На всички, които четат блога ми искам да пожелая една по-добра, по-спокойна политически и по-продуктивна 2012 година! Развивайте се всеки в своята си насока, не се оставяйте на течението и рутината, променяйте се към по-добро!
Секцията със стихове е преместена на http://rhymesoflight.blogspot.com Заповядайте там!

вторник, 28 декември 2010 г.

Поемане на разумен риск

January 18th, 2006 by Steve Pavlina           Email this article to a friend

Да се поемат рискове е неделима част от бизнеса и живота в най-широк смисъл, но толкова малко хора знаят как правилно да управляват този процес. Думата „риск” се подразбира като нещо, внушаващо опасност,  напрежение и вероятни загуби. Обаче, тя има и положително значение, и това е възможността да направите големия удар на живота си, да получите повече, отколкото сте инвестирали.

Така или иначе, не всички рискове са еднакви. Някои са чиста глупост, и в никакъв случай не би трябвало да ги предприемате. Но дори и в такива случаи, обикновено получавате някаква награда в емоционално отношение. Поне в Лас Вегас, градът, в който живея, е така. Дори не трябва да плащам щатски данъци, защото ги плащат 30-те милиона туристи, идващи всяка година (Невада не събира общински данъци). Всъщност, дори ми възстановиха $75 от данъци, които никога не съм плащал, тъй като щатът реализира $300 милиона излишък. Може да се каже, че ми се плаща единствено поради факта, че живея тук. Комарджиите осигуряват около половината от приходите на щата. Всички тези хора, поемащи риск, ни помагат да си плащаме сметките. Това адски ми харесва.

Обаче, какво ще кажете за онези, разумните рискове? Очевидно е, че при тях предимствата надделяват пред недостатъците, поне при доказано разумните от тях. Не бихте намерили прекалено много такива възможности в казината.

Всички знаем, че в общия случай е лоша идея да се предприемат глупави рискове, където очакваният отрицателен резултат е доста възможен, а потенциала на печалбата е ограничен. Но е също така глупаво, да подминете ситуация, в която очакваните печалби са големи, а потенциалните загуби – силно ограничени.

Това е една концепция, която научих от Джей Ейбръхам. Трябваше да я чуя много пъти, докато наистина потъне в съзнанието ми, но когато накрая това се случи, разбирането ми за поемане на рискове тотално се трансформира.

Най-добре премерените рискове са именно тези, при които потенциалните загуби са ограничени, а потенциалните достижения – фактически неограничени. Именно това са рисковете, които си заслужава да сграбчите.

Например, да помислим за работата по оптимизацията на този уебсайт. Да предположим, че ми е нужен един час, за да предгледам статистиката и да направя някои промени по облика на рекламите. Съществува риск от намаляване на приходите ми, ако съм направил грешка. Ако е голяма грешка, ще я „прихвана” за няколко дни  (или часове)  и ще я коригирам. Винаги мога да възстановя облика на рекламите до предишното „добро” състояние, така че такъв проблем временен. Ако е малка грешка, може да не я хвана, докато не започна да преглеждам статистиката след един месец. Но все пак ще разкрия проблема и ще го отстраня, а ако той е прекалено малък, за да бъде открит, то неговият ефект ще е маловажен.

В най – лошия вариант ще загубя около час от времето си, ще загубя малко пари и ще науча нещо ново.

Обаче, какъв е най – добрият възможен сценарий? Много просто, невероятно огромен е. Може препъването ми в новия външен вид да увеличи приходите. И в този случай, моята инвестиция беше в рамките на само един час от времето ми.

Действителния резултат от оптимизацията на уебсайта през годините е, че тази година той постига сумата от десетки хиляди долари допълнително, което нямаше да се случи никога, ако не бях рискувал да тествал и поправял нищо по него. В дългосрочен аспект, това, което вече съм направил ще произведе достатъчен приход, за да платя къщата си. Ако сложа чертата, изразходвал съм може би 20 часа в продължение на година. Ами ако никога не бях рискувал тези 20 часа и възможността да променя дохода си? Струва ми се, че 20 часа срещу къща си е доста добра сделка. Понастоящем (по времето, когато статията е писана – бел. прев.) къщата струва около $350,000.

