Вашият принос в сферата ви на дейност

April 9th, 2010 by Steve Pavlina

Добър начин, за привличане на интересни и вдъхновяващи хора във вашият живот и за повишаване на успеха ви, е активно да допринасяте за развитието на областта, в която се изявявате. Хората с принос биват забелязвани и привличат нови приятелства и възможности лесно, а и да съдействаш за нещо е много по-лесно, отколкото бихте приели.

Уморен от изолация

Когато работех като програмист в средата на 90-те години, доста време се чувствах изолиран. Бях фокусиран върху собствените си проекти, често работех сам дни наред.

Имах приятели, но повечето от тях имаха редовна работа в своята област. След колежа те зигнаха към пазара на труда, а аз загнах по посока на предприемачеството. Винаги сме се забавлявали, когато излизахме заедно, но не можахме да си помогнем един на друг да успеем професионално.

В края на краищата се изморих от своята професионална изолация. Исках да имам приятели в моята област. Исках да се срещам с повече хора от професионални ми кръг, да се чувствам повече свързан и интегриран с тях. Исках да чувствам, че това е моето място и че присъствието ми там има значение за някого. Чувствах, че професионалното ми развитие е в застой, защото едва ли някой от моята област подозираше, че съществувам. Да направя успешен бизнеса си беше тежка борба. Изморих се от това да откривам вси чко сам и винаги да се уча от трети лица. Имах нужда от повече помощ и подкрепа. Исках хора в живота ми, които биха ми предложили решения и биха ме подкрепили в новите проекти. Уморих се да върша нещата по трудния начин и исках да намеря по-ефективен начин да правя бизнес.

Решението да установиш контакт

Един ден реших, че е време да действам. Бях готов да направя каквото е необходимо, за да се присъединя към колегите в бранша. Проумях, че един от най-добрите начини да го постигна беше да си създам име в своята област, за да могат повече хора поне да знаят кой съм. След което можех да го използвам, за да създам повече контакти. Знаех, че ще отнеме време, но очаквах да работя в тази област много години занапред, така че нямах нищо против. По този начин можех да очаквам да съм в по-добра позиция след няколко години. Ако проработеше, предчувствах, че живота ми би станал по-лесен, а бизнеса – по-успешен.

Един от спусъците за това решение беше слушането на аудио програми по самопомощ през годините. Забелязах колко често говорителите в тези аудио програми цитираха други свои колеги. Тони Робинс познаваше Дийпак Чопра, който познаваше Уейн Дайър, който познаваше ... Изглеждаше ми като някаква група, към която не всеки може да се присъедини, където всички се познават.

В края на краищата видях, че това беше вярно и за областта на софтуера и PC игрите. Членовете на тази област не ми се виждаха толкова добре организирани помежду си, колкото тези от полето на самопомощта, но беше ясно че съществуваха различни припокриващи се социални мрежи, където много от най-добрите програмисти се познаваха и изглежда често излизаха заедно. Беше очевидно за мен, че бях аутсайдер, и се чудех какво да направя, за да се интегрирам в една или повече от тези социални мрежи.

Контакт чрез подпомагане

Реших, че най-добрия начин да си създам име би бил да дам своя принос по някакъв начин. Забелязах, че хората, които уважавах най-много измежду програмистите и които имаха много контакти бяха тези, които често и щедро даряваха по някакъв начин. Това бяха хора, които говореха по конференции, пишеха статии за списания, публикуваха книги. Те не работеха само за себе си. Раздаваха от своето знание и помагаха на всички в тази област да се усъвършенстват. Особено се възхищавах на програмисти като Джон Кармак, Сид Майер и Уил Райт, които много ми помогнаха в професионалното ми развитие. Най-общо казано, тези хора не правеха всичко това, за да правят приятелства и контакти. Точно обратното – хората постоянно търсеха тяхната компания. Бяха като магнити, привличащи другите с лекота

