Правете пари съзнателно

December 6th, 2006 by Steve Pavlina  Email this article to a friend


Колко важни са парите? Колко пари са достатъчно? Дали парите разсейват човека от неговия духовен път? Необходимо зло ли са те? Нечестно ли е, че някои хора имат повече пари от други? Нищетата по – благородна ли е от богатството? Възможно ли е да станете просветéн милионер?

Дори сред високо интелигентни и съзнателни хора, разговорите на тема пари могат да бъдат доста заядливи. Вие лично вероятно сте се борили с тази тема в различни случаи. Обществените настроения относно парите са понякога толкова нелепи, че не бива да се изненадвате от объркването на хората.

Парите нещо положително ли са или разсейват от стойностните неща?

Както повечето хора, и аз израстнах със смесени разбирания относно парите. В някои случаи парите са нещо добро; в други – необходимо зло или отвличане на вниманието от нещата, които наистина са важни.

От друга страна, съм виждал доказателства, че парите са добро. Не е трудно да се осъзнае, че парите носят някои предимства. Някои проблеми могат да бъдат разрешени с пари много лесно. Парите доставят храна, дрехи, подслон, топлина, придвижване, образование, технологии, медицина и т.н. Като се има предвид как обществото ни функционира понастоящем, ако имате много пари, имате и много решения за проблемите си. Те със сигурност не могат да разрешат всички проблеми, а и самите те могат да породят такива, но по принцип е честно да се каже, че парите са доста силно средство за разрешаване на проблеми.

Мисля, че Ърл Найтингейл го е казал най – добре:

„Нищо не може да отнеме мястото на парите, в сферата, където те действат.”

От друга страна, има някои неща относно парите, които не харесвам. Не харесвам, че се използват като портиер за получаване на определени „привилигии”, като подходящо медицинско обслужване, здравословна храна или достойно образование. Също не харесвам, как парите предизвикват хората да се държат нечестно, за да ги постигнат. Макар, че се възхищавам от днешните титани на промишлеността, много от тях придобиват богатството си по начин, който не мога да преглътна.

Противоречащи си убеждения относно парите

През по – голямата част от живота си бях в капана на неуместни позиции спрямо парите. Обективно погледнато, материалното богатство изглеждаше нещо великолепно, което определено трябва да преследвам. От субективна страна, обаче, изглеждаше като гигантско средство за отвличане на вниманието – защо това да ми е нужно? Интелектуално – богатството изглеждаше добре. От интуитивна гледна точка, богатството е без значение. Досега не съм успял да открия начин на мислене, който да е в съгласие с множеството гледни точки.

А вие имали ли сте такъв вътрешен конфликт? Ако е така, със сигурност не сте сами, защото той е в най – голяма степен резултат от убежденията, наложени от обществото. Някои влияния ни казват, че парите са много важни, други – че не са. Погледнете какво става в сезона на отпуските. Създателите на реклами ни внушават да харчин, харчим, харчим. Колкото повече харчите, толкова по – добра ще бъде нашата почивка. Купете на съпругата си (по същността си без полза, но въпреки това скъпа) диамантена огърлица, и тя ще ви обича вечно. Обаче, според класическия отпускарски филм, „Животът е прекрасен”, трябва да гледаме на парите от дистанция и че взаимоотношенията са далеч по – важни. Изобилие от смесени сигнали.

Убежденията, натрапени ни от обществото се отразяват и на нашите връзки. Какво предположение бихте направили за хора, базирано на дохода им и финансовите им активи? Ако знаете финансовото състояние на някой, но никога не сте го/я видяли, съставяте ли си предварително мнение чрез приписване на качества, които може да са истина, но може и да не са? Какво предположение правите за един милионер? А за някой, който е без пукната пара? Как бихте се чувствали, ако сте гадже на някой, печелещ десет пъти повече от вас? Ами ако печелеше десет пъти по – малко?

Вярвам, че тези смесени асоциации карат мнозина съзнателни хора да заключат, че самите пари са проблемът. Може би е по – добре да се намери начин да се живее съвсем без пари, или поне да се намали влиянието им до абсолютния минимум. Ако парите наистина ви отвличат от съзнателния живот, не би ли било най – съзнателното решение да се откажете напълно от тях? Или може би да се откажете от светските си притежания и да отидете в манастир?

