Вчера вечерта гледах филма на д-р Уейн Дайър - "Промяната" (с първоначално заглавие "Ambition to Meaning"), който намирам за много трогателен и вдъхновяващ. В този филм д-р Дайър посочва, че решенията, които вземаме през "предиобеда", (т.е. през първата половина на живота ни - бел. прев.), на нашия живот в края на краищата ще спрат да вършат работа по време на "следобеда" му.
Това може да бъде много обезпокоително - и невероятно отчайващо - когато старите начини вече не постигат желаните резултати. Правим това, което смятаме, че е най-добро - знаем, че точно това е правилното действие - но изпробваният ни и верен опит изглежда не работи поради някаква си особена причина. Колкото по-усърдно опитваме, толкова по-зле се чувстваме от това. Това е като да потънеш в невидима пропаст.
Защо се случва това ?
В някакъв момент от живота ви, старите успешни модели трябва да се разрушат, за да освободят място за нещо ново. Уроците, които сте научили, за да успявате на едно ниво от живота си, (дори ако считате успеха си за скромен) трябва да бъдат сменени, за да се превърнете в нещо повече.
Нека да споделя личния си опит с това предизвикателство. Беше в началото на 2000 година, когато щастливо управлявах бизнеса си с електронни игри. Той беше печеливш, занимавах се с интересна работа, която ми харесваше, а клиентите бяха доволни. Освен това свърших тонове странична работа, помагайки на други програмисти да успеят, включително и това, че в продължение на година бях президент на организация с идеална цел. Имах добър живот, обичаща съпруга и добри приятели. Бях си поставил интересни цели и бъдещето ми изглеждаше блестящо.
Но много бавно, в продължение на много месеци, (а може би и години), започнах да чувствам, че нещо не е наред. Моето желание за успех и мотивацията ми бавно потъваха. Не се чувствах така щастлив, както си мислех, че би трябвало. Получавах каквото искам, но не беше достатъчно. Както и да е не можех да кажа какво липсва. Имаше и други неща, които исках да постигна, но повечето от желанията ми бяха вече реалност, или предстоеше да се превърнат в такава. Би трябвало да се чувствам много щастлив и реализиран, и за кратко изглежда беше така, но малко по малко започнах да се чувствам все по-зле и по-зле.
Нещо не беше наред, но не можех да определя какво. Лоша храна ли ядях? Тренирах недостатъчно ли... или не се занимавах с точния спорт? Може би трябваше да разместя малко нещата за разнообразие - да предприема някои нови проекти. Може ди имах нужда да прочета още книги или да взема участие в повече семинари, за да намеря отговора. А може би имах нужда от повече време за медитация.
Вложих огромно усилие в желанието си да диагностицирам проблема, но всеки път щом си помислех, че съм го постигнал и се опитах да пусна в действие плана за решаването му, не се получаваше. В най-добрия случай бях ентусиазиран за няколко дни, но неизбежно и постепенно чувството на потъване се завръщаше. Най-доброто, което можах да направя беше да се разсеям чрез развлечение - книги, видео игри и т.н. Но дори тогава можех да усетя чувството на страх, промъкващ се в сенките на съзнанието ми.
Минаха месеци, а аз продължавах да опитвам нови начини определяне на проблема, както и нови решения. Приходите ми започнаха да намаляват, защото не бях мотивиран да работя. Дори най-простата задача от списъка ми, излеждаше необичайно трудна. Интуитивно разбирах, че има ужасен проблем, но не можех да определя какъв.
Тогава, в средата на 2004 година, отчасти като прищявка, реших да взема участие в конференцията на издателска къща Hay House под надслов "И аз мога" в Лас Вегас. на първия ден от събитието слушах тричасовата реч на д-р Дайър относно силата на намерението и целесъобразния живот. Моментално разбрах истината в думите му. Бях изумен. В продължение на почти цялата му реч аз или имах сълзи в очите или треперех. Това беше точно това, което исках да чуя. Знаех, че току-що живота ми пое в коренно различна посока.
