Иска ми се да разгледам по-дълбоко концецията за продуктивността.
Ето моята дефиниция:
Продуктивност = стойност : време (създадената стойност разделена на времето)
Според тази дефиниция има два основни начина за увеличаването й:
1) Повишаване на стойността и
2) Намаляване на времето
Можете да усложните тази дефиниция, включвайки други фактори, като енергия и ресурси, но аз предпочитам простотата на времето, защото, така или иначе, в повечето случаи енергията и ресурсите могат да се редуцират до време. Освен това времето прави лесно сравняването на различни нива на продуктивността, като капацитет за час или за ден.
Ясно е като бял ден, че можете да постигнете значителни резултати от гледна точка на времето. Това са много на брой полезни навици за подобрение на собствената продуктивност, които, особено ако ги въведете в ранна възраст, ще допринесат за огромно пестене на време през целия ви живот.
Да вземем например скоростта ви на писане на клавиатура. Ако инвестирате време да постигнете 90 думи или повече на минута, то тази инвестиция ще си струва ако през живота си пишете много, в сравнение с ниската скорост от 50 думи или по-малко на минута, които нижете година след година. Допълнителните часове тренировки ще са нищо, в сравнение с времето, което ще спестите, пишейки имейли, писма, блог публикации в течение на следващите десет години. Други оптимизации, базирани на времето включват подобрение на навиците за спане, намаляване на времето за пътуване до работа или отказване от навици, губещи време, като пушенето.
Главното ограничение на времево базираните оптимизации е, че самият процес изисква влагане на време, сам по себе си. Иска се време, за да спестите време. Така че, колкото повече време инвестирате в оптимизиране на употребата на времето, толкова по-голяма ще бъде първоначалната ви инвестиция първо, и второ, толкова по-голяма ще бъде нуждата ви от дългосрочен положителен резултат, който да оправдае тази инвестиция.
Това ограничение създава един по-висш предел на оптимизацията на времето, която опитвате, в съответствие със закона на намаляващата възвращаемост. Колкото повече време инвестирате, толкова по-ниска ще е нетната ви възвращаемост, всичко друго ще е равно.
Законът на намаляващата възвращаемост ни връща обратно към ценността. Макар, че можем да сме в капана на тази намаляваща възвращаемост, опитвайки се да подобрим единствено времето, ще забележим, че работата по оптимизиране на ценността е по-малко ограничаваща и по-пълна.
Какво е „ценността” в уравнението на продуктивността?
Ценността е качество, което трябва да дефинирате за себе си. Оттук, всяко определение на продуктивността е свързано с определението за ценност. В кръговете, където хората могат да се съгласят на обща дефиниция за ценност, те могат също да приемат и обща дефиниция за продуктивност. Така или иначе, в условията на собствената ви продуктивност, вие не сте задължени да определяте ценността по същия начин, както останалите на света хора. Свободни сте да възприемете свое собствено определение, такова, което превръща стремежът ви към по-голяма продуктивност в лична цел, която създава ценност, имаща най-голямо значение за вас.
Твърде често възприемаме дефиниции за ценност в резултат от внушенията на обществото, което имат свойството да са много ограничаващи. Може би определяме ценността като производителност на труда, който полагаме в кариерата си, броя на изпълнените задачи, брой и качества на завършените важни проекти и т.н. И да не можете да го изречете ясно на глас, вероятно имате работно определение за ценност, което ви кара да се чувствате комфортно. Можете да кажете кога сте имали продуктивен ден и кога – не, обосновано от количеството ценност, което сте създали, в съгласие със собственото ви усещане за значението на ценността.
Обаче, доколко дълбоко помислихте относно личното си определение за ценност? Ще ви предизвикам да помислите още малко по-дълбоко, вследствие на което ще предефинирате вашето разбиране за продуктивност.
