Фиксиран ли е дохода, с който живеете, получавате същата заплата месец след месец? Може би по-добре се приспособявате към повишението на жизнените разходи понастоящем, в сравнение с тези от миналото, (или сте жертва на съкращения в работата или намаляване на работното време), но, с изключение на някои големи промени, като повишение, уволнение, неплатен отпуск поради намаляване обема на работа, вашият доход стабилен и предвидим ли е? Знаете ли какъв ще е доходът ви през следващите три месеца? Би ли било крайно необичайно да печелите двойно или тройно – или наполовина, от тази очаквана сума?
Ако това ви описва, тогава кой реши да фиксира вашият доход? Кой взе това решение?
Вие го направихте, нали? Решихте да печелите една и съща сума пари месец след месец. Можете да проследите решенията си назад във времето до онзи момент, когато казахте „да” на „закованата” заплата.
Знаехте ли, че да кажете „да” беше изцяло незадължително? Всъщност, ако помислите малко (което ще ви окуража да направите в тази статия) и премислите всичко отново, съгласяването с „твърда” заплата е по-скоро глупаво решение. „Твърдата” заплата е подвеждащ ход.
Как работи за вас до момента изборът, който сте направили? Блажено доволни ли сте заради него? Харесва ли ви да знаете, че ще получавате същата сума пари в края на месеца, и на следващия, и на следващия... Удобно ли се чувствате, знаейки колко ще спечелите? Или има някаква част от вас, на която й е омръзнало до краен предел?
Харесва ли ви тази стабилността на положението ви? Истински стабилно ли е то, или е просто вашето чувство на сигурност, вкоренено в обещаващи илюзии? Ако някой, реши да дръпне щепсела на вашата заплата с думите „Уволнен(а) сте!”, едва ли е толкова сигурно обаче. Ако това е вашата ситуация, по-честно е да кажете, че доходът ви е нестабилен и подчинен на условности, отколкото стабилен и сигурен. Можем да кажем, че всеки доход е подчинен на условности, но колко стабилни са те? Владее ли някой друг силата да затвори кранчето на дохода ви?
Да приемем, че доходът ви изглежда разумно стабилен, сигурен и предвидим. Може би работите в област, в която има голямо търсене на специалисти и сте наистина добри в това, което правите, така че дори да загубите настоящата си работа, бързо можете да намерите нова, вършейки нещо подобно за подобни пари.
Недостатъци на „твърдата” заплата
Дори да оставим настрана нейната предсказуемост и „възможна” стабилност, фактически всичко по отношение на твърдата заплата е отрицателно.
На „твърдата” заплата й липсва гъвкавост. Не може да се приспособи добре към променящите се обстоятелства.
Ако разходите се повишат неочаквано и надвишат месечният ви доход, тогава нямате друг избор, освен да теглите пари от резервите или инвестициите си или да вземете кредит. Ако разходите ви по-късно се върнат към нормалното за вас, този кредит може и да е временен, но накрая все пак плащате лихва за него или губите лихвата от изчерпаните си спестявания/инвестиции, което всъщност вади пари от джоба ви.
Ако изхарчите повече, не можете просто да спечелите повече, за да компенсирате. Това превръща неочакваните разходи в заплаха. Те стават нещо, към което се отнасяте със страх или тревога. Какво ще стане, ако колата се повреди? Ами ако някой се разболее? Ако цените се вдигнат? Такива събития са просто част от живота. безсмислено е да се страхувате от неизбежното. Нещата ще се повреждат, включително и скъпи такива, чиято поправка или замяна би струвала много пари. Ако получаването на неочаквана сметка ви стресира, то нагласата на съзнанието ви не си съответства с реалността.
Ако прекалено дълго време разходите ви превишават нетния ви доход, можете да потънете в дългосрочен дълг и да загубите много пари, плащайки лихва на някой друг. Мнозина засядат в такава ситуация до края на живота си. Ако фиксираният им доход е твърде близо до нивото на техните разходи, данъци и плащания по кредити, тогава измъкването от дълга става безнадеждно. Единственият начин за възстановяване на надеждата е да се фокусирате върху дохода.