Ако говорим за религия, парите често играят смущаваща роля. Предполага се, че Исус не е бил особено богат, но днешната Католическа Църква е по – богата, отколкото можете да си помислите. Според United Nations World Magazine само в злато църквата притежава няколко милиарда долара; заедно с това, колекцията й от произведения на изкуството, привилегированият й статус на освободена от данъци и стойността на активите, контролирани от нея, е зашеметяващ. Докато цифрите са трудни за асимилиране, поради сложността и размаха на тази оганизация, някои хора вярват, че Църквата е най – богатия субект в света, заради контролираните от Папата финансови активи, по – големи от тези на която и да е корпорация или държава в света. Независимо дали всичко това е истина или не, богатството на Църквата показва един интересен контраст с живота, който се предполага, че е живял Исус. Когато става въпрос за финансово бъдеще, чий модел бихте избрали, този на Исус, или на Папата? Или пък някой напълно различен?

Можем да се задълбочим до батака на смущаващите финансови убеждения, но не мисля, че това би помогнало, така че нека засега да оставим социалните модели настрана, и да огледаме допълнително парите, за да видим каква роля им позволяваме да играят в нашият живот.

Какво са парите?

Парите са обществен източник, основният обществен източник. Те нямат своя присъща стойност, ние сме тези, които ги остойностяват по пътя на общественото съгласие. Ако ви дам $100, вие ще можете да изтеглите стойност в размер на $100 от обществото. Единствената причина този модел да работи е, защото се съгласяваме с единодушие, че $100 имат определена стойност. Ако всички ние се съгласим, че парите не струват нищо, тогава те не биха имали каквато и да е стойност.

Тъй като са обществен източник, парите не са идеалното средство за размяна. Стойността на всичко, включително и самите пари, се определя от общественото съгласие. Това може да бъде съгласие между само двама души, както когато купувате нещо от някой друг. Или да бъде съгласие на голяма група хора, както когато продавате или купувате на/от публични компании.

Когато вашата собствена преценка, макар и най – грубо, съвпадне с тази на приетата от общественото, вие заключавате, че цената е справедлива. Ако преценката ви се различава от тази на обществено приетата, бихте счели, че има или надценяване или подценяване на съответната стока или услуга или каквото и да е там.

Въпреки, че ще има сериозни последствия ако го направите, вие имате право да не се подчините на свързаният с парите обществен договор. Повечето хора биха го намерили за абсолютно непрактично, но можете да присъдите на парите нулева стойност или каквато вие решите. Обаче, ако все още искате да се възползвате от ресурсите на обществото, ще трябва да създадете свои собствени отношения с него, разглеждайки всеки случай сам за себе си. Това може да включва бартер или други форми на размяна, или пък използване на лостове,  упражняващи давление за задоволяване на определени социални нужди.

За повечето от нас, да се игнорира обществения договор на парите е много по – напредничаво. И макар, че монетарната система е много далеч от съвършенството, тя е по – ефективна от която и да е друга алтернатива. Чрез придаване на парична стойност към размените в обществото и поради лекотата, с която се разменят пари от един човек на друг, обществената търговия се осъществява относително лесно. Покупки от бакалницата, отиване на работа, използване на електричество или на интернет са все примери на социална търговия и на обществено съгласие и всички те се свеждат до пари.

Дори на парите може да се определи цена, което с готовност би било потвърдено от човек с дълг. Ако искате пари днес, можете да си купите, залагайки по – голяма сума пари утре.

Така че парите са в основата си обществено доверие. Те са документ за дълг, даващ възможност за извличане на определено количество от обществената стойност, когато и да поискате. Колкото повече пари имате, толкова повече ви дължи обществото, и толкова повече полза можете да извлечете.

Как да се печелят пари

Нека за момент обмислим какво означава да се печелят пари. Тъй като парите са ресурс на обществото, да се печелят пари означава да се добива повече от този ресурс. Когато харчите пари, вие превръщате парите в стойност. Но, когато печелите пари, вие превръщате стойността в пари.