Докато слушах д-р Дайър получих внезапен проблясък. Това беше поглед в бъдещето ми. Знаех какво е следващото нещо, което трябва да направя, но то беше твърде обширно, за да го осмисля изцяло точно сега. Чух вътрешен глас, който ми каза "Твоето място е на тази сцена". Знаех, че е истина, но реакцията ми в този момент беше близка до паника. Ако усещанията ми не ме лъжеха, това в действителност означаваше да разруша всичко, което съм градил през последните десет години, включително и представата ми за самия мен, която бях създал.
Останалата част от тази конференция също изключително ползотворна, не толкова разтърсваща за мен, както първия ден, но ми отвори очите за неща, които исках да знам. Беше невероятно вдъхновяващо да бъда сред толкова много хора, които също като мен търсеха смисъла и целта на своя живот.
Отне ми време да обработя това преживяване и да схвана смисъла му. През следващите няколко месеца се чувствах сякаш живея в два различни свята. Външно нищо не се промени, но вътрешно бях вече друг човек. Бях вдъхновен от една по-възвишена цел и можех да прозра докъде ще стигна. Знаех, че вече не съм програмист на компютърни игри. Имаше нещо по-значимо, което се очакваше да направя и беше време да се заема с него.
По-късно същата година стартирах StevePavlina.com без да знам как точно ще се реализирам в тази сфера. Но успехът не беше така важен за мен по това време, защото поемайки по новия път се чувствах невероятно добре. Сякаш бях заобиколен от блаженство. Толкова бях щастлив от всичко това, че изобщо не ме притесни факта, че приходите ми от бизнеса с PC игри бяха около 25% от възможностите си... или това, че за първите шест месеца сайта ми за личностно усъвършенстване ми донесе само 167 USD... т.е. около 17 цента на час, тъй като работех върху през цялото време.
Бързо превъртане напред - след пет години. Бизнесът ми с PC игри е част от миналото и сега съм собственик на процъфтяващ бизнес за личностно усъвършенстване. Издатели са ми Hay House. Два пъти през миналата година държах реч в "Мога да го направя!", срещнах се с д-р Дайър - и с мнозина други автори на Hay House. Видението, което имах през 2004 беше наистина мистериозно предсказание.
Тези външни промени служат като добро потвърждение, но не представляват същността на трансформацията, през която трябваше да премина. Истинските промени бяха вътрешни - промяна в светогледа ми.
Вместо да слагам успеха и достиженията на първо място в живота си, трябваше да започна да мисля от гледна точка на щастието, реализацията, предназначението и поставянето в услуга. Отне ми много време да приема, че се чувствам изключително щастлив, когато просто помагам на други хора, повече от достигане на цел, която съм си набелязал заради мен самия. Интуитивно разбирах, че е истина, но да го приема умствено беше наистина трудната част. Погледнато през призмата на логиката, не изглеждаше това да е начина, по който стават нещата в живота; сякаш бих бил по-щастлив ако работех по реализиране на своите цели, за да получа това, което искам, вместо да правя добрини на хората.
Накрая си казах "Добре тогава, давай да започвам да помагам на хората. Може би тябва да се концентрирам само върху това." Обаче гласът на страха ми прошепна, "Ще умреш от глад. Ще фалираш. Тази стратегия не върши работа. Трябва да потърсиш друга, по-добра. Ако не го направиш, нещата ще се развият много зле."
За кратко вярвах на тези страхове. Изглеждаха толкова благоразумни и обосновани, а алтернативата - толкова нереалистична и неясна. Обаче разреших този конфликт като станах любопитен. Признах пред себе си, че наистина не разбирам как стават нещата в живота. Може би предположенията ми за него са неточни. Избрах си да опитам да се поставя в услуга на хората и да видя какво ще се случи. Реших да приема, че крайния резултат може и да е лош, но трябва да го разбера със сигурност. По това време започнах да разбирам по-дълбоката истина: Ако не се радвам на живота си, аз се провалям като човешко същество... без значение какво съм постигнал във времето. Съзнателно дадох приоритет на това да се радвам на живота, който водя и забелязах, че се чувствам много много добре, когато помагам на хората, от една страна, и не се чувствам толкова добре, когато съм прекалено фокусиран върху себе си, от друга. Колкото повече експериментирах, толкова по-очевиден ставаше този модел.
