На всички, които четат блога ми искам да пожелая една по-добра, по-спокойна политически и по-продуктивна 2012 година! Развивайте се всеки в своята си насока, не се оставяйте на течението и рутината, променяйте се към по-добро!
Секцията със стихове е преместена на http://rhymesoflight.blogspot.com Заповядайте там!

вторник, 27 декември 2011 г.

Войната с егото

Mar 31st, 2008 @ 12:02 pm › Steve Pavlina
превод Добрин Петров

Войната с егото изглежда печели популярност сред някои духовни кръгове хора. В рамките на този контекст егото е вашето отъждествяване с физическия живот и всички негови атрибути, включващи име, лична история, кариера, връзки и настоящата ви жизнена ситуация. Егото – това е как повечето хора избират да идентифицират себе си.

Войната с егото набляга на това, че не е нужно да се отъждествявате със своето его. Вместо това изберете да се идентифицирате като духовно същество, което временно е в обвивката на човек.

Тъй като лишеното от его съществуване може да ви накара да се чувствате приповдигнато-радостни, някои хора избират да го посочат с пръст като причина за всички страдания на хората. Те застъпват идеята, че светът би могъл да е по-добро място, ако можехме просто да загърбим отъждествяването си с егото и се идентифицираме като Бог или Източник на енергия... или дори да изоставим индивидуалната идентичност напълно.

Макар че зад Войната с Егото стои позитивно намерение, на практика тя се води погрешно.

Вярвам, че отъждествяването на хората с егото им е сериозен проблем за голяма част от тях. Когато мислиш, че физическият живот е всичко, което имаш, си склонен да се привържеш прекалено към него. Защитаването на физическата идентичност заема значителна част от нашето време, енергия и внимание. Ако някой се намеси в сигурността на физическият ви живот, той се превръща в заплаха. Това създава стрес и често води до някаква форма на насилие. Насилието е естественото следствие на преструвката от нужда от самоотбрана.

Не съм съгласен с тезата, че решението на проблеми, базирани на егото е да охулите, елиминирате и престъпите на границите на самото его. Не то е същественият проблем. Защото обслужва много важна функция и е грешка да го държите настрана.

Иронията е, че онези, които внушават да се дистанцираме от егото си са всъщност твърде свързани с него. На практика те отделят своето его от материализма и го прикрепват към духовността. Така отъждествяването с физическия живот става по-силна от всякога.                        

По-разумният подход

Вместо да опитваме да се откажем напълно от егото си, ние имаме нужда да го прегърнем, докато го свързваме с чувството на единение. Трябва да сме наясно с нашите индивидуални идентичности, докато едновременно с това развиваме разширяващо се чувство на глобално съзнание. След което само трябва да направим така, че тези две нива на осъзнаване да са в съзвучие.

Ето и една аналогия, която ще ви помогне да разберете. Вашето физическо тяло е колекция от индивидуални клетки, функциониращи добре заедно. Всяка от тези клетки има своя идентичност. Имате клетки на сърцето, на мозъка, на кожата и т.н.

Но кое е по-важно: здравето на клетките или здравето на тялото ви? Може ли да имате едното без другото?

Ако клетките ви виждат себе си като личности без чувство на връзка с цялото, свободни да правят каквото си поискат, те няма да сътрудничат достатъчно добре за поддръжката на здравето на тялото, и то ще умре.

Ако клетките ви не успеят да се видят като индивидуалности и се идентифицират само с колектива, няма да ги е грижа за техните индивидуални нужди, затова ще умрат, а тялото ще ги последва.

За да поддържат здравето на тялото ви, вашите клетки трябва да се погрижат за своите индивидуални нужди, докато дават необходимият си принос за общото благо на тялото. Те трябва да функционират добре на много нива на съзнанието.

На микро ниво, клетките на вашето сърце трябва да работят заедно, за да продължи да бие вашето сърце. Кръвните клетки трябва да доставят хранителни вещества да всички други клетки. Дробът и бъбреците трябва да помагат да се елиминират токсините. Всички клетки трябва да работят заедно, за да е здраво тялото.