Един начин за печелене на пари е да се продават собствени притежания. Вземете предмет, продайте го и ще получите пари срещу него. Друга възможност е да придобиете нещо на една цена, да се обърнете и да го продадете за повече пари, отколкото са разходите ви за него. Компаниите изравят ресурси по целия свят и ги продават срещу печалба. За отделните хора, този подход може да придобие формата на покупка на предмети, капитали или облигации на една цена и продажбата им по – скъпо. Понякога стойността се добавя впоследствие (което може да е едно допълнително удобство), докато друг път спечелените пари идват от неефикасността на пазара.

Обаче, най – широко разпространеният начин за печелене на пари е продажбата на своето време. Намерете си работа и търгувайте часове срещу долари. Колкото е по – голяма способността ви да допринасяте по – висока полза за обществото, толкова е по – голям потенциала ви за печелене на пари. Разликата между $10 на час и $100 на час е, че последното носи много по – голяма полза за обществото. Разликата не е нечия „грешка”, тя е резултат от общественото съгласие относно определен труд. Забележете разликата между абсолютната стойност и социалната стойност. Топ спортистите може и да не вършат полезна работа в общоприетия смисъл, но тяхната компенсация е базирана на социалната полза на тяхната услуга, която понастоящем е много висока.

Друг начин за печелене на пари е създаването на система, печелеща пари за вас, като например бизнес. Това е моят фаворит, тъй като е много по – силна опорна точка от продажбата на време. Освен това го намирам за много по – малко рисковано в дългосрочен аспект, защото притежаването и контролирането на система за генериране на доход е по – сигурно, отколкото продажбата на часове за долари в името на печалбата на друг.

Можете да печелите пари и продавайки себе си, известно още като инвестиране. Чрез заемане на пари и активи на някой друг, можете да спечелите от лихва и/или дивиденти. От това, в какво инвестирате, зависи как ще печелите пари. Инвестицията в нов бизнес е много по – различна от тази в престъпна организация. Едната форма на инвестиране създава обществена стойност; другата я краде.

И разбира се, крайният вариант да правене на пари е кражбата. Исторически погледнато, това е доста популярен метод, но тук не бих го обсъждал повече.

Ако се замислите, има два основни модела на печелене на пари:

Допринасяте на обществото, и получавате съизмеримо, с ползата на вашия принос за обществото, заплащане.

Възползвате се от неефикасността на пазара, за да извлечете пари, без да допринасяте никаква ценност за обществото.

Вариант 1 включва да си намерите работа, да имате бизнес, предоставящ продукти или услуги, препродажбата на стоки или услуги с добавена стойност или инвестиране в което и да е от тях. Вариант 2 пък включва препродажба на стоки или услуги без да се добавя стойност, хазарт, кражби, престъпления или инвестиране в което и да е от тях.

Ето как могат да се опишат тези две стратегии:
Принос.
Муфтене.

Освен в случай, че сте избрали да не участвате в паричната система, вие използвате едната или двете стратегии точно в този момент. Вероятно едната стратегия ще доминира в живота ви, или създавате достойна полза за обществото, за което ви се плаща, или крадете стойността, създадена от други.

Забележете, че №1 е съществен за оцеляването и процъфтяването на паричната система, но №2 не е. Единственият начин за оцеляване на муфтаджиите е да извличат стойност от тези, които допринасят. Но накрая някой трябва да допринесе, иначе безделниците няма да има какво да извлекат.

Между другото, Ейн Ранд написа очарователе роман Atlas Shrugged, относно това, какво би станало, ако допринасящите зарежат организирането на собствено общество, оставяйки лентяите да се грижат сами за себе си. Ранд навежда на мисълта, че система, която поощрява крадците за сметка на създаващите блага е пагубна и последните трябва да могат свободно да решат как се използва техният труд (и дали или не да се поощряват крадците).

В някаква степен използвачеството е разбираемо. Неспособните на принос за обществото, паразитират върху способните. Аванта е, когато се радваме на плодовете на нечий труд, без да платим. И всички ние се възползваме от тежкия труд на предците си без да плащаме. Обаче накрая трябва да решим дали да продължим така до края на живота си или да започнем да даваме своя принос за обществото.

