Изграждане на собствена визия

March 16th, 2010 by Steve Pavlina



Като записваш целите си, основната ти цел е да визуализираш това, което желаеш да изпиташ в живота занапред, за да започнеш да превръщаш тази визуализация в реалност.

И така, какво правиш когато седнеш, за да си изградиш визия за живота си и когато се сблъскаш с различни пропуски, за които не си сигурен?

Познай!

Наистина е толкова просто. Право напред. Дори не се притеснявай дали правиш най-доброто предположение. Просто направи каквото и да е предположение, което, макар и да не е близо до целта, изглежда разумно.

Сега вземи това предположение и започни с него. Напиши си един - два абзаца, за да опишеш визуализацията, която се появява в съзнанието ти, когато мислиш за тази възможна насока.

Увери се, че визията ти е описана с положителни изрази и в сегашно време. Прибави някакво чувство към нея. Включи и това, как очакваш да се почувстваш ("Вълнувам се да бъда...", "Чувствам се дълбоко признателен, тъй като аз...").

За момента не се притеснявай дали предположението ти е правилно или грешно. Наистина, това не е въпрос на правилно и грешно. Това е по-скоро въпрос на съответствие със същността ти. Свободен си да правиш какъвто искаш избор. Просто искаш да избереш този, който има смисъл за теб. Искаш да направиш избор, от който очакваш положителен резултат.

Препрочитай формулировката на тази визия един или два пъти на ден. Докато четеш, представи си, че вече е истина. Би трябвало да отнеме минута или две да направиш визуализацията част от искрената ти цел... може би 30 секунди, след като свикнеш да го правиш.

Докато си представяш визията все едно, че вече е действителност, забележи как се чувстваш по отношение на нея. Чувстваш ли се много, ама много добре от това? Предизвиква ли емоция у теб? Или те настройва неопределено или отрицателно? Чувстваш ли смущение или съпротива?

Доста често, в резултат на визуализацията ще почувстваш нещо, макар и дребно. Това е напълно в реда на нещата. Ако това е неясно чувство на безпокойство, продължавай да визуализираш идеята си всекидневно за още няколко дни. Разреши на съзнанието ти да се разгърне и се всеки път се занимавай с визията си малко повече.

Рано или късно ще усетиш дали това е ключът или има нужда от малка редакция.

Визията ти може да е готова. Може би те кара да се чувстваш добре всеки път като си я представиш. Сега знаеш, че я искаш. Практически страстно я желаеш. Това е супер. Намерил си ключа. Задръж визията в съзнанието си и я подновявай всеки ден. Това ще помогне да я запечаташ в подсъзнанието си. Обикновено за месец или по-малко (понякога много по-малко) ще усетиш доказателство, че представата ти се превръща в реалност за теб.

Друга възможност е, докато си визуализираш, съзнанието ти да започне да обработва образите по различни начини. Ще ги завърти в леко различна посока или ще добави повече детайли, за да ги подобри. Продължи да си представяш тези образи, докато станат трайни, или докато стане ясно, че просто не работят.

И накрая, може да се сблъскаш със ситуация, при която твоята визуализация просто не се получава по начин, който да те кара да се чувстваш добре. Може би има вътрешно противопоставяне. Може би не се връзва добре с някаква друга част от живота ти. Ако е така, запитай се, "Какво й има на тази визуализация, което не успява да ме зарадва?"

Вземи си бележки от тези детайли от образа, които според теб просто не работят. Може да е полезно да ги напишеш. Ако в момента си отрицателно настроен, това е в реда на нещата. Определи фрагментите от образа, за които чувстваш, че не са си на мястото.

Сега се запитай как можеш от тези неработещи фрагменти от образа, да създадеш нещо по-добро. Може проблемите да са маловажни и като разровиш в детайлите да подобриш подобриш визията. Или пък проблемите са много дълбоки и чувстваш, че е най-добре да изхвърлиш целия образ и да започнеш от нулата в съвсем различно направление. Или си някъде по средата.

Каквото и да се случи, няма проблем. Използваш въображението си да тества твоята визия, а чувствата са филтъра. Ако чувстваш, че нещо не е наред, знаеш, че има нужда от лека редакция.

Ако задържиш образ, който чувстваш далечен, отрицателните ти чувства няма да му позволят да се превърне в реалност. Така че е важно да участваш заедно с чувствата си. Губиш си времето като се концентрираш в образ, който не ти се струва правилния избор. Също и ако се концентрираш в образ, който не предизвиква в теб нищо специално.

Щом подновиш образа с вече коригирани проблеми, повтори процеса. Запиши новия образ, който искаш да извикаш в съзнанието си. После, в продължение на няколко дни, го почувствай все едно е истински. Забележи как те кара да се чувстваш. Използвай чувствата си да откриеш проблеми. После го ревизирай и решително коригирай проблемите.

Това е един повтарящ се процес. Вероятно визуализацията ти няма да се получи както трябва на първия опит. Също и на втория или третия. Но с всяко преминаване ще бъдеш все по-близо до истинските си желания.

Когато най-накрая имаш образ, който преминава през емоционалните ти филтри, той е склонен да се прояви много бързо. Бил съм свидетел на удивително бързи трансформации в своя живот, когато достигнах тази точка. Понякога нов образ изниква буквално на следващия ден, сякаш просто е чакал момента да се превърна в подходяща партия за него. Друг път виждам трохите, които ме водят право към него.