Докато обмислях какъв да бъде моя принос, едно особено събитие ме привлече. Бях взел участие в една от многото технически лекции на годишната конференция на програмистите, чийто говорител не може да е бил на повече от 20 години. Предполагам, че беше най-много на 17 – 18. Той говореше пред няколкостотин души, споделяйки прекрасни идеи за динамичното компресиране на изображения. Техниката му беше много хитра за прилагане и я счетох за гениална. По-късно приложих целия му подход в две от игрите си с огромен успех. Неговите идеи ми помогнаха да побера игри, които би трябвало да са 2 – 5 МВ в едва 1 МВ. Това беше важно за онова време, защото все още изпращах игрите, записани върху дискети от 1,44 МВ и ми спести много пари, позволявайки да събера една игра върху една – единствена дискета. Освен това направи размера за даунлоуд по-малък, което беше в помощ на хора с по-бавна дайъл-ъп връзка да свалят играта.

В момента, когато програмистът сподели тези идеи, не беше велик презентатор – бих казал, че на пръв поглед изглежда малко нервен – но се съмнявам, че някой от аудиторията го е било грижа. Той доставяше ценност, споделяйки каквото знаеше. Това беше ключовият урок за мен. Осъзнах, че не беше необходимо да съм най-великият писател или оратор, за да дам приноса си за своята област. Ако съдържанието си струва, и ако е споделено в дух на щедрост и сътрудничество, аудиторията е склонна да прости.

Предаване на знание и съвет, получени от друг

Със сигурност не бях най-добрият създател на видео игри или предприемач, но през годините разбрах няколко неща, които си представях, че ще са от полза за другите. Някои от тях бяха технически идеи, други свързани с маркетинг и оптимизация на продажбите.

Започнах с написването на статия „Програмиране без дефекти”. Това беше най-първата ми публикувана статия. Ако си спомням добре, написах я през 1999 година и когато ме помолиха, дадох разрешение да я препубликуват в други сайтове.

Между другото, една част от съветът в тази статия беше взет от изследването ми за най-добрите практики в програмирането, а другата от собственият ми седем годишен опит. Получаваше се много добре, тъй като игрите ми имаха много ниско ниво на дефекти и през годините предложих гаранция срещу бъгове на всичкия софтуер, който продавах (поправяне на бъговете незабавно или получавате парите си обратно). По мой спомен, никой от колегите ми не обмисляше предимствата на такава гаранция, което за мен беше повече от добре.

Отначало тази статия беше видяна от не-повече от няколкостотин човека, но обратната връзка, която получих беше положителна и окуражаваща, а аз бях вдъхновен да продължавам да пиша. Написах още няколко дузини статии през следващите няколко години, така че това беше много постепенен процес. Обикновено пишех една нова статия на всеки един – два месеца. Повечето от тях бяха публикувани в няколко различни места, така че накрая създадох в сайта си централен архив за всички тях. Някои автори дори поискаха разрешение да препечатат една или повече мои статии и да ги включат в свои книги, което с радост разреших. По-късно бях нает от CNET, за да пиша статии от 1000 думи за техните бюлетини по програмиране. Плащаха ми 1000$ на статия, което си беше добър бонус. Отнемаше ми средно по два – три часа да напиша всяка една от тях. Обаче CNET имаше правата върху тях и не можех да ги публикувам никъде.
Продължаващо разширение на собствения принос

Като резултат от написването на тези статии, започнах да получавам покани да говоря на конференции. Освен това вършех стотици, ако не и хиляди часа, доброволна работа в тази област. През годините приех почти всяка покана за съдействие, която получих. Това беше голямо количество допълнителна работа без заплащане, но научих много от нея и е абсолютно сигурно, че точно тя ме издигна в моята област. Понякога прекалено се себераздавам и започвам да се чувствам изчерпан, но накрая научих как да намирам правилния баланс между себераздаването и възстановяването.

По нататък добавих дискусионна страница за програмисти в уебсайта си и тя стана много популярна, отчасти защото беше безплатна и без реклами и защото няколко невероятни модератори доброволно я поддържаха чиста от спам. След години, когато преминах на попрището на личностното развитие, отстъпих този форум на приятели програмисти, за да продължат съществуването му и те успешно преселиха общността към друг сайт. Всъщност, това общество все още процъфтява и днес. Много е удовлетворително да видиш, че след всичките тези години, все още върви добре. Мога дори да видя, че някои от подфорумите, създадени от мен, още са оживени. През годините получих много благодарности от програмисти за помощта, която им оказвам да започнат свой бизнес и/или да пуснат интересни нови игри. Благодарен съм, че успях да оставя след себе си малко наследство в областта, която толкова обичах.