Нека да разгледаме две възможности:

Умствената нагласа на авантаджиите

Да изберете този модел означава да извличате повече стойност, отколкото допринасяте. Фокусирате се върху получаването, вместо в даването, така че вземате повече от системата, отколкото връщате. Такова поведение навява на мисълта, че винаги ще разчитате на другите, за да съществувате. Това е нагласата за получаване на незаслужени права. Тъй като вие все още трябва да извличате ценност като храна, дрехи и подслон, такава, каквато другите трябва да ви предоставят, вие живеете за сметка на другите. Бремето, което представлявате, може би се носи от друг, например родител, или може би от обществото като цяло, но независимо от начинът, вие оцелявате, бозаейки от обществото. Начинът на живот на някои, паразитирайки върху другите, толкова често става един дълбоко вкоренен навик, че лесно може да бъде подминат незабелязано. Мнозина, чиито кариери външно изглеждат като допринасящи за обществото, всъщност прикриват манталитет тип „да се чопне винаги, когато е възможно”. Стремят се да извлекат колкото могат по – голяма полза от обществото, докато допринасят колкото се може по – малко. Работят само колкото се налага, докато целта им е да „гепят” колкото може повече и да офейкат. Такива хора не са вдъхновени от професията си, разглеждат работата си само като средство към целта, а не като начин за достоен принос. Огледайте се наоколо и опитайте да определите „муфтите” в живота си. Кой в живота ви взема повече, отколкото дава?

Друг начин на описание на такова мислене е светоглед на оскъдицата. Понеже самите вие не произвеждате стойност, парите, които извличате трябва да дойдат от някъде другаде. Резултатът от такава игра е нулев. Каквото и да спечелите, някой друг трябва да го загуби.

Използваческият манталитет прави достигането на финансово изобилие много трудно, защото, за да успеят хора с такава нагласа, те трябва да прегърнат определени ценности, които повечето хора биха счели за отрицателни. Понеже печалбата ви е нечия загуба, то забогатяването изисква да се възползвате от по – голям брой хора. За да спечелите по този начин, някой друг трябва да компенсира това, което сте иззели, с истинска стойност. Така че, колкото по – голямо богатство акумулирате, толкова повече крадете от другите.

Повечето не са поддръжници на забогатяването за чужда сметка, така че обикновено използвачите саботират сами себе си. Ако попаднете на този модел, ще почувствате любов или омраза към парите. От една страна, може да искате повече пари, но от друга, да не сте склонен на голямо усилие, защото знаете, че колкото повече получавате, толкова повече някой плаща за това. Например, ако се издържате с професионален покер, тогава знаете, че колкото повече печелите, толкова повече другите трябва да загубят, което не бих нарекъл добра мотивация за постигане на финансово изобилие на един съзнателен човек.

Някои хора са способни да заобиколят проблемите със собствената си съвест, принизявайки морала си. Научават се как да правят пари без рационално да отчитат последствията от начина, по който го правят. Изнамират оправдания за обясняване на действията си, докато държат морала си настрана. В края на краищата, това е мислене на престъпници.

Колкото повече се придържате към такъв начин на мислене, толкова по – трудно ще ви бъде да изживеете финансово изобилие И да живеете съзнателен живот. Накрая ще трябва да избирате между едно от двете: да бъдете съзнателни или богати. Не можете да имате и двете с тази нагласа. Ако усетите, че сте заклещени на едно ниво, неспособни да продължите нагоре, вероятно виновника е дълбоко вкоренена нагласа да използвате другите. Тя ви кара да си задавате въпроса „Как да правя повече пари?” вместо „Как да допринеса повече ценност?”

Мисленето на тези, които допринасят

Този начин на мислене казва, че най – добрият начин за правене на пари е да се предоставя справедлива цена в замяна. Създайте истинска и неподправена полза за обществото и получете съизмеримо с това заплащане. Поради недостатъците на пазара, понякога стойността на едни и същи продукти или услуги, предлагани от вас, ще бъдат или надплатени или недостатъчно добре заплатени, но основната идея е, че печелите пари, допринасяйки с нещо.