На макро ниво, тялото трябва да диша въздух, да пие вода и да яде храна. Трябва да се предпазва от екстремални условия на студ и горещини. Ако не направи необходимото, за да запази клетките живи, то цялото тяло ще умре. Ако тялото пуши цигари или пие алкохол, всички клетки ще страдат от това, дори отделни клетки да не са виновни за вземането на такива решения.

Всички човешки същества са индивидуални клетки на по-обширното тяло на човечеството. За да оцелява и процъфтява тялото (независимо като физични или като духовни същества), ние като личности трябва да сме в съзвучие с общото благо, но също така трябва да се грижим и за индивидуалните си нужди. Трябва да функционираме добре и на двете нива на осъзнаване.

В момента живеем като индивидуални клетки на по-голямото тяло, което пие и пуши. Всички клетки страдат от това, но няма определена клетка, която да бъде обвинена. Това може да не изглежда честно, но така стоят нещата.                      

Осъзнаване на глобално ниво

Какво бихте направили, когато се усетите, че тялото, населявано от вас излиза от руслото? Решението е да започнете да осъзнавате как мислите и поведението на индивидуално ниво се отразяват на мислите и поведението на глобално ниво. Ако можете да живеете конструктивно като човек и ако можете да повлияете достатъчно на останалите клетки да направят подобни промени, вие ще имате положително въздействие върху цялото в посока по-конструктивни поведения – такива, които са добри за здравето на тялото, както и здравето на отделните клетки.  

Не трябва да има какъвто и да е конфликт между егото на индивидуално ниво на осъзнаване и по-висшето духовно мислене. Ако можете да разберете, че сте част от нещо по-голямо, (независимо как го наричате), тогава има причина, поради която здравето на тялото и това на неговите съставни части да не могат да са в конфликт.

С други думи, не може да има конфликт между егоистично и безкористно поведение. Ако гледате на това от точното ниво на осъзнаване, и двете умствени настройки трябва да се концентрират в една и съща посока.

Има много човешки същества днес, разбиращи, че човечеството като цяло излиза извън релси и в момента работи срещу собственото си здраве. Глобалните му органи водят битки помежду си, вместо да работят в сътрудничество. По същество живеем в тяло, разяждано от рак. Това обаче привлича вниманието на все повече индивидуални клетки. Те започват да мислят: „Трябва да направим нещо по този въпрос!”

Проблемът е, че повечето от клетките са все още апатични или лишени от сила. В най-добрият случай ги е грижа за живота им като индивидуални клетки, но не приемат отговорност за здравето на организма като цяло. Следователно, правят проблемът още по-сериозен. Чрез бездействието те създават условия за превръщането му във вечен. С воденето на вреден живот те работят в посока на смъртта на тялото.

Отвъд индивидуалното

Войната с егото е едно болно тяло да заключи, че болестта му е причинена от собствените му клетки в резултат на егоистичните им действия. На практика проблемът е съвсем различен от това. Можете да се каже, че проблемът е, че клетките не се държат достатъчно егоистично и на определено ниво това е истина; обаче, истинският проблем е, че не са достатъчно наясно, за да осъзнаят какво означава да действат в защита на собствения си интерес. Не разбират, че вземат саморазрушителни решения. Не осъзнават, че собственото им здраве може да се подобри като се работи в посока подобрение на здравето на цялото тяло. Няма клетка, която да може задълго да поддържа собственото си здраве в тяло, което не е здраво.

Индивидуаните клетки водят битки с проблеми на индивидуално ниво, без да осъзнават, че тези проблеми имат негативно отражение върху цялото тяло. Например, ако сте болни от рак или диабет, може да изпитвате трудности, свързани с това, на индивидуално ниво. Правите каквото е възможно, за да излекувате тялото си и привличате другите да ви подкрепят. Но на глобално ниво ние заедно създаваме условия, които дават възможност за настъпване на такива проблеми, и ние като хора ще продължим да усещаме горчилката им докато продължаваме да създаваме условията за тях. Ако имате здравен проблем, грижата не е единствено и само ваша, дори да е проблем, който вие лично сте могли да предотвратите. По-голямата грижа е, че живеете в свят, който съдейства за появата на такива болести, и от социална гледна точка, и от гледна точка на околната среда.