Поради тази причина, хората със „закован” доход често губят неимоверно много време в безпокойство и суетене по отношение на разходите си. Иначе рискуват загуба спестяванията си и вземане на кредит. Искат да осъществат мечтите си, но ограничението на дохода им ограничава и възможностите им за това.
„Мога да си го позволя” практически е мантра за хората на твърда заплата. Жертват истинските си желания, за да се вместят в бюджетите си, напълно забравяйки факта, че никой не ги кара насила да прахосват живота си монотонно следене на разходите си. Ако искат нещо, на което е закачен етикет с цена, но не могат да си го позволят, те го считат за нещо невъзможно за тях – сякаш фиксираната им заплата е окончателният арбитър на техните желания. Накрая се изгражда негодувание. Започват да негодуват срещу несправедливостта на икономиката, срещу хората, които са определили тези цени, срещу бизнеса като цяло и т.н. Лошия е някъде там. Не... „лошият” е глупавият ви избор да „заковете” доходите си. Поумнейте и спрете да си го причинявате
Хората изглеждат наистина жалки, когато се правят на финансово безпомощни. Това не е начинът, по който човешки същества би трябвало да се отнасят със себе си.
„Здрасти, има нещо, което наистина искам. Всъщност, чувствам, че много ми приляга, но просто не мога да си го позволя, защото съм на „твърда” заплата. Помогнете ми! Бихте ли намалили цената за мен? Наистина много, ама много го искам!”
„А защо не се разкарате и не спрете да се правите на беззащитни?”
„Не, вие не разбирате. Бюджетът ми е много стриктен. Наистина не мога да платя цялата цена.”
„Сега вече се държите глупаво. Кой, поначало, „закова” заплатата ви? Вие! Прехвърляте върху мен бремето на ограниченията, които сами сте си създали? Искате от мен да сложа слон в кутия за хляб. Защо не премахнете тези ограниения? Или поне ги повишете достатъчно, за да има място за желанията ви, така че да можете лесно да си позволите каквото искате.”
„И аз мога да го направя?”
„Да, винаги сте били свободни да го направите.”
„Ами, не знам. не мисля, че шефа ще ми даде повече пари.”
„Тогава майната му на шефа ти. Защо въобще ти е нужен шеф?”
„Но това би значело да направя огромни промени с живота си.”
„Да, би значело.”
„Не мисля, че съм готов за това. Прекалено рисковано е.”
„Няма допълнителен риск, защото вече сте изгубили връзка с желанията си. Заседнали сте в ситуация, в която не изпитвате това, което наистина искате. Животът ви не може да стане по-лош, отколкото е в момента. Ако не предприемете нищо, това ще означава продължаване напред към най-лошият възможен резултат – да бъдете вечно неудовлетворен.”
„Но може да стане по-лошо. Може да стана още по-нещастен.”
„Ако нищо не направите, наистина ще стане по-лошо. Така стоят нещата. Желанията ви ще се изплъзват все по-надалече с разграничаването ви от тях. Няма по-лош живот от този. Единствената надежда е да поемете по пъта на промяната.”
Охраняване златото на глупака
Забавно е как хората се стремят да опазват нещо, нямащо никаква стойност. Състоянието да бъдеш нещастен и незадоволен не струва абсолютно нищо. Ако това е положението, в което се намирате, вие сте на дъното.
Може би мислите, че трябва да рискувате някое от нещата си (притежания, пари и т.н.), правейки големи промени в живота си. Много е вероятно това да е истина, но ако не сте щастливи точно в този момент, всичките ви притежания са равни на нула по стойност, така или иначе. Ако се опитвате да ги задържите с цената на щастието и удовлетворението си, то вие на истина сте пълен идиот. Опитвате се да продадете самата си душа, нали? Сключвате споразумение, което казва „Съгласен съм да бъда вечно нещастен и неудовлетворен в замяна на пари и вещи, струващи еди – колко си долара.” Добавете общата стойност на вещите, които, според вас, би трябвало да рискувате, за да предприемете големи промени. Имайки предвид тази цена, изглежда ли ви споразумението умно решение?
Рискувайте ги тези неща. Те, така или иначе, нямат стойност. Просто не бъдете толкова откачени да жертвате щастието си срещу вещи.