Нищо от това, с което подпомагах другите не беше особено трудно за постигане. Струваше ми основно време и търпение. Най-важното нещо, обаче, беше да пренастроя ума си за правилните неща. Представях си, че имах отношения с колегите си, все едно, че бяхме семейство. Мислех си, какви отношения исках да култивирам с това семейство. Исках ли да се игнорираме един друг или да се борим, или да се обичаме и подкрепяме.

Обичах да създавам игри и обичах да съм част от тази област, но се чувствах като използвач. Бяха ме научили на толкова много неща, а аз не бях особено добър ментор, за да уча другите. След години работа почти можех да предскажа докъде ще ме отведе старата ми професия и не ми хареса това, което видях. Може и да не можех да подпомагам другите толкова добре, както Уил Райт, но със сигурност бих бил опора за някой, който сега започва. Поне можех да споделя с начинаещите някои практически съвети за софтуер и бизнес. Не се притеснявах за това, че се опитвах да надмина другите по принос. Просто бях фокусиран върху помагането на тези, на които чувствах, че мога.

Да се раздаваш се отплаща

От професионална гледна точка, отплатата от всичко, което съм дал на другите, беше прекрасна. Доходът ми нарастна поне около десет пъти за период от пет години. Запознах се с много нови приятели от бранша, с някои от които все още поддържаме контакт. Създал съм около две дузини игри. Освен това се радвах на доходни странични сделки с хора, в резултат от известността си.

Бързо превъртане към настоящето: сигурен съм, че мога да открия поне един милион долара полза за бизнеса от безплатните статии, които написах. Те продължават да създават силен поток от възможности. През годините съм имал много бизнес сделки с хора, които първоначално са ме открили, натъквайки се на някоя от статиите ми. Постигането на такива финансови резултати правят лесно продължаването на тази практика.

Макар че, финансовата отплата не е най-голямата ми мотивация, искам да разберете, че да даваш на другите не е въпрос на саможертва. Мисля, че е по-скоро на култивиране на отношения на взаимно сътрудничество между вас и полето ви за изява. Мисле, че е подобно на отношението между човечеството и природата. Такова взаимоотношение работи добре ако сме чувствителни за нуждите на другия и даваме най-доброто от себе си, за да си сътрудничим. Когато се борим един с друг или се игнорираме, всички ние страдаме от това.

Бъдете щедри с ценностите си

Истината е, че почти всеки, който работи някаква специфична област достатъчно дълго, би могъл да направи интересни открития, които, ако се споделят с другите, биха им донесли голяма полза. Със сигурност научих много от другите в бранша, особено от книгите, статиите и лекциите им. Тяхното себераздаване ми спести много време и страхотно ми помогна. Мисля, че е честно да продължа тази традиция и да предам това, което съм научил на другите, за да могат и те да се възползват.

Много издатели са жадни за свежо съдържание, така че, ако можете да пишете сносно, не е трудно да ви публикуват. А в днешно време не се иска много акъл да се самопубликувате, въпреки че може да отнеме време да си изградите читателска аудитория.

Когато започнах да се занимавам с личностното развитие, тази област беше толкова закостеняла, че почувствах като по-важно да дам своя принос за развитието й, отколкото да правя пари. Така че, през първите шест месеца написах повече от сто безплатни статии, а заработих 167 долара. Това не ме обезкуражи обаче, защото знаех, че ако просто успея да предоставя достатъчно стойност на другите с течение на времето, накрая финансовата страна на нещата ще се погрижи сама за себе си, което разбира се случи. Беше просто въпрос на засяване на достатъчно семена, раздавайки се. Две години след като започнах доходът ми нарасна на $40000 на месец. Голяма част от това беше резултат от безплатното писане. Беше приятно да се види такова потвърждение и в област, различна от тази, в която за първи път научих и приложих този урок. Вярвам, че тези уроци могат да се приложат към почти всички сфери на дейност с положителни резултати.

