Самодисциплина (прилежност)

June 9th, 2005 by Steve Pavlina

Прилежност е да се работи яко. В противоречие на усилената работа, да си прилежен не означава непременно да вършите работа, която е предизвикателство или е трудна. Означава просто да отделите време за извършването на нещо. Можете да бъдете прилежни, вършейки лесна или трудна работа.

Представете си, че имате бебе. Ще прекарате много време в смяна на памперси. Но това не е точно тежка работа – просто е въпрос на нещо, което трябва да се върши отново и отново, много часове всеки ден.

В живота има много задачи, които не са непременно трудни, но в целостта си изискват инвестиране на значителен обем време. Ако не се дисциплинирате да ги осъществявате, те биха направили живота ви голяма бъркотия. Само помислете за всички малки неща, които трябва да правите: пазаруване, готвене, чистене, пране, плащане на данъци и сметки, поддръжка на дома, грижа за децата и т.н. А това е само за в къщи – ако включите и работата, списъка става доста по-дълъг. Тези неща може да не са първи в списъка ви по важност, но все пак трябва да се извършат.

Самодисциплината изисква да развиете способността си да отделите време, когато е нужно. Множество бъркотии се създават, когато откажем да отделим време на нещата, които трябва да се свършат – и то да се свършат както трябва. Такива бъркотии варират от безпорядък върху бюрото, на което работим или препълнена електронна поща до Енрон и Уърлдком. Големи или малки каши – изберете сами. И при двата случая отказа да се правят нещата, които трябва, е един от факторите със значителен дял.

Понякога е кристално ясно какво трябва да се направи. Но понякога въобще не е. Ако не знаете, какво трябва да се направи, първата крачка е да го проумеете. За това може да е нужно да потърсите информация и да се образовате. За да стартирам този блог миналата година, трябваше да разбера как да го направя. Отне ми време да се образовам, четейки други блогове и оценявайки различни блог – инструменти. Не ми беше трудно, но изискваше да инвестирам доста време.

Понякога разрешаваме на малките дразнители да се влачат прекалено дълго. През януари жена ми и аз купихме нова къща. Но едва през миналия уикенд разопаковахме последния кашон. Голяма част от кашоните бяха обработени през първите няколко седмици след като се нанесохме, но няколко от тях бяха избутани в ъгъла и никой от нас не искаше да ги разопакова. Защо? Не знаехме къде да сложим нещата, които те съдържаха. Да игнорираме проблема и да се надяваме, че кашоните някакси вълшебно ще се разопаковат, изглеждаше най-простото нещо. Накрая, най-сетне ги разопаковахме и освен това се погрижихме за няколко поправки в къщи.

Не беше трудно или скъпо да се направят тези неща. Просто беше въпрос на време да се наканим да ги свършим. Не се изискваха големи умения или голям интелект. Всичко, което трябваше да направим беше да приемем, че просто трябва да се извършат, отне няколко минути, за да измислим как и после да го направим.

Отделете време

Имам много проблеми в живота, където решението е инвестиране на време без каквото и да е ангажиране на ума. Ако входящата ви поща е препълнена, това не е кой знае колко труден проблем за разрешаване. Повярвайте ми – има много трудности в живота от справянето със стара кореспонденция. Гарантирам, че имате интелекта да го направите. То е просто въпрос на време. Може би ще отнеме няколко часа, все пак. Ако си струва изразходваните няколко часа, тогава ги отделете. Докато го правите, може да се наслаждавате на приятна отпускаща музика. В противен случай, знаете какво да правите: Ctrl-A, следвано от Delete и сте готови.

Колко проблема имате точно сега в листа си със задачи, които могат да се разрешат само с прилагане на малко прилежност? Понякога не е нужно да сте особено иновативни или умни – метода на грубата сила също би действал. Лесно е да попаднете в капана на модела да желаете метода на грубата сила да не е бил необходим. Той е досаден. Той е скучен. Не е така важен, така или иначе. Но, все пак трябва да се направи.

Във всеки случай, ако можете да намерите начин да отхвърлите решението, което отнема време и да намерите по-бърз начин да заобиколите или да елиминирате проблема, възползвайте се. Намерете някой да го свърши, изтрийте го – правете каквото можете, за да премахнете бремето. Но ако знаете, че това е нещо, което няма да бъде направено, освен чрез личното ви участие, като онези противни кашони, които отказаха да се саморазопаковат, тогава просто го приемете и разкарайте от чинията си. Не се оплаквайте. Не хленчете. Просто го направете.