Въздействие
Първо, според вашата дефиниция за ценност, какъв ефект има тя? Кой е адресатът й? Вие, шефът ви, колегите, приятелите, семейството, компанията, клиентите, колективът, определени инвеститори, общността, страната, светът, Господ, всички съзнателни същества и т.н.? Каква степен от ценността в края на краищата бива получена от всеки човек или група? Създавате ценност за един човек, или за десет, за сто, за хиляда, за милиони, за цялата планета? Колко от ценността, която сте предоставили директно, чувствате, че се препредава като вълна върху други хора? Колко бързо се разпръскват тези вълни? Какво е усещането ви за основното ниво на въздействие на вашата ценност? Ограничена ли е или пространна?
Например, ако сте председател на компания от Fortune 500 или ръководител на страната, бихте имали много по-голяма способност да предоставите ценност на огромен брой хора, в сравнение с това да работите като портиер. На колкото повече хора можете да въздействате, толкова по-голям е потенциалът на ценността ви. По-голямата опорна точка, означава по-голямо потенциално въздействие.
Издържливост
Второ, колко издържа във времето ценността, която създавате? Час, ден, седмица, месец, година, десетилетие, живот, век, хилядолетие, 10,000 години, до края на света? Какъв ефект има ценността ви във времето? Бързо консумирана и изплюта ли е? Или продължава да се регенерира година след година? Препредава ли се на други хора във времето като вълна?
Мона Лиза все още предоставя ценност стотици години след създаването си. Но други произведения на изкуството нямат никаква ценност след смъртта на своя автор. Те бързо биват захвърлени и евентуално заменени.
Същност
Трето, каква е същността на ценността, която създавате? Помагате ли на хора да оцелеят? Забавлявате ли ги? Колко добре се оценява вашата ценност от тях? Каква цена са съгласни да плащат за нея? За каква я считат: от първостепенно значение; незадължителна; или нежелана? Доколко уникална е? Единствено вие ли я предоставяте или има широк избор от доставчици?
Същността на ценността, предоставена от портиера е ниска, защото е лесно и евтино да се намерят хора, които да правят същото. Докато тази на един физик е огромна, защото една нова теоретична концепция може да пожъне по-вярно разбиране за вселената.
Обем
И накрая, какъв е обемът на вашата ценност? Колко от нея създавате за определен период от време? Какво е количеството, което можете да произведете?
Например, Пикасо е бил плодовит творец, създал стотици различни произведения през целия си живот. Други, обаче, имат далеч по-нисък обем производителност.
Така че, вече имаме тази малка формула:
Ценност = Въздействие x Издържливост x Същност x Обем
И вследствие на това:
Продуктивност = Въздействие x Издържливост x Същност x Обем
Време
Интересното тук е, че по-голямата част от литературата по въпроса се фокусира основно върху обема и времето. Но това са най-ограничаващите фрагменти на уравнението.
Както и да е, те са най-лесните, за които да се пише.
Мисля, че най-важните за обмисляне дългосрочни фактори при оптимизиране на продуктивността (независимо дали лична, корпоративна, държавна или друга) са въздействие, издържливост и същност. И най-важната сред тях е същността.
Например, да помислим за продуктивността на един блогър.
Въздействието на ценността на създаденото от него/нея би било свързано трафика и цялостното влияние, което оказва на читателите. Колко хора четат блога и как оценяват написаното? За да подобри въздействието, блогъра трябва да увеличи трафика към блога си, или да подобри уменията си за писане, за да има по-дълбок ефект върху читателите. Въздействието може да бъде повишено също, ако читателите излязат навън и споделят с други прочетеното. По-нататък, блогът трябва да се използва като средство за себеизразяване и себеизследване, с което да се увеличи въздействието на блога върху собствения живот на автора му.
Издържливостта на ценността на блогъра би бил дългосрочния ефект върху читателите му, ако въобще има такива. Променя ли блога мисленето в перспектива и моделите на поведение на читателите си? А те бързо ли забравят какво са чели или информацията остава у тях? Обладани ли са постоянно от прочетеното?
Същността на ценността на блогъра зависи от темите, по които пише. Създават ли се публикации, които не стават за нищо друго, освен за изхвърляне или има сериозно посвещаване на това да се предостави дълбока ценност? Какво е естеството на доставената ценност? Дали е финансов съвет, който би помогнал за забогатяване? Предоставя ли решения на важни проблеми? Или е по-скоро несериозно?