Но се случваше и нещо много по-значимо. Постепенно разбрах, че като се фокусирам да помагам на другите, моите собствени нужди биват задоволени, а желанията ми - осъществени. Всъщност, без каквото и да е усилие. Парите започнаха да се стичат в по-големи количества и скоро започнах да печеля повече, отколкото харчех. Нови приятелства и познанства предоставяха вълнуващи възможности. Това, което исках, понякога буквално чакаше на прага ми.
Осъзнах, че вселената вече знае от какво имам нужда и какво искам. Не е създадена, за да отхвърля желанията ми. Иска да да съм доволен. Но също така иска да направя първата крачка. Само трябва да се настроя на вълна да излъчвам щастие, и тогава вселената може да осъществи желанията ми. А начинът, по който излъчвам щастие е като помагам на другите да бъдат щастливи.
Ако сте нещастни, вселената не може да ви донесе каквото искате. Целите ви ще останат недостигнати, а желанията - нереализирани. Ако мислите, че определени неща биха ви накарали да се чувствате по-щастливи, значи сте създали мост между тях и едно особено състояние на духа, в което се намирате. За да привлечете тези нови преживявания в живота си, трябва да се придвижите напред към съответстващото им състоянието на духа ви. Ако не го направите, бихте отблъснали желанията си, место да ги привлечете.
Знам, че съм най-щастлив, когато фокусирам енергията си за помагане на хората. Тази вибрация ме кара да се чувствам блажен и привлича всичките ми желания. Когато продължавам да го правя, съм радостен и доволен, и не се боря със стрес или депресия. Обаче щом се отдалеча от този светоглед и бъда засмукан обратно от социално обусловени ценности като достижения и успех като главни цели в живота, това чувство на бавно потъване постепенно се завръща и скоро става очевидно, че съм излязъл от пистата.
Добрата новина е, че щом разберете, че потъвате и проумеете, че живота ви не е това, което искате, можете бързо да се преориентирате. Обмислете различни варианти за следващото нещо, което бихте могли да направите и забележете как всеки един от тях ви кара да се чувствате. След това действайте според варианта, който ви кара да се чувствате най-добре.
Днес всъщност не планирах да пиша статия. Но докато преглеждах някои читателски въпроси и докато мислех за филма, който гледах вчера вечерта, у мен се зародиха идеи за следваща статия. Скицирах някои идеи и няколко абзаца след това статията започна да се пише сама. Самата мисъл за написване на статия ми доставяше удоволствие. Реших след като я напиша, да я оставя за по-нататък, но тази мисъл не ми се стори толкова добра. И така, два часа по-късно, ... все още пиша, .... чувствайки се радостно и го правя без усилие. Обаче започвам да огладнявам.
Не търсете минали решения. Стойте в настоящето. Знайте, че живота винаги отразява това, което сте. Ако сте стресирани и обтегнати, това е заради човека, в който сте се превърнали. Това е вибрацията, която излъчвате. Ако не харесвате какво ви поднася света, това е защото нещото, което вие му давате не ви кара да се чувствате добре.
Урокът е много прост: спрете да правите това, което не ви носи удовлетворение. Продължавайте да обмисляте различни идеи докато намерите тази, от която се чувствате най-добре. И действайте според нея.
Научете се как да подобрите"приятността" на идеи, които искате да реализирате. Дайте зелена светлина и се доверете на добрите мисли като спрете да ги анализирате до смърт, убивайки с това добрите чувства преди да имате удоволствието да работите върху тях. Следвайте чувството на наслада от това, което правите, така няма да се заблудите.