Това е от онези рискове, които трябва да съм глупак да не поема. Резултатите от лошо развитие на нещата са ограничени и фиксирани, но възможната полза е практически неограничена. Какъв идиот трябва да е човек, ако не желае да изтъргува 20 часа време за къща?

На тази планета, за съжаление, има достатъчно такива идиоти. Моля ви, не бъдете едни от тях. Ще загубите много повече, пропускайки големи възможности, като тази, отколкото някога от направени грешки.

Ето ви няколко примера за разумно поемане на риск:
  • Поканете някого на среща = (най-лош сценарий: еднократен и засрамващ отказ, най-добър сценарий: дълготрайна връзка с близък по душа човек).
  • Поискайте повишение = (най-лош сценарий: шефа казва „не”, най – добър сценарий: повишават ви).
  • Започнете блог = (най-лош сценарий: губите част от времето си, най-добър сценарий: променя се към по-добро живота ви и света).
  • Запишете се в нов клуб = (най-лош сценарий: губите част си времето и се отказвате, най-добър сценарий: дълготрайни приятелства плюс други ползи).
  • Записвате се в курсове по готварство = (най-лош сценарий: губите малко време и пари, най-добър сценарий: ставате, постоянно подобряващ се, майстор-готвач).
А вие от хората, които виждат катастрофично възможните лоши последствия ли сте? Като вместо евентуално възможният „еднократен и засрамващ отказ” на покана за среща, отивате много по-далеч, мислейки за вероятен болезнен бъдещ развод. Ако е така, може би е време да изключите телевизора и да се срещате с по-позитивни хора.

Повечето от нас доста добре се справят с избягването на глупави рискове, освен ако не четете това в затворническа килия. Обаче пък сме направо оскъдни при поемането на умни рискове. Най-глупавите грешки, които правим, са грешки от пропускане.

Една от причините да съм толкова въодушевен относно личностното израстване е, че намирам подобни занимания за високоинтелигентно поемане на рискове. Може да изгубя много време в четене на лоши книги, слушане на тъпи аудио програми и участие в слаби семинари, но от време на време, уцелвам големия пробив, който наистина променя всичко. Повечето от книгите, аудио програмите и семинарите, които поглъщам, са си абсолютна загуба на време. Може даже да им се ядосам  временно, но обикновено ги забравям скоро след това. Обаче, онези няколко скъпоценни камъка в короната, които ми позволяват да променя завинаги светогледа си, са нещото, заради което всичко това си струва. Тези скъпоценни камъни са различни за всеки. Парче въглища за някои е диамант за други. Така че дори личните препоръки не са от голяма полза. Това е като игра на късмета, но при която, в дългосрочен план, шансовете за успех са във ваша полза. Тази машина се отплаща много повече от 100% погледнато в перспектива.

Ключът към интелигентното поемане на рискове е да се гледа достатъчно далеч напред в бъдещето. По отношение на личностното израстване, не мисля просто една или пет години напред. Мисля, обхващайки целия си живот. Питам се „Какво значение би имало всичко това в течение на следващите няколко десетилетия?” От тази гледна точка, дори малките промени, които бихте направили днес, могат да дадат огромни плодове във времето. И евентуалното ви решение днес да не правите нищо, означава автоматично да отхвърляте ползата за себе си в дългосрочен аспект. Да не правите нищо не е неутрално. То е много, ама много негативно.

Това е една от причините за важността на изграждането на добри навици. Мисленето в краткосрочен план може да е голяма мъка, често и болезнено. Трябва да се справяме с разочарованието отново, и отново. Падаме по лице, отърсваме се от прахта и отново се хвърляме в ринга, само за да ни понабият още веднъж. И си повтаряме мантрата „Този път ще е различно.” – мантра, която се проваля в 19 от 20 случая.

