Как да победите конкуренцията

February 27th, 2008 by Steve Pavlina          

Наскоро, в дискусионен форум, посветен на започване на нов бизнес, някой попита за най-добрия начин за справяне с конкуренцията. Какво можете да направите, за да сте сигурни, че усилията ви ще се възнаградят, вместо просто да скочите в огромния кюп, заедно с всички останали, без да имате възможност да изпъкнете.

Стратегията ми по отношение на конкуренцията е винаги една и съща, без значение в каква област се изявявам в момента. Сигурен съм, че можете да я приложите във вашата сфера, въпреки че е много вероятно просто да не поискате, защото не е лесно.

Всъщност, решението е именно да избягвате лесният път. Ако искате да гравирате свое място сред тълпата на вашата сфера, един от най-добрите начини е, да се захващате с трудните задачи в областта, тези задачи, които бързо обезкуражават другите и ги карат да се откажат.
Трудните задачи привличат по-малко конкуренти, защото всички се интересуват първо от лесните задачи. Обаче, ако можете да разрешите сложен проблем, вие създавате нещо уникално ценно, което е трудно за другите да повторят. Всъщност, дори само вашето желание да се занимавате със сложни неща, които другите избягват, вече ви разделя от тълпата.

Ще ви дам три лични примера.

1 – ви пример: Бизнеса ми с видео игри

Първите няколко видео игри, които издадох, бяха с много прост дизайн. Имаха някои уникални елементи, но в по-голямата си част бяха доста безлични. Много други хора биха могли да ги програмират. Тези игри никога не се продаваха добре и реализираха мизерни приходи.
След това предприех различен подход. Поставих си за цел да създам игра, която наистина е оригинална, нещо с много елегантен и уникален дизайн. Отне ми четири тежки месеца да я проектирам, и крайният резултат от цялата работа беше документ, дълъг само 5 страници. Програмирането на играта, създаването на нивата, графиките, звука и музиката отнеха само още два допълнителни месеца. Много хора биха могли да я програмират, но не много биха успели да направят такъв добър дизайн. Уникалният дизайн на играта и историята, която тя разказва, я превърнаха в добре продаващ се продукт, и тя бързо си извоюва своя ниша в препълнения пазар. Играта се продаде много добре и освен това спечели няколко награди. Преустанових я през 2006, но дори днес, все още получавам имейли от фенове.

Онези четири месеца проектиране бяха наистина тежки. Много пъти бях в безизходица и трябваше да обмислям обширно поле от възможни решения. Нямаше никакви гаранции, че ще намеря търсеното решение. Три месеца след началото, ми изглеждаше, че почти не съм напреднал. Но накрая всичко се сля в един много елегантен дизайн. Щом той беше завършен, дори преди да бъдат създадени нивата на играта или някои други свойства, знаех, че съм направил нещо значимо.

Избрах да се конкурирам в областта на дизайна, защото нямах ресурсите да го постигна в други области. Не можех да правя 3D графики като Джон Кармак и нямах финансовите възможности да се съревновавам с екипи от професионални творци, звукови инженери и музиканти. Бюджетът ми беше доста близък до нулата. Затова трябваше да се състезавам на основата на креативността. Както се оказа, да предложиш наистина творчески и елегантен дизайн, беше „тежката задача” в областта на видео игрите. Можеш да хвърлиш много средства в графики, музика и звук и ще получиш добър резултат, но не можеш да гарантираш положителен отзвук, независимо колко пари посвещаваш на дизайна. Ще се удивите, но игри, изглеждащи прости на пръв поглед, може да са отнели много месеци, или дори години, на тежък дизайнерски труд.

Колелото може да изглежда просто изобретение, но за онези ранни хора, вероятно е било решение на особено неприятен проблем.

2 – ри пример: Развиването на моя блог

За този уебсайт реших да се захвана с трудните задачи на личностното усъвършенстване, именно за да се опитам да определя скрития порядък, стоящ зад повърхностния хаос на живота ни. Въпреки, че резултатите може да изглеждат прости, размишленията и усилията, вложени в това са изключително трудни.