Развийте собствената си продуктивност

Самодисциплинирайки се да бъдете прилежни ви позволява да изстискате повече стойност от времето си. Времето е константа, но личната ви продуктивност не е. някои хора ще използват часовете на своя ден далеч по-ефективно от други. Изумително е, че хората биха изхарчили извънредно пари, за да купят по-бърз компютър или кола, движеща се с бинзин и електричество, но едва ли биха обърнали и най-малко внимание на личните си способности. Вашата лична продуктивност ще направи много повече от компютър или кола, в дългосрочен аспект. Дайте на един прилежен програмист 10 – годишен компютър и той/тя ще постигне много повече в продължение на една година, отколкото мързелив програмист с компютър – връх в технологиите.

Въпреки цялата технология и всичките й джунджурии, които имаме на разположение и могат да ни направят много по-ефективни, вашата лична продуктивност е все още най-голямото ви достойнство. Не очаквайте от технологиите да ви направят по-продуктивни. Ако не се считате за продуктивен без технологии, няма да бъдете и със тях – те само ще служат да прикриват лошите ви навици. Но ако вече сте прилежен без технологиите – те ще ви помогнат да постигнете много повече. Мислете за технологиите като за усилвател на силата – той мултиплицира това, което вече сте.

Ако искате да използвате по-добре времето си, препоръчвам ви да започнете с подхода от тази статия:

Triple Your Personal Productivity

Основната идея зад статията е отначало да измерите настоящото си ниво на продуктивност (статията обяснява как да го направите чрез дневник на времето), измерете настоящото си ниво на ефективност и постепенно ги увеличете.

За първи написах тази статия през 2000 година и продължавам да се връщам към този метод отново и отново, поне веднъж на всеки шест месеца. Това ми дава възможност съзнателно да почувствам как точно използвам времето си. За последен път го приложих преди няколко месеца, проследявайки начина на употреба на времето си за период от няколко дни и с изненада установих, че имаше малка възможност за подобрение. Отне ми пет години, откакто написах статията докато достигна тази точка, но най-накрая чувствам, че използвам времето си ефикасно. Все още имам непродуктивни дни – и тогава и сега, но те са изключение. През по-голямата част от времето поглеждам назад и си казвам, „Днес наистина свърших много работа. Би било трудно да го направя по-добре”.

Преди пет години знаех какво трябваше да направя. Отне ми адски много време да изградя силен характер и дисциплина, за да мога да го направя в съзвучие с принципите си. ТОВА НЕ БЕШЕ ЛЕСНО!

Когато преследвате пътят за развитие на собствената си продуктивност, това може да ви коства дни, в които ще си скубите косата и ще скърцате със зъби, но накрая ще се възнагради. Мисля, че мнозина са привлечени от идеята да станат по-продуктивни, изхождайки от чистата логика. Не се изисква голям интелект, за да проумеете, че ако използвате времето си по-ефективно, ще свършите повече задачи и поради това ще бързо ще увеличите резултатите. Личната продуктивност позволява да създадете достатъчно пространство в живота си, за да правите всички онези неща, които чувствате, че би трябвало да правите: да се храните здравословно, да тренирате, да работите усърдно, да задълбочавате партньорства, да имате прекрасен социален живот, да бъдете значими. В противен случай, нещо ще се случи. Без високо ниво на продуктивност, вероятно ще трябва да се откажете от нещо, имащо значение за вас. Ще имате противопоставяне между работата и здравето, работата и семейството, семейството и приятелите. Прилежанието може да ви даде способността да се радвате на всички тези неща, така че не трябва да избирате работата пред семейството или обратно. Можете да имате и двете.

Разбира се, прилежността е просто един инструмент, заедно с много други. Той ще ви позволи да вършите работата си ефикасно, но няма да ви каже коя работа да свършите първо. Тя е инструмент от ниско ниво. Да се работи усърдно не значи непременно да се работи умно. Но тази слабост на прилежността не отнема силната й позиция в кутията ви с инструменти по личностно развитие. Щом сте определили посоката си на действие и виждате плановете си разтворени пред вас, нищо не върши работата както прилежанието. В дългосрочен план, резултатите ще дойдат от вашите действия, а прилежността е самото действие.