Да успееш, подпомагайки успеха на другите

February 19th, 2009 by Steve Pavlina

Какво мислите за разните там гурута, занимаваши се със самопомощ, които постигат успех (финансов или друг), чрез работата им като гуру по самопомощ?

Какво можем да кажем за говорител на тема „мотивация”, който говори за успеха, но чийто най-голям успех е да бъде успешен в говоренето относно успеха?

Аз не виждам проблем в това, поне докато говорителя е честен.

Проблемите идват, когато говорителя се преструва на нещо, което не е, като например да твърди, че е милионер от предния си бизнес, който всъщност е бил финансова катастрофа, докато жъне огромни печалби от книги и семинари, които учат хората как да забогатеят.

Вярвам, че е прекрасно да имаш бизнес, базиран на помагането на хората, дори и този, който има такъв повторяем модел като „да помагаш на хората да помагат на други по същия начин, по който ти им помагаш”. Ако съществува търсене на такъв вид труд и той наистина има полза за хората, тогава това е един идеално приемлив бизнес модел. Всъщност, мисля, че това е един от по-интелигентните бизнес модели на разположение. Защо да не помагате на себе си, помагайки на другите?

Имах бизнес с видео игри в продължение на повече от десет години и се радвах на някакъв успех. Можех да продължа да го развивам, но нещо забавно се случи по пътя. Започнах да пиша статии, за да помагам на другите независими програмисти, и за период от няколко години, статиите ми станаха по-популярни от видео игрите, които правех. В дългосрочен аспект, имах голямо влияние върху хората, учейки ги как да управляват бизнес като моят, нямайки предвид своя собствен бизнес. Като резултат от статиите, които написах бяха създадени по-креативни игри, повечето от които аз не бих могъл да създам в собствената си компютърна компания.

Когато започнах да пиша статии, чиито теми вече не бяха ограничени само за програмиране на софтуер, а поставяха въпроси, като определяне на цели и продуктивност, влиянието ми се разшири още повече. Скоро след това, потребители посещаваха уебсайта ми за игри, само за да четат стаитите. Да се опитвам да продавам видео игри на тези посетители нямаше никакъв смисъл, тъй като повечето от тях дори не се интересуваха от такива неща.

В края на краищата осъзнах, че мога да предоставя по-добра услуга (и фактически да изградя по-добър бизнес) чрез писане на повече статии вместо създаване на повече игри. Вече нямаше смисъл да продължавам да се занимавам с видео игри, когато всички тези хора посещаваха уебсайта ми, търсейки съвет за развитие на личността.

По това време беше трудно да проумея какво точно се случва. Отначало счетох непланираната промяна в демографията на посетителите ми като леко дразнещ проблем. Мислех си, че вероятно ще трябва да спра постването на нови статии на този сайт. Но накрая проумях, че това е златна възможност. Ако можех да привлека хора, интересуващи се от личностно израстване към един сайт за видео игри, представете си какво можех да постигна със сайт, фокусиран върху развитието на личността.

В началото ми беше трудно да вляза в ролята на учител. Постоянно си мислех за този израз: „Тези, които го могат, го правят. Тези, които не го могат, преподават.” Изобщо не ми помогна и факта, че много от моите приятели и партньори в геймърския бизнес реагираха по подобен начин, когато ги информирах за желанието си да започна бизнес, посветен на развитието на личността и да се пенсионирам от гейм индустрията.

Обаче не си промених решението. Търсенето беше твърде голямо, за да бъде игнорирано. По невнимателност се бях препънал, откривайки по-добър начин да предоставя полза за хората. Колкото повече продължавах да се занимавам с видео игри, толкова повече чувствах, сякаш си губя времето. Докато се дърпах от темата за личностно развитие, се чувствах, сякаш ограбвам хората, нуждаещи се от по-добрата услуга, която бих могъл да има предоставя.

Въпреки, че идеята ми не е активно да окуражавам хората да започнат свой собствен уебсайт, посветен на растежа на личността, хиляди хора ми казват, че са направили блогове и уебсайтове, именно заради моята работа.

В началото не бях сигурен дали това е нещо добро. Не се притеснявах от конкуренцията, защото не мисля в рамките на оскъдицата, но бях притеснен, че има твърде много хора, които скачат в тази област, въпреки, че знаех, че повечето ще пропаднат. Повечето хора просто не са достатъчно сериозни за такъв вид работа и се отказват до няколко месеца. Но други се посветиха изцяло и постигнаха голям успех, и в резултат можеха да прекратят редовната си работа.

Удовлетворяващо е да посетиш някои от тези уебсайтове и да видиш колко далече са стигнали. Те продължават да служат пълноценно на посетителите си. Освен това, собствениците на тези сайтове допринасят много повече, отколкото са го правили някога.