Тази сутрин се чувствах малко не във форма. Чувствах се скован и стресиран. И се запитах, "Какво да направя, за да се чувствам пак блажен и щастлив?" А отговорът се появи мигновено, "Помогни на някой!". Мислех, че най-бързия начин да го направя беше да напиша пост в акаунта си в Twitter. Спокойно седнах с това намерение и позволих на думите да се появят. Написах простичкото, "Днес не е необходимо да се бориш". Стана ми добре от това, че го написах. Освен това беше и напомняне за мен.
После се запитах, "Какво друго мога да направя, за да помогна на други хора в този момент?" Помислих си, че бих могъл да отговоря на някои от имейлите, които съм получил. По принцип нямам време да отговарям на всичките искания за съвети, които получавам и целенасочено обезкуражавам хората, които искат ъвет от мен по имейл. За мен е практически невъзможно да отговоря на всички въпроси, прииждащи всеки ден. Но от време на време сядам и написвам няколко отговора на такива имейли за не повече от час и нещо, вярвайки, че би било от полза за хората, които ги изпращат.
Бях обработил около 20 имейла и се чувствах доста добре. И тогава получих съобщение от моя приятелка в отговор на поста ми в Twitter по-рано днес. Тя каза, че поискала помощ от вселената като й подскаже как да преодолее някаква бъркотия в живота си, а моето съобщение от няколко думи било наистина отговора, който искала да чуе. Това я успокоило и й помогнало по свой си начин. Четенето на имейла й ме накара да се усмихвам.
Такива интересни неща, случващи се едновременно, са често явление когато правя нещо, от което съм щастлив и помагам на хората. Обаче, когато позволя да бъда впримчен в лични амбиции и изгубя поглед върху значимото, реализацията и предназначението, тази синхронизация изчезва. Мога да усетя кога съм се върнал на правилната полоса, защото отново ставам свидетел на такава синхронност. Начинът, по който това се случва е вълшебен.
Когато съм в добро състояние на духа и почувствам нужда, която да задоволя, вселената казва,"Разбира се, няма проблем". Когато пък не съм на една вълна с по-висшето ми "аз", вселената казва, "Съжалявам, не мога да ти помогна".
Преди няколко седмици бях в книжарница и разглеждах книги на техническа тематика. В главата ми започнаха да се оформят идеи за нова статия и си помислих, "Мамка му, трябва да си запиша това, а нямам нито хартия, нито химикал". Потърсих в джобовете си и намерих някакви стари остатъци от билети за кино - малко, но достатъчно пространство, върху което да скицирам идеите, нахлуващи в главата ми. После си помислих, "Добре, имам хартия, сега ми трябва химикал." Същевременно ме обзе друга идея и, докато я обмислях, направих няколко крачки, след което инстинктивно се обърнах и видях два химикала точно срещу мен. Обичам такова обслужване. Забавното всъщност е, че ако се опитвам да получа тези неща за мои собствени цели, това рядко се получава. Обаче се случва постоянно, когато работя върху нещо, предназначено за други хора, като написването на нова статия, която възнамерявам да споделя безплатно.
Може да се чувствате много разстроени, когато в "следобеда" на живота си се опитвате да прилагате същите решения на проблеми, които са вършели работа за вас по време на "предиобеда". Намирам за много трудно да си призная, че това, което правех вече не ме караше да се чувствам щастлив и доволен, дори тогава когато имах всяка причина да вярвам, че би трябвало това да е точно така. Тази истина беше много трудна за преглъщане. Опитвах се отново и отново да прилагам методите, които работеха в миналото, но спряха да бъдат ефекивни и обикновено влошаваха нещата.
Ако се стремите към щастие, никога няма да го намерите. То се намира в настоящето. То е нещо, което можете създадете точно сега, точно в този момент. Чувствам се щастлив, когато извадя щастието от уравнението и действам с намерението да направя щастливи дриги хора. А когато се почувствам зле, си казвам, "Нека за малко да забравим за мен и да направим нещо добро за другите", отрицателните усещания утихват, а на тяхно място извира чувство на блаженство. На практика е много просто. Трудната част е да запомните да го правите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да оставите вашия коментар!