Преглеждам описанията на образите си всяка сутрин. Имам по няколко абзаца от образни формулировки за всяка част от живота си: кариера, финанси, здраве, взаимоотношения, семейство, социален живот, изобилна работа и ред, лично и духовно, стил на живот, пътуване и приключения. Не е нужно да използваш същите категории. Просто намирам, че е полезно да създавам образ за всяка важна част от моя живот.

Ако не създадеш жив образ за всяка част от живота си, някой друг ще го направи вместо теб. Намеренията на другите ще запълнат празнините. Разбираш ли... винаги се стремиш да осъществиш някаква представа. Или създаваш и осъществяваш своя собствена представа, или работиш върху представата на някой друг за теб. Тук средно положение няма. Ако не създаваш своя собствена картина, тогава ти покорно осъществяваш една смесена картина, създадена от други, като например тази, че ти си добър гражданин и данъкоплатец, че трябва да имаш отношения с хората по определен начин, да имаш определен стил на живот, да управляваш живота си по определен начин докато умреш. Ако си падаш по образ, в който обществото очаква да преживяваш, тогава няма смисъл да създаваш своя визия. Но ако искаш да държиш поводите на собствената си съдба и направляваш живота си по-осъзнато, тогава е абсолютно необходимо да си създадеш такава.

По подразбиране ти си визуализираш статуквото. Без по-висша идея, която да завладее мислите ти, естествено ще се поддадеш на навика да мислиш за това, което получаваш и често ще почувстваш някакви емоции, докато го правиш. Точно по този начин поддържаш намерението си да получиш повече от същото. Така че, по подразбиране, ти автоматично поддържаш намерението да продължиш да получаваш това, което получаваш.

Ето защо е по-скоро глупаво да се оплакваш от проблемите си. Понякога хората влизат във форумите ни за дискусии и пишат наистина дълги постове, за да обяснят какво им се случва в живота и защо то не им харесва. Това, което не разбират е, че осъществяват точно необходимия процес, който да ги накара да почувстват повече от същото. Представят си своето минало и настояще, пишейки за това във форумите и чувстват силни емоции, докато го правят. По този начин използват силата си да създават едно бъдеще, което олицетворява тяхното минало и настояще.

Ако искаш да създадеш нещо по-различно от това, което имаш, НЕ прави това, което описах в предния абзац. Глупаво е. Това е диаметрално противоположно на интелигентното решение. Прави го само ако искаш да си глупак. И ако хванеш хора да го правят, моля те, покажи им тази статия, да се надяваме да разберат защо това не може да проработи... и така да се мотивират да създадат нов образ, дори ако трябва да предполагат в началото какъв да е той.

Вместо преглеждане и преработване на това какво не искаш, създай образ на това, което искаш. Ако имаш нужда да напишеш пост онлайн, относно своите мечти и желания, направи го. Напиши един наистина дълъг и емоционален пост за това, какво искаш да изпиташ в живота. По този начин няма на направиш ужасната грешка да подсилиш това, което вече получаваш. Бих желал да правя това публично поне веднъж годишно чрез писане относно моята основна цел през идващата година. Това, което наистина е готино е, че когато споделям моята визия публично някои хора решиха, че тя се отнася и за тях и ми предложиха да я направя реалност. Тази помощ не би дошла при мен, ако не се чувствах толкова добре от това, което исках да създам, че да поискам да споделя това публично. Готовността ти да споделиш свои желания публично е добър тест за това колко готов си да ги изпиташ в живота. За повече по тази тема, виж статията "Разпространявай желанията си!"

Ако не харесваш това, което вече получаваш, най-доброто, което можеш да направиш е да го игнорираш. Обърни му гръб. Спри да живееш с него. Обръщай му само минимално внимание, това е наистина важното. Настрой по-голяма та част от вниманието (и емоциите) си на новата визия, която си създал. Прекарай повече време в новата реалност, която създаваш, в противовес на старата, която искаш да изоставиш. Това бързо ще изтегли новата реалност в живота ти, в нейното физическо проявление. Не се притеснявай ако искаш да бъдеш перфектен в това. Просто дай най-доброто от себе си. Колкото повече успяваш да отделиш вниманието си от миналото го насочиш към новата си визия, толкова по-добре. Колкото повече го правиш, толкова по-лесно става.

"Да вървиш по течението" има смисъл само ако вървиш по течението на собствената си визия. Ако нямаш ясна визия и живееш живота си, носейки се по течението, всичко, което правиш е да вървиш по течението на условностите на обществото. Това просто означава, че вървиш по течението на подразбиращата се визия на обществото за теб. Но ако обичаш това, което изпитваш и обичаш темпото на настоящия си живот, тогава технически няма нищо лошо да вървиш по течението на обществото. Това е възможност, която ти е на разположение.

Аз лично не съм голям фен на това да се носиш по течението на обществото. Намирам го за тягостно бавно. С моята собствена ясна визия, мога да създам нещо за по-малко от месец, което иначе би отнело години, ако се оставя на течението на обществото. Един човек може с лекота да изпревари масата, движеща се със скоростта на най-бавния си член.

Продължавай да редактираш визията си, както чувстваш, че е нужно да го правиш. Подновявай я веднъж или два пъти дневно. Усети чувствата да си в нея. Накрая ще създадеш образ, който те кара да се чувстваш толкова добре, че да ти е невероятно приятно просто да се отпуснеш на стола и да си представиш, че е действителност. Може да достигнеш момента, в който по-скоро би живял в своята новосъздадена реалност, отколкото в настоящата. Това просто променя твоята визия в реалност. Приятно проявяване !