Това, което ме предпазва от обезкуражаване, когато провалите ми превишават по численост успехите, е да продължавам да мисля дългосрочно. Често трябва да понеса много неуспехи, само за да направя следващия удар. И затова ора през провалите на бегом, колкото мога по-бързо. Това е като транспортна лента, знаете, че има успех някъде напред по нея, така че, колкото по-бързо се движи тя, толкова по-скоро успехът ще дойде.

Удивително е какво голямо значение в дългосрочен аспект може да има малката промяна, която правите днес. Малко самодисциплина, малко смелост, малко повече упоритост, малко повече ентусиазъм-те могат да донесат огромен успех в бъдещето.

Погледнете втория абзац от публикацията Повишение на трафика и приходите от Adsense за 2005 година. Това беше приходът ми от този уебсайт. Забележете колко плоска е линията през първите четири месеца. Това е точката, където повечето хора се отказват. Областта „Личностно израстване” обикновено е така плоска в началото. Постиженията са там, но са просто прекалено малки, за да бъдат видяни.

НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ по време на „плоския” период!

Това е най-тежкият от всички моменти, защото работите упорито, а получавате много малко в замяна. Може да работите върху социалните си умения, но не изглежда да срещате човека, който ще промени личния ви живот. Може да подобрявате интернет уменията си, но все още не проумявате как да си направите собствен уебсайт. Може би започвате нов бизнес и изглежда нищо не върви както трябва.

Такъв е животът. Дайте си време да работите усърдно и да получавате малко в замяна, докато интелигентно поддържате положителна дългосрочна визия.

Работя много по този бизнес вече от около 15 месеца и половина, и той все още носи по-малък приход, отколкото знам, че мога да получа, ако изляза и си намеря работа като програмист. Имало е много хора в живота ми, които никога не са разбирали дългосрочния ми начин на мислене. Сигурен съм, че много от решенията ми изглеждат глупави, ако гледате само месец или година напред. Виждал съм повече от един човек да пише за мен „Стив е или много умен, или наистина голям глупак”. Простата действителност е, че гледам много напред във времето. По-късно тази година ще правя неща, които гарантирам, че ще изглеждат изключително глупаво от гледна точка на традиционния бизнес, но когато помисля какво вероятно биха произвели тези семена през следващите няколко десетилетия, перспективата наистина е удивителна.

Трябва да се справям със същият негативизъм и липса на подкрепа, като всички други. Все още ме напушва на смях, щом си спомня една от далечните си роднини, която ме караше миналата година да си намеря работа, защото мислеше, че по този начин бих правил повече пари в краткосрочен план. В общи линии я отписах, като човек, нямащ никаква представа за нещата, и не е трудно да се разбере, откъде идва тази нейна визия, единствено като се погледнат резултатите, които е постигнала през живота си, в следване на стратегията на краткосрочното мислене и на страха от поемането на рискове.

Краткосрочното мислене и нежеланието за поемане на рискове доминират на тази планета. Човек като мен, прегръщащ интелигентния риск и мислещ десетилетия напред не се вписва в пейзажа на всеобщата умствена нагласа. Това си беше проблем за мен, когато бях по-млад, но вече съм го приел. Просто такъв съм аз. Получавам цялата нужна подкрепа от връзката със собственото ми предназначение и от усещането, че работя, за да служа за общото благо. И целият свят да се обърне срещу мен, това няма да ме откаже. Вероятно ще ме възпламени още повече. Никога не се обезкуражавам, защото вярвам, че подходът ми към живота ще произведе удивителни резултати в перспектива. Това е само въпрос на време.

Любовта е по-силна от страха. Преодолявам страха от риска, чрез потапяне дори още по-дълбоко в това, което най-много обичам. Мисълта за поемане на риск предизвиква вълнение, вместо безпокойство.

Намерете един разумен риск, който да поемете днес. Много е вероятно да не намерите златния пясък. Ами ако все пак го намерите? Празнувайте и в двата случая, защото, независимо от резултата, този опит ще ви научи на смелост.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Тук можете да оставите вашия коментар!