"Нищо на света не може да заеме мястото на постоянството. Талантът няма да може – нищо не се среща по-често от пропаднали хора с талант. Гениалността няма да може – неуспелите гении са широко известни. Образованието няма да може – светът е пълен с образовани изменници. Постоянството и решителността са всемогъщи. Слоганът „Не се отказвай” е разрешил и винаги ще разрешава проблемите на човешката раса." – Калвин Кулидж
Постоянството е петият и последен стълб на самодисциплината.
Какво е постоянството?
Това е способността да продължавате да действате, независимо от чувствата си. Не се отказвате дори тогава, когато ви идва да зарежете всичко.
Когато работите по каквато и да е голяма цел, мотивацията ще се увеличава и спада като вълни, разбиващи се в брега. Понякога се чувствате самомотивирани, понякога – не. Но не мотивацията ви е тази, която ще осигури резултатите – това са действията ви. Постоянството ви позволява да продължавате да действате, дори тогава, когато не сте мотивирани да го правите и именно поради това постигате резултати.
В основата си, постоянството има своя мотивация. Ако просто продължите да действието, в края на краищата ще постигнете резултати, а резултатите могат да бъдат много мотивиращи. Например, можете много по-ентусиазирани в диетата и упражненията си, щом като веднъж сте свалили онези първи 10 килограма и почувствате, че дрехите ви стават по-свободни.
Кога да се откажете?
Трябва ли да упорствате на всяка цена и да не се отказвате никога? Със сигурност – не. Понякога да се откажете е очевидно най-добрия вариант.
Чували ли сте някога за компания с наименование Traf-O-Data? А за Microsoft? И двете компании бяха основани от Бил Гейтс и Пол Алън. Traf-O-Data беше тяхната първа компания далечната 1972 година. Управляваха я няколко години, докато накрая хвърлиха кърпата на земята. Отказаха се. Разбира се, малко по-добре им се получи с Microsoft.
И така, как разбирате кога да не се отказвате и кога да се откажете?
Планът ви все още ли е правилен? Ако не, подновете го. Целта ви точна ли е? Ако не, подновете я или я зарежете. Няма да ви спечели уважение факта, че сте залепнали за цел, която вече не ви вдъхновява. Постоянството не е инат.
Това беше за мен един урок, който научих особено трудно. Винаги съм вярвал, че човек никога не трябва да се отказва, че щом веднъж сте си набелязали цел, трябва да продължавате дори до горчивия край. Капитанът потъва заедно с кораба и така нататък. Ако някога не успеех да приключа проект, който съм започнал, бих се чувствал много виновен поради този факт.
Накрая проумях, че това е безсмислено.
Ако въобще израствате като човешко същество, тогава ще бъдете различна личност всяка година, в сравнение с предходната. И ако съзнателно преследвате личното си усъвършенстване, тогава промените често биха могли да са драматични и внезапни. Не можете да гарантирате, че целите, които си поставяте днес няма да се променят след една година.
Моят първи бизнес беше компанията ми Dexterity Software. Основах я през 1994 година, веднага след като завърших колежа. Но след повече от десет години управление, реших, че съм готов за нещо друго. Все още ръководя тази компания, но вече не е главният ми фокус. Нужни са ми не повече от час – два на седмица да се занимавам с нея, отчасти защото я направих колкото се може по-автоматизирана, за да ми носи пасивен доход. Беше се разширила толкова, колкото исках да бъде. Можех да продължа да я развивам в много по-голям мащаб, но знаех, че не исках да прекарам остатъка от живота си правейки PC игри. Да създам своя компания за PC игри беше мечтата ми на 22 годишна възраст, и след пускането на пазара на няколко дузини успешни игри, почувствах, че съм постигнал целта си. 22 – годишният Стив беше доволен. Но днес имам по-различни мечти.
Отказах ли се от Dexterity? Бихте могли да го кажете, но мисля, че по-точно е да се каже, че бях заразен от нова визия за нещо, имащо много по-голямо значение за мен. Ако се бях заинатил с Dexterity, този сайт никога нямаше да съществува. Бих работил върху нова игра, вместо върху новата си книга.
За да направим пространство за новите си цели, трябва да постигнем или да изтрием старите. А понякога новите цели са толкова вдъхновяващи и неустоими, че не ни остава време да завършим старите – те трабва да бъдат изоставени наполовина завършени. Винаги съм намирал за некомфортно да го правя, но знам, че е необходимо. Трудната част е съзнателно да решите да изтриете стар проект, знаейки, че никога няма да бъде завършен. Имам папка, пълна с идеи за игри и няколко прототипа на нови игри, които никога няма да видят светлината на деня. Осъзнатото решение да изоставя тези игри, наистина беше трудно за мен. Отне ми много време да свикна с това. Но в името на моя личен растеж, това беше необходима стъпка.
Все още трябва да отработвам проблема с поставянето на цели, които биха могли да атрофират след година или две, заради собственото ми израстване. Как се справих с такъв проблем? Мамех. Проумях, че единствения начин да си поставя дългосрочни цели беше да предвидя дали са в съзвучие със собствения ми процес на израстване. Стремежа ми към личен растеж винаги е бил стабилна константа за мен, макар че, парадоксално, в същото време постоянно се променя. Така че, вместо да се опитвам да си поставям твърди цели, както правех с PC игрите, започнах да си поставям по-широки и по-динамични такива, съответстващи на моя собствен растеж. Този нов бизнес ми позволява тотално да преследвам личното си усъвършенстване и да споделям с другите каквото научавам. Така че, растежа, сам по себе си, е целта, и за другите и за мен. Това поражда взаимоотношение на симбиоза, при която като помагам на другите това ми се отразява като мой собствен растеж, който, от своя страна генерира нови идеи за помагане на другите. Всеки, четящ този сайт от миналата година вероятно е забелязал този ефект в действие.
Праволинейното и съзнателно прследване на личен растеж е единствената мисия, която би имала значение за мен. Ако бях направил своя мисия да стана инвеститор в недвижими имоти, например, вероятно бих се отегчил от това след няколко години. Тъй като искам да продължа израстването си неограничено, определено трябва да поддържам високо ниво и постоянно да вдигам летвата по-високо. Не мога да позволя на нещата да станат твърде еднообразни и да рискувам да падна в модела на самодоволството.
Ценното на постоянството идва не от вкопчването на инат в миналото. То идва от визията за бъдещето, която е толкова неустоима, че бихте дали почти всичко, за да я направите реалност. Визията ми за бъдещето в момента е много по-обширна, в сравнение с тази по времето на Dexterity. Да можете да помагате на хората да израстнат и да решите най-трудните им проблеми е далеч по-вдъхновяващо за мен от това да забавлявам хората с PC игрите си. Така старите ценности започнаха капка по капка да се изцеждат от мен, управлявйки Dexterity, тъй като предпочитах логически пъзел игри, предизвикващи хората към мислене. Често игнорирах момента да ги публикувам, което би правило пари, но не би предоставило кой знае каква истинска стойност за хората.
Запазването на действието идва от запазването на визията. Когато сте абсолютно наясно по отношение на това, какво искате, по такъв начин, че визита ви не се променя особено, тогава ще бъдете последователни и постоянни в действията си. А това постоянство в действията ще донесе постоянство в резултатите.
Можете ли да определите част от живота си, в която сте проявили модел на дълготрайно постоянство? Мисля, че ако можете да идентифицирате такъв период, това би предоставило едно указание за мисията ви – нещо, върху което да работите, обединявайки страстта и самодисциплината си.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да оставите вашия коментар!