Превключване към променлив доход
Да имате променлив доход означава да имате гъвкавостта да печелите различно всеки месец, и има много по-общо с умствената нагласа, отколкото всичко друго. Без значение е дали имате работа, управлявате собствен бизнес или се радвате на разнопосочен приток на средства. Тези неща са просто различни носители.
Ключът е в установяването кой определя вашият доход. Вие. Може да имате финансови и икономически реалности, с които да се съобразявате, но в края на краищата вие определяте цената на времето и усилията си, вие решавате какви умения да развивате и каква квалификация да придобиете, и накрая – вие определяте какъв вид ценност да създадете и предоставите на хората. Най – важните решения се намират във вашите ръце.
Ако се издържате, доставяйки пица, можете да очаквате да печелите от това умение въз основа на неговата стойност за пазара. Обикновено доставчиците на пица биват обучавани и уволнявани много лесно, така че бихте очаквали да печелите много малко от такава работа. Не обвинявайте самата работа за заплатата си. Никой не ви кара насила да изберете нископлатена и неквалифицирана работа. Ако се опитате да изстискате повече пари, отколкото самата работа струва, то шефът ви или клиентите ще проумеят, че ви плащат прекалено и ще ви сменят с някой, струващ по-евтино. И с право.
От друга страна, може би искате да се издържате, вдъхновявайки и мотивирайки хората. Това изисква много по-големи умения, отколкото да доставяте пица, но се радва на много по-голямо търсене, сравнено с предлагането. Най-общо, хората са склонни да плащат много повече, за да бъдат вдъхновявани и мотивирани, отколкото за доставка на пица, (освен ако не живеете в Неапол). Ако развиете отлични способности да мотивирате и вдъхновявате хората, и развиете начините да доставите това свое ценно качество на значителен брой хора, евентуално бихте печелили повече за час, отколкото доставчикът на пица за месец.
Не само, че имате способността да развивате уменията си в определена насока, но и можете нееднократно да променяте полето си на изява. Ако искате да печелите повече, продължавайте да изграждате умения и да променяте начина, по който съчетавате и изявявате тези умения за максимизиране на стойността, която сте способни да създадете и доставите, като по този начин ще максимизирате прихода, който генерирате. Възможностите за това са безкрайни, докато сте гъвкави и бдителни.
Доходът ви не е „закован”, освен ако вие не го направите такъв. Няма значение дали заплатата от държавната работа е единственият ви източник на приходи. Тази заплата може и да не се увеличи с течение на времето, но не е единствения доход, който можете да получавате. Ако не харесвате размера на заплатата си, излезте навън и печелете повече.
Фиксираният доход е неразумен подход
Забележете, че докато вие получавате фиксиран доход, някой, стоящ по-високо от вас по веригата на властта се радва на променлив доход за ваша сметка. Когато получавате един и същ доход, вие всъщност създавате променливо количество стойност, обаче доходът, генериран от излишната й част е нещото, което губите, защото отива в джоба на други хора. Тези някои реализират печалба от вашето невежество. Доста щедро от ваша страна! Може да изглежда сякаш поемат голям риск, но имайте предвид, че ако се сринат, и вие се сривате. Вие споделяте риска с тях, но не споделяте печалбата. Разбирате, че сами се отказвате от собствения си източник на приход, нали?
Ако ще работите, тогава защо не се радвате на плодовете на своя труд, вместо да раздавате по-голямата част от печалбата си на някой друг, без дори да сте я видели? Вие вече създавате ценност, нали? Ако искате да сте щедри, обмислете да дарявате излишната си ценност за благотворителност. Аз лично дарявам по малко пари всеки месец, защото ми е приятно да го правя. Обаче, аз дарявам на организации с идеална цел и такива, които харчат парите ми за нещо, което подкрепям, а не някакви финансови акули, които отдавна правят милиони годишно.
Спрете да се преструвате на беззащитни, когато става въпрос за това колко пари правите. Заплатата ви няма власт над вас – освен до степента, до която се отказвате от силата си. Може да работите в система, в която по-висшестоящите имат какви ли не финансови подбуди да ви държат безсилни, за да продължават да изстискват ценността, която създавате, но в края на краищата вие сте този, който избира да мине през тази врата всеки божи ден. Не е нужно да продължавате да го правите. Можете да се изправите и да напуснете в точно тази минута, ако желаете. Мнозина биха били в пъти по-щастливи, ако го бяха направили.