И разбира се, обема на ценността на блогъра е количеството думи и публикации, които доставя.
Сега, разширете тази посока на мислене към живота си като цяло, далеч отвъд пределите на кариерата си. Какво е основното въздействие на живота ви? До колко живота се докоснахте? Въздействащ човек ли сте? Или съществувате в относителна безличност? Каква би била издържливостта на ценността на живота ви? Ще се окаже ли до голяма степен незначително всичко, което сте допринесли за света през цялото си съществуване? Или ще се препредава на хората векове напред? Каква част от ценното, което сте дали на света ще ви надживее? И накрая, каква ще е същността на ценността на живота ви? Какво е в центъра на приноса ви? За да играете на „следвай, този който следва друг” ли се появихте на земята? В търсене ли сте на стойностна съдба? Щом съзнателно обмислите предоставяната от вас ценност, празни и уплашени ли се чувствате или спокойни и реализирани? Какъв замисъл стои зад постъпките ви? Беше ли съзнателно избран този замисъл?
Не можете да подобрите продуктивността си без съзнателно и целенасочено да оптимизирате тези фактори. Истинската продуктивност е много повече от обем : време.
Ако пренебрегнете важността на въздействието, издържливостта във времето, и същността, се орисвате на въртене на колелото на живота по-бързо и по-бързо, докато пропуснете целия смисъл на живота. А най-лошата част от всичко е, че докато живеете ще виждате, че е истина. Ще усещате безсъдържателност и празнота във всичко, което правите. Когато обмислите това, което сте дали на света в светлината на безграничността на времето и пространството, то се превръща в едно нищо.
Същността е единственият най-важен фактор. Щом откриете истинската същност на живота си, винаги ще бъдете продуктивни. Можете да приемете за даденост, че каквато и задача да си поставяте, ще получите по-добър от нула резултат по отношение на въздействието, издържливостта и обема. Тези три фактора може да са много малки, ако задачата е незначителна, но все пак ще бъдат по-големи от нула.
Така или иначе, ако самата същност на каквато и да е задача е равна на нула, тогава цялата ви продуктивност е нула. Ако пропуснете същността на живота си, крайната ви продуктивност ще е нула, независимо колко много работите и колко голямо усилие влагате за подобряване на останалите фактори. Ако спечелите целия свят, но загубите душата си, равносметката ще е нула.
Това е същността на вашето предназначение.
Ето защо е толкова важно да откриете целта на живота си. Няма значение колко време ще отнеме. Всъщност, единствената истински продуктивна задача, която можете да изпълните, преди да сте намерили целта си, е да работите по откриването й. Стремежът към същността е от първостепенно значение, ако искате да имате продуктивност по-голяма от нула.
Щом веднъж откриете същността си, ще разберете, че всички останали фактори започват да се подобряват от само себе си много лесно. Да прегърнете същността създава страст, а страстта създава въздействие, издържливост във времето и обем. Страстта, освен това, кара времето да изглежда, че върви по-бавно. Тя предоставя енергията и привлича ресурсите за по-ефективното му управление. Пак тя ви позволява да видите настоящия момент съвършен и завършен, вместо да го възприемате като несъвършен и незавършен. Откриването на същността автоматично подобрява продуктивността като цяло.
Намерете човек, който е наясно с целта на живота си и ще намерите истински продуктивен човек. Докато при липсата на цел, ще откриете заетост, но никога продуктивност, целият обем на създаденото може просто да се изхвърли на боклука. Защото няма да има силата да издържи във времето.
Целта се корени в неизменното, безвременното, безграничното. Това е същността на истинското. Целта е осъзната и жива. Извън нея, ще срещате единствено непостоянното, неминуемото и ограниченото – все проекции на реалността, без да са реалност, сами по себе си.
Бъдете продуктивни. Прекарвайте времето си в търсене на своята същност, и после посветете остатъка от живота си в работа съобразно с нея. Тогава ще живеете и работите с чувство на безгранична продуктивност, защото самата същност е безгранична.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да оставите вашия коментар!