разликата между ясното сънуване и астралната проекция, но и не познавам човек, който да ги е преживял и двете, и който да не може да каже, че има разлика.
Обикновено тези астрални неща се случваха, докато спях, но понякога и когато бях буден. Документирал съм много от тях в дневник, най-вече поради причината, че те изглеждат понякога доста нереални. Но за определени хора, които съм срещал, това не е голяма работа – те ги имат през целия си живот, дори предприемат стъпки в посока усъвършенстване на уменията си да правят интересни неща, по време на ясно сънуване или астрална проекция, като обмен на информация с други мислещи същества, докато са в такова състояние, след което се връщат обратно с отговори.
Разбира се, това не е нещо ново за хора, които имат такива убеждения; това е просто нормална част от живота им. Ако имате такава система от убеждения в момента, вероятно клатите глава, сякаш описвам нещо очевидно. Ако пък системата ви от убеждения смята тези неща за невъзможни, тогава сте длъжни да заключите, че съм луд или че погрешно тълкувам реалността, защото вашите мисли ви пречат вие самите да имате такива преживявания (или това, или вече сте спрели да четете). Обаче тези случки са само на едно убеждение разстояние.
След няколко месеца с тези неща, бях изпълнен от усещането за напускане на тялото си (през повечето време това се случваше неволно), и аз отново промених убежденията си, този път навлизайки по-дълбоко в посока Хинду/Будизъм. И, хоп, реалността ми отново се промени. Всички тези плашещи астрални проекции изчезнаха почти веднага, и започнаха да ми се случват съвсем различни неща.
След няколко години експерименти с промяна на убежденията, стана ясно за мен, че наистина се случваше нещо, но то беше отвъд всичко, което можех да обясня като нова интерпретация на обективната реалност. Неща се случваха „там някъде”, и те би трябвало да са повече от номера, които ми играят сетивата ми. Започнах да преживявам събития, дори с други хора, които никога не биха ми се случили, ако имах друга система от убеждения, неща, за които бях свикнал да мисля, че са невъзможни. Сякаш самото решение да позволя на невъзможното поне да стане възможно, не само го направи такова, но и го покани във всекидневната ми реалност. Един от най-меките примери беше телепатията – като да избирам съвсем неподправени изречения, дума по дума, от главите на други хора, преди те да ги кажат на глас, или пък други хора да го правят с мен. Споделените сънища (да имате абсолютно еднакви сънища с друг човек) беше друго такова.
Накрая, стигнах до разбирането, че независимо дали сте атеист или християнин или будист, вие сте прави. Но вместо убежденията ви да се базират на реалността, те я създават. Ако не вярвате на неща като екстрасензорни възприятия, няма да ги намерите никъде в живота си. Но ако вярвате, неоспоримите доказателства за това ще бъдат навсякъде.
Не мога да ви докажа, че сте в мисловен балон в този момент. Но вие самите можете да го докажете, ако сте достатъчно любопитни, за да опитате. Трябва да решите да изпиете червеното хапче. Единственият начин да го докажете е, съзнателно да промените мислите си по такъв начин, че да ги противопоставите на поне едно от фундаменталните си убеждения, които формират балона. Това започва с отваряне на ума си за възможността мислите да оформят вашата реалност. Мислите си, че вашите мисли са всъщност базирани на някаква реалност „там някъде”, но те наистина създават самата ви реалност. Ако вярвате в обективна външна реалност, тогава това ще бъде истина за вас. Обаче, наясно ли сте, че няма нужда да се абонирате за това убеждение? И че ако го направите, ненужно бихте ограничили преживяванията в живота си?
Започнете предизвиквате убежденията си и вижте какво ще стане. Всъщност, очаквайте да преживеете неща, които ще са в противоречие с тях. Просто отворете себе си за възможността, дори я поканете. Осмелете се да предизвикате вселената да докаже, че грешите; поискайте от нея да ви покаже кои от убежденията най-силно ви ограничават. И после вижте какво ще се случи. Но не предизвиквайте убежденията си относно гравитацията. Започнете с нещо малко. Изберете нещо, което знаете, че няма да ви нарани, в случай, че грешите, нещо, което няма да ви направи наивни и доверчиви, че да направите нещо глупаво, такова, което ще ви разкрие забавни нови преживявания, ако сте прави.
До каква степен мислите създават реалността ни? Това не знам. Убеден съм повече, отколкото е разумно, че нашите мисли имат силен и мощен ефект върху създаването на реалността, която преживяваме. Но не знам колко е силен този фактор. Не знам и колко е дълбока дупката на заека. Седя си сам в мисления си балон, и като такъв моята реалност бива оформена от естеството на този балон.
В настоящия ми мисловен балон, се срещам с реалност, където мислите ми се комбинират с тези на другите, и създават споделена реалност, обаче ние преживяваме тази реалност през различни очила. Всеки път, когато съзнателно променя мислите си, мога да видя реалността си да се променя по-бързо и по-бързо, за да отрази новите ми убеждения. Затова мисля, че моят повишаващ се комфорт с този процес позволява на промените да се проявяват по-бързо. Една от настоящите ми мисли е, че не можем да приемем възгледи, противоречащи на реалността на другите. Така че, ако всички мислят, че не мога да летя, тогава аз наистина не мога, защото това би било в конфликт с тяхната реалност. Но, когато и да има възможност за лично преживяване, което хората могат лесно да обяснят в условията на техния собствен мисловен балон, тогава няма конфликт. Това означава, че такива лични преживявания, като екстрасензорните възприятия и астралната проекция, могат да бъдат в изобиле, без каквото и да е противоречие – ако няма физическо доказателство, то други хора с различни мисловни балони могат просто да ги прогонят. По същия начин нехристияните могат лесно да отхвърлят идеята за Исус, който възкръсва от мъртвите; за християните това е реалност, но за нехристияните това е само история. Разбира се, това, което ме учудва е дали моите убеждения относно тези ограничения на споделената ни реалност, могат да бъдат избегнати в резултат от съзнателен избор, и ако тръгна по този път, тогава какво? Все още не съм съвсем готов да го опитам, тъй като имам още много време, в което да експериментирам с тези ограничения, но някой ден...
Промяната на убежденията е мощна концепция. Въпреки, че правя това вече повече от десет години, все още се чувствам, сякащ само съм одраскал повърхността й. Има толкова интересни убеждения да се изпробват, а и аз най-вече експериментирам с философски и духовни убеждения. Ако изберете да тръгнете по този път, обаче, бъдете предпазливи. Ако променяте твърде много твърде бързо, можете лесно да изгубите гледната точка, да пропаднете в продължителна паника и да свършите, медитирайки в някоя пещера до края на живота си. И, само като предупреждение, не препоръчвам да предизвиквате каквито и да са убеждения, включващи думата „извънземен” за своя първи опит, освен ако вече не сте достатъчно смели. Те не съществуват, ясно ли е? 
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да оставите вашия коментар!