Може да сте забелязали, че рядко пиша за лесни проблеми, като например как да накарате компютъра си да работи по-бързо, откъде да си свалите електронни книги или как да спестите пари от ипотеката си. Вероятно ще намерите милиарди уебсайтове, дискутиращи тези теми. Вместо това фокусирам голяма част от енергията си върху обширни концепции, неподвластни на времето. Това е много по-трудна задача, но предимството й е, че ми дава възможността за уникален принос. Повечето хора, опитващи се да вършат тази работа скоро се предават разочаровани. Може да изглежда лесно на пръв поглед, но ви уверявам, че не е. Това е една от причините уебсайта ми да продължава да просперира в една пренаселващата се област.
Само защото тази работа е тежка, не означава, че е болезнена. Да се захванете с трудните неща може да бъде много удовлетворяващо, особено ако решението им е от полза за другите.

3 – ти пример: Писането на собствената ми книга

Когато започнах да пиша книгата си, „Личностно развитие за интелигентни хора”, реших, че няма начин това да е някаква безлична книга от типа „и аз също”. За мен лесният начин би бил да създам книга, която просто е сбор от съвети по отношение на това, как да постигнете подобрения в различни области на живота си. Бързо зачеркнах тази възможност, защото много хора могат да напишат такава книга, (и вече са го направили). Пренасищането от такива четива датира от векове. А аз не виждам смисъл да добавям нещо към съществуващия вече хаос. Това просто не е достатъчно труден проблем за разрешаване.

Така че реших да напиша книга, която е много, много предизвикателна, нещо, което не съм виждал да се прави до момента. Изхождам от това, да намеря общ модел, стоящ зад всички успешни усилия за личностно усъвършенстване, да идентифицирам един пълен набор от основни принципи, които да са универсално приложими. Други хора са се опитвали да напишат такива книги, но те предлагат само половинчати решения, пълни с пропуски.
За да определя какъв трябва да бъде наборът от принципи, разграничих няколко критерия, на които всеки един от тях трябваше да отговаря. Всички принципи би трябвало да са истина за всички и навсякъде. Трябва да не са подвластни на времето, което означава, че може да се очаква да са валидни и след 1000 години, и да са били валидни преди 1000 години. Трябва да имат смисъл в логически и интуитивен аспект. Трябва да валидни и за един човек и за хората като цяло, т.е. да се ефективни за коя да е група хора, независимо от броя им. Трябва да са независими от равнището на културата. Да работят еднакво добре във всички сфери на живота – здраве, връзки, кариера, пари и т.н. Трябва да бъдат завършени, от гледна точка на цялостта, да няма важен елемент, който липсва. И трябва да са прости, елегантни и прекрасни.

Изследвах много и различни концепции и рамки, които се промушват в това направление, но на които винаги им липсва някой от тези критерии. Питах се отново и отново „Какъв е фундаменталния модел?” Навсякъде имаше мънички нишки, но цялата картина оставаше в тайна. Задачата изглеждаше почти невъзможна, и аз въобще нямах гаранция, че самото решение съществуваше. Озовах се в ситуация на отричане на почти безкрайна редица от частични решения. Беше разочароващо да открия решение, изглеждащо добре на пръв поглед, само за да открия, че беше пълно с пропуски.

Отне ми почти две години и половина, докато намеря търсеното решение, което можеше да се редуцира до 7 думи, вдъхновили първите 7 глави на книгата. Останалите 80000 думи в книгата са обяснение, илюстрация и приложение. Фактически, ценността на книгата се базира на разбирането на тези 7 принципа и как те си взаимодействат едни с други. Щом веднъж проумях принципите, писането на книгата ми, макар и все още трудно и предизвикателно, беше вече сравнително проста и недвусмислена задача.