Споделям всички тези истории с вас, защото искам да изясня как всичко това действа. Не се опитвам да ви впечатля с щедростта си или нещо такова. За мен това е навик, който започна преди повече от десет години, така че понастояще е втора природа за мен. През по-голямата част от времето дори не мисля за това, свързаните модели на поведение са автоматични и подсъзнателни. Обаче това, което ме привлече към такава посока на развитие беше основно чувството на безсилие. Бях изморен от многото работа, която не се оплащаше както желаех. Чувствах се сякаш бях заседнал в периферията на бранша и нямаше разлика работя ли или не. Кой го е грижа дали ще успея или ще се проваля? Можех да изчезна за една нощ и едва ли някой щеше да забележи. Мотивацията ми беше, че исках бизнеса ми да бъде по-успешен и освен това исках да имам повече контакти с колеги. Исках да знам, че това, което правех действително имаше значение за някого. Просто да работя за себе си беше станало скучно и демотивиращо. Чувствах, че ако повече хора ги интересува това, което съм направил, тогава бих имал по-голям стимул за успех. И това се оказа самата истина.

Направете нещо значимо

Моята надежда е, че ако можете да разберете тези идеи малко по-добре, вероятно също ще си изградите дълготраен навик да подпомагате своята област. Можете да споделяте технически идеи, практически съвети, уроци за научаване, избягване на грешки и т.н. Можете, също така, да подпомагате мотивацията и да окуражавате другите, споделяйки своя ентусиазъм. Дори да мислите, че не можете да помогнете кой знае колко, опитайте. Може да се изненадате като откриете колко много хора ще са ви благодарни да се учат от вас. Възможно е да не подозирате колко знания и умения сте придобили, докато не започнете да ги споделяте с другите.

Аз вече имам много по-добро разбиране защо лидерите в различните области подпомагат своята сфера толкова усърдно. Да даваш безвъзмездно прави живота много по-лесен. Тези, които го правят изпъкват във всяка област. Те силно привличат приятелства и бизнес партньорства. Те са добре приети в „онези” групи, където няма достъп всеки. Не препращам към някаква „Череп и кости” социална мрежа, но когато хората видят, че подпомагате, те са склонни да ви се доверяват по-лесно, а доверието е много силен лубрикант в бизнеса. Доверието мотивира хората да препращат свои приятели, роднини и колеги към вас, защото очакват, че им правят услуга.

Какъв може да е вашия принос към вашата сфера? Имате ли нещо стойностно, което да споделите? Можете ли да предложите някакъв практически съвет на някой, който едва сега започва? Има много повече начинаещи, които се нуждаят от подкрепа, отколкото експерти, които да я осигурят.

Не се притеснявайте да създадете накакво велико наследство. Просто дайте своя принос тук и сега. Това, което има значение е създаването на дълготраен навик да се раздавате. Не отлагайте неограничено, защото мислите, че трябва да направите някакъв гигантски принос „някой ден”. Нека този „някой ден” бъде днес. Вашето наследство ще се грижи само за себе си – крайният ефект на всички малки дарения ще се прояви през годините.

Ако наистина искате да напреднете в кариерата си, окуражавам ви да предприемете някакъв опит за подпомагане на своята област. Правете нещо всеки ден, за да добавите стойност в живота на другите. Не се пре-изразявайте и не засядайте в перфекционизъм. Просто напишете и споделете някоя полезна идея всеки ден. Няколко абзаца са достатъчни, ако това е времето, с което разполагате. Можете да го постнете в блога си, във Фейсбук или другаде. Вместо да давате приноса си произволно и с налучкване, фокусирайте се върху една определена сфера, където бихте желаете да постигнете положителен ефект. Не се притеснявайте, ако приемете поза на експерт. Просто обмислете върху предлагането на помощ на хора, които едва сега започват.

Ако можете да задържите този навик 30 дни, има голяма вероятност да го счетете за толкова струващо си, че да поискате да продължите с това неограничено. Веднъж щом свикнете, мисля че ще го приемете за едно положително пристрастяване, такова, което да служи на вас и на останалите през годините.