Понякога може да се сблъскате със ситуации, в които да знаете какво трябва да направите, но ви е трудно да се накарате да го направите. Или пък започвате изпълнението на задача, но не поддържате импулса да я довършите докрая. Ако подобен проблем продължи твърде дълго, неизменно ще започнете да усещате вредния ефект върху самоувереността си като цяло. Може да започнете да мислите, че имате проблем с мотивацията, сякаш не искате достатъчно силно да успеете.
Едно от възможните решения е приучаването или възпитаването или самообучението, както искате го наречете, което има две основни форми: обучение на мислите и обучение на поведението. Първото контролира какво мислите. Това е когнитивен (познавателен) модел на успех, осланящ на предположението, че ако имате правилните мисли, ще предприемете правилните действия, и поради това ще получите резултатите, които искате. Примерите за възпитаване на мислите включват изговаряне или прочитане на положителни твърдения, визуализиране на положителен резултат, преобразуване на речника (използване на позитивни думи за описание на ситуацията, в противовес на негативните думи, като в „Денят ми е чудесен.”), и определени форми на медитация. В много ситуации, обучението на мислите е много ефективно, особено когато коренът на проблема са именно лошите мисли, пораждащи отрицателно отношение, поради което се отнасяте нетактично с хората и ги дразните.
Обучението на поведението произтича от поведенческия модел за успех. Този модел предполага, че ако предприемете правилните действия, ще постигнете целите си, независимо от мислите си. Той се фокусира върху формирането на нови навици за действие с много малко или никакво внимание за мислите. Мнозина от поддръжниците на този подход вярват, че ако предприемете правилните действия, така или иначе правилните мисли ще последват. Примери за това са, когато настройвате будилника да ви събуди сутринта, или да си давате всеки път материална награда за това, че сте работили няколко часа допълнително, или да наказвате детето си, когато се държи зле.
Използвал съм и двете форми с голям успех. Преди десет години основно прилагах възпитание на мисленето.
Днес, обаче, намирам възпитанието на поведението за по-ефективно и за много по-бързо действащо. Един от проблемите на възпитанието на мисленето е, че ако не успеете да предприемете бързо правилното действие, тогава поведението ви може да отхвърли самата идея, която се опитвате да възприемете. Например, ако се опитвате да спрете пушенето, и се фокусирате върху мисленето, че вече сте непушач и утвърждавате всекидневно това, обаче междувременно продължавате да си запалвате цигара, тогава изпращате смесени послания и е много вероятно да се подхлъзнете назад. Продължаващото ви поведение също е вид потвърждаване. Обаче, ако физически успеете да спрете запалването на цигара от време на време, дори да мислите, че сте пушач, това поведение ще ви подтикне да мислите, че сте непушач. Обучението на поведението работи най-добре, когато само промяната на поведението (независимо от това, какво мислите) е достатъчно да гарантира резултат. Например, ако спрете да правите импулсивни покупки, ще спестите пари, независимо какво мислите относно това.
Съгласен съм с поддръжниците му, че мотивацията следва действието. Когато се накарате да предприемете действие, дори когато първоначално не сте мотивирани за това, ще усетите, че мотивацията ви автоматично се повишава. Да имате продуктивен ден може да бъде много мотивиращо.
Основната идея зад този модел е контрол и замяна. Разберете какви действия трябва да предприемете, за да получите резултатите, които искате (т.е. какво поведение трябва да имате). После си втълпете да предприемете тези действия. Винаги се дръжте по такъв начин, че да направите необходимото, за да получите исканите резултати. Ако осъзнаете, че поведението не съответства на поставените цели, то поемете контрола над ситуацията и заменете с подходящото поведение неподходящото. За много цели е достатъчно само да вложите време, самото инвестиране на достатъчно количество време, ще ви донесе 80% от изпълнението на задачата.
Например, днес сутринта можех да спя до 8 часа, да закуся спокойно и да гледам The World Poker Tour. И какво щях да пожъна като резултат... почти нищо. Нямаше да се приближа до целите си ни най-малко. Дори няма да е вълнуващо или забавно... просто мързел.
Обаче станах в 5 часа, отидох веднага до компютъра, прекарах четири часа в писане на нова реч от нулата, докато останалите от семейството спяха, закусих набързо, дискутирайки плановете за деня с жена си, прекарах други два часа в програмиране и после започнах да пиша настоящата блог публикация. Така, в събота сутринта, осъществих шест пълни часа продуктивна работа, която ме приближи към целите ми. И не беше трудно. Просто замених вероятната мързелива сутрин с продуктивната. И в резултат се чувствам енергичен, вместо изморен.
Проблемът е, че повечето хора, без да съзнават, си втълпяват поведение, гарантиращо посредствени резултати. Хвърлете поглед на поведението си през последния месец. Резултатите ви съответстваха ли на действията ви? Ако бяхте прекарали миналия месец, държейки се различно, щеше ли това да промени резултатите ви? Къде виждате несъответствие между резултатите, които искате, и настоящите си навици или поведение? Какви промени бихте искали да направите?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да оставите вашия коментар!