Лечението на такива проблеми няма да се намери на индивидуално ниво. Не можете постоянно да се лекувате от рак, докато продължавате да живеете в същите условия, които са го причинили. Не можете да имате вдъхновяващи връзки, докато живеете в общество, което насърчава изолацията и отдръпването от другите. Не можете да се радвате на задоволяваща ви кариера в свят, който оценява печалбата преди човешките същества. Винаги ще се къпете в глобалната супа.                       

Постигане на съзвучие

Някога чувствали ли сте присъствието на човечеството в собствения си живот? Откривали ли сте, че като правите неща против общото благо се появява силна съпротива и резултатите ви биват саботирани, а живота ви се струва като да бягате по нагорнището върху пясък? По подобен начин, разбирате ли, че когато сте в съзвучие с общото благо човечеството по негов си мистериозен начин ви осигурява нужната подкрепа?

Защото аз определено съм се чувствал така, сякаш нещо по-висше работи зад кулисите в моя живот . Когато съм правил неща срещу другите, животът ми беше блокиран. Но когато се поставих в съзвучие, правейки това, което честно вярвах, че ще има положителен ефект върху обществото (независимо колко малък е той), сякаш невидими сили ми помагаха. Други „клетки” явно ми помагат, появяват се неочаквано допълнителни ресурси или се радвам на необикновено добър късмет.

Мотивацията, стояща зад действията ми, може да е ръководена единствено от егото, но, докато то е в съзвучие с помагането на другите клетки, тялото с радост ще подаде ръка.

Когато си поставям нови цели или започвам нови проекти, мисля как да обвържа помагането на самия мен с помагането на другите. Не се приемам като егоцентрик или безкористен. Мисля, че и двете крайности са грешка. Харесва ми пътят, където егоизмът и липсата на корист са в съзвучие, така че когато помагам на другите аз едновременно с това помагам и на себе си и обратно.

Ако се замислите, това е единственият подход, способен да издържи в дългосрочен аспект. Когато се държите егоцентрично за сметка на другите, създавате съпротива и губите подкрепа. Ако жертвате собствените си нужди в помощ на другите, накрая ще трябва да преустановите такава подкрепа, за да разрешавате собствените си проблеми, които са се натрупали поради това, че ги пренебрегвате. Но ако вземате по-правилни решения, които да са еднакво добри и за вас и за другите, получавате най-доброто от двете възможности. Това е доста смислен и целесъобразен начин на живот. Помагаш на другите и те ти помагат. „Клетките” печелят, както и целият „организъм”.

Преговори за мирен договор

Както и Войната с наркотиците и Войната с терора, тази с егото се проваля, защото не се води правилно. Егото не е нещо лошо. То е важен компонент от физическият живот. Вместо да захвърляме егото, имаме нужда да му добавим чувство за глобално съзнание. Като личности трябва да приемем отговорността за здравето на човечеството като цяло.

Вярвам, че най-доброто, което мога да направя като личност е да инфектирам колкото се може повече хора с чувството за глобално осъзнаване. Доста голям брой хора вече са го развили, или са в процес, но като процент от цялото нивото е все още ниско. Според мен е доста по-ниско от един процент. Както и да е, не всеки е длъжен да се приобщи. Просто имаме нужда от достатъчно голяма критична маса, за да обърнем нещата в по-положително направление.

Намирам това за вълнуваща мисия, която носи на живота ми много мотивираща цел, достижима от мен на индивидуално ниво. Да живея просто за себе си ми изглежда скучно и безцелно. Наистина няма нищо друго, което да ме радва толкова, както да оказвам положителен ефект върху голяма част от човечеството.

Не съм същество без его. Всъщност, направих съзнателен избор да не се отказвам от егото си. Да пристъпиш отвъд границите на егото не е практичен избор за повечето хора и не служи на общото благо по никакъв начин. Стигнах до заключението, че е по-добре да прегърна егото си и да се възползвам от него напълно, затова го опаковах с идеята да служа на другите. Следователно, когато правя неща „за подхранване на егото си”, като публикуването на нова статия, помагам на хората в същия момент. А когато правя неща, за да помагам на хората, всъщност подхранвам своето его. От позицията на няколкото години, откакто го правя, трябва да призная, че методът работи изключително добре.