Ако искате да печелите доход по този начин, трябва да носите полза за обществото, а не полза за един човек. Мнозина желаещи да дадат своя принос падат в капана на тази концепция. Личната полза е каквото кажете, че е, сами решете какво има стойност лично за вас, без значение дали някой ще се съгласи с вас. Ползата за обществото, обаче, е приета единодушно от самото общество. Ако вярвате, че вашият труд носи на другите невероятна полза, което фактически никой друг не подкрепя, тогава той има голяма полза за вас, но малка или никаква за обществото. Ето и ключовата гледна точка:

Доходът ви зависи от ползата, която вашия труд носи на обществото, а не от ползата за самите вас.

А ако искате да генерирате доход от творческа работа, то тя трябва да има стойност за обществото. Няма начин това да се заобиколи. Без стойност за обществото, няма приход. Точка. Ако уменията и трудолюбието ви не са достатъчни за създаването на социална ценност, то вие няма да можете да печелите, допринасяйки.

Това не е нечестна система, просто така работи паричната система. Поради факта, че парите са ресурс на обществото, подкрепен от ценността им, разбираемо е, че няма да получите много пари, ако предоставяте малка или никаква полза. Изразът „Намерете нужда и я запълнете” със сигурност звучи истина, ако приемем, че става въпрос за нужди и желания на обществото.

Този уебсайт, например, носи някаква полза за обществото. Как вие или аз лично го оценяваме, няма значение от финансова гледна точка. Той успешно генерира пари, защото обществото е съгласно, че, в някаква степен, предоставя полза. Именно тя, прави възможно генерирането на приходи от уебсайта. Ако нямаше полза за обществото, не би имало потенциал за реализиране на доход.

Другото име на умствената нагласа на „даващите” е светоглед на изобилието. Той казва, че богатство може да се създаде на базата на идеи и действие. Вашите достижения са отражение на ползата, която допринасяте за обществото. Колкото по – голяма полза създадете за обществото, толкова повече пари ще спечелите. Това е мислене на взаимната изгода, защото вие влагате ценност в системата за доброто на другите.

Бидейки човек, който дава своя принос на обществото, вие получавате пари, в замяна на това, че сте в негова услуга. Парите, които получавате, са начинът на обществото да ви каже „В замяна на ценния ви принос, с настоящото ви се дава правото да извлечете еди – колко си долара от обществото, когато и да решите.” Това е прекрасно!

Да генерирате доход, допринасяйки с нещо за обществото, е много позитивно изживяване. Следователно няма да принизи съзнанието ви, както това на авантаджиите. С мисълта за себераздаване, богатството и съзнанието не са в конфликт. Всъщност, те много добре се обединяват, особено ако инвестирате част от приходите си за разширяване възможностите си за принос.

Знайте, обаче, че макар умствената ви нагласата да е съзидателна, може да се случи да бъдете по погрешка взет от използвачите за един от тях. И докато работите за увеличаване на приноса си за обществото, с което и за по – висок доход, те ще проектират своите ценности върху вас, заключавайки, че сте алчни и се възползвате от другите за лична облага. Не им позволявайте да ви разубедят от пътя, който сте поели. Нека вдъхновението ви се ражда от желанието да предоставите дори повече полза за обществото. Би било по – малко почтено да се откажете от него, заради погрешното схващане на мотивацията ви от другите.

Допринасяне без заплащане

В желанието си да дадете, каквото можете на обществото, за да печелите, вие винаги имате възможността да го направите безплатно. Не е задължително да получавате пълната цена на труда си, ако не го желаете.

Харесва ми да имам такава възможност, защото това означава, че мога да направя работата си достъпна за тези, които не могат да си го позволят. Този уебсайт представлява огромна лична инвестиция на време и енергия, така че, от моя гледна точка, не е безплатен. Но понеже мога да използвам различни технологични лостове, за да поддържам разходите си ниски, за мен е практично да предоставям обилно съдържание, без да изисквам такса за достъп от всеки посетител. Заплащането на получената ценност, в случая, е изцяло незадължително, и се решава от всеки посетител сам за себе си.

Парите са доверие в обществото, така че когато отклоните приемането на пари за труда си, вие отклонявате общественото доверие, което сте спечелили. Макар че е напълно нормално да отхвърлите това обществено доверие, помислете какво бихте могли да направите с него, ако решите да го получите. Можете ли да го реинвестирате, за да разширите или подобрите своя принос? Ако е така, то заплатената работа има повече смисъл от “pro bono” работата, понеже можете да използвате парите за разширяване на мисията си и за да служите на по – голям брой хора. Парите ви правят повече от това, което сте в действителност, така че ако вече сте човек с принос, повече пари ще ви позволят да разширите обема, с който го правите.