Повечето от тези по-нови сайтове се управляват от много по-млади от мен хора. За много от тях това е първото бизнес начинание. Може да нямат голям жизнен опит за споделяне, но имат желанието да помагат на хората. Това желание ги мотивира да работят върху собствения си растеж, така че да имат нещо ефективно, което да споделят. Най-общо, онези, които се опитаха да имитират успех, не постигнаха много, но честните хора, споделящи опита си по пътя на своето пътешествие, могат определено да бъдат от полза.

Не е необходимо да сте някакъв вид супер – гуру, за да помагате на хората. Не е нужно да правите тонове пари, да намерите перфектната връзка или да постигнете идеалната фигура, за да можете да помагате на другите. Можете да започнете, споделяйки каквото знаете, което вероятно е много по-ценно, отколкото самите вие бихте признали.

Няма нужда да сте най-добрите във всичко. Поне можете да си направите труда. Поне можете да помогнете на някого. Поне можете да дадете нещо ценно на хората.

Как да разберете дали това, които имате да споделите е ценно? Първо го споделете и скоро ще разберете. Ако е ценно, хората ще ви кажат. Ако не е, хората обикновено ви игнорират. Докато ви игнорират, продължавайте да експериментирате, опитвайки се да предоставите нещо ценно по нов и уникален начин. Може да имате приятен глас и подкастинга да е по-добър за вас, отколкото блогинга. Или един видео клип би дал по-добър резултат да изразите креативността си. Единствените ограничения са в съзнанието ви.

Когато издадох първата си независима видео игра, тя беше широко игнорирана. Отне ми шест месеца да я програмирам, обаче никой не го беше грижа. Следващата продадох сравнително по-добре, но в общи линии си беше пак провал. Опитах различни стилове и жанрове игри. След няколко игри създадох една, която обра наградите и се продаваше много добре години наред. Отне ми пет години на опит – грешка, за да пасна уменията ми на програмист със създаването на ценност за хората.

Пет години може да ви изглеждат голям период от време, но аз фактически нищо не знаех за управлението на бизнес. Отне ми много време да настроя комплекта си от умения към реалностите на пазара. В началото се опитвах да създам продукт за продажба, който да ми спечели пари. Но в следващите години се фокусирах в предлагането на игри, които хората да обикнат. Това е огромна разлика в умаствената нагласа.

Когато стартирах StevePavlina.com можех бързо да започна да предоставям ценност на хората, защото не бях хванат в капана на мисленето за пари. Концентрирах се към осигуряването на полезна и ценна услуга. Скоро осъзнах как да използвам уменията си, за да давам на хората това, от което имат нужда и което искат.

Понякога получавам имейли от хора, оплакващи се, че след няколко месеца писане в блога си, не стават богати. Днес един блогър ми писа, за да изрази разочарованието си, че не може да надхвърли 100 посетителя на ден. Започнал блога си преди по-малко от месец. Аз ли не съм наред или хората са малко нетърпеливи в наши дни?

Най-важният резултат, който да се следи, не е колко посетителя уебсайтът ви има или колко пари правите. Вместо това, проумейте дали в действителност носите промяна в живота на хората. Помагате ли на хората? Истински ценно нещо ли предлагате? Ако предоставяте нещо неподправено ценно, времето и препратките ще се погрижат за повечето от ключовите ви грижи.

Неотдавна говорих с приятел от областта на личностното усъвършенстване. И двамата разбиращи от бизнес, имахме впечатляваща 2008 година и всеки от нас очакваше 2009 да отнесе предната с вятъра. Шегувахме се, че останалата част от икономиката се сгромолясва около нас. Защо сме такива оптимисти, когато толкова хора са нервни? Защото нашите умения допринасят за нещо полезно у всеки един човек. Имаме способността да правим добро в голям мащаб на хора, които водят финансова борба, такива, търсещи промени в кариерата или чувстващи се несигурни за бъдещето.

И жена ми е в същата лодка. По време на рецесията, повече хора се чувстват несигурни за бъдещето си, а тя предлага услуга, която дава на хората голяма яснота по отношение на живота им. В следствие на това, доходът й показа голям растеж миналата година. Защо? Защото уменията й са настроени да помогнат на хората да постигнат това, което искат.

Да помагате на хората да се усъвършенстват е услуга, радваща се на голямо търсене. Няма значение, че се намираме в (напомпана от медиите) рецесия. Това само означава, че хората се увличат по редуциране на малоценните разходи и са по-чувствителни към умното харчене на пари – за покупки, предоставящи най-добрата стойност за всеки долар. Ако предлагате нещо без стойност, по време на рецесията сте върху движещи се пясъци. Обаче, ако предлагате нещо стойностно, запълващо нуждите на хората, рецесията може да създаде дори по-големи възможности.

Когато бизнес моделът ви вече не се радва на достатъчно голямо търсене, винаги можете да превключите към нещо друго. Но ако има наистина нещо, от което човечеството има нужда точно сега, за много от нас това е да направим крачка напред и да прегърнем собствения си потенциал, вместо да се съгласяваме на ограничените ни роли, отредени от социалните условности. В настоящата ни среда все още има много място за хора, започващи своя бизнес, базиран на помагането и окуражаването на хората.