Вместо да се опитвате да изоставите егото си, защо не му намерите нещо по-значително, в което да се потопи? Насочете го към цел на глобално ниво, която наистина ви вдъхновява – цел, която директно ви „гали” душата. Да интегрирате физическия си живот в своята идентичност не е лошо, ако физическата и духовната ви идентичност са в съзвучие.

Най-голямо внимание трябва да се обърне на припокриването между индивидуалното добро и доброто на човечеството. За да се усвои това има нужда от малко практика, защото е малко по-различен поглед върху живота, отколкото повечето хора са научени. Окуражавани бяхме да мислим как нашите действия се отразяват на най-близките ни хора, но не и за въздействието върху цялото човечество. Обаче има голямо значение.

Апатията е равносилна на убийство

Ако мислите, че животът ви е прояден от проблеми и сякаш преживявате нелогично голяма съпротива, стараейки се да си изградите импулс, обмислете дали не работите срещу общото благо на човечеството. Ако живеете като паразит е логично да очаквате „тялото” да ви третира като такива.

Ако мислите, че дейтвията ви са неутрални, те всъщност са негативни, защото по този въпрос няма неутралитет. Когато сте обкръжени от негативизъм, в какъвто се намираме днес, апатията е равносилна на убийство. Ако не ви е грижа какво се случва с човечеството, тогава от негова гледна точка вие не сте особено добра „клетка”, която то да има. Следователно, не можете да очаквате обществото да ви помага; ще бъде по-логично очаквате да ви изолира и да прекъсне притока на ресурси за вас, за да ви попречи да нанасяте вреда. Защо да ви осигурява ресурси, щом ги използвате за разпространяване на болестта на апатията?

Третирайте „тялото” на човечеството като приятел и съюзник и то ще ви отговори по същият начин. Много по-съзнателно е отколкото можете да осъзнаете.                                              

1 коментар:

  1. Интересни размисли. Стигнала съм до яснотата, че егото не е нещо лошо доста отдавна. Анализа ти куца, обаче, защото не разглеждаш същността на онези "невидими играчи" за които говориш. Това са реални СУБЕКТИ и реални ОБЕКТИ зад кулисите на материалния живот. Чувал ли си за ЕГРЕГОРИТЕ? А за ВОДАЧИТЕ? За тях става въпрос. Останалото е взаимодействие с МАТРИЦАТА.
    В анализа ти липсва още нещо съществено. Ако си забелязал, света драматично се променя и няма връщане назад /към "здравето"/...А се променя, защото се инкарнират нов вид, друг вид, не като нас с теб СЪЩНОСТИ. Тече ПОДМЯНА. Света няма да е какъвто го познаваме никога вече. Това се дирижира от ОТВЪДНОТО и няма нищо общо с твоето или моето "отъждествяване с цялото".
    Когато "нещо" ти помага, когато правиш "добро", това не е ЦЯЛОТО, а са твоите ВОДАЧИ, които координират действията си с водачите на останалите които засяга действието ти, така, че нещата да вървят по КАРМИЧНИЯ ПЛАН. Кофти, но факт. Далеч не винаги когато правиш нещо в интерес на цялото, то те подкрепя. Напротив. А факта, че "злото" се ползва от подкрепата на ЦЯЛОТО и набира сила, също говори обратното на твоите твърдения, че видиш ли, ЦЯЛОТО поддържа "центростремителните сили"...Бъркаш ЕГРЕГОРИТЕ с ЦЯЛОТО. ЦЯЛОТО не се интересува от твоите насочени към цялото намерения. ЦЯЛОТО иска РАЗНООБРАЗЕН опит, затова и ние сме тука всичките, като части от цялото. Нито центробежните, нито центростремителните сили биват поддържани от ЦЯЛОТО. На него му е все тая. На тебе и на мене не ни е все тая. Единственото полезно в статията ти е, че така наречените "борци с егото" /какви смешници, наистина!/ са посочени като неадекватни и несериозни.

    ОтговорИзтриване

Тук можете да оставите вашия коментар!