Вие сте окончателният арбитър на своите желания. Ако искате нещо, имащо закачена цена, то имате и силата да спечелите пари, за да си го позволите. Вие решавате колко да печелите. Вие решавате колко да харчите.
Когато осъзнаете, че сами избирате своя доход, можете да концентрирате енергията си за създаване и предоставяне на толкова по обем ценност, колкото е необходимо, за да печелите колкото вие искате. Бъдете умни и съзнателни по отношение на това. Направете изобилието приоритет в живота си. Това е много по-забавно, отколкото да се безпокоите за разходите си и да се заяждате за данъците си. Щом веднъж развиете минимално количество умение, ще откриете, че е много по-забавно да спечелите допълнителни 10000, отколкото да спестите 10000. Можете да спечелите 10000 за един час ако развиете такава умствена нагласа и умения да го направите. Никой не ви спира да го направите.
Спрете да се безпокоите за разходи и данъци
Когато става въпрос за редуциране на разходи и данъци, трябва да свършите голяма по обем и досадна работа. Не е забавно, поне не и за здравомислещите хора, които съм срещал. Все пак хора с оскъден светоглед хвърлят много повече време в безпокойство спрямо разходите и данъците си, отколкото инвестират в увеличаване на приходите си. Не добра размяна..., не и в дългосрочен аспект.
Докато се опитвате да минимизирате разходите и данъците си, евентуално бихте достигнали момента, когато ще трябва да вземете трудни решения, които да понижат качеството ви на живот. От гледна точна на разходите, може да се наложи допълнително да ги следите и предвиждате, което отнема време. Или пък, за да спестите някой лев за някаква покупка, да започнете да жертвате качеството си на живот.
От гледна точка пък на данъците, ще трябва да обработите повече бумащина и осчетоводяване, за да се възползвате от повече удръжки и да спестите пари, в крайна сметка. Наистина ли това е нещото, заради което желаете да хвърлите на вятъра скъпоценното си време?
Помислете, че сте в ситуация на стагнация и е време за плащане на данъци. По една или друга причина, след като отделите парите за данъци и домакинство, ви остават минимум пари. Щом изхарчите и него – вие сте свършени. Така че, в случая, идеалният вариант е изобщо нищо да не харчите. И ако позволите на нещата да отидат толкова далече, със сигурност качеството ви на живот ще пострада. Ще губите толкова много време, което можете да използвате по свой си начин, за да спестите няколко долара допълнително тук и там. Жертвата и оскъдицата ще бъдат постоянните ви спътници. Това не е живот.
В дългосрочен аспект е много по-прудуктивно да концентрирате време и енергия в посока генериране на доход. Нямате твърд лимит в тази посока. С всеотдайност и постоянство можете да разширите приходите си много повече от това, което бихте спестили от разходи и данъци.
Да работите от гледна точка на приходите е и много по-забавно, освен всичко друго. Прекарвате времето си в създаване на ценност, получавайки пари с благодарност, вместо да се тревожите дали можете да си позволите да пръснете пари за органична храна или не, например.
Да се печелят пари е забавно. Харченето им също. Безпокойството за харчовете и данъците изобщо не е такова, така че това не е част от уравнението – този вид неща се получават в остатък.
Преди години имах приятел, който абсолютно много мразеше да се реди на опашка. Смяташе го за персонална обида. Казваше, че всички магазини и ресторанти трябва да имат допълнителен касиер за хора, желаещи да платят с 50% повече, така че никога да не е нужно да се редят на опашка. Винаги съм мислил, че луд, а той просто се опитваше да максимизира стойността на това, което получава от живота. Чакането в живота е хвърляне на нещо ценно на вятъра.
Парични резерви
Сузи Орман съветва поддържането на краткосрочни парични резерви (без да броим дългосрочните инвестиции) равни на около шест месечни разхода. Мисля, че това е умна идея. Сносен резерв би ви дал много по-голяма гъвкавост, независимо дали доходът ви е постоянен или променлив.
