Този пост е за една голяма промяна в мисленето ми, която се случи преди няколко години, и която причини страхотно подобрение на начина, по който се забавлявах. Ако искате да почувствате повече радост в живота си точно сега, вместо просто да очаквате нещата да се подобрят от само себе си, тази история може да ви се стори полезна.
Преди много години, когато се занимавах с производство и продажба на PC игри, една от целите ми беше да стана много богат. Мислех, че постигането на тази цел би било много позитивно и би ми донесло много по-голяма свобода. Забелязах, че въпреки, че управлявах свой собствен бизнес, понастоящем не се радвах на голяма свобода. Трябваше да отговарям пред издателите, клиентите и другите акционери. Трябваше да спазвам срокове, определени от други. И трябваше да правя много неща, които не харесвах особено. Взирайки се в бъдещето, видях потенциал за богатство и свобода, но за да достигна до този момент, трябваше да устоявам на откровената липса на тези неща в настоящето.
В началото този план на отложено удовлетворение ми изглеждаше смислен и благоразумен. Не трябваше ли да приема жертвата, докато съм млад , за да създам по-добро бъдеще за себе си? Не би ли било великолепно да стана милионер на двадесет години?
Обаче нещо от тази умствена нагласа не ми изглеждаше правилно. Разумът ми харесваше идеята, но интуицията продължаваше да я отблъсква. Чувствах огромно противопоставяне, обмисляйки проблема с жертването свободата в настоящето, за да постигна предполагаема по-голяма свобода в бъдещето. Разбрах, че всъщност това беше въпрос на дисципплина и саможертва и че в дългосрочен аспект всичките ми усилия ще се отплатят. Но, след години тежка работа и сблъсъци с канари от проблеми по пътя, почувствах, че ни най-малко не се приближавам към целта си. Винаги ми изглеждаше, че ми трябват още няколко години, за да я постигна.
Един ден, докато разглеждах една книжарница, една книга сякаш изскочи от рафта към мен: тази на Екарт Тоул „Силата на настоящето”. Интуитивно ме обзе силно желание да я купя и го направих веднага.
Силата на настоящето е от вида книги, които неспирно се върти в съзнанието ти седмици, след като си я прочел. Тя ме промени доживот.
Основният принцип в книгата е доста прост – нищо не съществува извън настоящия момент. Това беше много различен модел на мислене, в сравнение с този, който бях свикнал. Дотогава приемах живота си като низ от фрагменти от раждането до смъртта. Настоящият момент беше просто една точка от пътя, която бавно се движеше напред. Миналото беше частта зад тази точка, а бъдещето – пространството пред нея. След прочитането на тази книгавече не мислех за живота си по този начин. Най-накрая разбрах, че този модел ме лишаваше от контрол върху нещата.
Силата на настоящето ме научи, че няма линия от фрагменти. Точката е всичко, което съществува. Миналото и бъдещето са една илюзия. Те съществуват единствено до степента, с която фокусираме нашето внимание върху тях в настоящия момент. Създаваме миналото и настоящето, представяйки си ги в настоящето. Но ние дори не съществуваме извън СЕГА.
Вероятно всичко това изглежда като едно малко по-различно тълкуване, може би дори погрешно, но беше радикално нов начин на мислене за мен и бях изпълнен с желание да го тествам. Грабвайки идеята, че нищо не съществува извън настоящия момент, обърнах с главата надолу цялата стратегия на живота си. Разбрах, че ако искам да преживея каквото и да е в живота, трябва да го създам в този момент. То може да съществува под някаква форма в момента, или пък не. Така че, идеята да създам свобода и богатство в бъдещето, ограничавайки се в настоящето не беше нищо друго освен една заблуда. Това бъдеще може никога да не настъпи, докато създавах ограничение и липса тук и сега.
Бъдещето е определено удобно мисловно понятие, обаче открих, че проектирайки твърде много от това, което исках в бъдещето, се отразяваше зле на радостта ми от настоящето.
Какъв е смисъла да работиш по създаването на бъдеще от радост и свобода ако моята настояща реалност е точно обратното? Ако исках свобода и богатство в бъдещето, трябваше да посея семената точно тук и сега. Единствената сила, с която разполагам, за създаването на каквото и да е, се намира в настоящето. Възприех нагласата, че „Ако не съществува в момента под някаква форма, никога няма да съществува”.
Тази промяна в мисленето предизвика значителна промяна в приоритетите ми. Започнах да се фокусирам енергията си повече върху подобряването на качествата на настоящата си реалност, вместо да проектирам всички онези подобрения в областта на неопределеното бъдеще. Започнах да си задавам въпроси от рода, „Как мога да почувствам повече удоволствие точно в този момент?”
Настоящата ми реалност не се промени моментално, но се промени значително за период от няколко години. Като част от този процес накрая спрях да се занимавам със създаването на PC игри и превключих фокуса си изцяло на развитието на личността. Защо? Най-вече, защото повече се наслаждавах на личностното усъвършенстване, отколкото на създаването на игри. Отървах се от офиса и започнах работя от дома. Спрях да правя проекти с краен срок и започнах да се занимавам с блогове и писане на статии, които можех да завърша с едно сядане. Започнах да си давам повече почивка. Започнах да правя повече неща, които харесвах, като трениране, четене, медитация и прекарване повече време с жена ми. Станах по-малко стиснат за пари и започнах да харча по-либерално, когато ситуацията го изискваше.