Самите принципи са прости и ще ви изглеждат очевидни, докато ги четете. Единствено когато са събрани по определен начин, тяхната стойност става ясна. Щом веднъж разбрах тези принципи, започнах да ги виждам навсякъде. Мога да вникна в личните проблеми на всеки без изключение и да ги опиша като нарушение на един или повече от тези принципи, а те, от своя страна, автоматично предлагат решение, имащо и логичен и интуитивен смисъл. Тези принципи са първичните числа на личностния разстеж.

Тъй като се захванах с правилния проблем, нямах и съмнение, че книгата би имала значително въздействие върху тези, които я четат, и очаквам да устои на времето. В съзнанието ми този успех вече се случва, въпреки че има още много месеци до публикуването й. Това е по-трудно от най-трудния проект, с който някога съм се залавял. Само веднъж книгата да излезе, мога да се прекатуря и да умра щастлив.

Трудно е да се измисли нещо по-удовлетворяващо от това да се явиш пред хората с елегантно решение на един наистина труден проблем. Две години и половина тежък труд беше справедлива цена, която платих за този резултат.

С какво сте по-добри от конкуренцията?

Правите неща, които другите не правят, не искат или не могат.

В основни линии, трябва да намерите начин да приложите своите индивидуални силни качества (таланти), за да решавате проблеми, които са почти невъзможни за решаване от повечето хора, но които са по-лесни (и все още предизвикателни), за решаване от вас.
Това изисква развиването на една ясна представа за вашите силни страни. Трудните проблеми, за решаването на които сте най-подходящия човек, вероятно са много различни от тези, за които аз съм най-подходящ, може би заради различните ни силни качества и опит.

Можете да приложите идеята за „залавяне с трудните проблеми” към всяка област от живота си, не само към бизнеса. Огледайте се наоколо за трудни проблеми, които, изглежда, не могат да бъдат разрешени от другите, но които вие можете да разрешите с лекота. Ако наистина вложите сериозно усилие, какви проблеми бихте могли да разрешите на вашето работно място, семейство, социалният ви кръг, общността ви и т.н.?

Може и да не харесвате думите „бия” и „конкуренция”, но няма проблем, защото няма нужда да гледате на това по този начин. В действителност, вие не биете наистина някого. Всеки е свободен да се захваща с трудни проблеми, но сравнително малко биха направили такъв избор. Така че вместо да биете конкуренцията, вие всъщност изоставяте басейна с конкурентите и оставяте своя собствена следа в небето. Вие всъщност избирате изобщо да не се конкурирате.
Когато става въпрос за конкуренция, ако се занимавате с нещо, което много други хора правят също толкова добре, правите стратегически глупава грешка. Опитайте се да проумеете какво сте способни да правите, което отказва другите, дори ако все още си мислите, че би било трудно. Когато другите започнат да ви обвиняват, че се вманиачавате по един невъзможен за разрешаване проблем, вие вече знаете, че сте на прав път.

Кое е добре по отношение на конкуренцията?

Ползата от конкуренцията е, че тя ви мотивира да определите своите силни страни и да ги вложите в употреба. Дори клетките в тялото ви се състезават за ресурси, когато е необходимо, и тези които докажат ценността си получават привилегировано отношение. Това е справедлива система, защото увеличава способността на тялото да оцелява.
По подобен начин, нашата икономика е склонна да пренасочва допълнителни ресуси към този, който докаже, че може да предостави значителна полза, за благото на всички. Някои го виждат като отплата за тежък труд. А аз – като начин за окуражаване за трайно създаване на ценност от тези, които вече са продуктивни.

Разбира се, една допълнителна полза от залавянето с трудни за разрешаване проблеми е тази, че ви помагат да израстнете. Няма да постигнете много, ако правите това, което е лесно и можете да се обзаложите, че някой друг ще се заеме с тези лесни неща, така или иначе. Истинската ценност лежи  в следването на трънливия и труден път, който плаши стеснителните авантюристи.