Можете да се прицелите в един добър баланс между платена и неплатена работа. Не е нужно да е и/или.

Съзнателно печелене на пари

Да се предоставя полза и ценност за обществото е основната стратегия за съзнателно печелене на пари, но само по себе си, това все още не е достатъчно. Проблемът с ценността за обществото е, че вашата собствена ценност не пасва идеално на общественото съгласие. Сигурен съм, че ако всички на земята бяха като вас, търсенето на определени продукти би се променило драматично. Например, ако всеки беше като мен, пресните плодове и зеленчуци биха имали дори по – висока стойност за обществото, докато фабриките за производство на храни – абсолютно никаква. Не си го причинявайте, моля ви.

Когато се опитвате да предоставяте ценност за обществото, без да постигнете съответствие с вашите собствени ценности, мотивацията ви спада драматично. Няма да сте вдъхновени, защото бихте правили, каквото чувствате, че трябва, а не каквото желаете. Често виждам това да се случва с хора, които скачат с главата напред в областта на блогването с теми, които смятат, че ще им донесат много пари, само за да се откажат след няколко месеца, защото не могат да понасят това повече. А когато се опитвате да задоволите вашите собствени ценности без да предоставяте никаква реална полза за обществото, ще се разболеете от синдрома на умиращият от глад артист. Може да сте вдъхновени от работа, която ви изпълва, но тя няма да ви плати сметките. Не си причинявайте и това също.

Решението е да намерите зона на припокриване на личните ви и обществените ценности, и да работите в нея. Това ще ви позволи да правите, каквото обичате, създавайки нещо, което другите ще оценят. Не се насилвайте да избирате между почтеността и дохода си, изберете и двете.

Вашите и на обществото ценности ще варират с времето, така че пригответе се за адаптиране. Когато бях на 20 години, стартирах своя бизнес с видео игри. Отначало той пасна идеално с моите ценности, но не и с обществените, обичах работата, но не правех никакви пари. След няколко години, достигнах момента на баланса, където се наслаждавах на работата и на дохода от нея. По – нататък, възгледите ми за стойностните неща се промениха, и работата вече не ме вдъхновяваше, дори когато все още имаше стойност за обществото. В този момент избрах да сменя кариерата си и започнах настоящия си бизнес на личностния растеж.

Това е област с висока стойност за обществото, и освен това идеално пасва на моите собствени възгледи относно това, кое е ценно. Следователно, мога да генерирам значителен доход и да бъда много удовлетворен в същото време. Не подценявайте важността на съответствието между личните и обществените ценности. И двете са съществени, ако искате да правите пари по съзнателен начин.

Освен ако наистина не сте гъвкав, не би трябвало да е изключително трудно да си представите в бъдещето начин да допринасяте полза за обществото, който също пасва на личните ви ценности. Това е проблем, който може да се разреши, ако вложите време да го обмислите.

Съответстващ принос

Две основни разбирания биха ви помогнали да постигнете съответстваща умствена нагласа относно парите и да се отблъснете от ограничаващите убеждения на обществото. Първо: трябва съзнателно да възприемете нагласата за допринасяне и да разкарате надалеч муфтаджийското мислене. И второ: трябва да намерите начин да допринасяте стойност за обществото, постигайки съответствие с вашите лични виждания за ценното. Щом веднъж усвоите тези две умствени нагласи, ще бъдете в позиция, позволяваща генериране на обилен доход, докато в същия момент служите за доброто на обществото.

Ако искате да генерирате без да жертвате морални ценности, трябва да разкарате ограничаващите вярвания далеч от пътя си. Да се въздържате от печелене на повече пари, не е от полза за никого. Като ограничавате дохода си, ограничавате и приноса си за обществото. Съзнателната причина за печелене на повече пари е, че можете да вложите полученото от обществото доверие в нещо добро. Ако живеете почтен живот, тогава е добре за вас да печелите повече пари. Ще им бъдете добър пазител. Колкото повече пари в живота ви текат към вас, толкова повече ресурси можете да инвестирате в целта на живота си.