Когато източникът ви на доход е доста уязвим, както ако сте съкратени или уволнени и трябва да прекарате много време неработейки, може да искате да поддържате по-голям паричен резерв. Но, когато отстоявате по-голям контрол върху своя доход и поддържате повече възможности в отговор на финансови препятствия, такъв не ви е нужен.
Ако имате потоци от, главно, пасивен доход, идващи от различни страни, и ако голям катаклизъм заплаши тези източници, дори ако спрете да работите определено време, може да сте добре и с двумесечен паричен резерв или по-малко. Ако внезапно ми се появи нужда от повече пари, имам много възможности, които лесно биха се осъществили за по-малко от 60 дни. Мога да направя още един съвместен бзнес. Мога да създам и продам информационен продукт. Мога на маправя сделка за нова книга и да взема аванс. Дори тогава, когато се фокусирам върху изобилието, аз естествено привличам по-голям резерв, отколкото ми е нужен.
Паричните резерви са полезни, защото има закъснение между създаването и предоставянето на ценността и получаването на приход от нея.
Някои източници на доход имат малко такова закъснение. Например, когато някой се регистрира за мой семинар и плаща с кредитна карта или ПейПал, парите ще бъдат в сметката ми до няколко дни. Някои източници може да плащат веднъж месечно, както сделките по присъединяване. Паричният резерв помага да се изгладят колебанията в приходите.
Как да създадете паричен резерв? Можете да го постигнете чрез пестете на разходи, но това става досадно и скучно след известно време, така че не го препоръчвам. Фокусирайте се на създаване на повече ценност, упражнявайте уменията си за създаване на ценност и изграждайте голяма клиентска база данни, каквато и услуга да предлагате. Всичко се свежда до това да ставате по-добри в създаването и предоставянето на ценност.
Аз със сигурност не съм правил жертви, изграждайки паричен резерв. Просто правех това, което ми харесва. Бях нащрек за нови начини за изразяване и предоставяне ценност на хората. Не ми беше нужно да се концентрирам върху печеленето на пари. Когато сте добри в създаването и предоставянето на ценност, парите сами намират път към вас.
Късмет или съзнателен избор?
Защо се намирам в такава ситуация, където получавам каквото поискам, печеля каквото поискам и харча колкото поискам? Ако мислите, че късметът има нещо общо, вие сте луди, заблудени или ненормални. Това се случи по избор. Създадох преднамерено и целенасочено тази кариера и финансова действителност. Не беше лесно да проумея как всички фрагменти ще се съчетаят заедно, отне ми години, но определено си заслужаваше.
Колко време ви отнема да достигнете своя финансов успех няма значение, тъй като времето щеше да мине,така или иначе. Можете да използвате това време да създадете живота, който желаете или да останете в капана на нещо, което не искате. Можете също да работите в посока към желанието си, освен ако не искате жертвата и оскъдицата да ви съпътстват до гроба.
Вие сте свободни да се оттеглите от лъжливия облог на фиксираният доход. Когато го направите, бъдете сигурни, че другите мухльовци ще започнат да лаят че сипвате сол в раните им, и че по-висшестоящите от вас няма да ви бъдат благодарни за това, че прозряхте схемата им. Но ще бъдете свободни да решавате колко да печелите. Ще можете да напишете свой собствен чек, не с някакво пожелателно мислене, а с всеотдайност да създавате и предоставяте най-добрата ценност, която можете, независимо от това как избирате да се изявявате.
Разбира се, да имате променлив доход не е само цветя и рози. Иска се време да се научите как да го постигнете и да придобиете чувство да балансирате потока на печеленето и харченето. Отне ми пет години, докато постигна основна компетентност по този въпрос. Направих тонове грешки през този период, но се науччих на много неща. След това беше доста лесно да поддържам стабилност.
Ако следвате този път, може да го постигнете за две години. А може и за десет. И отново, времето така или иначе ще мине. Щом веднъж сте се осъзнали да се откажете от нагласата за постоянен доход, ще се озовете на доста по - приятно място.
Помислете, както можете да се присъедините към група хора с определен начин на изразяване, така и можете да се присъедините към групата хора с определен модел на генериране на доход. Но не е задължително. Никога не е било. Само защото някакъв модел е популярен, не означава, че е най-добрият модел за вас. Обмислете това. Намерете вашият модел!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да оставите вашия коментар!