Отначало бях загрижен, че фокусирането твърде многов настоящия момент би ме направило късоглед за възможностите. Но опитът ми ме убеди в обратното. Все още мога да правя планове за бъдещето и да работа върху дългосрочни цели. В миналото бих си поставил цели, защото вярвах, че постигането им ще ме направи по-щастлив. Но сега течението се обърна. Вече си поставям цели, за да увелича изражението на щастието, на което се наслаждавам.
Помислете за целта да изградите по-голям уеб трафик. По време на бизнеса ми с компютърните игри, исках да изградя по-голям уеб трафик, защото вярвах, че ще ми донесе: повече продажби, повече пари, по-голям успех и т.н. С настоящия ми бизнес също се опитвам да изградя уеб трафик. Но сега най-вече поради причината, че съм толкова страстно отдаден на работата която правя, че искам да я споделя с колкото може повече хора. И пак, течението се обърна. Не гледам на този бизнес, като на начин да ме направи щастлив. Гледам на него като начин да изразя щастието си навън и да го споделя с другите.
Голямата ирония е, че бъдещето ми е в много по-добра форма, дори когато фокусирам голяма част от вниманието си в настоящето. Правейки настоящата си реалност колкото се може по-приятна, моята мотивация стана много по-силна. Работя, чувствайки се приятно, вместо да го правя по задължение. Пиша, защото ми харесва да пиша, а не защото чувствам, че трябва да пиша, за да изкарам пари. Ако не съм в настроение за писане, просто не пиша. Когато и да почувствам желание да си взема няколко дни почивка, го правя.
Всъщност, вече създадох точно тази ситуация, която се надявах парите някой ден да ми донесат. Представях си какво бих правил ако вече бях по-богат от най-дивите си мечти. Представях си се, отделяйки много време на растежа на личността, правейки всички онези интересни експерименти и споделяйки наученото с другите. Мислех си, „Това би бил наистина невероятен живот за мен”. Но вместо първо да чакам да стана богат и после да правя тези неща, реших да намеря начин да го направя точно сега, дори ако трябва да е безплатно и в свободното ми време. Осъзнах, че да си казвам, че бих направил всички онези неща след като стана богат е просто едно оправдание. хващате ли се някога да казвате „Някой ден, когато съм богат, ще направя това или онова?” Дълбоко в себе си обаче знаете, че не липсата на пари е нещото, което ви задържа назад – това е просто страхът. Защо да не намерите начин да правите тези неща точно сега, дори и в по-малък мащаб?
Тази линия на мислене ми донесе смайващи резултати. Дори да нямам милиони в банката, чувствам, че вече живея по начина, по който бих го правил ако бях финансово подсигурен доживот. Парите просто биха увеличили възможностите ми, но не и същността на това, което правя. Вие какво бихте направили, ако бяхте финансово осигурен до края на живота си? Разберете какво е то и намерете начин да започнете да го правите на някакво ниво точно сега.
Понастоящем съм толкова щастлив, че е почти абсурдно. Преди пет години не бих и могъл да си представя, че всекидневно бих бил толкова щастлив. И определено не бях депресиран тогава – просто бях по-малко доволен. Сега нормалното ми емоционално състояние е много позитивно, не просто неутрално. Спрях да търся щастие в бъдещето, а вместо това започнах да търся начини да го създам в настоящето.
Забелязах, че колкото по-щастлив се чувствам, толкова съм по-малко внимание обръщам на резултатите. Вместо опити за придобиване на пари, имущество или други второстепенни неща, фокусът ми се превключи към себеизразяването. Имам готящо желание да създавам. Вместо желание да ям, сякаш получих желание да готвя. Но, разбира се, фокусът ми към изразяването вместо към придобиването, в края на краищата позволи лесно да достигна каквото и да поискам.
Как се чувствате по отношение на своч живот точно в този момент? Възторжено позитивни ли сте и преливащи от страст?
Или намирате себе си заседнали в същата ситуация, в която бях аз преди няколко години, жертвайки своето настоящо щастие с надеждата за по-добро утре? Как тази стратегия работи за вас? Ставате ли значително по-щастливи и по-доволни с всяка изминала година? Или бягате като в мелнично колело, опитвайки се да убедите себе си, че някой ден нещата ще станат по-добри?
Знаете ли, няма такова нещо като „някой ден”. Има единствено „точно сега”. Ако настоящият ви живот не ви радва, обърнете се и поемете в различна посока. Други хора, вероятно, ще се превземат от вашето решение - никой от въртележката на нещастието не обича да му се напомня, че е възможно да слезе по всяко време. Но ще ви кажа, че след няколко години, тези същите хора ще ви молят за помощ, за да направят същия избор, особено след като виждат колко отвратително щастливи сте.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да оставите вашия коментар!